Автор: Невена Басарова-Дичева

За или против кърменето?!

Вече реторичен въпрос, повдиган къде ли не - в нета, в парламента, в махалата, че и в дома на свекървата.

И навсякъде все експерти, философи, професори по кърмене... Мисля, че даже специалност в СУ или МУ може да открият "Диагностика на кърменето". Само че задължително да има възрастов ценз - поне 35 навършени години и практически опит преди теория. Ами така де, като ще е нова специалност, всичко да е по новому.

Признавам си, че преди да забременея и родя, имах съвсем друг поглед върху тялото си. То ми служеше за красота, удоволствие - най-вече от храната, и да се придвижвам. С появата на двете червени лентички на теста за бременност, всичко се промени. За корема и понатрупаните килограми е ясно. Ама за гърдите не очаквах...

То размер, то цвят, то твърдост... Слава Богу, само земното притегляне ме пропусна и при първата, и при втората бременности и раждания.

Какво е кърменето за мен

След първото ми 20-часово раждане, приключило към полунощ, за малко да стане петък 13-ти, докуцуках до стаята и гледам как две родилки стенат с бебе на гърдите си. Сълзи им текат от очите, бебетата врещят неистово.

Слисана, безмълвно се свих в леглото си, не съм и усетила кога съм заспала. Събудих се, явно призори, когато и на трите млади майки, една акушерка ни връчи по едно бебе за кърмене.

"Ааа, какво да правя сега?!", попитах вероятно с кравешки поглед. "Ами, почвай да го кърмиш!" Явно съм продължила с кравешкия поглед, защото последва инструктаж: "Поднасяш бебето към гърдата и то си знае..."

Речено-сторено. Ама чак да си знае?! Позачудихме се и двамата, пробвахме се, подканих го, някак си захапа, пу-пу, добри ученици се оказа, че сме, получиха ни се нещата.

И тъкмо да се зарадвам на успеха си, когато ме заляха с истински конспект от въпроси за изпит. "Колко изяде, ти изцеди ли се, колко вода пиеш, защо ядеш шоколад, защо не си правиш масаж на гърдите, мажеш ли си зърната?!?!"

Явно нещо съм се изложила в отговорите си, защото ме сграбчиха за двете гърди три акушерки, и от болка и ужас, чак ми прилошаваше с позиви за повръщане. Еееех, а само допреди няколко месеца "тези две неща" ми бяха ерогенни зони и опредено привличаха мъжки погледи.

Добре че след 3 дни ме изписват и всичко това ще приключи. Нищо подобно! Тормозът продължи и вкъщи. Майка ми, свекърва ми, педиатърката на бебето, само ме преследваха с ужасни манджи в огромни количества, жито, боза, блудкави отвари и 3 вида помпи, истински и иновативни уреди за инквизиция, които докато използвах, зорко бях наблюдавана, напътствана и смъмряна. Единственият бонус ми беше, че все ми казваха, че трябва да спя, за да имам кърма. Не че ми се получаваше, но пък звучеше добре, като полусбъдната мечта: да се наспя във всички пози!!!

Писмо до майката, която не кърми детето си

И въпреки всички заръки, препоръки, рецепти и буламачи, кърмата ми намаляваше с всеки изминал ден. Пораженчески спрях да кърмя след 3 месеца.

Почти десет години по-късно имах "дежа ву". Само че продължи едва два месеца. И когато отидох на контролен преглед при д-р Нашар и горко заплаках, че почти нямам кърма, тя единствена ми каза: "Е, спокойно де, има адаптирани млека. Няма бебе умряло от глад, защото майка му няма достатъчно кърма."

И така, одисеята ми приключи безславно.

Най-невероятното чувство, най-голямата близост, най-върховното усещане за единение и обич ми е било в миговете, в които съм кърмела децата си. Сякаш се включвах с някакъв невидим щепсел в енергиен космически контакт и аз сама, с бебето в ръце, тръгвах на вълшебно пътешествие по Млечния път. Летях, плувах, гмурках се дълбоко, изкачвах върхове, откривах нови галактики в очите на моето сучещо бебе, в нежните му миниатюрни пръстчета, които докосваха гръдта ми, в деликатните му устнички, впити в зърното, утоляващо жаждата за живот на най-милото ми... моето бебе.

Водещата снимка е на Невена. Това е първото й кърмене у дома, а фотограф е сестра й - Марг Басарова.

Препоръчваме ви още:

Детето яде малко или така ви се струва?

12 причини за безпокойство на детето по време на кърмене

Родилките разказват...