Най-големият форум за бъдещи и настоящи родители у нас ще се проведе на 13 и 14 май в Sofia Event Center. Събитието, организирано от здравния сайт Puls.bg, ще даде актуална информация по важните въпроси, свързани с бременността, раждането и отглеждането на детето. Водещи медицински специалисти ще споделят опита и знанията си, като в събота, 13 май, темите ще бъдат насочени към бременността и раждането, а в неделя, 14 май – към грижите за новороденото и здравето на детето. Всички участници могат да задават въпроси към лекторите.

Бременността и хормоналното пренастройване на организма, както и възможните оплаквания, са във фокуса на лекцията, която ще даде старт на форума. По темата ще говори д-р Веселина Яначкова. Стоматологът д-р Цветелина Дучева ще обърне внимание на най-честите проблеми, свързани със здравето на венците и зъбите по време на бременността.

Панел „Раждане“ ще подготви бъдещите майки за важния момент с ценни съвети от акушерката Елена Василева и акушер-гинеколога д-р Мария Юнакова. Председателят на Алианса на българските акушерки Емилия Казълова ще разкрие предимствата на раждането с акушерка, а бъдещите родители ще получат и ценна информация за възможностите за даряване или съхранение на стволови клетки.

Новороденото е във фокуса на лекциите в неделя, 14 май. Сесията ще открие неонатологът д-р Радка Масларска, а Йонка Петкова от Алианска на българските акушерки ще даде полезна информация за грижите, които трябва да се полагат за новороденото след изписването.

Темата кърмене отново ще има силно присъствие на форума. Тази година Д-р Виолета Божилова и д-р Младен Младенов от Първа АГ болница "Св. София" ще обърнат специално внимание на мастита.

Важна тема е и детското зрение. Кога за първи път трябва да се планира консултация при очен лекар ще стане ясно от лекцията на д-р Григор Лалов. Всичко за никненето на зъбите при бебетата посетителите ще научат от д-р Таня Барашка. Специална тема ще разгледа и етапите на нервно-психично и физическо развитие при детето от 0 до 3 г., а лектор е д-р Йордан Георгиев.

Панел „Емоционалният свят на детето“ е в ръцете на изявени психолози. Етапите на ранното детство ще разгледа Валентин Стоилов. За съня на децата ще говори Светлана Димитрова, а дали децата променят динамиката на семейните отношения ще коментира Деница Банчевска.

По време на форума ще станат ясни победителите в класацията на Puls.bg „Специалистите, на които имам доверие“, а корицата на наръчника ще покаже кой спечели конкурса Фото Puls. За посетителите са предвидени и много награди в томбола. Организаторите на „Форум бременност и детско здраве“ от Puls.bg отново са предвидили детски кът, зона за кърмене и зона за повиване. Традиционно събитието включва и изложбена част с най-новите продукти и услуги в помощ на настоящите и бъдещи родители.

Шестото издание на „Форум бременност и детско здраве“ се провежда с подкрепата на: Cryo Save, Philips Avent, Mutsy, Медицински комплекс „Д-р Щерев“, Дентална клиника „Medical Dent”, Биорегенерация, Dove Baby и Дентална клиника „Петър Дучев“.

Входът на „Форум бременност и детско здраве“ е безплатен.

Еднакви, еднакви, колко да са еднакви…След първите пет минути разбираш, че тези огледални образи, близнаците, са ярки индивидуалности. Много са изкушените родители, които поддържат видимата прилика, търсейки в това някаква специална естетика. Но дали е по-добре да ги гледаме като едно или да подчертаваме по всеки възможен начин, че са индивидуалности? Нека разберем.

Преди години, темата за особеностите в развитието на близнаците не се коментираше особено. Смяташе се, че те преминават през същите етапи, през които преминава и детето, което няма близнак. Единствено резултатите от „сравнителния“ анализ показваха, че когнитивните и психически функции през първите години при тях закъсняват средно с 6-10 месеца. Те по-късно познават себе си в огледалото, по-късно усвояват речта, по-късно се научават да мислят абстрактно и т.н. А споменатото „закъснение“ в развитието се обяснява с това, че до определен момент дотолкова се „сливат“ един с друг, че не се възприемат като отделни личности. Може би затова не взаимодействат с околния свят толкова активно, колкото помежду си.

Винаги заедно

Между близнаците винаги има тясна емоционална връзка. В ранното си детство те се възприемат като едно цяло, в по-късна възраст това се превръща в способност да се „усещат“ и разбират без думи. Представките за възникване на толкова силна привързаност са заложени още преди раждането, в периода на вътреутробно развитие. Когато детето е едно, то се ориентира изключително по майка си: чува биенето на сърцето й, благодарение на хормоналния обмен се учи да откликва на емоциите й. След раждането тези полезни навици помагат на двамата да чувстват по-добре заедно.

С близнаците е друго. Те чуват не само майчиното сърце, но и сърцето на другия до себе си. Все пак, за да се устроиш някак в тясното пространство, трябва да се съобразяваш със „съквартиранта“ си. Така от най-ранна възраст, животът „рамо до рамо“ принуждава близнаците да се приспособяват и адаптират към потребностите на другия. Това е основната причина за „сливането“ им след раждане – силната психологическа зависимост един от друг. Едва появили се на бял свят, те вече се чувстват комфортно един с друг, съществуват в свой собствен свят, общуват помежду си на собствен език. Може би точно тази силна връзка е причина по-късно да не си съперничат за вниманието на родителите, но това не значи, че помежду си не се конкурират почти непрекъснато.

Ако родителите им се стремят да подчертават само сходството помежду им, без да отчитат индивидуалността на всяко от децата, тази силна връзка укрепва още повече. А ако не им се отдаде да преодолеят симбиозата, в която съществуват, зависимостта им един от друг пречи да намерят себе си. Затова често един без друг близнаците не могат да функционират пълноценно. 

Детската градина и училището
Ако двойката се развива хармонично и няма силна емоционална зависимост помежду си, психолозите съветват децата да бъдат дадени в различни групи и класове в детската градина и училището. Ако обаче тази емоционална зависимост вече е формирана, това не е добра идея. Разделянето им се превръща в тежко изпитание и дори може да им нанесе психическа травма.

От раждането до втората година

Развитието на близнаците минава през няколко етапа. Периодът на пълно сливане продължава от раждането до двегодишната им възраст. Дотогава те се възприемат като едно цяло. Братята и сестрите в тази възраст са идеални партньори в общуването и игрите. Това е не само естествено, но и необходимо за оцеляването им. Благодарение на тази симбиоза родителите също се отнасят към близнаците като към едно цяло. Нито майката, нито бащата съзнателно, или не, биха желали да ощетят едното си дете за сметка на другото. За да останат безпристрастни, често им се налага да игнорират индивидуалните потребности на децата и да се грижат за тях по една и съща схема и режим. Единият близнак иска шише с мляко, получава и другият. Кърмят ги, къпят ги, извеждат ги на разходка заедно не само защото е по-практично и спестява време. Но това все пак не означава, че в първите години от живота си близнаците не се нуждаят от индивидуален подход. Напротив – колкото по-рано родителите им се отнасят към тях като към отделни личности, толкова по-леко ще протече и етапът на емоционално разграничаване в бъдеще. 

За да почувстват своята автономност, на близнаците им е нужно време. Освен това им е важно да преодолеят силната си психологическа зависимост един от друг. И главна роля за нормалното протичане на тези процеси имат родителите. 

Съвети на психолога 

Конкретните стъпки в първия етап 

1. Персонално обръщение: „Гошко, хайде да се къпем! Митко, хайде да се къпем“, а не „Гошко, Митко, хайде в банята!“, както много често се случва. 

2. Различни дрехи. Към избора на гардероб също трябва да се отнасяме сериозно. Повече родители на близнаци предпочитат да ги обличат еднакво. Това е много мило и забавно и често се превръща в игра за възрастните. Според психолозите обаче, това увлечение не е съвсем безопасно. В първите седмици и месеци, докато близнаците са съвсем малки, няма особено значение дали са облечени еднакво или различно. Но съвсем скоро те започват активно да опознават света и да забелязват дрехите си. Ако през по-голямата част от времето са облечени еднакво, това състояние на симбиоза, в което се намират изначално, става още по-устойчиво. Гледайки своето точно копие, в същите дрехи, те все едно виждат собственото си отражение в огледалото и несъзнателно започват да възприемат брат си или сестра си като неотменна част от себе си. Ако този навик на родителите продължи и в по-късна възраст, може да възникнат проблеми. Свободата да избереш с какво ще си облечен е първата крачка към самостоятелност за всеки от близнаците, възможност да действаш независимо, без да се съобразяваш с другия.

В идеалния случай е най-добре близнаците да са облечени различно още от раждането си. Така има повече шансове, когато поотраснат да не възприемат това обстоятелство като норма и няма да искат да им се купи това, което е било взето на братчето или сестричето им. Различните дрехи подчертават и разликите в темперамента на всяко от децата. Чрез тях те имат възможност да проявят себе си, характера си, независимо един от друг.

3. Различни интереси. Стремежът да се приравняват близнаците не само в грижите, но и в увлеченията им е друга масова грешка. Понякога родителите не задоволяват индивидуалните особености на децата си, просто защото нямат възможност да го направят. Затова близнаците заедно рисуват, слушат приказки или гледат филмчета заедно. После ги записват на един и същ спорт или учат един и същ инструмент и т.н. Изключително грешен подход. Не бива да забравяме, че близнаците си приличат само външно. Характерът, темпераментът, интересите и увлеченията ми не съвпадат.

Езикът на птиците
В общуването помежду си, повечето близнаци използват свой собствен език. Добре би било родителите им по-често да се заслушват в тези „разговори“. Така ще успеят да уловят „кодовите“ думички и да се включат в диалога, назовавайки нещата с истинските им имена. Разбира се, ненатрапчиво и без раздразнение.

 Втори етап

Между 2-та и 6-та година близнаците започват да се отделят постепенно един от друг. Да се осъзнават като личности, но все още се сравняват помежду си. На този етап работи принципът на противопоставяне: качествата и желанията на единия буквално допълват чертите и интересите на другия. Родителите вземат активно участие в този процес, често поставяйки етикети: „Гошко е по-буен, докато Митко е спокойно дете.“. Точно в този период между близнаците възниква съперничеството. За да придобие независимост двойката трябва най-сетне да се раздели. Тази потребност води до сериозна конкуренция. Всеки от близнаците иска да бъде обичан от мама и татко, независимо от братчето или сестричето. Има и случаи, в които на тези двамата изобщо не им се иска да се разделят, комфортно им е да съществуват в симбиоза. Тогава е възможно да възникне истинска драма, почти като в съпружеска двойка на границата на развода. Тоталното противоборство или прекомерната близост са сигнали за един и същ проблем – че единият (или и двамата) изпитва трудности с идентификацията си.

Ако родителите не се опитват да пресекат опитите на децата да изяснят кой от тях е „главен“, единият близнак по правило става „водач“, а другият „подчинен“. По-нататък тези отношения укрепват емоционалната връзка помежду им и пречат на единия от тях да се реализира самостоятелно. Водачът може да стане по-успешен, а воденият да се задоволява с второстепенни роли.
Ако възрастните се намесват грамотно в конфликтите и регулират общуването помежду им, конкуренцията стихва и започва социализацията. Децата отиват на детска градина или на училище, където учат самостоятелно един от друг. 

Съвети на психолога

За да се избегне формирането на тандем „водещ-подчинен“, родителите трябва да поддържат атмосфера на  равнопоставеност и да не правят несъзнателно от единия „главен“. Важно е да забележат кой в коя област се справя най-добре и да позволят на децата да се редуват кой да бъде „главния“: „Гошко ,ти играеш много добре футбол, покажи на брат си как да вкарва голове.“ Или „Митко, ти рисуваш много хубаво, помогни на брат си да направи картичка за баба.“ По същия начин могат да се контролират и игрите между близнаците, още една област, в която съперничеството се проявява максимално.
Всяко дете трябва да има свое лично пространство: ъгъл в стаята, свое креватче, свой рафт в шкафа, своя масичка за писане и дори свои играчки (освен общите). Когато всичко е общо е много трудно да се възприемаш като отделна личност.

Колкото по-голяма част от времето си децата прекарват разделени, толкова по-големи са шансовете да придобият автономност. Затова, ако обстоятелствата позволяват, родителите трябва да се стремят да прекарват време насаме с всеки един от близнаците поотделно. Мама може да отиде с единия на куклен театър, а тате да заведе другия да поритат в парка.

Материала подготви Янка Петкова
Източник: Parents

Дете, тийнейджър, възрастен – какво ни кара да се държим глупаво през различните етапи от живота си? Анализ на нашия идиотизъм – осъзнат или не.

Основни положения
Най-глупава възраст няма: във всяка има реални причини, които ни заставят да мислим и действаме неадекватно.
Глупавото поведение е сигнал, който говори за вътрешни конфликти. На всеки от нас се случва да сглупи. Това е в природата ни. Понякога дори е по-удобно да се скрием зад „маската“ на глупостта.

Кой от нас е завършен глупак? Никой, разбира се. Всичко зависи от това, кой прави това заключение. Глупостта е субективна оценка и рядко има пряко отношение към интелектуалните особености на човека, когото са нарекли глупак. В психологията термин „глупав“ не съществува, за разлика от „тревожен“, „мнителен“, „хиперактивен“. Но пък тя се занимава с факторите, които ни карат да оглупяваме: прекомерната опека на родителите, която забавя развитието на детето; разсеяността на тийнейджъра и „обърканата“ преходна възраст, която го принуждава от глупост да крие чувствата си; душевните катаклизми при възрастния човек го предизвикват понякога да се „върне в детството“. Глупостта се проявява като резултат от несъзнателните ни конфликти, тя ни пречи за опознаваме новото, да мислим, да живеем и общуваме с другите.

Детството: малки странности, големи очаквания
В своят знаменит труд „Анализ на фобията на едно петгодишно момче“ Фройд анализира историята на малкия Ханс, който след раждането на сестра му, неочаквано започнал да се страхува от коне. Лягайки си вечер, плачел от страх, че Конят можел да дойде при него през нощта. Сутрин отказвал да излиза на разходка, защото Конят можело да го ухапе. Всичко това се струвало глупаво на родителите му. Но Фройд стигнал до извода, че този страх на Ханс е симптом на невроза. Детето твърде много обичало майка си и несъзнателно се бояло, че баща му (по стечение на обстоятелствата асоцииран с кон) ще го накаже за това.
Откривайки феномена на детската невроза Фройд променил представата за глупаво поведение на децата. Станало ясно например, че детето, което е твърде привързано към майка си с порастването продължава да се държи като „бебе“, защото е сигурно, че тя очаква от него точно такова поведение. За да стане наистина възрастен и самостоятелен човек то трябва да се откъсне от майка си, да престане да се „държи за полата й“.

Психоаналитичният поглед позволява по друг начин да се тълкуват и някои затруднения в училище. Ако в семейството например има някаква тайна, детето усеща това. В подобна ситуация неговите неуспехи в училище могат да бъдат послание към родителите: „щом нямам право да знам, че дядо ми не е истински баща на моя татко, тогава нямам право и да се уча да чета.“ Неговият отказ да стане „по-умно“ е несъзнателна стратегия насочена към защита на семейната тайна, колкото и нелогично да ни изглежда това.
„Глупави“ често се оказват разглезените деца, чиито желания се изпълняват, още преди да са изречени. Известната психоложка и психоаналитик Франсоаз Долто разказва следния анекдот: „Едно дете, на възраст, в която връстниците му вече отдавна говорели, продължавало да мълчи. Това силно притеснявало семейството му. Един ден, по-време на хранене, внезапно поискало сол. Изумените му родители го попитали: Нима ти можеш да говориш? - Разбира се – казало детето - но досега солта никога не е липсвала на масата.“

Юношеството: тази шантава, непредсказуема възраст
Най-идиотският (за околните) период, е времето когато детето следва импулсите си, без да се замисля за последствията. „Мозъкът на подрастващите се променя толкова бързо, колкото и тялото им и временно „загубва“ някои свои функции“ – казва Мари Банич, психолог, професор от Университета в Колорадо. Тя дори дава научно обяснение на тази временна „загуба на разсъдък“ при пубера. В предния мозък, както и в другите зони отговарящи за самоконтрола и избора на стратегия в поведението, се формират множество случайни невронни връзки, които могат мигновено да се разрушат. Информацията, която е била асимилирана чрез тези връзки се губи. Тийнейджърът буквално балансира на границата между детството и зрелостта. Дори в най-тривиалните ежедневни ситуации той може да бъде разсеян и да се държи неадекватно – старите модели на поведение са загубени, а нови още не са формирани. Всичко това му пречи да опознава нови неща, да мисли адекватно и да действа, да живее и общува нормално с останалите.
„Глупавото поведение на пуберите може да бъде и защитен механизъм, чрез който те се предпазват от прекалено силни преживявания – допълва психоаналитикът Ксения Корбут.- Тийнейджърът надява „маската на глупака“, за да се предпази от тревога, твърде силни емоции и така възстановява вътрешното си равновесие. Тази маска му помага и в непривични ситуации. Затова, влюбвайки се, става неадекватен, тормози момичето, което харесва, защото се страхува, че околните ще се досетят какви са истинските му чувства. Държи се като шут, в старанието си да прикрие вълнението си. Кога ще му „дойде акъла“? Когато  свикне с ролята на възрастен, а това означава да се научи да прави избор, да взема решения, да изгради своя идентичност, тоест да си намери мястото в тоя свят. Всъщност на всеки от нас понякога се случва отново да се почувства нелепо като тийнейджър - обикновено когато попаднем в неловка ситуация, когато се чувстваме не на място. Нелепа шега по време на важна среща, на която се обсъжда тема, по която сме некомпетентни; глупаво хилене или обратно - внезапно непреодолимо онемяване при влюбените – всичко това е ехо от периода на „пуберската глупост“.

Зрелостта: как ставаме „стари глупаци“
Типичните детски и юношески глупости минават бързо. Когато детето среща разбиране и причините да се държи неадекватно изчезват. То продължава да расте и да се развива, без последствия за психиката му. Но ако никой не е чул мълчаливия му призив за внимание, неврозата може да го завладее за дълги години, укрепвайки в характера му „нелепи черти.“
Един „превърта“ в главата си една и съща мисъл до безкрайност, друг пък избягва дупките в асфалта по някаква неразбираема причина и така проявява неврозата, натрапчивите мисли, фобиите си..

Досадата, глупавото „зацикляне“ върху детайли, сред които ти убягва главното, празнодумието – всичко това са проявления на невроза, заради която човек изглежда глупаво. Такива хора имат болезнена необходимост да контролира околните. Всякакви възражения и спорове с такъв човек са непоносими за него: неговата дума задължително трябва да е последна; смята, че всички останали са глупаци, но самият той няма подобно усещане за себе си.

Зависимостта от майката или бащата е източник на интелектуална изостаналост, тя пречи на децата (впоследствие на възрастните) да мислят самостоятелно и да отдават предпочитание на собствените си ценности.Всеки от нас навярно ще се намери следа от поне една подобна черта, затова всички ние, в една или друга ситуация, се чувстваме глупаво. И това не е по наша вина – ако забелязваме собственото си „сглупяване“, ще се стремим да отстраним причините за това.

Какво значи да се държиш глупаво?
Да не попаднеш в контекста на ситуацията. Било то общуване или някаква дейност. Ситуацията винаги има определени изисквания към нас. Ако ние им отговорим правилно, се държим умно. Ако не (например кандидатстваме за работа, а дори не знаем с какво се занимава компанията) постъпваме глупаво. Глупостта е несъвпадение на нашето поведение или думи на това, което изискват интересите ни, ситуацията и очакванията на околните.

Кой най-често сглупява?
Който е склонен да се държи в разрез с контекста. Такива хора са истериците. Те са демонстративни, държат постоянно да са център на внимание, затова манипулират околните. И доколкото във всяка ситуация се държат по един и същ начин, често преиграват и изглеждат неадекватни, странни, глупави в крайна сметка.

Кой тогава е буквално глупак?
Има хора които са такива по рождение. Те са инфантилни, мислят в шаблони, имат бедна фантазия и занижен интелект. Първоначално се чувстват зле, но с времето се приспособяват, ръководейки се от малкото навици и истини, които им се е отдало да разберат в детството. Поведението им е стереотипно, не виждат по-далеч от това, което им е познато, независимо от случващото се наоколо. Но най-забележителен е техният патос: те са щастливи, когато извършат поредната глупост, когато изрекат поредната баналност и точно с това дразнят околните, които мислено ги назовават „кръгли глупаци“.

Материала подготви Янка Петкова

Използваните кадри са от филма "От глупав по-глупав"
Източник: Рsychologies

Отдавна мина времето, когато всяко второ момче искаше да стане космонавт, а момичетата мечтаеха да са балерини или…учителки. Никой вече не гледа към Космоса, който беше милитаризиран, за балерините се разчу, че страдат от анорексия. Учителската професия пък дотолкова загуби престиж, че сега се молим да са здрави пенсионерите, които покриват пробойни с липсващи специалисти и поощряваме със стипендии студентите, които биха се насочили педагогиката.

Светът толкова бързо се променя, че може да се окаже, че това, които възнамерявате да учите, е остаряло преди да сте започнали. Едни професии отмират бързо, други стават популярни временно, но дали ще бъдат актуални след 5-10 години трудно може да се прогнозира. Компаниите, които се занимават с кариерно проучване обаче посочват кои са най-търсените и най-добре платените специалисти. От тях можем да се ориентираме в тенденциите по света, в Европа и у нас.

По време на Световния икономически форум миналата година бяха представени професиите, за които има търсене на пазара за работна ръка и заплащането е добро – средно 57 700 долара на година, с растеж от 25%, който е регистриран в последните 10 години. Това са позиции, при които човешкият фактор ще е важен и занапред, защото не се поддават на автоматизация:

ИТ специалист

Предпочитани специалности: Компютърни науки, Компютърно програмиране, Компютърни мрежи.

Приблизителна средна годишна заплата: $99 530 (разработчици на софтуер, приложения), $87 320 (компютърни системни анализатори).

Инженер

Предпочитани специалности: Инженеринг, Софтуерно инженерство, Инженерни системи, Електротехника, Биомедицинско инженерство.

Приблизителна средна годишна заплата: $87 140 (машинни инженери), $95 780 (електроинженери), $87 130 (строителни инженери).

Архитект

Специалност: Архитектура

Приблизителна средна годишна заплата: $138 720 (архитектурни и инженерни мениджъри).

Мениджър, Управление

Предпочитани специалности: Бизнес администрация, Международен бизнес.

Приблизителна средна годишна заплата: $126 040 (мениджъри продажби), $137 400 (маркетинг мениджъри), $114 140 (мениджъри човешки ресурси).

Медик

Предпочитани специалности: Медицина, Биология, Медицински сестри, Спортна медицина, Здравна администрация, Кинезитерапия.

Приблизителна средна годишна заплата: $69 790 (медицински сестри), $83 940 (кинезитерапевти), $97 280 (лекари).

Финансист

Предпочитани специалности: Финанси, Счетоводство, Икономика.

Приблизителна средна годишна заплата: $76 670 ( за счетоводители и одитори) и $92 250 (за финансови анализатори).

Какво показват тенденциите в най-добре развиващата се икономика в Европа – Германия. Ето кои са най-добре платените професии в страната (€ хил. годишно):

Лекар, завеждащ отделение €109.19

Мениджър за работа с клиенти €78,70

Лекар със специализация €75.68

Управление на фондове / активи €71,29

Специалисти – научно-изследователска дейност €70.83

Данъчен консултант €69.52

Специалист продажби и маркетинг €67.60

Специалист бизнес развитие €66.56

Юрисконсулт €65.99

Финансов мениджър, специалист в областта на корпоративните финанси €65.59

Лекарите са на върха на класацията и в САЩ. Средната годишна заплата на лекар там е над 180 хиляди долара; следват ги адвокатите със средно възнаграждение над 150 хиляди долара. Топ 3 завършва със позицията „мениджър изследване и разработване“ – над 130 хиляди долара.

Къде сме ние?

В национално-представително проучване сред 621 работодатели в България, проведено по поръчка на компания свързана с управление на човешките ресурси, най-търсените професии за 2016 г. в България са: квалифицираните работници, инженерите, шофьорите. Следват ги работниците в сферата на ресторантьорството и хотелиерството; лекари и други здравни професионалисти; мениджъри (мениджмънт / корпоративни); работници; оператори производство / оператори на машини; счетоводители и финансисти и едва на последно (10-то) място - IT персонал.

Професиите на бъдещето

На последния световен икономически форум беше цитиран анализ, според който пазарът на труда ще е много динамичен. B дoĸyмeнтa ca посочени мнeниятa нa 350 paбoтoдaтeли, зaeти в 9 индycтpии в 15-тe нaй-гoлeми иĸoнoмиĸи в cвeтa.

Кои ще са най-търсените професии в следващите години Топ 5:

1. Aнaлизaтopи нa дaнни – търсенето е свързано с нарастващия обем информация, която подлежи на обработка и професионален анализ, и това ще се случва във всички индустрии.

2. Πpoфecии, cвъpзaни c мaтeмaтиĸa и ĸoмпютpи

Пpoгpaмиcтите, coфтyepните paзpaбoтчици, cпeциaлиcтите пo cигypнocттa нa инфopмaциятa и дp. ще продължават да бъдат търсена работна ръка.

3. Apxитeĸти и инжeнepи – очаква се ръст на търсенето на професионалисти специализирани в биoxимиятa, нaнoтexнoлoгиитe и poбoтиĸaтa.

До 2020 г., в света ще бъдат създадени над 2 милиoнa paбoтни мecтa в cфepaтa нa ĸoмпютpитe, мaтeмaтиĸaтa, apxитeĸтypaтa и инжeнepнитe нayĸи.

4. Cпeциaлиcти пo пpoдaжби – нуждата от такива специалисти се запазва, както в частния, така и в държавния и гражданския сектор.

5. Bиcши мeниджъpи – бизнесът ще има нужда от квалифицирани специалисти, които могат да ръководят екипи, преминаващи през промени, продиктувани от навлизането на новите технологии. Такива специалисти ще се търсят и в медиите и в развлекателната индустрия.

Това, което всички анализатори отчитат като тенденция обаче, е че бъдещето е на комплексните специалисти – хората, с множество и интереси и умения, със съпътстващи основната специалности или мултипрофесионалисти. Защото те са по-адаптивни към променящите се условия на пазара на труда, работят в по-кратки срокове и са по-ефективни, тъй като въплъщават качествата на няколко професионалиста едновременно. Това са специалистите на бъдещето.

Материала подготви Янка Петкова

На 14 май Южният парк в столицата ще бъде превзет от бебеносещи майки. Организаторите „Kaya” (ергономични раници и слингове) и MVJ dance & aerobics studio Flash Mob отправят към родителите истинско предизвикателство! Да се насладят на бебеносенето и удоволствието да бъдат активни, заедно с децата си.
Събитието започва със среща в 10,30 на алеята с уличния фитнес, за загряване, репетиция и усвояване на хореографията, създадена от Валентина Недева и нейния екип. Началото на флашмоба „Бебеносещи майки превземат Южния парк“ е в 12 часа.
Заповядайте! Забавлявайте се заедно с децата си и спечелете награда от организаторите!
Какво е нужно, за да участвате? 
Абсолютно нищо! Стягайте своята ергономична раничка или слинг, вземете със себе си децата и доза слънчева енергия!
Всички майки са добре дошли!

Подробности за събитието и неговите организатори можете да намерите във facebook и на www.kayadesign.net и www.vj-dance.eu.

Какви са плюсовете  и минусите на тези любими на мъниците „домашни атракции“ и как да изберем най-доброто? По този въпрос винаги има спорове. Но тъй като са достатъчно популярни, може би е по-добре да се запознаем с преимуществата и недостатъците им, за да можем да направим верния избор.

За проходилките

Те стават все по-атрактивни и многофункционални. Традиционните проходилки с борд, столче и табла вече се усъвършенстват и се предлагат модели с буталка и количка за яздене. Някои са истински рай за развиващи игри, други са комфортни за хранене и имат дори поставка за чаша. Повечето са компактни и могат да бъдат сгънати до неузнаваемост. Много са усъвършенстваните в ходовата част, нещо, което значително повишава сигурността; добра опция е и регулирането на височината на седалката.
Проходилката е възможност мъникът да се придвижва в изправено положение, без да се ангажирате като водачи. Детето седи в столчето, в позиция при която стъпалата му опират пода и се мести с оттласкване. При това ръцете му са свободни за игри и опознаване на околния свят. Излиза, че е добър вариант за прекарване на „свободното“ време.

От каква възраст може да се ползват?

Не може да се определи категорично, защото трябва да се има предвид индивидуалното развитие на всяко дете. Преди да решим да се снабдим с проходилка, е добре да се консултираме с педиатъра. Защото той може да прецени дали моментът е подходящ, имайки предвид физическото състояние на мъника.

Изборът на проходилки е огромен, но трябва да се знае, че използването им е съпоставимо с работата на тренажор за възрастните. При информиран подход може да се осигури равномерно натоварване на гръбначния стълб и да се укрепят мускулите на детето.

Класическите проходилки се използват след 8-9-и месец, когато детето стабилно седи самостоятелно и уверено държи гърба си изправен. Този аксесоар може да бъде развлечение за мъника, а мама да има малко свободно време.

Не се препоръчва ранното поставяне на детето в проходилка, защото според специалистите може да предизвика изкривяване на гръбначния стълб, формиране на неправилна осанка на детето и деформация на стъпалата.

Когато е в проходилката, детето не бива ходи на пръсти. Това може да е сигнал за изначално неправилно формиране на ходилото. Много от специалистите отричат тези „возила“, защото при неправилно ползване, водят до неравномерно натоварване на гръбначния стълб и ставите. Друг аргумент е, че детето трябва да се научи да върви самостоятелно, без поддържащи устройства.

Несъмнените преимущества

- детето се забавлява

- поддържа физическата си активност и тренира мускулите на крачетата

- има възможност да опознава околния свят

- това е „глътка въздух“ за родителите

Недостатъците

- възможно е детето да изяви нежелание да върви самостоятелно

- свиква с мисълта, че винаги при ходене е поддържано и обезопасено, не се учи да пази равновесие 

- не се учи да се пази при падане

- не изгражда навик за преодоляване на препятствия

- не изгражда нужните защитни рефлекси.

Доколкото придвижването в проходилка все пак не е безопасно, мъничето не бива да остава без надзор.

Кога не бива да се използва проходилка

Това е недопустимо при:

- рахит
- дисфункция на опорно-двигателния апарат
- хипертонус на мускулите на краката

Проходилката трябва да се използва с постепенно натоварване – първоначално за 3-5 минути дневно. Впоследствие времето може да се увеличи, но детето не бива да е в нея непрекъснато.

Основата трябва да е по-широка от таблата, а колелетата да са равномерно разпределени по нея (оптималният брой е 6-8 колелета).
Столчето трябва да е дълбоко, с твърда облегалка, за препоръчване с възможност за регулиране и обезопасяване, и лесна да поддържане. Височината на проходилката трябва да е регулирана според ръста на детето, така, че да може да поставя крачетата си на пода, без да ги сгъва силно в коленете.

Функцията „блокиране“ (подпомагана от стопери против хлъзгане) на колелетата, регулирането на височината и на проходилката и седалката, трябва да работят лесно и да бъдат достъпни за настройване от родителя. Моделът трябва да е съобразен с теглото на детето. Таблата може да има бутони със звуци и мелодии, играчки и развиващи игри.

Бънджита

Много популярно сред мъниците удоволствие, което подпомага подготовката за ходене. За разлика от проходилките, те са неподвижни, имат седалка, към която са прикрепени колани с пружиниращ елемент. Ако е вертикална конструкция, се прикрепва към здрава повърхност (обикновено касата на вратата), но може и към стойка, която е достатъчно стабилна. На пазара вече се предлагат най-различни модели и марки бънджи центрове, които съчетават удоволствието от пружинирането с музика и развиващи игри. Те са стабилни и се поставят директно върху пода.

Бънджитата могат да се ползват към 4-6-и месец след раждането, когато вече детето държи стабилно главата си изправена. И тук обаче трябва да се следват инструкциите за безопасност: за да не се оплете мъничето в коланите, те трябва да са максимално отдалечени от главата му. Дълбокото и удобно столче обхваща плътно тялото на мъника, гръбначният стълб е фиксиран с твърда облегалка. Задължително спазвайте инструкциите за употреба и следете за правилното отстояние на бънджито от пода.
 
Опасни ли са?

Към ползването на бънджи също трябва да се подходи внимателно. По време на скоковете се активизират главно мускулите на прасците, което впоследствие може да доведе до спазми в крачетата. Натоварването върху предната част на ходилото може да предизвика неправилно формиране на ходилата и детето да започне да стъпва на пръсти. И тук важи правилото за дозиране на удоволствието.

Добър вариант вместо проходилка е уолкърът, за който прохождащото дете се хваща, изправя се и с негова помощ обикаля из къщата, без да е в седнало положение. Недостатъкът му е, че детето пада по-често, но от друга страна така се учи да пази равновесие и да пада "правилно". На този етап трябва да обезопасите всичко, до което детето може да достигне, защото то вече е мобилно и със сигурност ще прояви интерес към контакти, шкафове и чекмеджета.

Независимо от това на какъв вариант ще се спрете, детето не бива да остава без наблюдение. Малките палавници са изключително изобретателни и способността им да си навличат неприятности е пословична.

Материала подготви Янка Петкова

Преди дни историята на Ана Митева помете социалните мрежи. Публикуваме я тук, защото вярваме, че нагласите трябва да се променят, че майките не са втора категория хора и е нормално да бъдат подкрепени, а не дискриминирани. Ето какво разказа Ана:

В понеделник получавам съобщение (общ чат заедно с други танцьори), че се провежда кастинг (с пращане на видеа) за чуждестранен видеоклип. Сумата, която се обявява, е 100 лв. Отказвам. По-късно ми звъни друга позната, която ми казва за същия кастинг, но ми казва сума, която е 300 лв. ... Оттук започват и всички недоразумения откъм организационно ниво. Съгласявам се. Обявено е и на двете места, че снимките ще бъдат в четвъртък и петък. Приятелят ми си пуска молба за отпуска, за да гледа малката (1г. и 8м.). Във вторник отивам в зала да снимам видео. В сряда сутринта моята позната ми звъни и казва, че са ме одобрили, но има проблем - англичаните (хореографка и 3-ма танцьори) са в залата от 8:30 сутринта, но няма никой от избраните 6 танцьора от българска страна...каза ми да чакам обаждане от някой от организаторите. През това време започвам да търся хора да гледат малката, но всички са поели ангажименти или са на работа в сряда! Звънят ми в 10 ч. - да тръгна веднага - "Ок, но няма на кого да оставя малката и трябва да я взема с мен." – „Ок“ - казват ми.

Тръгвам, без да съм взела нищо за малката като храна, освен едни солети. Тръгвам, защото знам какво е да си хореограф и да чакаш танцьорите си да дойдат да репетират... Влитам в залата - кипи труд, оставям Ема на едно шалте, разпръсвам играчки около нея и се хвърлям. От време на време й обръщам внимание за секунди, защото тя е много малка и е в абсолютно непозната среда. Всички са friendly и се усмихват. Успявам да уча и да запомня  движенията, и съм супер щастлива, че Ема ме е оставила да работя и само от време на време нещо измърква. Работим, хореографката мисли тепърва движенията, процесът е бавен и аз съм спокойна, че успявам да вляза в стила. Става 12:30. Малката е вече гладна и малко уморена, въздух в залата няма и мирише зле. Взимам я и казвам на хореографката, че ще се опитам да я приспя, за да продължим работа. Излизам навън и за щастие наблизо намирам храна. Явно няма веднага да се спи. Връщам я в залата, слагам я на мръсното шалте, постилам й моя дреха като покривка и пльосвам купата със салата да хапва. Пускам се веднага в репетиции. Малко след това идва "звездата" - също англичанка - и хореографката ни дава почивка, за да показва движенията на певицата. Аз решавам да остана отстрани, за да си репетирам, понеже Ема е спокойна, но бивам помолена (с леко троснат тон) да изляза от залата. Грабвам Ема, салати, дрехи, чанти, води, всичко и излизаме.

След 30 минути ни викат отново в залата. Взимам всичко и отново подреждам на Ема специално кътче, за да си стои там детето и да си играе. Докато се подготвяме при мен, идва една жена от английския екип и ми казва: "I'm sorry, but it's not ok with the child...You have to leave" ... В първия момент решавам, че говорят за снимките и казвам, че няма да е с мен, докато снимаме! Но те ми казват пак, че не е ок: „I'm sorry“. Казвам им, че след час баща й свършва работа и ще дойде да я гледа, но ми се казва: „NO. Yоu can't stay...“

Ами ето тук аз вече врътвам, защото осъзнавам за първи път в живота си, че съм дискриминирана, заради това, че съм с дете... Избухвам на женицата и й казвам, че това е дискриминация, че ме дискриминират, заради детето ми! Защото никой не ни предупреди за тази репетиция и нейният баща можеше да си вземе и този ден свободен, за да я гледа!
„Луди ли сте, хора? Какво ми говорите?“ - Започвам да събирам нещата. Някои от танцьорите ме питат какво става (защото разговорът се случи извън залата), казах им, че ме гонят от залата и от снимките, заради малката....Междувременно от българска страна, тъпите идиотски организатори, които до голяма степен са главните виновници за оплескването, са в недоумение, защото това не е обсъдено още с тях. Англичаните пък се разхвърчаха като чуха думата дискриминация и след малко дойдоха при мен и казаха, че не е заради детето, а защото не се справям добре технически... Тук вече спирам да мисля, защото съм кълбо от емоция и не мога да повярвам все още, че ми се случва това.

Докато седя отвън, детенцето ми си играе с други деца, аз постепенно ставам спокойна, тъжна и наранена...Става ми мъчно най-вече за това дете, дето трябваше да играе и яде в тази много мръсна зала, да слуша силна музика и да е лишено от вниманието ми, защото „мама работи...“ Защото баща й работи в Операта за не много завидна заплата, защото печката ни е повредена и ни трябва нова, защото нямаме кола, а ни трябва, защото памперсите й на месец са 100 лева, защото майка ми я няма вече, иначе би ми помогнала, защото другата ни баба се бори вече две години с рак и се лекува в Турция, защото част от спестените ни пари ги дадохме на нея, защото може би животът й изтича бързо... Защото и през ум не ми мина, че аз мога да откажа. Майната им на парите - но аз съм поела ангажимент и сметнах, че тези хора имат нужда от мен... Признавам, че съм щастлив човек, защото съм заобиколена от прекрасни майки, с които танцуваме заедно с децата ни. Имам и най-най-най-невероятните хора за ученици и дори наскоро си мислех, че съм голяма късметлийка точно заради това! И наистина е така! Но шоубизнесът има жестоки правила. Там е борба и няма място за майки с деца. Обещаха ми да ме компенсират финансово. Ще ми подхвърлят някакви пари (ако се случи наистина) и ще приключат. А как ще ме компенсират емоционално? Вече втори ден мисля за това, което се случи. Искам да отида и да размажа физиономията на хореографката, която усмихвайки ми се, ме разкара и то без да има доблестта да ми го каже в лицето...

Докато събирах сили да тръгна с малката (таксито ми го покриха само в едната посока) другите танцьори излязоха в почивка. Никой не дойде при мен да ме тупне по рамото и да ми каже: „Споко бе, Анич, да го духат империалистите!“ - Не ме поглеждаха, а гледаха през мен - все едно бях станала прозрачна и недостойна за очите им.... За миг разбрах какво е да си аутсайдер - извън средата си, в която допреди миг си бил избран, харесан, с качества и значим... По пътя в таксито, докато избълвах всичко в статус във фейсбук, за да споделя с всички, които ме обичат, се замислих...Ами какво става, когато човек е сам, когато няма кой да го подкрепи след такава случка, в която е изпаднал в аут... Поглеждам се отстрани... и виждам... Жена с дете в ръцете й. Детето спи, а тя трябва да се събере, да се съвземе и да продължи, защото тя е всичко за това дете. Тя и нейният татко. Те са орлите. И те отговарят за бъдещето му. И в този бъкан от фъшкийни пари свят на изкуствени усмивки и безкомпромисни действия, тази майка беше уязвима с това дете и хищниците я нападнаха...Имаше, разбира се, и хиени. Те се появиха по-късно, коментирайки случката. Един от танцьорите - мъж, когото познавам и работим в едни и същи зали, сподели като коментар под статуса, че това е моята гледна точка, а всъщност детето е пречело, разсейвало ги е и от моя страна е непрофесионално да го водя в залата. Трябвало е да им откажа. Пич, непрофесионално е да не бъда предупредена за тази репетиция! Ти луд ли си? Естествено, че щях да организирам някой да ми гледа детето, но при положение, че ми се обаждат в 10 часа и ми казват - „идвай“ - няма как да стане. Но да, прав си, трябваше да откажа и да си спестя този цирк! Дойдох, защото съм отговорна и опитах максимално да свърша съвестно работа! ...

Докато около мен щъкаха вървежните танцьори, без деца, видях хореографката... Тази жена дори не дойде при мен да ми каже, каквото и да е. Чукнах я по рамото и й казах: „Имате ли да ми кажете нещо в очите? Не се справям с движенията? Върху какво бихте ме посъветвали да работя?“ - Понеже версията, която представиха след "It's not ok with the child", беше тази. Не знам откъде намерих сили да съм спокойна и да видя докъде ще продължи лицемерието на тази жена...И тя продължи като един истински играч! С бялата си правилна усмивка, която вместо да те стопли, те пронизва, ми каза: „Неее, няма проблем в техниката ти - ти си супер танцьор! Просто естетически не пасваш на другите танцьори!“ ... ... ... ... Oh, really? Hmm... Нaли гледахте записите и избирахте? Вчера? - "Да, но какво да се прави, така се случва понякога." ТОЧКА  - тази жена за мен е естетически боклук и я оставям да си живее на боклучестата шоу планета!

Взимам детето и гледаме буболечките, паяците, цветенцата и отлитаме. Замислям се. Естетически. Имахме предмет „Естетика“ в НАТФИЗ. Там се казва: „Това, което е грозно за едни, е красиво за други.“ Естетическият вкус се формира на базата на куп ценности. И аз благодаря на всичко, че ми се случва. Разбира се, че съм добре. Пред мен изникват лицата на моите приятели, извънземните ми ученици, които до един светят толкова много, докато танцуват! В къщи, разбира се, освободих парата и си поревах, но вече валяха коментари от приятели, които ме подкрепяха. Любимият ме прегърна и смъмри, че още го мисля. Ами, мисля го, защото това отношение е безумно. Защото досега не бях изпитвала едновременно гигантската сила на майка, защитаваща детето си и в същото време нейната огромна уязвимост. Защото грижата за някой изисква много. Ама много по много. И когато този някой е бил в теб, и е твое дете, и е в самото начало на живота си...тогава всяко решение, което взимаш е важно.

Най-важното решение, което някога съм взимала, обаче се оказа решението ми няколко часа по-късно да покажа на дъщеричката ми как може да си играе в пясъчника с още едно дете, без да се кара с него за играчките си. Направихме торта, украсихме я и много се смяхме. А малко след това се случи едно голяямоо чудо - дъщеря ми успя да духне сииилноо и да направи "бони" ... научи се да прави сапунени мехури и всички се радваме на това умение вече втори ден! Обичам го това дете. Още повече. Връзката ни е прекрасна и си имаме доверие. Тя е моят естетически свят, в който всичко пасва идеално!

Ана Митева е една чудесна жена, талантлив хореограф и в същото време съвсем обикновена, любяща майка, като всички нас. И като всички нас, предпочита да се усмихва на живота. Поканихме я да отговори на няколко въпроса, извън контекста на случилото се, защото тя си е достатъчно интересна и без да води битки срещу „империалистите“.

Ана е завършила специалността „Актриса за Танцов театър“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 2007 година. Оттогава е танцьор и хореограф на свободна практика. Преподава „Съвременен танц“. Майка е на Емануела, която е на година и 8 месеца.

Как се случи появата на дъщеря Ви? Очаквахте ли я?

Появата на дъщеря ми се случи около година след срещата и мигновеното ни влюбване с нейния татко. Един ден, през декември, си казахме: „Хайде да си направим бебе“  - и така съвсем мигновено се появи Ема, под формата на две чертички.

Как взехте това решение и какво струва на човек с Вашата професия?

И аз, и моят партньор, сме танцьори. Само че той е на щат в Националната опера. Аз съм на свободна практика, така че решението беше взето не на база финанси, работа, сигурност, проектоплан, а по-скоро емоционално и съвсем необмислено. Дори по това време живеехме под наем, което ни тежеше. Затова няколко месеца след като забременях се върнахме да живеем в апартамента, който моят баща ни преотстъпи. Не е лесно, определено. Още повече, че всички знаем какви са заплатите на държавните служители, но аз не се страхувам от работа, дори не я търся – тя сама ме намира.

Какви бяха първите стъпки в майчинството? На какво Ви научи малкото момиченце?

В началото най-важно за мен беше да имам достатъчно кърма за новороденото. Беше тежък период, с изцеждане на ръка след всяко кърмене, но този труд беше стократно възнаграден, защото все още се кърмим с малката. След това реших да изкарам шофьорски курс и успях. Баща й ми я водеше в почивките на лекциите по теория, за да я кърмя. Сега вече шофирам все по-добре и с малката можем да пътуваме на екскурзии заедно, без да сме зависими от превоз. След това дойде захранването, което не беше особено успешно и тя дълго време предпочиташе кърмата пред пюретата. Имаше обаче един повратен за мен момент и това беше взимането на съдбоносно за мен решение, а именно: решението да стана домакиня! Просто дотогава не ми се беше налагало да бъда – висене в залите, репетиции, проекти, хапваш нещо някъде и продължаваш. Вкъщи – относително чисто, понеже ни няма – нали сме по залите. И така – взимайки това осъзнато решение, станах една истинска чевръста и работлива мама-пчеличка. Готвенето ми доставя все по-голямо удоволствие, а малката обожава моята все по-гениална супа-топчета! Ема ме научи да се усмихвам повече, да съм решителна и силна, да танцувам постоянно и навсякъде, да пея, да се удивлявам на света, да вярвам в Смисъла и на собствената ми роля в него.

Твърде бързо сте възвърнала формата си след раждането – как става това при един професионален танцьор?

Това не е проблем за повечето танцьори. Аз така и не излязох от форма. Родих Ема в края на август (зодия лъв е) и след около месец възобнових уроците си. Друг е въпроса, доколко успявах да бъда пълноценна за останалите в този период. 

Как организирате ежедневието на майка и ангажиментите си на танцьор? Изобщо възможно ли е това?

Аз съм на свободна практика – от мен зависи какви проекти ще имам, какво ще приема като ангажимент и какво ще откажа. Всичко е възможно, стига да го правиш със сърце, да имаш желание да го случиш и да ти е повече интересно, отколкото жизненоважно.
Около 6-ия месец на Ема, заминахме с нея и баща ми, като гледачка, за 3 дни в Хасково, за да поставя хореография за един театрален спектакъл. Получи ни се, но човек трябва да има някой, на когото да разчита постоянно в грижите за бебето. Баща ми скоро след това започна работа и ми стана все по-трудно да работя. Все още не мога да стартирам личен проект, защото няма на кого да оставям малката. При нас обикновено финансирането е символично (ако има такова) и проектите се случват благотворително едва ли не. Засега съм се съсредоточила върху преподаването. Имам две невероятни групи – начинаещи и напреднали. Наистина като че ли съм събрала при себе си най-прекрасните хора, които искат да танцуват и съм безкрайно щастлива от това.

Как споделяте грижите за малката с таткото?

Таткото ни е много грижовен и всеотдаен. За съжаление обаче е твърде зает с работата си. Той няма регламентирано работно време, а сумарно. Репетира от 10 до 19:30 обикновено, но когато има спектакли се връща късно. Имаше период, в който Ема почти не го виждаше и беше доста дистанцирана от него. Тъжно ми беше, но това постепенно отминава и сега са по-близки.

С кого си говорите за майчинството? На една снимка сте много жени с бебета в кенгуру. Това някаква специална група ли е?

Това са моите прекрасни „Танцуващи майки“. Когато Ема беше на около 8 месеца, си открихме Мястото. Един Център, в който има йога за бременни и различни практики за майки и деца. Съвсем естествено дойде идеята ми да започнем с Ема да водим танци за мама и бебе. Кръстих ги „Мама и бебе танцуват“. Това се случи точно преди година. Някои майки от снимките вече не идват, защото трябваше да започнат работа, но си имаме група, в която споделяме и общуваме. Идват постоянно нови жени с бебета и танцуваме заедно. Имаме група и за по-големите. Там вече дивеем и играем на воля, танцувайки заедно. Много майки са ми споделяли колко се радват, че има къде да отидат заедно с бебетата си. Защото освен танцуването и раздвижването, ние споделяме, съпричастни сме и имаме усещането за общност. Нямах представа, че ще започна да правя това, но идеята се появи съвсем естествено, защото времето й беше дошло.

Как отглеждате и възпитавате детето си?

Общо взето съм на принципа – уча се в движение. За мен майчинството, родителството, възпитанието, отглеждането са интуитивни процеси до голяма степен. Учим се всички. Тя от нас, ние от нея. Процесът е жив, постоянно променящ се и неподлежащ на стройна структура. Обичаме я и правим всичко възможно да бъдем истински, откровени и достойни родители. Искам да създам в Ема усещане за красиво, за цветове, детайли, импулсивност (затова понякога като завали излизаме и усещаме кап-кап по лицето, а след това съвсем регламентирано слагаме гумените ботуши и маршируваме в локвите!) Искам детето ми да расте свободно да изразява себе си, да разпознава доброто, да обича животни и природа, и да ги пази. Страх ме е какво ще стане като (ако) тръгне на детска и още повече ме е страх от образователната ни система, но засега съм оставила тези страхове в килера… Докато дойде този момент, много неща може да са се променили за добро. Надявам се искрено на това!

Работите ли по проект в момента, разкажете за това, с което се занимавате професионално след раждането?

В момента подготвяме нещо танцово с още майки, които не познавам лично. Общуваме във Фейсбук – в група.  Аз правя хореографията - измислям я в хола, докато Ема спи в съседната стая. После в залата я снимам и пращам видео на мамите да гледат и учат движенията. Искрено се надявам да успеем да направим едно усмихнато и готино събитие.

С мацките от групата ми съм започнала хореография, която ще прерасне в чудесен кратък танцов филм. Искам да покажа всяка една от тях в най-добрата й светлина (е, може и в най-лошата, зависи какво ми хрумне). Много се вълнувам и за двете неща и докато готвя/чистя/приспивам/пазарувам си мисля за тези проекти, измислям детайли и не спирам да фантазирам кое как да се случи. Паралелно вървят уроците ми с майките и групата с начинаещи.

Случаят, за който разказвате, ли е първата проява на дискриминация откакто сте майка?

Да. Абсолютно първата! (като изключим едно затваряне на врата на тролей, затискайки количката, но беше неволно, надявам се ;)

На какво Ви научи?

Ами като цяло да бъда по-внимателна в подбирането на професионални ангажименти. Средата, в която съм свикнала да живея – тази на танцьори, актьори, режисьори и други творци е изключително солидарна. Но в сферата на шоубизнеса е друго и там трябва да се внимава.

И най-вече - тази случка ми помогна да тръгна по своя път. Този, който усещам като верен и полезен, както за мен, така и за други около мен. Енергията, която влагаме в нещо негативно би била пропиляна, освен ако не сътворим нещо. Каквото и да е – танц, картина, нещо написано, някакво бижу или предмет. Всеки човек е творец, да създаваме е в природата ни, затова ще продължа напред по-уверена и по-добра отпреди.

Какво се случва, когато вместо дискриминация срещнеш съпричастност, можете да прочетете в Мамешката мафия и Майките на Васко.

Автор: Янка Петкова

Живка и Олга са две много различни жени. Нямат нищо общо с клишето „родители на деца с увреждания“, което е много несправедливо. Зад това определение стоят личности, също като децата, които някой нарекъл „увредени“, а те са много повече от това. Все пак, има неща, които ги обединяват. И двете, от години, водят борба за достойно съществуване на рожбите си. И двете са непримирими. И двете, по своему, са постигнали мир със себе си. Две майки, чиито деца не са пораснали, макар да са на 32 и на 25 години.

Представете си, че от 24 години не сте имали почивен ден; не сте спали повече от 3-4 часа на денонощие, защото сте се грижили за безпомощното си дете; не сте пътували просто за развлечение; не сте пили кафе по-далеч от двора си и не сте си позволили всички онези малки удоволствия, които правят живота цветен. Така ще добиете известна представа за ежедневието на Живка Цонева. Тя е майката на 32-годишния Дончо, детето, което е все така безпомощно без нея, макар, според чиновническата лексика, отдавна да е „лице“.

Дончо е прекрасно, жизнено момченце до деня, в който го блъска камион с ремарке. Купили му колело, за два дена се научил да го кара, излязъл на главната улица….и бил помлян. Черепът му пробил мозъка, крайниците били натрошени. Оперирали го в местната болница, но не давали особени надежди, че от кървавата маса плът ще стане човек. Месец и половина бил в кома. Преживели с майка си мъчителни дни в хирургичното отделение, изолирани в една стая. Малкият претърпял и операция на хранопровода. Месеци наред го хранели със сонда. Никой не смеел да я свали, но Живка намерила сили да го направи. Започнала да му дава вода с лъжичка, после го захранила с течни храни, постепенно възстановил нормалното си хранене. Бавно и много трудно, защото едно пиене на вода или хранене продължавало към час и половина.
Година по-късно започнали операциите на краката – 7 на брой. Без особен ефект. Подложили го на рехабилитация, водни бани, гимнастика, а междувременно той отключил епилепсия. След три години усилия се оказало, че подходът на медиците е бил погрешен и е трябвало първо да се овладее епилепсията, защото процедурите само влошили общото му състояние. Започнали гърчовете. Детето гледало в една точка, абсолютно неконтактно. Живка обикаляла лекарите с една и съща молба: „Кажете какво да направим! Не мога да оставя детето си в това състояние!“ Някой от всички посетени й отговорил „успокояващо“: „Ти си голям оптимист.“ Жената не се предавала, взела, макар и трудно, изследванията на детето си и се отправила към Варна. В болницата, в която ги приели, синът й за месец и половина отбелязал напредък, който не успял за изминалите три години. Научил се да пие вода със сламка, започнал да реагира, когато му говорят. Постепенно намалили лекарствата, които вземал, защото правел гърчове…

 Сега Дончо е 32-годишно момче, което обича да гледа „Лека нощ деца!“, да слуша музика и знае пет думи – мама, татко, баба, дядо и кака. 100% инвалидност. Прекарва дните си на легло, въпреки че когато времето и състоянието му позволяват, майка му го извежда на разходка. И това е трудно за осъществяване, защото инвалидната количка, с която разполагат, не е пригодена за човек с изкривени крайници, няма колани и се налага Живка да го връзва, за да не се хвърли от количката. Спи по 3-4 часа на денонощие, обикновено сънят го надвива рано сутрин. Два-три дни, преди криза, става неспокоен, докато не преминат гърчовете. Видях колко е страшно. Живка ми изпрати видео. Заснела го, за да покаже на социалните какво е състоянието на детето й.

Защо се наложило да го направи? Защото според условията на програмата за личен асистент, в която успяла да влезе, тя трябвало да се грижи за двама души по два часа дневно. Със скандал успяла да си извоюва правото на „внушителните“ четири часа само за детето й. За този труд тя получава 200 лева месечно, с последното увеличение – 220. Дончо е със социална пенсия от 136 лева (защото няма трудов стаж?!) и 90 лева за придружител. Бащата в момента е на борсата и посещава курсове към местно предприятие, които едва ли ще може да приложи на практика, защото е със заболявания, които правят точно тази работа неподходяща за него. Семейството получава помощи за отопление и хранителни продукти, когато има кампания. Не е трудно да изчислим с какъв доход преживяват.

Лекарствата, които трябва да пие Дончо са частично поети от Здравната каса, а едното от тях всъщност липсва на пазара. То е от онези медикаменти, които са много благодатни за реекспорт и фармацевтите предпочитат да изнасят, вместо да реализират на българския пазар. Скандалът по темата е съвсем пресен.

Това, че  е успяла да влезе в програмата за лични асистенти е само временно успокоение за Живка. След месеци тя приключва и не се знае дали ще започне нова. Майката живее с тази несигурност от 2010 година. Иначе старателно попълва тетрадката, която са й дали социалните, защото в нея пише отчетите за „извършената дейност като асистент“, за да докаже, че полага грижите, за които е „наета“. Но ако се разболее, трябва да излезе в неплатен отпуск. И тази гавра за едни 220 лева и осигуровки върху четиричасов работен ден, който всъщност е 24-часов!

Затова Живка участва в протести. Вярно, не пътува до София, защото няма възможност, но пък в Силистра обикновено организират паралелно свой протест. Надява се, подкрепата на хората да става все по-голяма и не се примирява.

Животът на Олга Божилова също е белязан от 25 години насам - с диагнозата „детска церебрална парализа“. На толкова е синът й Ясен, когото мило нарича „купонджия“. Докато разговаряхме, Олга назова всички принципно важни неща, които правят една държава наистина „социална“.

Признава, че по-възрастните родители на деца с увреждания са вече уморени. И това е така, защото са сами в усилията си. В момента, в който разбереш, че детето ти има проблем, започваш да се самообразоваш, защото няма кой да ти даде нужната информация. По традиция управляващите са хора, които нямат никакъв опит в тази сфера.
Допреди 50 години хората  увреждания са били невидими, не са съществували за обществото. Затова и обществото ни не е научено на състрадание, съпричастност и толерантност. Да, държавата е подписала Конвенцията за защита правата на детето на ООН, но това не е нищо повече от опит да бъде признат статутът й в международен план. Пишат се стратегии по поръчка. Но на практика никой не знае кой какво прави и кой от какво има нужда.

Синът на Олга е сред малкото деца, с неговата диагноза, завършили гимназиалното си образование. Тя казва, че е попаднала на директори и в началното и в средното училище. Аз бих допълнила, че и те са попаднали на майка. Оказали й пълно съдействие, което никак не е лесно, защото такива решения се вземат от педагогически съвет, със съгласието на целия колектив. Така било прието класът на Ясен да учи само на първия етаж и да не сменя кабинети, за да може той, когато е в състояние, да влиза в час. В продължение на две години майка му успявала да задържи присъствието на детето си за два часа в масовите часове, защото било задължително, и да започне да се обучава по индивидуална програма, отново в училището.
Този опит Олга използва по-късно, когато заедно с други родители, успява да извоюва възможността 150 асистенти да влизат във варненските училища, за да помагат на децата със специфични нужди в елементарните им дейности.
Казва, че промените стават бавно. Категорична е, че трудът на родителите на тези деца е общественополезен. Получава около 300 лева, като личен асистент на сина си на 6-часов работен ден, но това е условно. Тези деца изискват 24-часови грижи. Ако детето е в институция, ще струва много по-скъпо на държавата.
Настоява за индивидуална оценка на състоянието на всеки, защото дори и със 100 % инвалидност, хората имат различни потребности. Мечтае и у нас да се прилага европейската практика за индивидуален подход в грижите, рехабилитацията и лечението. Да има регистър на всички деца и лица с увеждания.

Олга е категорична, че трябва да има Закон за личната помощ. Настоява за „излизането“ на хората с увреждания от Агенцията за социално подпомагане, защото това по презумпция ги прави социално слаби, а те не се нуждаят от подаяния. Те са граждани на държавата със специфични нужди. Да, тези, които са навършили 18 години, не могат да полагат общественополезен труд, но не защото не искат или нямат необходимата квалификация, а защото състоянието им не позволява да го правят. Според майката на Ясен, ако има индивидуална оценка на всяко дете и лице с увреждане може да се планира, да се изгради стратегия за социална политика. Твърди, че има механизми, които могат да се приложат. Съгласява се с мен, че исканията на родителите са професионално формулирани и биха могли да бъдат включени в създаването на закон. Но в същото време основателно задава въпроса: „А защо хората, които трябва да правят законите са некомпетентни, нали затова са избрани и затова им се плаща?“

Дори национално признатите организации, които би трябвало да извършват мониторинг, не са достатъчно ефективни, защото получават държавно финансиране, това предполага подчинение на съответното министерство, и вече е трудно да защитаваш правата на тези, заради които съществуваш.

Казва, че преди, средствата по програмите за личен асистент са били осигурявани 90 % от Европа и 10 % от държавата. Когато обаче нещата са се обърнали, започнали да се появяват проблеми с финансирането, защото държавата е трябвало за поеме почти цялата тежест. Олга споделя, че местата за асистенти се определят на квотен принцип, за различните градове, а не според реалните потребности на хората в тях. Би трябвало тези пари да бъдат делегирани на общините, но и това не е направено. Законите масово не се познават.

Друг проблем е недостигът на специалисти. Един качествен рехабилитатор работи за 450 лева. Той не може да обслужи повече от пет пациента дневно. Има клинична пътека за рехабилитация на хора с ДЦП, която е скъпо платена. Много здравни заведения са покрили т. нар. „стандарти“, за да имат право да се възползват от нея, но на практика нямат специалисти, които могат да го направят.

Няма уреди, с които да се прави рехабилитация вкъщи. Един вертикализатор например може да не бъде купуван, а отдаван за временно ползване. Когато детето порасне, и вече не може да го ползва, да бъде отстъпен на друго.

Признава с огорчение, че и сред родителите има противоречия. Родителите на по-малките са все още оптимистично настроени, но когато годините минават, продал си всичко, което можеш, за да осигуриш лечение и рехабилитация на детето си, положил си максимални усилия и нещата не се променят, имаш малко поводи за оптимизъм. В семействата започват конфликти, защото всичко се върти около детето и пренебрегваш партньора си. Избягваш смесени компании, защото те гледат със съжаление и общуваш предимно с хора, които имат твоите проблеми.

Олга и няколко други родители от години работят във Варна за подобряване качеството на живот за децата със специфични нужди. Създават преди 15 години фондацията „Радост за нашите деца“ . Събират добър екип, създават почасов Дневен център  за деца със специални образователни потребности (СОП) на възраст от 3 до 18 години. Работят със семействата, лобират за правата децата с увреждания, участват в множество мрежи за сътрудничество, работят по програми, партнират си с организации.

В Дневния център разполагат с психолог, логопед,  социален педагог, рехабилитатор. Той функционира като държавно делегирана дейност. Казва, че са необходими занимални за деца със специални образователни потребности във всеки квартал, но за момента това е непосилно. Макар да има интелектуално съхранени деца, с които трябва да се работи индивидуално. Проблемите стават все повече, но не се решават и пукнатините се увеличават.

Каква е рецептата за оцеляване на Олга – да живееш с любов към себе си, да намираш време за нещата, които обичаш, защото битовизмите могат да те убият, да си добронамерен, да не ти пука, да си знаеш задълженията, не само правата. Когато осъзнаеш, че си за кратко на този свят, можеш да промениш живота си. И да не се предаваш!

На 17 май, за пети пореден път, ще има протест на хората с увреждания. Защо трябва да ги подкрепим, може да прочетете тук. 
За „кухите лейки“ и призивът на една майка на дете със специални образователни потребности сме писали в тази статия.
Защо и родителите на тези деца са специални можете да разберете от тази история.