Вчера в групата ни една майка повдигна този въпрос. Споделям с вас, темата е изключително важна. 

Съжалявам, че отново повдигам въпроса за детските ясли и градини. Но на мен днес ми се повдигна, когато бабата на едно съседче подхвърли, че място в градината до блока ни струва 7000 лв. Последно преди две години бях чувала за 5000... И то без да се интересувам лично, просто чувам информация, която така се носи от уста на уста, в моментите, в които си споделяме, че "и ние не сме приети". Не знам дали е вярно, не знам кой и как ги иска, нито как и на кого се носят. И не искам да знам. И не искам да е вярно. Но знам, че във всеки слух има доза истина.

И искам да попитам:

Защо има възможност за вкарване на децата в градина или ясла по "другия начин", че и расте тарифата и съвсем не е по силите на всеки?

Преди много години съм чувала, че е било възможно да направиш дарение в градината, за да ти вземат точно там детето, не в друга... Дарение от, да речем, една пералня... И ако тя струва примерно 700 лв. и приемем, че горното е донякъде вярно, значи проклетата тарифа е скочила 10 пъти.

Не се чувствам виновна, че имам дете!

Защо трябва да се чудят хората как и какви връзки и пари да извадят, за да вкарат детето си някъде, където дори не са сигурни, че то ще се чувства добре? Защото знаем за големите групи и малкото персонал, който не смогва. Имах позната, която преди години ми каза: „Не, няма да работя в държавна детска градина, аз мечтая да работя с децата, не просто да ги отглеждам...“ Защото често и най-милите и добронамерени "госпожи и лели" едва успяват да опазят физически многото малки деца. Чували сме, че в някои ясли не извеждат дребосъците просто, защото са много и докато ги екипират с грейките през зимата, времето за разходка е минало.

А темата за случаите на лошо отношение от страна на възрастните към децата не искам да я засягам от уважение към хората, приели работата с деца за своя и колкото и да ми се свива сърцето на майка при всеки изнесен случай, се моля да не е масово и отказвам да приема, че е.

Защо бе направено така, че на практика първокласниците да имат избор от само едно училище, давайки на всяко училище "район" по произволно избрани улици, а моето дете от прозореца на блока ни може да наблюдава как играят децата в детската градина, но няма никакво предимство и значение това, че ни дели една ограда. Целият огромен административен район има еднакви точки за всяка градина в него. И който успее някъде на късмет да си запише детето, сутрин търка гумите на колата и участва в задръстването. Затова да хванеш детето за ръка и да го заведеш пеша на градината е вече рядкост.

"Системата" я правим ние

Защо има училища, в които предимство за записване в първи клас имат деца, посещавали предучилищна група в определена (близка) детска градина, а за градините подобен критерий няма? Нали имат право да си слагат допълнителни критерии? Защо да не е предимство това, че по-голямото дете учи в училището срещу градината? Така с едно водене, и то без кола, ще оставяш и двете си деца в съответните институции и няма да се правят шпагати и челни стойки по задръстванията.

Защо след като е ясно, че местата не достигат, не се работи съвместно с поне някои частни градини? Да се субсидират по някакъв начин и таксите да са по-достъпни и да не се получава така, че единият родител работи само за таксата в градината. Защото е ясно, че не може просто така да крещим, че искаме още градини, тъй като времето за намиране на подходящ терен, евентуалното му отчуждаване (ако не е общински), изработването на проект и самия строеж на ново детско заведение е повече от времето, през което едно дете ходи на градина.

Защо не са ясни критериите за какво може да "си изкараш протокол" и да минеш в бройката за деца с хронични заболявания? Защо да има предимство дете с алергия, като това още повече би затруднило персонала? Разбира се, всяко детенце заслужава място в прекрасна градина с най-милите "госпожи и лели", или "каки", както ги беше нарекъл един сладур. Аз питам просто къде е логиката. А това принуждаване да се вадят фалшиви протоколи за несъществуващи заболявания не поставя ли в риск здравето на децата? Защото, без да съм лекар, си мисля, че при спешен случай реакцията на медиците би била различна с оглед информацията за заболяването на детето.

И още много въпроси. А всички майки искаме едно: децата ни да са здрави физически и да се чувстват добре психически, да ходят на градина с желание и да бъдат спокойни всички - децата, родителите и персоналът в градините.

Росица Костова 

Бележка на редактора:

Ще ви призная, че винаги съм мислила за "градска легенда" слуховете, че можеш да си платиш за прием в градината. Не виждам как технически може да се осъществи. Но имаше обаче твърде много коментари, в които майки споделят как те самите са имали такива предложения, а също и възможни начини за осъществяването им. В коментарите майка написа: "Осъществява се или с посредник (някой от градината), или директно. Децата не ги вписват веднага в системата, могат с месеци, че и с години да посещават, а да ги няма отбелязани... И задължително фалшиви протоколи, за да ги вкарат като хронично болни." Никоя майка обаче не разкри, че детето й е прието по "втория" начин. Лошото е, че дори и да е така, не би посмяла да каже. В крайна сметка за корупцията е виновен също толкова този, който дава, колкото и този, който взима.

Моля ви, ако имате съмнения за корупция при приема в детски градини, да подадете сигнал до регионалното управление на образованието. За София линкът е ето този. И нещо интересно за финал - докато проверявах линка, забелязах следното съобщение на сайта на РУО - София. 

Спешна справка !!!

ДО

ДИРЕКТОРИТЕ НА ВСИЧКИ

ДЕТСКИ ГРАДИНИ,

УЧИЛИЩА

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО/УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,

Във връзка с писмо на Министерство на образованието и науката, моля СПЕШНО, до 13:00 ч. на 05.10.2018 г. (петък) да попълните информацията по съответните приложени справки за броя на незаетите места и за броя на назначените лица без педагогическа правоспособност:

1. Справка – детски градини. 
2. Справка – училища.

Д-Р ВАНЯ КАСТРЕВА

НАЧАЛНИК НА РУО – СОФИЯ-ГРАД

Препоръчваме ви още:

Така можем да си караме още 100 години

Искаме едно и също

Чао, као, каииии!