Веднъж по време на разходка към едно малко момченце се втурна група деца, които искаха да им даде играчките си. Нищо ново, нали? И ние сме били свидетели и участници в такива ситуации. Само че майка му реагира по начин, който на пръв поглед може да се стори неправилен на много родители. Алания Колбърг обаче дава съвсем логично обяснение на позицията си.

Постът й е прочетен от над 200 хиляди души и, както може да се очаква, последван от лавина от коментари – от одобрителни до откровено осъдителни. Ето какво споделя тя:

Детето ми не е длъжно да дели с вашите

Щом влязохме в парка, при Карсън веднага дотичаха поне 6 деца, които настойчиво искаха да им даде играчките си – трансформъри, фигурки от Minecraft и камионче. Той беше шокиран и стискаше силно играчките си, когато другите момченца посегнаха към тях. Погледна към мен, очаквайки реакция.

- Можеш да им кажеш „не“, Карсън – отговорих аз. -  Просто кажи „не“. Не е нужно да обясняваш. 

Разбира се, щом каза „не“, децата се втурнаха да ми се оплакват от него. Казах им: „Той не е длъжен да ви даде играчките си. Ако реши да ги сподели с вас, ще го направи.“

Защо ги раждаме? За да ги харесват другите?

Естествено, останалите родители веднага ме „възнаградиха“ с неприязнени погледи.

Но аз ви предлагам да помислим за следното:

Представете си, че в парка пристигне възрастен, който яде сандвич. Длъжен ли е той да раздели сандвича си с непознатите? Не, разбира се!

Възможна ли е ситуация, в която някой възпитан непознат ще протегне ръката си, за да ми вземе сандвича и ще бъде ли раздразнен, ако му откажа. Отново не!

Прави ли са родителите, които ме гледат недоволно, и си мислят, че аз и синът ми сме невъзпитани?

Кой в крайна сметка е невъзпитаният – който не иска да даде играчките си на непознати или непознатите, които искат нещо, което не им принадлежи, особено когато на собственика му е неприятно? 

Съветите, които правят децата ни нещастни

Нашата цел е да научим децата си да реагират като възрастни.

Познавам неколцина зрели хора, които не са били учени да делят като деца, и значително повече хора, които не могат да казват „не“, не могат да очертаят личните си граници и да се грижат за себе си.

Всъщност Карсън донесе играчките, за да си поиграят с едно малко момиченце, дъщеря на моя позната, с което често се срещаме в парка. Той не желаеше да ги даде на настоятелните момчета, защото искаше да направи изненада на приятелката си.

Следващия път, когато детето ви дотича при вас разстроено, че някое друго дете не му дава играчката си, помнете. моля ви, че ние не живеем в свят, който поощрява отказа от всичко, което имаме, само защото други искат да го притежават.

Аз не смятам да уча детето си на това и да давам вид, че така е правилно.

Сред коментарите към поста на тази майка имаше и осъдителни. Някои родители смятат, че така децата се учат на егоизъм. Но всяка от нас е изпадала и в едната, и в другата ситуация - да е майка на детето, което не дава, и майка на детето, което иска чуждата играчка и се разстройва. Да не забравяме, че по-малките деца не са готови да споделят играчките си до определена възраст, защото имат усещането, че ще ги изгубят. А след това сами ще поискат да споделят, когато осъзнаят, че удовлетворението от приятелството и общата игра надвишават радостта от играчката. Нека решението да е тяхно. Чувството да даваш е прекрасно, но само когато го правиш с удоволствие, а не по принуда. 

Препоръчваме ви още:

Да научим детето да губи