logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Светла Чимчимова

Вчера един клип обиколи виртуала. И го взриви. В клипа една жена снимаше как бие тригодишната си дъщеричка и повтаря: "Понеже баща ти не те обича, той и мен не обича... ето така". Детето плачеше и искаше тази, която го бие да го гушне. Беше покъртително. В момента, в който видях това, нямаше начин да не си помисля, че тази жена е с огромен психически проблем. Ама огромен.

Сега тука ще се включат специалистите и ще кажат, че няма как да знам, само мога да предполагам. Ами аз бях сигурна, че тя го прави, за да накаже бащата и да предизвика неговото внимание. Извратен зов за помощ, плюс синдрома на Медея. Точно това е казала тя на социалните, часове по-късно, когато са се намесили и са отвели детето.

Под клипа и неговите споделяния (надявам се да бъде премахнат, за да се защитят интересите на детето), имаше хиляди коментари в посока що за майка е тя, клетви и закани да я пребият. Никога няма да разбера как осъждаш насилие със закани за насилие. И всички без изключение говореха за майката. Аз един коментар не прочетох за бащата. Кой е този човек? Кога е изоставил жената и детето? Интересува ли се от тях? Как един човек не попита: как може да си оставиш детето на психически нестабилна жена? Да го обречеш на опасност. На тормоз. И да заспиваш някъде спокойно. Какво прави майката по-важния родител? По-длъжния? Нали равноправие, туй-онуй?

Колко пъти сте чували фразата: Що за майка, да си зареже детето... И в същото време е съвсем в реда на нещата един мъж да си тръгне и да си остави децата. Обществото го намира за съвършено нормално. Защо искам да знам? Мъжете втора категория хора ли са? По-глупави? По-неспособни?

Ами не, не са.

Приятел на моя мъж се грижеше за дъщеря си от самото й раждане, той ставаше вечер да я гушка, да я храни, да й даде водичка. Щото жена му спяла тежко. Когато се разведоха, детето остана при него. И той я отгледа. Както и детето на втората си жена, както и тяхното общо.

Имам съсед, който остана вдовец с две момиченца, едното беше в детската градина тогава. Грижовен, отговорен, всеотдаен. Отгледа ги. Сега са прекрасни млади жени. Дъщерите, с които бих се гордяла, ако са мои.

И друг, който овдовя с три момичета. И бизнес. Към днешна дата има, освен порасналите си чудесни дъщери и внучки. И бизнес.

Това са обикновени хора. Не титани. Аз самата съм отгледана от небиологичен родител. Човек, който направи така, че никога нищо да не ми липсва. Във всяко отношение. Повечето хора не подозират, че аз не съм негова плът и кръв. Няма разлика в грижите, обичта и отношението. Той също е обикновен човек.

Да си баща не е подвиг. То е нещо естествено. Като да си майка. Защо тогава с майките сме по-строги? Защо от тях изискваме повече? Защо ги осъждаме по-лесно?

Хайде да попитаме къде е бащата в този и в много други случаи. Хайде да му потърсим отговорност. Хайде да му помогнем, ако не може да се справи сам. Хайде да го подкрепим и най-накрая, ако не става и той, да бъдем с него същите, каквито сме с майката.

Дайте да дадем шанс на бащите да пораснат.

child 1835730 640

Препоръчвам ви също:

Мили татко...

Стига присъди!

С любов, детски плач, прегръдки, музика и вдъхновение е изпълнен животът на обичания изпълнител Дичо от D2 и неговата любима Карина, която преди пет години го дарява с най-ценния подарък - тяхната първородна дъщеря Ариел. А след като съвсем скоро на бял свят се появи и малката Тина, музикантът може да се похвали, че е заобиколен от пленяващата красота на едно истинско женско царство. Повече за емоцията и отговорността да станат родители за втори път, слънчевата двойка разказа в четвъртото специално онлайн издание на „Форум бременност и детско здраве“, което се организира от Puls.bg и се излъчи на живо в официалния сайт и социалните мрежи на медията.

Пред водещата и главен редактор на Puls.bg Румяна Тасева, звездното семейство сподели, че по време на втората бременност са имали няколко много критични дни, след като Карина получава тежка дехидратация и се налага да влезе в клиника. Благодарение на професионалната лекарска намеса и неотлъчната подкрепа на Дичо, любимата му бързо се възстановява. „Винаги обръщайте внимание на майките и наблюдавайте нещата“, съветва бъдещите татковци певецът.

Карина бе категорична, че противно на най-разпространените митове втората бременност не е по-лека. „Всяка бременност е различна, може би си по-подготвен, но и това може да бъде измамно усещане. Защото вече знаеш пътя, през който ще минеш, но можеш и да подцениш някое усещане или състояние“, допълни тя.

А за спокойното преминаване през този тежък период от бременността, майката на малката Тина благодари на любимия си и неговите непрестанни грижи. „Това е всъщност винаги да имаш човек покрай теб, който да може да реагира, да отиде до аптека да ти вземе нещо“, сподели тя. 

Новият член на семейството се появява на 12 юни, по време на пандемията от COVID-19. Малко преди това да се случи, Дичо се връща от турне в Англия, когато бременната тогава Карина решава да прекарат задължителната 14-дневна карантина заедно. „Два пъти или три пъти припадах. Тя ме свестяваше. Тя излезе по-желязна“, разказа музиканта за стреса и притесненията си да не зарази някого.

Увереността и спокойствието, с които двамата преминават през всичко по пътя си, се дължи на дългогодишното приятелство, прераснало в любов, носеща днес имената Ариел и Тина. „Израснахме заедно. Това са вече 15 години. Добре, че беше тя да ме накара да имаме дете, защото аз малко се дърпах“, сподели Дичо. „Сега искам трето“, с усмивка добави той. За емоцията да станеш баща за втори път, певецът е категоричен: „Всеки път бързам да се прибера да си гушна детето“. 

На въпроса как се е променила Карина след раждането на децата, Дичо сподели, че бременността я е направила още по-красива. „Децата възпитаха в нея супергерой“, отбеляза той. 

След като се запознава добре с особеностите и преимуществата на съхранението на стволови клетки, звездното семейство решава да се възползва от услугата. „Това е една сигурност, с която живееш много по-спокойно. Според мен е една хубава инвестиция“, сподели Карина.

Дичо и любимата му бяха само част от специалните гости в четвъртото онлайн студио на форума. Заедно с тяхната вдъхновяваща история, зрителите имаха възможност да чуят ценни насоки и съвети към бъдещите и настоящи родители, свързани с етапите на развитие, през които преминава плодът и възпитанието на бебето по време на бременността. Форумът достигна до над 35 000 уникални потребители през различните канали на Investor Media Group, които го излъчваха едновременно на живо. По време на специалното студио с томбола беше изтеглен и големият победител, който спечели 3 нощувки в луксозните морски къщички в семейния „Къмпинг Градина“.

Специалната онлайн поредица на „Форум бременност и детско здраве“ се реализира с генералното партньорство на тъканна банка „Селена Целс“ и с подкрепата на Select Asset Management, MEDICAL DENT, Water Wipes, Colief и „Къмпинг Градина“.

Медийни партньори са Bulgaria ON AIR, Dnes.bg, Az-jenata, Az-deteto, Tialoto.bg„Новите родители“, „Дневникът на мама и татко“, Bebok.eu, Mama mia, „Жената днес“.

Дичо и Карина

Вижте още:

Как да се подготвим за раждането?

Да забременееш по график

Автор: Мария Пеева

Веднъж снаха ми Яна ми каза:

- Мими, довечера ще излизам и нямах време да сготвя. Може ли Теди и Борис да дойдат у вас?

- Да, казах. Дай децата, ще ги гледам.

Тя много се смя, но не е ли така? За мен са дете и внуче все пак, нищо че Теди е огромен мъжага, който чудесно може да се справи със сина си. А къде отива Яна, изобщо не попитах, защото знам. Отива на среща с “нейното племе”, както нарича женската си компания. Когато има среща с тях, се докарва, гримира и излиза с щастлива усмивка. А аз знам, че тя заслужава своето време с приятелките си и винаги се радвам за нея. Защото и аз си имам моето племе, което много обичам, и моите “женски партита”, на които безкрайно се забавлявам. Затова дойде ли нейната вечер, каня “децата” с най-голямо удоволствие, а тя разпуска и събира положителни емоции.

Сигурна съм, че мъжете тайно се чудят за какво си говорим, какво правим ние на нашите женски събирания с мъжки питиета. О, със сигурност много се смеем, разказваме си вицове и смешни случки, но не е само това. Споделяме мечти, правим планове, обсъждаме всичко, което ни интересува, подкрепяме се, когато някоя от нас има проблем. А после се прибираме у дома, при мъжете и децата си заредени. Женската тайфа е нашият малък оазис, в който се чувстваме приети такива, каквито сме, нашето второ семейство.

MEM06949

4 приятелки, едно малко женско племе, се събраха за посланици на ЛИДЛ в месеца на бирата, това уж мъжко питие. Зададох им няколко въпроса, за да ви ги представя почти като в едновремешните лексикони, които някога всички момичета имахме и много обичахме.

 Яна:  

  1. Няколко думи за семейството?

Голямо и шумно.  

  1. Какво уча/работя?

Уча бизнес, предстои ми последна година, ще специализирам финанси и счетоводство. “Работя” гледане на Борис и “стажувам” при мама, която ме учи на практическите неща в счетоводството. 

  1. За какво мечтая?

За море, вкусна храна и силен смях. И да имам време да прочета всички книги, които искам, да видя повечето места, които са ми интересни. Но най-вече да сме здрави.  

  1. Как разпускате?

Шумно. По-рядко, отколкото ми се иска, но качествено, когато успеем.  

  1. Какво четете?

Всичко. В последно време главно детски книжки на глас, иначе обичам фентъзи и фантастика, но не не се ограничавам, ако нещо ми хване окото.  

  1. За какво си говорите?

За обувки и бекон. За всичко си говорим, естествено.

Вики:  

  1. Няколко думи за семейството?

 Трима сме: аз, съпругът ми и тригодишната ни дъщеря Ида. 

  1. Какво уча/работя?

По професия съм юрист, но откакто се роди Ида, започнах силно да се интересувам от теми, свързани с родителството - възпитание и отглеждане на деца, образование, ранно детско развитие. От около година съм треньор във фитнес, насочен към тренировки за бременни жени и за възстановяване след раждане. Последно учих за доброволен консултант по кърмене и мога да се похваля с успешно взет изпит. Като хоби поддържам заедно с приятелки блога "Бебета на път"

  1. За какво мечтая? 

Мечтая да се занимавам с алтернативно образование в България.

  1. Как разпускате?

Не съм много по разпускането, не ме свърта на едно място и предпочитам активна почивка. 

  1. Какво четете? 

Обожавам да чета и преди четях огромно количество художествена литература, в последните години май повече препрочитам любимите си романи и чета литература, посветена на  интересите ми. Точно в момента чета Homo sapiens, която Яна ми даде назаем и паралелно препрочитам "За любовта и други демони" на Маркес

  1. За какво си говорите - за всичко, НЕ СПИРАМЕ да говорим за децата, за обувки, за рокли, за работа, за храна, за това как се чувстваме, клюкарстваме по малко...MEM07316

Мира:  

  1. Няколко думи за семейството:

Семейството сме аз, мъжът ми Алекс и двете ни деца, котката.  Отскоро го играем хазяи и на семейство съсели в селския ни двор.  

  1. Какво уча/работя?

Имам малък онлайн, отскоро и физически магазин. Интересувам се от всякакви нови и свежи неща и идеи за позитивно преживяване на периода на ранно родителство, който често е предизвикателство за семействата, както и такива за по-природосъобразен начин на живот. Втората ми дейност е на сертифицирана дула. Обучена съм да придружавам и подкрепям професионално жените по време на раждане и практикувам активно. Тази дейност допълва всичко, с което се занимавам и ми дава огромно удовлетворение.  Уча се постоянно от семействата, които срещам и се стремя да ставам по-добра в професионалните си дейности.  

  1. За какво мечтая?

За море, природа и шумен смях, в компанията на приятелки. Бирата или изстуденото вино са добре дошли за фон.  

  1. Как разпускате?

Хапваме, пийваме и си бъбрим една през друга. Понякога се опитваме да се откъснем от градското забързано ежедневие, но дори и да не успеем, пак ни е готино, като си откраднем час-два.  

  1. Какво четете?

Най-вече онлайн медии. Опитвам се да си прочитам съобщенията всеки ден. Книгите едва се класират в откраднатото време, но в момента чета I'm Just Happy to Be Here: A Memoir of Renegade Mothering 

  1. За какво си говорите?

За боси обувки - дори в най-напечените моменти, невероятна е тази ни склонност! За раждане, за взаимоотношения, напоследък за съсели и как да уловим отровна змия с голи ръце и детско кепче за пеперуди. За сериали, за мъже, за пътувания. За всичко.

Милена:  

  1. Няколко думи за семейството?

Ние сме Стояновски, както казват децата - майка, баща, сестра, брат и малко братче. Петчленно семейство с три деца от 3 до 6 години и два броя обикновени родители.

  1. Какво уча/работя?

В последно време главно помагам на приятелки със смислени бизнеси, както на Мира.

  1. За какво мечтая?

За обикновени неща – за хубаво бъдеще за нас и децата ни, за това да видя положителна промяна в настроението на обществото, за един по-мил свят. А в последните месеци за пътувания.

  1. Как разпускате?

Със замах. С много смях и напитка.

  1. Какво четете?

Винаги съм се чудила как отговарят хората, които не четат. Аз напоследък се чувствам от тях, но все пак чета малко развлекателна литература, в момента My Brilliant Friend на Elena Ferrante

  1. За какво си говорите?

За абсолютно всичко – радости, тъги, децата, мъжете. Обсъждаме философски житейски въпроси и дребни хорски постъпки. А понякога май просто се смеем.

MEM07206

Вики, Яна, Мира и Милена, четири приятелки се събраха на бира и сладки приказки. Всяка жена има нужда от своето женско племе - от тайфата, с която да разпусне от ежедневните грижи, от работата и безкрайните ангажименти. И е толкова приятно, когато намериш хора, с които постоянно учите нещо една от друга, подкрепяте се, смеете се и заедно вървите напред. А после нека ми говорят, че нямало женско приятелство и женска солидарност. Има, и още как! 

Една весела приятелска компания  - Вики, Яна, Мира и Милена - бяха юлските посланици на Lidl, чрез които откриваме както любими продукти във веригата, така и интересни хора с вълнуващи професии и занимания от близки и далечни кътчета на България. През август очаквайте едно усмихнато семейство. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.

Автор: Весела Георгиева

Връщаме се с Борето от педиатър и двамата сме много щастливи. Положението не е толкова страшно колкото сме си представяли и денят е чудесен. Товарим се в буса, закопчавам го в столчето по всички правила за безопасност и потегляме към вкъщи. Докато шофирам си спомням за един интересен разговор с батко им, който проведохме преди няколко дни. Трябваше да идем до новото училище, за да се запише. Въртяхме, сукахме разни теми и от немай къде си Бранко изръси:
- Ами, татко е по-умен от теб!
- ?!?!?!? И що тъй реши?
- Ти все забравяш разни неща…
Така ли, пиле шарено? Ела сега да ти обяснѝм некои неща.

30 признака, че имате мамешки мозък

14416936 l

- Бранко, кой вкъщи пазарува, готви, чисти, старае се да сте изпрани и спретнати?
- Ти.
- Кой те кара на зъболекар? Кой те връща от зъболекар? Кой води малките на градина? Кой ги прибира от градина? Кой те ръчка сутрин да се надигнеш и кой те кара към училището да се запишеш?
- Ти.
- На кой звъниш, когато искаш да ядеш шоколад, фъстъци, да пиеш пепси?
- На теб.
- Кой се самосезира, когато към 21:30 го застреляте с въпроси като: „Ама защо няма мляко? Защо няма маслини? Кога ще ядем пица? Защо пицата не е с кренвирш?
- Ти.
- На кой звъниш, когато забравиш половината си ученическа раница вкъщи? И кой ти носи нещата? Кой те кара по рождени дни и по срещи с момичета? Кой те прибира от там? На кой се обаждаш, когато искаш да останеш до късно и когато ти трябват още пари, за да черпиш девойките?
- На теб.
- На кой ревеш като ти се скъсат боксерките и кой обикаля с теб по магазините, за да се накиприш? Кой пазарува и носи в градината чашки, салфетки, тоалетна хартия? Кой внимава винаги да има памперси и мокри кърпи у дома, да има сапун, шампоан, пуканки, кисело зеле, сладолед и пюрета?
- Пак ти…
- А татко ти какво прави през това време?
- Работи.
- Точно така. Работи и когато трябва помага. Така че ми е позволено понякога да забравям разни неща, не мислиш ли?
- Така е, мамо, извинявай.
С наведен поглед и гузно гласче приключи темата за разликата в интелектуалните нива на родителите му. А самодоволната ми усмивка напука леко предното стъкло на колата.

Та, карам си аз буса към къщи, мисля си за веселия разговор и внимавам да не се усмихвам много, че този голям джам няма лепене. Борето си пее нещо в столчето на задния ред и двамата сме щастливи, че засега се разминаваме с поредната доза антибиотици и болнични разправии.
Паркирам пред вкъщи, заключвам колата, влизам с усмивка. Баща им ме посреща с очакващ поглед.
- Няма нищо, гърдичките му са чисти, така че всичко е наред.
- Това е чудесно, ама къде е бебето?
- Ъъъъъъъъъъъъъъъъъъ?!?!? В колата…
Та така де. Позволено ми е понякога да забравям разни дребни неща. 

Весела Георгиева е майка на четири момчета, автор на стихове, забавни истории, фотограф и копирайтер. За разказите си от пълната къща обича да казва: „Ако имаш четири деца, четири котки, куче, татко и баба, не чети. В останалите случаи – не пропускай!"

На заглавната картинка виждате нейното весело семейство.

Още от Весела: 

Мъж на диета

За имената, кармата и бъдните невести

Шатрата и сръчните помощници

1. Повече васкулит отколкото пневмония

В интервю за "Инфакто" доктор Симидчиев каза, че тoзи вируc е в по-голяма степен васкулит, отколкото пневмония. 

“Вируcът зacягa цялaтa тъкaн нa бeлия дрoб, минaвa и oт oбрaтнaтa cтрaнa, къдeтo ca кръвoнocнитe cъдoвe и прeдизвиквa възпaлeниe в кръвoнocнитe cъдoвe, т.нaр. вacкулит. Кoгaтo кръвoнocнитe cъдoвe ce възпaлят, кръвтa, кoятo прoтичa прeз тях, зaпoчвa дa ce cъcирвa, зaщoтo cъcирвaнeтo e вид зaщитeн мeхaнизъм, кoйтo нe пoзвoлявa нa мecтa, кoитo ca възпaлeни, дa имa кръвoтoк прeз тях, пoнeжe тaм явнo имa прoблeм. И кoгaтo зaпoчнe дa ce cъcирвa кръвтa, бeлият дрoб нe мoжe дa изпълнявa функциятa cи в тoзи учacтък, къдeтo имa cъcирeци. Кръвтa нe мoжe дa минaвa и дa пoлучaвa киcлoрoдa oт oкoлнaтa cрeдa. В нaчaлoтo ce миcлeшe, чe вируcът прeдизвиквa тeжки пнeвмoнии и ce лeкувaшe, кaктo ce лeкувaхa другитe пнeвмoнии.”

Цялото интервю можете да прочетете тук.

2. Вирусът мутира

Най-разпространените щамове в България са 4, а по света 7.

“Спрямо началото на пандемията вирусът се разпространява по-лесно и бързо. Това се дължи на мутация. В началото февруари – март – около 10 % от видовете на вируса са я съдържали, а сега над 70% . Само преди две седмици излезе проучване на китайски екип. Учените тестват серуми от вече прекарали вируса. И 70% от тях не реагират на щамовете в момента, т.е. това означава, че тези пациенти ако се срещнат с този щам, ще се заразят отново. Антителата им не им гарантират защита”. Това заяви за БНТ доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория по антимикробна резистентност към Националният център по заразни и паразитни болести.

“Вирусът се променя и се опитва да поправи свои грешки. Някои мутации обаче може да го доведат до задънена улица и вирусът да не се разпространява повече или да стане по-лек за преболедуване. Една от хипотезите за една от мутациите у нас, която се е получила,  води до по-лесно навлизане вътре в клетката – получава се по-голяма продукция на вируса. При по-голямо количество вирус има по-добро разпространение на вируса от човек на човек. Ние все още сме в сферата на хипотезата. И трябва да го наблюдаваме",  каза вирусологът доц. Ивайло Алексиев.

Цялото интервю можете да прочетете тук.

3. Новини от света

САЩ минаха собствения си рекорд със 75 000 нови случая на ковид-19 в четвъртък, с което общия брой заразени са над 3,5 милиона.

В същото време из медиите се разпространиха последните думи на 30-годишен пациент в Тексас, който почина от коронавирус след “Ковид-парти”: „Мисля, че направих грешка. Мислех, че това е измама, но не е така.“

Пациентът постъпил в тежко състояние в болницата, след като се е заразил със смъртоносния вирус. Той смятал, че вирусът, убил хиляди по целия свят, не е реален.

На въпросните "COVID партита" присъства човек, който смята, че е заразен и други хора, които искат да проверят дали вирусът съществува. 

Цялата история може да прочетете тук или на английски тук.

Индия и Израел затегнаха мерките отново, а руски хакери се опитват да откраднат научните изследвания за ваксината, с което отварят нов опасен фронт в кибервойната между Запада и Москва, обявиха правителствени агенции на САЩ, Великобритания и Канада. Повече за това можете да прочетете в петъчния обзор на Ню Йорк Таймс.

4. Добрата новина 

Междувременно за първи път от началото на пандемията евролидерите се събират присъствено на Европейски съвет. Разговорите са днес и утре, а основната точка в дневния ред са преговорите по бюджета на Европейския съюз до 2027 г. Именно в тази сметка се включва и Фондът за възстановяване на европейската икономика, пострадала от ограничителните мерки срещу COVID-19. - обяви Нова.

Предложението на Комисията се основава на 2 стълба – нов инструмент за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ на стойност 750 млрд. евро и МФР на стойност 1100 млрд. евро. На 10 юли председателят на Европейския съвет Шарл Мишел представи основните цели на ЕС - отстраняване на щетите, причинени от COVID-19, реформиране на европейските икономики и трансформиране на европейските общества.

5. България

В България новите случаи на заразени с коронавирус у нас през последните 24 часа са 267. Четирима души с COVID-19  са починали, а 86 са се излекували. Така общият брой на заразените в страната от началото на пандемията е 8144, на възстановилите се – 3927, а на починалите – 293.

За пореден ден най-много са новите потвърдени случаи в столицата София - 95. По брой на новозаразените следват Варна - 36, Пловдив - 19 и Благоевград - 15.

6. Как да пътуваме:

На 10 юли бе съобщено, че от 14 юли влизането в Гърция през България ще бъде само с отрицателен тест за COVID-19. Тестът е валиден само от определени лаборатории. Словакия, Естония, Словения, Австрия и Великобритания също въведоха 14-дневна задължителна карантина за български граждани. В Босна и Херцеговина се влиза с отрицателен тест. Тази информация се променя постоянно, затова ви препоръчвам да следите сайтовете на съответните посолства и на министерство на външните работи ето тук.  

Бъдете здрави, силни и информирани!

Препоръчваме ви още: 

5 правила за живот по време на пандемия 

Защо Япония се справя с коронавируса

Автор: Мария Пеева

Градско чедо съм аз, отраснала в апартамент. Когато най-после си сбъднахме мечтата за къща на село, накупих де що имаше препарати против насекоми - пълзящи, летящи, всякакви. Първият ми сблъсък със скакалец се чу и у съседите. Страшно беше. Но човек свиква и не само свиква, ами почва и да ги наблюдава тези буболечки, чак открива красота в тях. С Алекс сме проследили пътя на мравките, изучили сме мравуняците, гледаме дребните твари с лупа как си "говорят" и пренасят малките си товари напред-назад. Имаме една-две паяжини на оградата, които наблюдаваме внимателно. А у дома живее гущерче. Една съседка сподели преди време, че умишлено оставила едно да обитава дома й, за да яде паяците и молците. И така се сдобихме с малък зелен приятел, доста дискретен впрочем, щом даже котката не го е забелязала. Но най ми е интересно как Алекс опознава природата и заключенията, които прави.

- Мамо, пчелите как правят мед?

-  Събират нектар от цветята, носят го в кошера и… така. (Ето още нещо, за което ще трябва да ровя в интернет, си мисля... Децата и техните въпроси!)

- Мен ме ужили пчела веднъж.

- Помня.

- Заболя ме.

- И това помня.

- Но иначе дава мед.

- Да.

- А комарите какво дават?

- Нищо, те само жилят.

- Сигурно ни дават нещо и те.

- Нищо не ни дават, само кръв смучат от нас.

Смее се.

- Дават, дават.

- Какво, маме?

- Пъпки.

Сега вече се смея и аз, а моят малък Алекс заявява с цялата мъдрост на своя седемгодишен опит:

- Ако бях "насеком", щях да съм пчела, не комар.

 

Обичам ти и меда, и жилото, мой малък Соломон. Не му го казах, защото после трябваше още на сто въпроса да отговоря.

Хубав ви ден и нека сме пчели!

Още летни истории от нас:

Малко мръсна история 

"Мама му стара" и "гаси диода" тръгват на море

 

 

Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев

Ниво деца - 0%
Да се свети името на тъща ми и да пребъдат дните й!

Ниво съпруга - 0%
Моята жена не се обижда, когато й кажете коза, защото е такава. От онези високопланинските, които могат да стоят на една цепнатинка в скалите от около два квадратни сантиметра и небрежно да преживят на 5-600 метра от земята. Щом чу, че този уикенд има изкачване на връх Ботев, Росица маринова две кила пържоли, каза на съседката да ме наглежда, за да не запаля къщата, грабна раницата и хукна натам, а аз по-високо от горния рафт в кухнята, където е узото - не се качвам!

Ниво папагали - 100%
Днес от 19:00 и 20:00 на Флората, а събота и неделя, освен там, ще бъдем и на о. Света Анастасия от 10:30 до 12:30 (шоу в 11:30ч.)

Ниво дразнещ подрастващ Сашко - 1000%

На 20 години бях в казармата и командния състав ме наказваше само докато ме погледне. Днес разбирам, че са имали пълно право, защото 20-годишните са непоносими!

Като типичен пример ще вземем нашия колега Сашко, който от 2-годишен живее в Испания, а това лято се завърна и според него "зивота в Бугария не е цак толкова лос". Сашко е много зает с неотложни и важни проблеми: дали плочките и прическата му са като на Кристияно Роналдо; дали бележи прогрес в електронната игра, която играе постоянно на телефона и дали е наяден и наспан! За всичко останало отговаря с мъдрите и зрели слова - Me da igual!, еквивалент на Whatever!, а на български Не ме занимавай! Типично по български твърди, че говори чудесен английски, а типично по испански знае само fuck you, motherfucker и Guten Tag (последното може и да било на френски). Според него Pink Floyd е певица, а като цяло музиката е загуба на време, освен ако не пее той и не му плащат за това!

Въпреки че шоуто, което правим с папагалите е доста атрактивно и интересно, не можем да се сравним с изпълнението на Сашко, когато за пръв път хвана винтоверт в ръцете си. След като бръмча безцелно петнайсет минути, този гигант на мисълта реши да отвори с кръстатия накрайник една консерва с риба тон, която беше намерил незнайно откъде. Всички вперихме поглед в това незабравимо зрелище, а кръвта, която се проля, накара Сашко да заподозре, че са настъпили последните минути от изпълнения му със съдържание и смисъл живот! Поради този факт, а и защото не може да каже винтоверт, Сашко започна да заобикаля отдалеч този инструмент, който вече нарича "La puta pistola que casi me mata" (шибаният пистолет, който едва не ме утрепа) и отказва да яде риба. Напоследък заглежда флекса и с нетърпение очакваме вълнуващия му пърформанс!

Вие как ще прекарате уикенда?!

vw 3472599 1280

Още от Татко Калоян:

Ударник в раждаемостта

Законите на семейство Явашеви

Авторката на тази история пожела да остане анонимна.
 
Преди почти 17 години в края на септември трябваше да празнуваме рожден ден. Вместо това бях на погребение. Човек, пред когото всеки път, щом го видех или дори просто си помислех за него, изпитвах порив да застана в стойка „мирно”, умря от свръхдоза. Поне това беше официалната версия. За неофициалните няма да говоря. Не че не мога – не искам. Така е по-лесно. Не искам да мисля за всичките „ами ако…” в това отношение.
Не го познавах добре. Не бяхме близки в смисъл, че не знаех какво обича да прави, когато е сам, не знаех с кого спи, не знаех какво прави, когато разпуска, освен че понякога лятото пие коктейл от мента, мастика и течна сметана, нямах представа кое е семейството му, гаджето му, къде работи, кое училище е завършил и т.н., нормалните неща, които всеки знае за приятелите си. А може и да съм знаела това-онова в един момент, но всичко си е останало някъде там. Обаче имах представа кой е той на някакво подсъзнателно ниво – там, където познаваш някого, без да имаш нужда да знаеш дори името му.
 
Не бях и влюбена в него – той ме плашеше. Ужасяваше ме! Нямам представа защо, дори и сега. Много дълго време просто блокирах в негово присъствие до състояние на пълен ступор понякога. Но го обожавах. И въпреки че не се познавахме в чисто човешки (и библейски!) смисъл, като изключим секса, едва ли има нещо, което да не сме правили заедно. От къпане пияни посред нощ в Дунава до това да осъмнем на майната си от всякакво населено място в компанията на бездомно кученце, докато той ми прави масаж. Подчертавам – масаж! Нищо повече.
Няколко дни преди рождения му ден го видях случайно, почти в насипно състояние. Не помня много – бях с някакъв скапан септемврийски (?!?!?!) грип и температура, на антибиотици, а той – със зловеща доза химия, която му личеше от орбитално разстояние. Помня само, че ми подаде едната слушалка на МР3-та си и слушахме „Lucky you” на DEFTONES. Току-що беше излязъл албума им „Deftones”. (Мегадобър!!!...) Помня, че си помислих (докато слушах оня психопат Чино Морено да повтаря като в транс „Come and take me home… come and take me home…”), че е наложително да говоря с него за дрогата и за приоритетите в живота и за други тегави и вероятно скучни за онази ни възраст неща, но не сега… Може би утре или след няколко дни… Просто следващия път, когато не съм с 39 градуса и поне името си помня, защото в негово присъствие не съм особено умна, дори когато нямам утежняващи ситуацията болежки…
 
Абе да си призная, нямах представа какво да му кажа. Винаги съм била като скапаната Скарлет О`Хара… „За това ще мисля утре!”… Но никога преди и след това тази философия не ми е изигравала такъв курвенски номер! От тогава си знам – следващ път може и да няма.
Следващият път беше след пет дни, на рождения му ден, когато трябваше да навърши 25, а вместо това го погребахме.
„Защо не го опазихте?”, ме попита тогава негова близка.
Помислих си, че по-безболезнено щеше да е, ако ме беше застреляла. Слава Богу – не я видях повече!
Не знам. Все още се питам същото. Не „защо”, а можехме ли изобщо.
Той не беше наркоман. Не вземаше редовно, дори не пиеше редовно, но от време на време, веднъж месечно или дори по-рядко… Ей така – за купона!... Знаете как е. Нищо сериозно. Младежки залитания, бунт, скука, търсене на себе си и не знам си какво още… Абе тъпотия, но от оная, през които някои просто трябва да минат и… който оцелее! Мислиш си, че имате цялото време на света да говорите, да надмогнете нещата… да поумнеете и да се уморите от битки… Защото докато сме живи, всички сме безсмъртни нали… Кой го беше казал? Детството свършва тогава, когато разбереш, че ще умреш. Нашето май не беше свършило още, макар да бяхме на по двайсет и пет-шест години.
А внезапно се оказва, че времето е изтекло. Че някой е мъртъв, въпреки младостта… и няма обжалване. Стоиш пред нечий ковчег и ако ще да крещиш право в лицето на Господ колко не е справедливо, връщане няма. Има един мъртвец, когото не успяваш да погребеш, въпреки цялата планета на разположение, и това е по-непоносимо от всичко, което си си представял! Няма амнистия. Няма втори шанс. Няма „Съжалявам! Направихме грешка, но си научихме урока.”. Няма спокойна нощ. Няма „Забрави! Да опитаме пак, а?”.
За 17 години не се примирих особено много с тази история и едва ли някога ще успея, въпреки че се научих някак си да живея с нея (все едно пък имам избор, нали…), но осъзнах нещо. Пропуснатите възможности нямат връщане, но за сметка на това оставят белези като прогорено. Използвайте шансовете, които ви дава съдбата, ако не искате да боли! Говорете, когато усещате, че трябва! Може пък това да спаси някого. Може да издействате втори шанс пред Господ за някого!
Сънувала съм го само веднъж след това, точно на 40-ия ден от смъртта му колкото и да не съм вярваща или суеверна. Помня какво ми каза тогава. „Вече не съм мъртъв – кажи и на другите!”
Не казах нищо на никого, естествено.
От тогава не съм слушала DEFTONES на трезво, а на втора водка е трагедия, така че май просто спрях в един момент, колкото и да ги харесвам.
Всъщност все едно. Вижте дали покрай вас няма някой, с когото все още сте на един разговор разлика от тази история! Утре може да е късно да го мислите.
rough 1031185 1280
Още по темата:
 
 
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам