Автор: Росица Бойчева
Преди 10 години купихме един буренясал двор с полуразрушена стара къщурка в село Леденик до Велико Търново. Всеки, който чуеше какво сме направили, възкликваше едно и също: „Ама това е много далече от София!“. Ние винаги отговаряхме с усмивка: „Но е на половината път до морето!“.
Вярно, Леденик не е близо от София, но е по-близо до Крапец, Тюленово, Камен бряг, Шкорпиловци, Кара дере, Иракли, Варвара, Синеморец в сравнение със столицата. И най-вече е близо до брега на Янтра, която се вие живописно първо през нашето село, преди да направи онези красиви, естествени крепости и полуострови във Велико Търново. Точното разстояние от ул. “Оборище“ в София до портата на МАКАК КОНАК е 218 километра, които за два часа и половина-три ви довеждат до нас, където и ледената Джинджифирка - био ракия, дестилирана от нашият любим чичо Митко от Бачково и шопската салата със сладките градински домати на комшията Данчо, вече ви чакат под прохладната сянка на нашия 100-годишен Дядо Орех. Същото време ще ви отнеме да стигнете при нас и ако тръгвате от Пловдив, Варна или Бургас, защото както обичаме да се шегуваме :“Леденик е центъра на вселената!“ или поне е близо до географския център на България.
Селото ни наистина е красиво и, което е още по-хубаво, непознато на масовия турист. Тук няма чалга заведения, нито големи хотелски комплекси като в Арбанаси. Имаме красива река, каменни дувари, чудни гледки, комплекс с басейни и много, много пойни птици. Както възкликна наскоро една гостенка от Белгия: „You live in Paradise!“. Прибавете към това и вкусна домашна храна и добри хора и ще разберете защо, не само за нас, това е Раят на земята!
Преди близо 20 години бъдещият ми съпруг ме доведе за първи път в село Леденик на гости на приятели, които се бяха установили за постоянно в семейната лятна вила. На пръв поглед ми се стори приятно, типично българско село, но когато се разходих покрай Янтра и видях спиращата дъха гледка от скалата до Кулата на Шемши бей си казах, че селото е повече от това, което изглежда на пръв поглед. И наистина се оказа така. С удоволствие се връщахме отново и отново, докато един ден не решихме да си купим земя в него.
МАКАК КОНАК и днес носи уюта на къща, а не на анонимен хотел, тъй като, когато започнахме да строим имахме мъгливата идея един ден да посрещаме туристи, но не очаквахме това да се случи още преди да сме навършили 50. В околността има много англичани и дауншифтъри, но май ние сме единствените софиянци наоколо, избрали живот на село, вместо в столицата. За нас това се случи естествено. Винаги сме смятали, че щастието е там, където сме заедно, а когато сме заедно обичаме и да посрещаме гости, така че за нас да готвим и да измисляме как стаите да са още по-релаксиращи и вълшебни е по-скоро творческа работа, която иска постоянство и вдъхновение, от колкото бизнес идея.
И туристите си посрещаме като лични гости. Не мисля, че това някога ще се промени, тъй като май сме вече с оформени характери и навици. Самите ние много обичаме да пътуваме и когато посрещаме гости искаме да се чувстват така, както ние бихме искали да се чувстваме, когато сме на почивка. Само по принуда отсядаме в хотели. Винаги търсим малки семейни къщи за гости, квартири или пансиони, където собствениците са наблизо, гостите се поздравят един друг сутрин и храната е домашна, местна кухня. Често си говорим, че ако намерим друго място в България като МАКАК КОНАК, ще ходим да си почиваме там, за да ни глезят с вкусна храна, да не готвим, чистим. Да не се чудим кои са хубавите места за разходка наоколо, за които само местните знаят и да е сладка приказката със стопаните. Мечтаем си как ще ходим ей така, само за да си оплакнем душата и някой да се грижи за нас.
Хубаво е на гости при мама, но нали като я оставиш тя да разтребва и мие чиниите после се чувстваш виновен. Не стига, че е възрастна и толкова е шетала да те посрещне, ами и да чисти след теб трябва. В МАКАК КОНАК гостуването е напълно лишено от вина, неудобства, дрязги и каквито и да е отрицателни емоции. Ние сме усмихнати, когато отваряме портата не защото си залепваме усмивки на лицата, а защото наистина обичаме да посрещаме гости и да ги глезим. Такава ни е природата. Имаме чувство за хумор и сме много любопитни да чуем истории от цял свят. А аз обичам да храня гостите си и да ги слушам как казват „Ммммм!“
Обичаме да водим гостите си на разходка из Леденик. Хем да се освежат и да огладнеят отново след обилната закуска, хем да им покажем тези места и сгради, покрай които самите ние обичаме да минаваме бавно и които не ни омръзват вече толкова години.
И понеже Велико Търново е само на 3 км от Леденик ги съветваме да оставят колите и да си вземат такси, което само за 6-7 лева ще ги остави където си изберат в града, без да търсят място за паркиране по тесните стари улици.
С кола е хубаво да се отиде до многобройните прекрасни места в радиус от 10-20 км от МАКАК КОНАК: Еменския каньон, Хотнишкия водопад и еко пътеката, пещерата „Бачо Киро“, манастирите Света Троица, Преображенски и Петропавловски с прекрасната гледка към долината оттатък Велико Търново. Или до Къпиновския манастир и водопадите в реката до него или до най-любимият ни Килифаревски манастир, в чиито вирове можеш да плуваш с малките пъстърви.
Но човек може и с дни да не почувства нужда да напусне двора на МАКАК КОНАК и селото. Под навеса са супер меките дивани, под асмалъка са хамаците, под сянката на сливите, ореха или лешниците може да си сложиш един от нашите вълшебни шезлонги и да си почиваш с книжка в ръка. Ако си забравил книгата вкъщи, може да си избереш някоя от рафтовете в стаите. Има и на английски и на български, от леки чиклит романчета до световна класика. Ако ти се плува пък можеш да отидеш до басейните на комплекс „Чифлика“, които Google maps изчисли, че е на 500 метра от МАКАК КОНАК или да се разхладиш като джапаш из реката или се пробваш да ловиш риба. Ние самите рядко изпитваме нужда да отидем до Търново, освен ако някой от приятелите ни не свири в любимия ни клуб “Melon” или „Мелона“, както го знаят всички.
Творческите ни професии и интереси може би са причината и голяма част от приятелите ни тук да са художници, приложници и музиканти. Заедно с тях, почти всеки уикенд в МАКАК КОНАК организираме нещо интересно, не с цел да провеждаме обучения, а да се забавляваме. За това и културният ни календар е доста шарен. В него има кулинарни уикенди, изработване на неолитна керамика, рисуване върху коприна, събиране на вкаменелости и фосили на специални места, на които водим нашите гости, наблюдения на птици, писане на приказки и какво ли още не.
Това е МАКАК КОНАК. Кой знае още колко събития ще измислим и колко промени ще има в интериора и градината, защото това е нашата незавършена картина и планираме още дълги години да продължаваме да я рисуваме.
Благодарим на Роси за страхотните снимки, които ни предостави. Можете да ги разгледате в галерията. Няма как да не се влюби човек в това вълшебно кътче и в тези гостоприемни домакини. Макак Конак, идваме!
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам