logomamaninjashop
Ninja Editor

Ninja Editor

Великден отминава, а вие разполагате с прилично количество сварени яйца. Освен стандартното руло Стефани и яйчна салата с майонеза, може да приготвим и някои по-различни предястия с тях. Ето три интересни идеи.

Яйца с гъби

Продукти:

шест яйца
200 г мариновани гъби
1 глава лук
6 орехови ядки
връзка магданоз
2 с. л. майонеза
2 с. л. олио
щипка кимион
сол на вкус


farsh s gybi

Начин на приготвяне:
Разрежете наполовина сварените яйца и отделете жълтъците им.
Почистете лука и го нарежете в блендер с олиото.
Нарежете маринованите гъби на малки парченца.
Няколко по-малки гъбки можете да оставите за декорация.
Нарежете на ситно магданоза.
Натрошете жълтъка с вилица, добавете лука, гъбите, магданоза, кимиона и майонезата. Разбъркайте добре. При желание, можете да пасирате всичко в блендер – така ще получите гладък пастет.
Напълнете яйцата с плънката, декорирайте ги с парченца орех, гъби, листенца магданоз.

Яйца със сьомга
Вкусната червена риба, съчетана с топеното сирене, подправена с пикантен или сладък червен пипер ще зарадва ценителите на изискания вкус.


sas syomga

Продукти:

6 яйца
200 г пушена сьомга
2 ч. л. червен хайвер
100 г топено сирене
30 г краве масло
1 с. л. лимонов сок
листа от маруля
щипка червен пипер
чер пипер и сол на вкус

Начин на приготвяне:
Разрежете сварените яйца на две половини и извадете жълтъците.
Сипете рибата, червения хайвер и наситнете в блендер. Добавете жълтъците, омекналото краве масло, лимоновия сок, солта и отново включете блендера, до постигане на консистенция за мус.
С помощта на сладкарски шприц, декорирайте яйцата с кремообразната смес.
Подредете пълнените яйца върху листата от маруля и поръсете с червен и черен пипер.


Яйца, запечени в черупка
Едно много оригинално предястие, което изглежда необичайно и ефектно.


v cherupka

Продукти:
6 яйца
200 г пилешко филе
50 г кашкавал
30 г сметана
20 г краве масло
1 глава лук
връзка магданоз
чер пипер и сол на вкус

Начин на приготвяне:
Разделете внимателно яйцата на две половини с черупките. Издълбайте вътрешността на всяка от тях, като внимавате да не нараните ципата, която държи черупката.
Нарежете яйцата ситно, добавете лука и пасирайте с маслото.
Нарежете в блендер пилешкото филе. Към него добавете яйцата, кашкавала, сметаната, магданоза и отново включете блендера до получаване на желаната консистенция.
Напълнете черупките с получената плънка и запечете на решетка, във фурна с вентилатор, при температура 185 градуса С до получаване на златиста коричка.
Сервирайте ги топли.

Ако не сте успели да направите това в Страстния четвъртък, може би сте спечелили, защото можете да се възползвате от оригиналните идеи на Бианка Йовчева.
Какъв е човекът, който стои зад блога Вкусно с Бети?

 

Обичам да готвя, да отглеждам цветя и билки, да рисувам, да снимам, да прекарвам време в градината и сред природата, да майсторя разни неща, да чета. Опитвам се да съчетавам всички любими занимания и ми се иска денонощието да е двойно по-дълго, да мога да се наспивам с по-малко часове сън, да пътувам повече.Решението да водя блог възникна спонтанно и беше инициирано от децата ми. Първоначално като виртуална тетрадка за тях двамата. Впоследствие се превърна в емоция, която ми носи радост, нови приятели. Обичам да готвя и да снимам, да изразявам настроението и вдъхновението си от храната. Мисля, четя, освен вкусна и здравословна, трябва да бъде и красиво поднесена. Красотата и хармонията, с която създаваме една салата, ястие, десерт, напитка или каквото и да е друго за хапване се вплита в храната и се предава на този, който я опитва. Обичам нестандартни неща, съчетания на вкусове, аромати, текстури. Харесва ми да експериментирам и се радвам, че у дома одобряват всяко нещо, което им приготвя. Харесвам и обикновени храни - хляб, потопен в зехтин с маслини или съчетан със сирене и орехи. Цяло лято мога да ям домати, с босилек, градински чай и риган. Обичам плодовете и зеленчуците, билките. Предпочитам ги свежи. При всяко хранене, те са половината от това, което хапваме. Стремя се да приготвям здравословни неща, но не изпадам в крайности и водещата идея е храната да е вкусна, да носи настроение  и да ни поддържа здрави. Наистина мисля, че от начина ни на хранене зависи здравето ни. Забелязвам че вкусът ми се променя. Все по-малко и все по-рядко ми се иска да ям нещо сладко. С удоволствие ще приготвя и изям шоколадов мус или крем брюле, но много по-често ми се иска да изям една круша или ананас, ябълка, сочен портокал или свежо киви. Откривам, че една купа салата с много кълнове от лимец, люцерна, ядки може да ме нахрани на обяд. Експериментирам в различни области на кулинарията-веган и суровоядната кухня. В блога си имам вкусни рисувани торти, бисквити и кексчета - тази област в сладкоправенето е необятна, но все по-често предпочитам да „рисувам" с естествените цветове и красивите форми на продуктите - зеленчуци, плодове, цветя. Хапваш красиви храни и не правиш компромиси със съставките. Надявам се, това което предлагам в блога да вдъхновява и радва хората. 

Яйцата боядисани с естествени оцветители са забавно занимание, изискват малко повече време, отколкото с традиционните бои, и ако човек е организиран може да съчетае боядисването с приготвянето на обяда например. Разбира се, зависи колко яйца желаете да боядисате, колко дълбок искате да е нюансът. Крайният резултат зависи от различни фактори - какъв оцет ще използвате, качеството на багрилата, белотата на яйцата, усета и желанието на „художника". Безспорно белите яйца се обагрят в по-ярки и красиви цветове. Каквито и естествени багрила да използвате, ще получите интересни нюанси, може да експериментирате. Понякога  се получават различни от очакваните резултати. Ето моят опит с някои цветове.


Червено - с корени от брош


cherveno

Необходими са:
3 с. л. корени от брош
800 мл вода
3 с. л. оцет

Приготвяне:
Поставете корените от брош в тенджера, залейте с вода и варете 10 минути. Добавете оцета. Сложете яйцата (предварително сварени или сурови) и ги варете в отварата, докато получите желания нюанс – от бледорозово до червено.

 

Слънчево жълто - с куркума
1

 

Необходими са:
яйца
4 чаши вода
1 с. л.  куркума
1 с. л. оцет

Приготвяне:
Поставете яйцата в тенджера, на един ред.
Добавете водата, оцета куркумата. Разбъркайте, до разтваряне на куркумата.
Оставете да ври на умерен огън 5 минути.
Извадете яйцата от тенджерата и оставете на решетка да се отцедят.

Ако не обичате рохки яйца, сварете ги предварително.  Яйцата трябва да са с бели черупки, дръжте ги в боята, докато получите нюанса, който искате. За около 5 минути аз постигнах цвета на снимката.

Две сини боички - каркаде и червено зеле

Океанско синьо

sini

Необходими са:
яйца
3 чаши вода
четвърт червено зеле
1 с. л. оцет

Приготвяне:
Поставете накълцаното зеле в тенджера и залейте с гореща вода.
Загрейте до завиране и намалете котлона.
Извадете зелето с решетъчна лъжица.
Поставете сварените яйца в тенджерата, на един ред.
Дръжте ги в боята, до получаване на желания нюанс. Извадете и оставете на решетка да те отцедят.

Синьо със състарен ефект
HIB3

Необходими са:
яйца – сварени
3 чаши вода
6 пликчета чай от каркаде
2 с. л. оцет

Приготвяне:
Поставете чая в тенджерата и залейте с гореща вода.
Загрейте до завиране и намалете огъня.
Оставете да ври на слаб огън 15 минути.
Извадете пакетчетата.
Поставете сварените яйца в тенджерата, на един ред.
Дръжте до получаване на желания нюанс.
Извадете и сложете върху решетка, да се отцедят.
Ако искате да постигнете ефект на състаряване, след около 15 минути, изтрийте на места пръсти, за да се отдели горния слой на боята и после върнете отново в боята за кратко.

Цвят бордо с вино
bordo

Необходимо е:
вино – каберне или мерло

Приготвяне:
Загрейте виното в съд. Поставете яйцата (предварително сварени или рохки) в съда и варите до получаване на нужния нюанс.

Интересни и красиви яйца могат да се украсят с техника декупаж. Може да се използва лепило на водна основа. Тези яйца са подходящи за декорация в дома или подарък. Декупаж можем да използваме и за яйца, които ще се консумират, вместо с лепило, елементите от салфетки може да се залепят с яйчен белтък.
dekupajsalfetki

Необходими са:
Сварени яйца или празни черупки от яйца, измити, изсушени (ако ще правите само декорация). Най-добре е след издухването на вътрешността да изплакнат и да се оставят да се отцедят. Независимо от избора, яйцата трябва да са бели и добре измити.
красиви салфетки с малки, изразителни фигури.
четки за рисуване – плоска и обла.
Лепило Ц 200 на водна основа, за хартия, картон, тъкани. Разрежда се с малко вода, защото е гъсто, а трябва да се нанася тънък слой или белтък.
ножици
декупаж-лак, матиращ или белтък.

Приготвяне:
Внимателно отделете най-горния слой на салфетката и изрежете фигурките от нея. Ако салфетката е на бял фон, не е необходимо изрязването да е особено прецизно. Намажете с обла четка участъка от яйцето с лепило (или белтък) и поставете картинката, докато е влажна изпънете ръбчетата, за да стане изображението гладко. После с плоската четка минете отгоре още един слой. По същия начин залепете и другите картинки. Оставете яйцето да изсъхне, като с тънък бамбуков шиш промушите през дупчиците, откъдето сте изпразвали съдържанието на яйцето. Ако ползвате пълни яйца – оставете да изсъхнат върху решетка.

Великденски декорации от счупени яйца

dekoracii schupeni
Може да боядисате останали от козунаците черупки в боята за яйца. След като изсъхнат, можете да сложите в тях листа или цветчета от растения или мъх. Под всяка от черупките, вместо гнездо от слама, можете да сплетете венче от върба за поставка.


Весело боядисване! С пожелания за много топлина и светлина в домовете на всички!

Материала подготви Янка Петкова

Треньорите спасяват двама участници от конкурентен отбор, Графа обещава песен на отпаднал участник.

Общо 12 участници ще се качат на сцената за първите музикални двубои от 4-ти сезон на музикалното риалити. Кандидатите, които намериха място в отборите на четиримата треньори, сега ще трябва да преодолеят себе си, за да продължат напред. Тази неделя, 16 април, арената на най-вдъхновяващите музикални битки завинаги ще напуснат четирима души. За първи път у нас, регламентът на шоуто се променя и на първия етап ще се проведат 6 музикални битки, след които половината от участниците ще трябва да напуснат състезанието. Всеки треньор избира по двама души от отбора си, които влизат във вокален двубои като дует, изпълняващ предварително репетирана песен. След като треньорът избере кой от двамата ще продължи с него към финала, останалите трима ще имат възможността да откраднат другия претендент. Всеки треньор ще може да даде втори шанс на най-много двама участници от другите отбори. На следващия етап ще бъдат организирани първите за България супер битки, след които ще останат само по трима души от всеки отбор и те ще продължат да се борят, този път за вота на публиката.

В подготовката на вокалните двубои треньорите ще се включат и музикалният директор на шоуто – Борислав Бояджиев – Борче, както и вокалните педагози Тея и Криста. Те ще работят с треньорите и участниците по избора и аранжимента на песните, както и по специфичните вокални предизвикателства пред всеки участник.

Музикалните двубои ще открият две от най-емоционалните певици от отбора на Камелия, които ще премерят сили на сцената с една от емблематичните песни на Вая Кон Диос. Поли ще избере да сложи в дует момиче и момче от своя отбор, като изборът й на песен на Джъстин Тимбърлейк ще бъде аплодиран от останалите треньори, а Лечев ще нарече дуета – „готов продукт на европейско ниво“.

Детски празник под надслов „Шарените великденски яйца – и те познават основните и най-важни пътни правила“ очаква малчуганите на Великден в Зоологическата градина. Инициативата е в рамките на кампанията "Спри! Детето запази!", организирана съвместно със Столична община, Пътна полиция при Главна дирекция "Национална полиция", Съвета по безопасност на движението в София и БНТ, с любезното съдействие на Зоопарк София. Празникът, който ще се проведе на лятната сцена, ще започне в 16:00 часа.

За веселото настроение ще се погрижат Искрен Пецов, известният илюзинист Ivox Magic и детска танцова формация Emotion Dancing School.

На фона на празничните емоции, любимите герои Стопчо, Веселото столично светофарче, шарените великденски яйца Ко-ко, Пи-Пи и Пиу-Пиу отново ще напомнят на шофьорите да бъдат внимателни, дисциплинирани и толерантни и да не забравят, че всички деца са равноправни участници в пътното движение. Посетителите на Зоопарка ще могат да се включат в празнична великденска томбола със страхотни подаръци.

Всички малчугани ще получат шарени великденски яйца, козунаци и интересни награди!

Ако по празниците сте в столицата, ето още няколко добри идеи за развлечения на малчуганите от София играе.

Зад артистичния псевдоним GG Sisters (Джи Джи Систърс) се крият имената на две сестри от Пловдив - Теменужка и Марина Джиджови. Завършили са „Туризъм“ и „Аграрна икономика“ и това е определящо и важно за избора на приложното изкуство, с което се занимават: екологията, отговорното отношение към отпадъците, чистотата на природата, повторната употреба на нещата от бита и най-вече на хартията – основният материал, с който работят. По професия са офис служител и художник на свободна практика, две дами, еднакво привързани към сина (и племенник) тийнейджър.
gg sisters 1

 Плетенето с хартия - успокояваща ума медитация 


Изборът ни се получи естествено. Едната от нас научи техниката и после я показа на другата. Първоначално започнахме да правим подаръци за близките си: изплетени от хартия кошници и панерчета, моливници и други дребни сувенири. Запленени бяхме от разнообразието на нещата, които могат да се създават по този начин. Непрекъснато експериментирахме с нови техники и всеки ден се усъвършенствахме в преследване на нови идеи. Плетенето с хартия е успокояваща ума медитация, която спокойно може да се използва за анти-стрес арт терапия у дома, но постепенно, за едната от нас, то се превърна в повече от хоби.

P1270791 ok

Произведения на изкуството от…спам


Съвременният градски човек е затрупан с непотребна хартия: цветни брошури от хипермаркетите с изтекъл срок на валидност, флаери от отдавна отминали промоции и събития, стари списания, писма и документи, дори касовите бележки, с които са пълни портмонетата и джобовете ни… Всички тези неща обикновено хората ги изхвърлят, без да се замислят, или ги трупат с години по шкафове, мазета, тавани и килери, пощенските кутии по входовете ни преливат от тях, нерядко вятърът ги разнася и по улиците из кварталите, но за нас те са материалът, с който творим. Спряхме се на този материал, защото видяхме, че можем да му вдъхнем нов живот, преобразявайки го в нещо различно, не точно „от нищо нещо”, а от спам – в произведение на изкуството, от стария каталог – в красив абажур, от миналогодишните списания – в декорация за интериор, от изписаните тетрадки – във ваза, от цветните брошури – в панер, в летящо прасе, в котешка фигура, в бухал, в поставка за чаши и в какво ли още не…  
P1280611 ok

Трикът е никога да не те е страх да опитваш.

Всеки, който някога се е занимавал с изкуство знае, че идеите идват спонтанно. И не те оставят на мира, докато не ги реализираш. Понякога ни хрумват в процеса на работа. Друг път колеги и приятели ни изправят пред нови предизвикателства. Непрекъснато откриваме неща, които сме способни да направим, без да сме имали ни най-малка представа как ще стане преди това. Питали сме се например: Може ли да се изработи маска на филмов герой от научно фантастичен филм по този начин? Ами триизмерно фирмено лого?  Или обемни букви за надпис? Къщурка за домашен любимец? Бебешки панер? Музикален инструмент?
Сега вече знаем, че отговорът на тези въпроси е „Да”, получиха се дори по-добре,отколкото очаквахме, но въпросът винаги го задава умът, а отговорът идва през ръцете и въображението. Трикът е никога да не те е страх да опитваш.
P1280628 ok

Да работиш с фенове

Предпочитаме да работим с фенове, а не с клиенти. Всяко наше изделие е уникално и неповторимо, много често резултат, вдъхновен от конкретната идея на някой човек. Или от представата ни за него. Така се получават всички онези красиви неща, които дори да си наложим да репликираме точно не бихме успели, защото най-малкото материалът, с който работим всеки път, е различен. 

P1280887. okjpg


Рогът на изобилието и Дъждовете

Всяко изделие ни е любимо. Например любопитна е историята на гигантския рог на изобилието, изработен по идея на наш приятел, създаден само, за да бъде сниман като лого на сайт за пермакултура. Историята на „дъждовете” също е интересна – вдъхновихме се от бамбуковите и кактусови цилиндри, които някои племена използват в ритуали за предизвикване на дъжд. Разбира се, при нас те също са хартиени, но не се мокрят лесно, заради лаковото си покритие, а по-скоро умеят да мокрят другите. Съвсем реалистичното звучене на  дъжд, което издават, кара хората любопитно да се заиграват с тях. Колкото и да ги предупреждаваме, резултатът винаги е налице – истинският дъжд не закъснява… Особено когато с „дъждовете” си играят деца. Използват ги и музиканти като инструмент за създаване на фонов шум. Чудесно средство за релаксация и медитация. Стига да обичате дъжда…

P1280787. okjpg

Какво предстои?

Предстои топлият и слънчев сезон. Какво по-хубаво вдъхновение от това?
Още чудеса от хартия можете да видите тук


Материала подготви Янка Петкова

Аз бях железен мъж. Сутрин, вместо гимнастика, огъвах подкови. Ходех на работа с БТР-а. На закуска ядях гвоздеи. Но станах баща и какво се случи с мен? Неотдавна например съзрях чорапите си на сушилнята, редом до тези на сина ми, и едва не се просълзих. Сега си мисля, наистина ли картината е толкова умилителна, както ми се струва, или бащинството окончателно ми е размекнало мозъка?

За първи път видях сина си във вайбър. Не, нямам предвид, че с раждането веднага сме му направили направил акаунт. Макар, че знае ли човек….Жена ми изпрати снимка. Това беше първият шок в биографията ми на баща.
Мъжете все пак сме идиоти! Не преставам да го потвърждавам през годините семеен живот. Кого очаквах да видя на снимката? Весело руменобузо детенце? Някое „слънчице“, както биха казали майките? Или свое умалено копие, като на 3
D принтер? Същото като мен, но по-малко и по-загладено? Вместо това ми изпратиха снимка на сушена слива, загърната в пелена. Веднага си спомних „Ченге в детската градина“ и момента, в който Шварценегер донесе в училището пор, а децата го питаха какво се е случило с кучето му. Така се почувствах тогава и аз. Искаше ми се, в пристъп на паника, да напиша на жена си: „каквосееслучилосъссинани“. Но когато отидох на изписването и видях стената с новородените в болницата се успокоих. От таблото ме гледаха същите сбръчкани малки човечета като нашето. Освен това много ме успокои и майка ми, която ме придружаваше. Когато й споделих притесненията си, тя каза нежно: „Ти си идиот!“
Щом поех в ръце своя сбръчкан новороден пенсионер, думите ми внезапно се изчерпаха. Душата ми издаде някакъв нечленоразделен звук… Синът ми се оказа още по-грозен от снимката. Някак странно мръщеше лицето си, като че ли се опитваше да изпъне старческите си бръчки. За миг ми мина мисълта, че дори младея на фона на своя Бенджамин Бътън. Но независимо от всичко това, не ме напускаше усещането, че съм получил ключа за Рая.


Животът с малко дете е като живота в казармата.
Някакъв дебел плешивец цял ден крещи и командва,
а на теб постоянно ти се иска да спиш.


Въпрос на чест за сина ни е всяка сутрин да събуди родителите си. Надига се в креватчето, разположено недалеч от спалнята, и се започва. В началото има кратка артподготовка: „Тата, мама, тата, мама…“. Така десет минути. Ние с жена ми, като гърмяни зайци, лежим тихо и не помръдваме. Много важно е да не мръднем. Иначе хищникът веднага ще реагира на движението на жертвата. Следва психологическа атака. Същото, но с модулация и ударения: „Та-Та! МааааМа!“, после евтини спец ефекти, обикновено леко похленчване и мрънкане. Отново не мърдаме. Но в този стадий тактиката му започва да носи първите плодове. Ние, завити през глава, започваме тихо да спорим: „Ти си наред… не вчера аз ставах!“ и т.н.
Следва театралният етап. Дълги тягостни въздишки. Трагични, с кулминация във вой. Като че ли на главата му са три жени и два стартъпа. Последна фаза - силен смях. Специфичен, клоунски, с прогресиране, не зная как му се получава. На този етап обикновено вече не издържам и започвам да се хиля с глас: „А, тате се смее, значи се е събудил.“
В последно време малкият съвсем няма срам. Пробва нови хватки. Та, лежим си ние с майка му, издържали сме всичките му номера, без да помръднем. Изведнъж настава тишина. Продължителна тишина. Мислим си: „сигурно заспа уморен от собствените си постановки“. Вдигам глава от възглавницата и хоп - game over - Дребният стои в креватчето, в обичайната си поза „сурикат“ и притихнал чака жертвата си. Едва видял, че надигам глава, започва радостно да крещи: „Тата! Тата!“, като в автоматичен откос.

*************
Казват, че децата растат бързо. Не е вярно. Прибирам се след двуседмична командировка и си мисля: „Сега синът ми ще ме посрещне с думите: „Тате, започнах работа в китайска фабрика за детски играчки, можеш вече да се пенсионираш“ - но не. Той ме следи от своето детско креватче с обичайното си скептично изражение на лицето: „Какво си се надвесил над мен? Цица имаш ли? Не? Тогава да влезе следващият!“

father love by bobbytnr d3crweo

Купих на сина си гърне. Избрах вариант с вградена музика. Когато детето си свърши работата, се разнася популярна детска мелодия. Благодаря, че не е Вагнер, благодаря, че не са Валкиирите. Но и една елементарна китайска детска песничка може да те изнерви безкрайно. Смених гърнето. Взех съвсем обикновено…глухонямо. Човек има нужда от уединение в такъв момент, в края на краищата.

*************

Всеки ден синът ми ме изненадва с нещо. Веднъж допълзява до мен с добродушната си открита усмивка. „Ще иска целувка“- мисля си аз, вече няколко пъти прави този номер на майка си. Приближавам лицето си към неговото, издавайки устни в очакване. Той все така стремително пълзи към мен. Аз се топя вътрешно – каква любов към бащата! Внезапно, почти в последния момент, инстинткивно отдръпвам главата си. Младши съвсем не е мислел да ме целува. Възнамерявал е да ми отхапе носа. Хищник …като баща си.

*************

Незабравим момент е първата думичка „тата“. Душата ти се топи като сняг през лятото. Усещаш въодушевление и сили да покоряваш върхове. Също толкова незабравим момент е, когато синът ти каже „тата“ на майка си, още по-незабравим, когато го адресира и към баба си. Но най-незрабавимият момент е, когато на вратата звънне разносвачът на пици, ти отвориш и синът ти щастливо изкрещи насреща му „тата“. Такава широка душа е тоя моят син.

*************

Синът ми не успява да включи телевизора от дистанционното (просто натиска хаотично всички налични копчета, не някое конкретно) Аз му казвам: „По принцип интелигентните хора не гледат телевизия“. Младежът ме поглежда с дълбокия сериозен поглед на умните си проникновени очи… и ме удря с дистанционното по главата. От което аз правя извод, че или опонентът ми не е съгласен с твърдението или просто синът ми е лумпен.


pismo otca spyashhemu synu 1

Семейна идилия. Стоя вкъщи до високия шкаф, върху който е кацнал лаптопът, за да не го стигне малкият. Чета електронната книга на Юлия Хипенрайтер „Как да общуваме с детето“. Чета на глас, за да чува и жена ми. На единия ми крак е увиснал младежът, а аз си мисля: „Остави крака ми най-сетне, върви да играеш с кубчетата. Не ми е до тебе сега!“ На глас обаче произнасям: „Бащата трябва да се занимава със сина си, да гради с него топли приятелски отношения.

*******************

Връщам се уморен от работа и полягам на дивана. Мисля си, че няма да е зле да имам едни 30 минути покой. Но в живота не се случва така. Дочувам как по пода шляпат две крачета. Синът ми не си почива, той „пази границата“. Сега, викам си, ще ми фрасне едно юмруче в лицето, или ще ме оскубе или захапе. Леко отварям очи. Той стои край дивана и мръщи вежди. Аз съм в напрегнато очакване, готов да обезвредя всеки удар, насочен към лицето ми. Изведнъж се обръща, хуква към креватчето си в ъгъла и включва нощната си лампа с мелодиите. После тихо излиза от стаята.
Ако бях някакъв хипстър-метросексуал щях да се разплача с глас. Но понеже съм корав мъж, само тихо хлипам от умиление.

 

Понякога ми се иска да прегърна много силно сина си.
За да го задържа в детството.
За да не пораства.


Възрастните възпитавали децата. Това е такава глупост. Децата са венец на творението. А ние цял живот се занимаваме с това да деградираме и да предаваме детето в себе си. Детето е душа от главата до петите. В него няма лъжа. Моят син има размах на крилете на планински орел. Той е готов да прегърне всичко наоколо – електрическия стълб, полицая, бездомното куче. А аз неотдавна инстинктивно се отдръпнах, когато сляпо таралежче се опита да ме подуши.
Как тогава аз да възпитавам сина си? На какво може да научи локвата океана? Аз мога само да крада късчета от неговата голяма душа, давайки му в замяна шаблони, правила, навици, фетиши. В крайна сметка той ще „порасне“ като всички останали и… като баща си. А от очарователното малко момче, ще ни останат счупените играчки, изрисуваните стени, ако сме достатъчно мъдри, да не ги заличим. Ще остане и снимката с широката от хоризонт до хоризонт усмивка и четири зъба. В крайна сметка ще порасне възрастен мъж като баща си… с душа за пет стотинки.


Четем книжка. Лежим двамата един до друг на дивана. Изведнъж малкият потръпва, рязко ми сваля очилата, кихва в лицето ми и после отново ми надява очилата. За да не ги изцапа явно. Интелигентността му е вродена. От баща му.

Семейна почивка зад граница. В хотела сме на полупансион (с включени закуска и вечеря). След поредния обяд, ни носят сметката. Обядвали са трима възрастни и едно дете. Сметка за четирима възрастни. Започвам на обяснявам на сервитьора, че има някаква грешка и соча сина ни, който очевидно не е възрастен. Малкият седи до мен на детското си столче. Наблюдава жалките ми опити да възстановя справедливостта и решава да ми помогне, като изиграе един от фирмените си пърформанси „загуба на разсъдък“. Започва отчаяно да върти главата си наляво-надясно с такава сила, че около него възниква зона на турбулентност. Паралелно размахва ръце пред лицето си, добавяйки за по-ефектно и забележителните си стонове.
Аз, разбира се, съм сигурен, че и без неговата намеса, проблемът щеше да се разреши. Но ситуацията беше наистина комична. Незнайно защо, сервитьорът започна да се оправдава пред сина, естествено на английски. След което в лицето на малкия разкъса почти театрално сметката и сложи остатъците на масичката пред него. Напълно удовлетворен от развоя на събитията Дребният с царствено движение на главата даде да се разбере, че инцидентът е изчерпан и в знак на помирение дори се опита да изяде остатъците от сметката.

THE BEST DIALOG BY A SON TO HIS FATHER

По-рано и аз, като всички останали, се присмивах на майките които казват: „Ние проходихме.“, „Ние се захранихме“ дори „Ние акаме в гърне.“ Как? Заедно ли…ти си възрастна, самодостатъчна личност, която е съществувала много преди да се появи детето ти. Какво се е променило?
А ето сега на мен, стария глупак, не е нужно да ми се обяснява какво означава „имаме температура“. Може да си най-здравия и як мъж, но ако на детето ти му е зле, започваш да ходиш като болен. Това са дълбоки природни закони, които никой не е в състояние да пренебрегне. Защото на теб никога не може да ти бъде добре, ако детето ти страда.

Материала подготви Янка Петкова

Откъсите са от книгата на Олег Батлук «Записки неримского папы»

Ако обичате интересни родителски истории, можете да прочетете Експериментът и Мъжът и дъщеря му

Режимът дава на детето усещане за сигурност и му помага да развие самодисциплината си.

 

Детският страх от неизвестното може да варира от уплахата от странен на вид зеленчук до сериозните промени в живото. За съжаление, малчуганите ежедневно се сблъскват с промени. От една страна, благодарение на това растат, от друга – това за тях несъмнено е стрес.


Детето постоянно се променя. Новороденото „израства“ майчината гърда, шишето с биберон, кошарата, придобива статуса „дете“. Всяка година в живота му се появяват нови възрастни, нови връстници. Овладява нови навици и усвоява нова информация с бесни темпове, започвайки от храненето, миенето, обличането, четенето и умението да пресича улицата до играта с топка и карането на колело. Някои малчугани преживяват живота си в един и същ дом, но много са свидетели на сериозни промени – сменят се жилището, града, в който живеят, съседите, улиците. Тези промени те не са в състояние да контролират.

 

Децата, както и възрастните, значително по-леко приемат новостите, когато са очаквани и се вписват в познатия им ред от бита на семейството. Предсказуемият режим им позволява да се чувстват в безопасност и им помага да развият усещането „аз мога да управлявам живота си“. Когато това чувство се укрепи достатъчно, детето може да усвоява по-сложни дейности: да започне да ходи на училище самостоятелно, да плаща покупките си в магазина, да отиде на лагер с връстници.

 

Непредсказуемите промени – например когато на мама й се наложи да отсъства или по-радикалните – раздялата на родителите, загубата на близък – разрушават това усещане за безопасност и самоконтрол. Детето изпитва чувство на тревога и неспособност да се справи с новото.
Разбира се, много от тях не могат да бъдат избегнати, затова има нужда от стабилна основа в ежедневието.
Режимът е нужен не само за да се чувстват децата в безопасност и да приемат промените спокойно. Той им помага да се развиват правилно. Те се учат да управляват себе си и да си взаимодействат конструктивно с околния свят.

 17919075 10211342556413390 1327531506 n

 

В детското обкръжение постоянно цари хаос, малчуганите трудно могат да си представят, че животът може да протича по-гладко, само ако бъде малко по-организиран. Ако не научим детето, че уроците се подготвят в определено време, на определено място, ще му бъде сложно да принуди себе си да отдели време, да седне, да напише домашното си. А ако не му изградим навици ежедневно да се грижи за себе си – да мие зъбите си, да си затопля храната си – в периода на юношеството ще му бъде още по-сложно да постигне самостоятелност.

Редът ни позволява да си създадем полезни навици.

 

Не убива ли режима творческото начало в детето?

Разбира се, във всичко трябва да има мярка. Правилата съществуват и за да бъдат нарушавани понякога – да легнеш по-късно на празника, за да се насладиш на гостуването на роднините, да оставиш неизмита чиния в мивката, за да поиграеш с приятели. Но дори и най-големите творци са постигали върховете си благодарение на създаден, за да им бъде полезен, ред.

Режимът не бива да потиска. Той е добрият начин да бъдат въведени навици и традиции, които правят живота по-лесен и приятен. Децата не само се чувстват безопасност, но и се научават сами да подреждат дейностите в ежедневието.

 

Значи ли това, че детето трябва да бъде приучавано към режим възможно най-рано?

Не! Новородените инстинктивно знаят какво и кога им е нужно.

Ние ги храним, когато са гладни, преобличаме ги, когато са извършили нуждите си. Първата крачка към въвеждане на режим е нощният сън. Но не е нужно бебето да бъде заставено да се приспособява към навиците на възрастните. Ако не задоволяваме потребностите му, то ще приеме, че може да постигне нещо само с плач и страдание.

Baby Sleeping Too Much

В първите месеци малчуганът сам създава своя режим. Ние се настройваме според него и така му помагаме. Можем например да създадем условия за сън във времето, в което детето обичайно спи. А после постепенно, изхождайки от естествения му режим на хранене и почивка, да създадем ред, който е удобен за цялото семейство.


7 ползи от режима

Режимът изключва борбата за надмощие, защото ние не ръководим детето. Всички действия, свързани с хигиената, дневния сън, гледането на телевизия, вечерята, се извършват просто защото такива са правилата. Родителят престава да бъде лошото ченге и причини за недоволство и хленч практически няма. Липсва усещането, че някой ти налага нещо или, че си заставен пряко волята си.

 

Режимът прави деня на детето предсказуем
Това снижава стреса и тревогите му. То знае какво му предстои и защо. Това го успокоява.

Режимът възпитава в отговорност.
С времето децата се учат да поддържат хигиената си без непрекъснато напомняне. Те обичат да се грижат за себе си и трябва да внимаваме да не унищожим с поведението си техния ентусиазъм. Така се чувстват господари на ситуацията. Децата, които са по-независими и са научени на отговорност, значително по-рядко се бунтуват.

 

Режимът учи децата да очакват приятните събития.
Например мъничето иска да отиде на детската площадка още със ставането от сън, но знае, че преди това трябва да го облекат, да го измият, да закуси, защото на площадката се ходи едва след всичко това, и е в приятно очакване на нещо любимо.

 17918916 10211342554573344 1765507697 n

Режимът помага на децата да си създадат ред.
Когато има режим, децата значително по-лесно заспиват вечер.

 

Режимът помага на родителите да прекарват повече време с детето си.
Знаем, че детето ни ежедневно има нужда от време, което сме посветили само на него, но когато от сутрин до вечер сме съсредоточени само в това да правим нещата „по разписание“, пропускаме възможността просто да бъдем с заедно. Ако включим нашите ритуали, съвместни занимания и общуването в установения ред за деня, това време бързо ще се превърне в приятен и полезен навик.
Можем да започнем с ритуала на събуждането и сутрешните прегръдки, после да измислим друг при посрещането от детска градина или училище. Може да имаме специална песничка, която пеем заедно с детето, докато го къпем и сушим. Всичко това снижава напрежението и подсъзнателно ни свързва с детето. А ако го направим част от режима, то ще се чувства сигурно, в безопасност, а връзката между нас ще е още по-силна.

 

Режимът ни помага да проявяваме постоянство в изграждането на навици.
И ние, родителите, сме хора и постоянното контролиране  и оказване на натиск ни потиска. Затова постепенно започваме да отстъпваме: повече време пред телевизора, пропуснато вечерно миене на зъби и т.н. Когато обаче в дома ни има установен ред, който се спазва, ни е значително по-лесно да изискваме от детето да следва правилата, просто „защото така правим у дома“. Семейството с установени правила и навици много по-лесно преодолява неочакваните усложнения.

 

Препоръчваме ви да прочетете и статията за Петте неща, които децата не могат.

Материала подготви Янка Петкова
Източник: 
Aha! Parenting

Автор: Мария Дишкова


Напълно погрешно е някои теми автоматично да се превръщат в табу, когато дойде време да се обсъждат с нашите деца. Обикновено това са разговорите за цигарите, алкохола, наркотиците и секса. Резултатите от проведено наскоро проучване показват, че много голям процент от родителите смятат, че „злото” няма да се случи, ако не се говори за него. Майки споделят следното: „Моето дете не знае за съществуването на наркотиците, но ако му кажа, че ги има, може да реши да опита”. Този вид родителски страх пречи на адекватната комуникация между поколенията и е предпоставка за появата на редица бариери във взаимоотношенията, които водят до прекъсване на емоционалната връзка между дете и родител.

Опитите за ограничаване на информационния поток, който буквално залива младото поколение отвсякъде и без цензура, не са добро решение и най-вероятно ще се провалят с трясък. В стремежа си да го предпазим, от една страна инкапсулираме детето и не го подготвяме рационално за живота, който му предстои. От друга страна, го лишаваме от възможността да научи нещо важно от самите нас и а ще го чуе от друго място, където информацията може да бъде със съмнително качество или да не е поднесена по правилния начин (медии, връстници, приятели). Нещо повече, ако детето ни живее в подобно „информационно затъмнение“, рано или късно, със сигурност ще стане обект на подигравки от страна на околните, което може да го постави в стресираща ситуация. С други думи, никога не е прекалено рано да започнем да разговаряме с детето си за важните неща от живота.

 

Ако детето разбере, че изпитвате неудобство от разговора
ще остане с грешна представа за коментираната тема.


Какво трябва да знаят нашите деца за секса?

Разбира се, това зависи от тяхната възраст. Поднасяната информация трябва да е съобразена с личността, която ще я възприема, ако искаме да бъдем правилно разбрани. Не можем да очакваме от едно 2-3-годишно дете да изслуша,  разбере и запомни без грешка лекция за репродуктивните способности на мъжа и жената. Но на същото това дете можем да обясним, че бебето не расте в саксия и не го носи г-н Щъркел, а например: „Тате го поставя в корема на мама, където бебето расте, докато стане готово да се роди и дойде при нас”. Разбира се, следва въпросът: „Как тате поставя бебето в корема на мама?”. 

Тук вариантите са два: или препращате въпроса към другия родител (бащата) с надеждата, че ще измисли нещо интересно, или отговаряте: „По един много специален начин, който ще ти обясня, когато пораснеш още малко”. Ако детето продължи да настоява, можете да предложите най-различни варианти на истината, но се придържайте към нея и не оставяйте детето с впечатление, че ви е притиснало до стената. Ако разбере, че изпитвате неудобство от разговора или криете нещо, ще остане с грешна представа за коментираната тема. Причината да му спестите цялата истина е само една-единствена – то може би няма да ви разбере, поради ранната си възраст. А ако му разкажете за г-н Щъркел или някаква друга „приказна“ теория, вие го обричате на невежество. Разбира се, ако прецените, че детето ви е особено интелигентно и схватливо, можете да направите още няколко крачки напред и да му разкриете други моменти от истината, но без да прекалявате. Все пак това не е разговор за един ден.

Въпросът: „Откъде излиза бебето?” обикновено също предизвиква много смут у майката, особено ако детето е момченце. Това е моментът, в който можете да започнете разговор за мъжкото и женското тяло, за разликите между тях. Обикновено децата слушат с интерес, защото и сами вече са забелязали, че има различия между телата на мама и тате, както и между телата на деца и възрастни.

Разговорите за секса в най-ранна възраст могат да акцентират на половата идентификация на момиченцата и момченцата. В тази въраст децата особено много се забавляват като говорят за „дупета”, „чурки” и други думички, за които по един или друг начин им е показано, че са неприлични и не бива да се използват много често и пред хора. Психологически детската личност вече е привлечена от тайнствата на секса, но ролята на родителя е този интерес да се развива правилно. Детето внимателно трябва да бъде приучено, че използването на неприлични думи е невъзпитано, без това да доведе до някой от следните ефекти: всичко забранено е сладко; щом е забранено, аз се страхувам да го направя, което респективно ще доведе до удвояване на употребата на неприлични думи или до притеснения за всичко, свързано със секса.


В различните възрасти, децата се интересуват
от различни аспекти на сексуалния живот.


Как да разговаряме за секса?

Когато разговаряме с нашите деца на тези теми, определено трябва да започнем възможно най-рано и да го правим достатъчно често. Това не е диалог за един ден или нещо, което може да бъде изговорено наведнъж с надеждата, че думите ни ще бъдат чути, разбрани правилно и запомнени, с което тежката ни задача приключва. Не се случва така. В различните възрасти, децата се интересуват от различни аспекти на сексуалния живот и по тази причина това не е разговор, който може да бъде започнат и приключен в рамките на няколко часа. Освен това, когато ние решим, че е време, може да се окаже, че детето ни още не е готово да слуша. Ако не ни разбира, не му е интересно или не смята, че думите ни са важни, то много бързо ще забрави това, което сме му казали. От друга страна, ако закъснеем, може да се окаже, че детето ни вече знае това, което сме решили да му кажем (има дори вицове по темата).

Обикновено момичетата са много по-активни. Те започват по-рано да задават въпроси, по-наблюдателни са. Те се сещат например да пъхнат топка под блузката и да се правят на бременни от малки, докато момченцата сякаш започват да се интересуват от тези неща малко по-късно. Разбира се, това не важи за всички. Независимо от пола и от възрастта, всяко дете носи неотлъчно своята индивидуалност и ние трябва винаги да се съобразяваме с нея.

Много е важно, когато разговаряме с нашето дете на теми, свързани със сексуалното му възпитание, да избягваме директните забрани и изреченията, които започват с „не“ например: „Не прави това!”, „Не използвай тази дума!”, „Не ми задавай такива въпроси!” Ако забраняваме всичко, намираме само временно решение на тревогите си и то със съмнително качество. Детето може би става послушно и не ни създава никакви проблеми. Това обаче в никакъв случай не ни прави добри родители. Защото означава, че ние не мислим в перспектива. Непрекъснатите забрани могат да направят детето тревожно и несигурно, не само по въпросите за секса, но и във всички други житейски аспекти. А могат да постигнат и обратен ефект – да задълбочат любопитството на детето и то да започне да си търси други източници на информация, тъй като ние сме се оказали ненадеждни. Или не сме оправдали доверието му. 

 

Право на родителя е да разкрие толкова истина пред детето си,
колкото сметне за необходимо.

 

 Родителите, които говорят прекалено открито с децата си по въпросите за секса и сексуалността, много често биват мъмрени от околните (роднини, други родители, педагозите в детската градина и училището). Причината е, че детето знае неща, които не са подходящи за възрастта му и ги разказва на своите връстници, чиито родители не са съгласни с това. По-възрастното поколение е на мнение, че именно това либерално възпитание води до „разпуснатото поведение” на младите хора и е абсолютно непреклонно в това отношение. Наскоро в педагогическата практика майка беше сериозно порицана, че е обяснила на 5-годишното си момченце за какво точно служи дамската превръзка. Право на родителя е да разкрие толкова истина пред детето си, колкото сметне за необходимо. Както децата имат своята индивидуалност, така и родителите им са изградени личности с формирано мнение. Важно е да се открие баланса и да се спазват моралните норми. Ако родителят иска да постигне педагогически успехи, но не знае как да го направи, е редно да потърси помощ в специализираната литература или от професионалист. Но не е нужно да залива детето с информация само, за да покаже, че е по-умно от другите деца на тази възраст.

Желателно е да знаете какво искате да постигнете, когато разговаряте с детето си за секса и сексуалността. Трябва да имате крайна цел и разбира се, план „стъпка по стъпка“, по който да я осъществите. Вероятно, вие се стремите към това детето ви да има правилно и здравословно полово поведение, когато дойде времето да демонстрира полово поведение с партньори. Трябва да се знае, че тази крайна цел се постига с информационно натрупване, а не благодарение на няколко бързи съвета на прага на вратата преди първата среща на вашето дете, което неусетно се е превърнало в тийнейджър.

Много е важно винаги да се казва истината. Истина, която е пригодена за съответната възрастова група, но не изкривена или спестена. Децата така или иначе ще научат истината за секса и е добре това да стане по правилния начин.

 

Добре е да знаем какво са научили децата ни,
за да можем да прогнозираме поведението им
в конкретни ситуации извън дома и отвъд нашата закрила.


Не са малко родителите, които си спестяват подобни разговор, разчитайки, че връстниците ще попълнят „информационните празнини“ на деца им. Дори и да е вярно, това не повод да си спестяваме някои от родителските ангажименти или да разчитаме на „провидението“, че ще свърши нашата работа. Добре е да знаем какво са научили децата ни по темата, защото така (в някаква степен) ще можем да прогнозираме поведението им в конкретни ситуации извън дома и отвъд нашата закрила.

Често разговорите за секса могат да са повод са притеснения, както от страна на родителите, така и от страна на децата. Задаването на въпроси и даването на адекватни отговори може да бъде смутено от появата на неудобство, което се появява неканено, но естествено. За щастие, с времето това наистина се променя и разговорите стават все по-непринудени и все по-лесни. Това означава, че колкото по-рано започнем да разговаряме с детето, толкова по-рано ще преодолеем неудобството си и ще можем да комуникираме без да си поставяме допълнителни бариери. Трудно е, когато детето има друга гледна точка за нещата и не желае да се съгласи с нашето становище. За съжаление, по въпросите за секса, не можем да следваме философията проба – грешка, т.е. да оставим детето да пробва и да си вземе поука от грешките. Понякога е нужно да сме далеч по-убедителни и решени да бъдем разбрани правилно, без по този начин да отблъскваме или да го плашим. Добрият родител смята, че всичко, което прави, прави в интерес на детето си, но не бива да се подценява значението на методите, които използва, за да го направи.

Много е важно винаги да дефинирате въпроса на детето и да знаете какво точно иска да знае то. Някои деца питат просто така – от любопитство. Други питат, защото наистина искат да знаят. Трети питат, за да си отговорят на други въпроси. Но вашето послание винаги трябва да е абсолютно ясно. За да си помогнете, когато не знаете откъде да започнете или как да отговорите на конкретен въпрос, попитайте детето защо ви задава точно този въпрос, откъде е чуло за тези неща и какво вече знае по темата. Тези въпроси ще ви помогнат да се ориентирате в ситуацията, дори да си спечелите повече време. Както и да постъпите, не задушавайте любопитството на детето, което е едно от най-очарователните му качества, а най-често се неутрализира с напредването на възрастта. Търсете и обратна връзка. Уверете се точно какво е разбрало от вашия отговор. Не бързайте да приключите, преди да сте се уверили, че нещата са възприети правилно.


Няколко полезни съвета

Ако забележете, че на детето не му е интересно, прекратете разговора.

Ако диалогът не върви по план, отложете го за друго време.

Ако започнете да се изнервяте от въпросите на детето или от неговите коментари, прекратете разговора и изчакайте следващ удачен момент. По-добре е в момента да премълчите, отколкото да кажете погрешните неща.

Ако детето започне да ви задава въпроси, на които не можете да отговорите, не признавайте поражението си. Намерете начин да отложите разговора и се подгответе по-добре за следващия „рунд“.

Ако смятате, че не сте достатъчно голям авторитет за детето си или то смята, че вие нищо не разбирате, дайте му безобидни примери от личния си живот. Примери за това как сте постъпвали, когато сте били млади, както и примери за ваши грешки. По този начин ще спечелите уважението му, защото ще проумее, че не винаги сте били възрастни и знаещи как да постъпвате правилно във всяка ситуация.

И накрая, припомнете си какво са ви казали вашите родители за секса. Ако са се справили, можете да ползвате за пример техните методи. Ако са допуснали грешки, опитайте вие да ги избегнете.
Успех!!!

За автора: Мария Дишкова е социален педагог, преподавател в Университет "Проф. д-р Асен Златаров", Бургас.

Още полезни родителски практики по темата можете да прочетете в "И тате посади едно бобче в мама"  и Тийнейджърът се влюби - какво да правим?, Ти, сериозно ли?!

 
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам