Автор: Йоана Боянова

Стояна хич не обичаше да не знае всичко. В главата й се въртеше мисълта, че нещо не знае. Има някаква тайна, ама каква. Не, не ставаше така. Трябваше да разбере тайната, която мислеше, че не знае.

Стояна живееше в китно село до София, ама в София не одеше, оти е много шумно. Имаше си къща, подредена, на три етажа, кой от кой по-добре обзаведен. Стояна си изучи децата, дъщеря - адвокат, син - лекар. И при нея си живеят. Всеки на свой етаж. Ама Стояна готвеше за всички.

Стана, пи кафе, и чувството, че има нещо тайно от нея, не я оставяше. Беше накиснала череши да прави сладко. Изми ги, заля ги със захар и си рече: Ще ида за хляб! Гинчето ще ми каже точно каквото не знам.

Обу си чехлите, некви нови, леки, Коркове ли бяха, забрави, ма се едно е без обувки. Тая новата мода е нещо страшно. Телевизоро на стената, телефоно у джобо. Ей свето се извърте. Па и телефоно става на камера. Па предава и от Америка.

Тамън тръгна по улицата и зад гърба й тайно в къщата на Стефан се пъхна Гинчето магазинерката. Стояна по пътя поздрави всички, говори си с всеки, пита за децата, зимнината, почивката, коя какво е сготвила, кой къде е сега, защо, как и какво. Всички по пътя разпита.

История с мухла

Стигна до магазина, почти беше сигурна, че от Гинчето ще разбере точно каквото не знае. Влезе със задоволство в магазина, обаче Гинчето я нямаше, беше мъжът й зад тезгяха:

- Стояно, Гина каза, че иде да пиете кафе, не сте се разбрали.

Стояна взе хляба под мишница и бързаше към вкъщи. Нещо важно ще да е.

Стигна до вкъщи, а Стефан пушеше на двора.

Когато Стояна го попита за Гинчето, много се притесни и избяга.
А Стояна така се ядоса, че са се изпуснали с Гинчето, че не знае каквото трябва да знае.

Нещо говореше Стефан, ма не можеше да чуе, проклетият петел не спираше да кукурига.
- Млъкни бе, проклетнико - мърмореше Стояна.

Ей, не спираше да кукурига тоя петел. Не можеше да чуе какво си говорят в съседния двор.

С един замах го приключи и вече знаеше, че ще го сготви на супа.

Вечерта децата бяха много щастливи, маминка им беше приготвила вкусна супа от петел. Чудно готвеше Стояна. Чудно.

Още от Йоана:

Панелна рапсодия