Автор: Пилот, паднал в градината

В заглавието няма правописна грешка :) Моля да не се бърка Мчео с по-известния му братовчед Мечо Пух.

1. Харесва ти – кажи.

2. Не ти харесва – кажи.

3. Някой ти липсва – обади му се.

4. Не разбираш – попитай.

5. Искаш да срещнеш някого – обади му се.

6. Искаш нещо – помоли.

7. Никога не спори.

8. Искаш да бъдеш разбран – обясни.

9. Ако си виновен, признай си и не търси оправдание.

10. Помни, че всеки има своята истина и тя често няма да съвпада с твоята.

11. Не общувай с хора, с които не се чувстваш добре.

12. Най-важното в живота е Любовта, всичко останало е суета.

13. Проблемите на хората се намират само в техните глави.

14. Обкръжаващият тe свят не е нито добър, нито лош – той е такъв, какъвто е.

15. Опитай се да получиш удоволствие от всеки миг.

16. Помни, че животът се живее тук и сега.

17. Помни, че не си длъжен на никого.

18. Помни, че никой не ти е длъжен.

19. Не пести време и пари за удоволствието да опознаваш света.

20. Вярвай в себе си.

21. Вярвай на своите усещания.

22. Ако си в лошо настроение, помисли, че и това ще мине.

23. Живей днес, защото вчера вече го няма, а утре може да не настъпи.

24. Днешният ден е най-добрият.

Препоръчваме ви да прочетете и Длъжност "Официален лентяй".

А тук можете да видите Съветите на Фройд за щастлив живот.

Автор: Валентина Вълчева

И така, бременна съм. Все повече съм бременна и все повече наближава моментът за първа среща с бебчо. Естествено, всеки месец съм на консултация, съответно и на ехограф. 3D, 4D – какъвто се сетите. Щото съм на 35, водят ме рискова и съответно се скъсват да ме препращат от изследване на изследване и от лаборатория на лаборатория.

Не помня в кой месец съм била – вероятно някъде около края на четвъртия, – когато най-накрая лекарката, която ми водеше консултациите, обяви, че може да ми каже и какъв пол е бебчо. Евентуално. След доста взиране в хаоса от черно-бели петна обяви. Момиче. 80 % сигурност.

Честно казано, малко ме изненада. Не знам защо, но си бях навила на пръста, че трябва да е момче. Но тя беше упорита – момиче, почти сигурно е. И мислете как ще го кръщавате, че в родилното трябва да знаят как да го запишат, но за всеки случай не купувайте нищо предварително, че то... не се знае! Стават и грешки.

И понеже съм си все в книжките, някак моментално ми изникна оня незабравим пасаж от „Под игото”, в който Рачко Пръдлето философства пред Бойчо Огнянов: „Чиляк защо живей? За една чест и за едно красно име!”

Абе то че е така, така е, ама все пак малко по-внимателно трябва с красните имена.

Има наистина прелестни български (и не само) имена, но – извинявайте! – историята помни и Марулка Грудкова, Цинцерушка, Салфетка, Табуретка, Гугутка, Грозьо, Африкан, Букетка... че и редица откровено неприлични. Спор няма, неповторими са. А някои са си направо зловещи, например Гроби Гробищарски. Да, реално име. Не знам дали искам да знам какво води родителите при избор на подобно име, но бих платила, за да видя физиономията на служителите, които трябва да го впишат в акта за раждане.

Дали да споменавам разните там Ферхунде, Версачи, Садна, Роналдо...

Аз не бях мислила за това. Все още се опитвах да свикна с мисълта, че няма мърдане – ще имам дете. Не знам защо, но този факт дотогава го възприемах малко като онези истории, дето се случват само на някакви други хора.

Прибрах се аз вкъщи и поставих въпроса на дневен ред пред мъжа ми. Той обаче рече и отсече:

- Няма какво да му мисля. Аз съм от Влашко. Там си има традиция. Каквото сънува майката, това е!

Реших, че просто е начин да ме отсвири, защото не му се занимава.

В следващите няколко месеца нищо не се промени. На всеки преглед ехографът инатливо твърдеше, че чакаме дъщеря, аз също толкова инатливо отказвах да се настроя към мисълта, че ще е момиче.

Сякаш напук на всичко, един сън ми се присъни...

В някакъв влак съм, а до мен стои един лекар и едва ли не сърдито ми набутва в ръцете бяла кърпа и игла с червен конец и ми нарежда:

- Не ми се мотай, а вземи тука да избродираш името на детето, че няма време!

И аз бродирам ли, бродирам, а на кърпата вместо името, което бях избрала вече за дъщеря си, все името Константин излиза. Започвам отначало, притеснена, че не се получава, и пак същото. Константин, та Константин. И от притеснение се събуждам.

На следващия месец пак съм с гадния гел по корема, а консултиращата се блещи в ония петна на екрана, все едно там е обяснението за всички тревоги на човечеството, и пак отсича:

- Момиче ще да е.

Объркана съм.

Прибирам се, споделям дилемата с мъжа ми, той си знае неговото. Каквото сънува майката, това е. Оправяй се, слънце!

Напук на ехографа, онзи сън пак ми се яви. Същата работа. Влакът, докторът, червения конец, Константин...

В един момент вдигнах ръце. Добре. Ако се падне момче, Константин ще е. Ама какво правим, ако ехографа е прав? След доста умуване, просто за всеки случай, се спрях и на едно женско име. Обичам да се подсигурявам двойно.

И ето ме в родилното, бясна, недоспала, уморена, уплашена, с невъобразима прическа, защото ми се наложи да тичам насам посреднощ с мокра коса и вече цяло денонощие се търкалям из отделението, а гребен, разбира се, съм забравила в суматохата... Просват ме на една маса, същата като онези, дето в американските затвори ги използват за смъртоносната инжекция, приготвят ме за секцио, щото онова малкото отказва да излиза вече 13 часа, и докато някакви хора ми забиват игли кой където успее да докопа и ме връзват като за екзекуция, една сестра притичва с някакви документи и пита дали съм решила как ще записвам детето.

Признавам си, съвсем се панирах. Викам си „Тая сега не може ли да почака или допуска вероятност да не се събудя, та да си кръстя детето?” Знаете как е. Бременните са ходещи хормони и удивително често губят връзка с реалността. Набързо й издекламирах двете имена, а тя ме гледа през рамо въпросително.

- На ехографа к`во ти казаха?

- Момиче.

- Колко пъти те гледаха?

- Шест... Не, седем.

- Е, ти тогава...?

Отказва се. Сигурно и по-идиотски неща са й се случвали.

Грабва си документите и изчезва, а аз заспивам като пън преди да си спомня, че ми се реве. Събуждам се сякаш след няколко секунди. Търкалят ме по някакъв коридор. Докторът (същият онзи от съня ми) и шефката му, която ме е оперирала, се хилят над мен и я чувам да казва:

- Честито момченце!

Ти да видиш! Той взе, че верно Константин излезе!

Никога не съм подлагала на съмнение фактът, че това дете си дойде с името. И мога само да съм благодарна, че не си избра някоя от изброените по-горе екзотики. Аз не знам защо си бях навила на пръста Габриел, но... Като е рекъл да е Константин, коя съм аз, че да споря?

Препоръчваме ви да прочетете и Кръщението на Коко от същата авторка.

Много забавна статия за имената е Кубрат, Издислав или Скъсана гумичка.

А изглежда не е толкова рядко да се обърка пола на 3Д, защото и мама нинджа чакаше дъщеричка Елена, пък се появи Константин, и то без никакви сънища.

Автор Пролет Николаевич

Никой не те предупреждава напълно какво те чака, когато пораснеш. Никой не ти казва цялата истина какво ще се случи, когато имаш семейство. И никой, никой, не ти изяснява цялата картина на промяната, която се случва, когато станеш родител. В частност – майка.

Не ме разбирайте погрешно, промяната в мъжа също е голяма. Но е някак плавна, мудна, отнема време и понякога чак след година-две мъжът напълно осъзнава, че има едно щъкащо навсякъде човече, което му е родна кръв.

Промяната при жената настъпва мигновено. От първата глътка въздух на онова грозновато, сбръчкано и подпухнало чудо, което излиза от корема й. Казват, че бременността подготвя жената да стане бъдеща майка. Пълни глупости! Бременността са едни девет месеца, в които женското тяло не принадлежи на собственика му, а на човека, който расте в нея. Колкото и грозно да звучи, след два успешни опита, аз лично сравнявам бременността с паразитния организъм. Нещо в мен расте, храни се от мен, омаломощава ме, създава ми дискомфорт и ми причинява болка и безсъние… има и хубави моменти, никой не го отрича. Но генерално бременността е изпитание, не подготовка.

Защото няма такова нещо като подготвена майка. Има учебници, книги, курсове, които честно казано, са доста розови, доста глупави и изцяло имагинерни. В момента, в който раждането приключи и прясната майка остане сама с отрочето си, започва всичко, за което никога не си мислила, че може да се случи.

Първо идва безмерната радост, че всичко най-накрая е приключило. Болката е свършила, коремът е празен, можеш да дишаш. Радваш се и да видиш какво си произвела. Това чувство е силно, но трае кратко – от два до три-четири часа. В главата ти се върти желанието да си починеш, да се отпуснеш. Изживяла си едно тежко изпитание и имаш пълното право на почивка. Скоро и адреналинът от изживяното започва да те пуска и започва да те боли я разреза от секциото, я цялата област отдолу – кой както е родил. Става ти некомфортно, трудно, всяко движение причинява болка. Но ти носят вързопа. Бащата и роднините отдавна са си отишли с милото „Почини си сега“ и няма кой да седи до леглото ти и да ти подава чашка със сокче. Ти си на линия. Нали си майката.

За първескините са много тежки тези първи часове с бебето. Много страшни. Страх те е да го хванеш, страх те е да не се задави, страх те е като реве, защото не знаеш защо, страх те е, че ще те е гнус от акото му, че не знаеш как да го измиеш на мивката. Страх те е, че не знаеш как да му сложиш памперса, как да му подадеш зърното, дали се е нахранило, дали няма да се задуши докато спи.

Страх те е от собствените ти мисли, от собствените ти чувства. От това, че не чувстваш онази мигновена привързаност към сбръчкания вързоп в креватчето до леглото ти. Страх те е от всички задължения и отговорности, които поемаш изведнъж, от раз и за цял живот.

Кой те подготвя за такова нещо, Господи? Кой? Майка ти, свекърва ти, баба ти, приятелките – всички те гледат с усмивка на уста и ти говорят мили неща. А ти? Ти се усмихваш служебно и лицемерно, преструваш се, че всичко е розово и когато останеш сама с детето, действителността те наляга. Ти си тази, от която то зависи. Ти си тази, която трябва да го нахрани, приспи, успокои, смени памперса и изкъпе. Ти си тази, която изпитва постродилните болки и която е изморена до смърт, иска да си почине и да поеме дъх, но остава в болницата, сама… с детето си. Гледате се странно, ревеш като се опитва да суче, защото не си си представяла кърменето да боли толкова, Господи, и чакаш момента, в който ще се прибереш в къщи и всичко ще се оправи.

Може би единственото, което се оправя е, че вече не си в болница. Може би и къщата ти ще бъде почистена и излизана от близките ти по случай изписването. Може би… но това трае кратко. В къщи, след голямата суматоха по прибирането на новия човек, ти отново си сама. Мъжът ти отива на работа сутрин с едни ключове в джоба и оставя след себе си две любими същества, които тепърва се опознават. А ти отблизо опознаваш постродилната депресия. Постоянно си на педала, няма сън, няма почивка, няма спокойно майчинство. Има обгрижване, чистене, пране, гладене, готвене и мисли. Мисли за това кога ще свърши всичко.

Много е страшно, когато си имал очаквания. От онзи тип очаквания, че отговорностите ще са споделени. Някак логично ти се струва – все пак детето не е само твое. Но скоро те връхлита онази грозна истина, че, О, Боже – ти си майката. Ти си тази, която е длъжна да прави всичко, защото си родена за това, нали? Бащата също носи отговорност, но тя е толкова различна от твоята. Мозъците са различни, мислите, вината. Винаги съм я мразила тая вина, която се намести в моя дом от момента, в който се прибрахме в къщи. Чувствах се виновна за всичко – за това, че съм постоянно изморена, че ме дразни всичко, което трябва да върша, че не изпитвам онова умилително чувство към детето, което би трябвало да изпитвам. Вина, че искам да се отърва поне за малко и да поблея в някоя точка, в пълна тишина и бездействие. Вина, че когато някоя от бабите го поеме, аз съм го изоставила и не съм до него. Вина, че завиждам на мъжа си за доброто му настроение, когато тръгва на работа и когато се връща. Вина, че изпитвам дълг към всичко…

Странен е женският мозък. Превключва за миг и остава така завинаги. След няколко месеца съжителство с бебето, осъзнах твърде категорично, че до края на живота си никога повече няма да бъда сама в мислите си. И се разревах. Тежко и дълго ревах. Защото си помислих за бъдещето и ме хвана страх. Как ще вися по нощите да се притеснявам къде е. Ще следя зорко с кого комуникира и какви ги върши. Дали е добре, дали се оправя…

Въобще, първата година от живота на една първескиня с детето й е голяма трагикомедия. Жената прилича на сомнамбул с обърната усмивка, вечно изморена, ядосана и сприхава. В тази една година се научават много истини за това какъв човек си ти и тези около теб. Разбираш кой става и кой не. И странно, разбираш, че някои жени са повече майки от други. Като твоята майка – която сякаш не е забравила майчинството толкова лесно или пък просто се притеснява за детето си и гледа да помага повече и повече. А свекърва ти сякаш е заличила тази част от живота си и не че не помага, но просто го прави някак отгоре-отгоре. Гледа те странно когато се появиш на вратата разчорлена, мръсна и с дупки под очите. Сякаш си нямала време поне да се изкъпеш… защо ли?

И не, с годините не става по-лесно. Или поне до петата година, когато детето вече може да се оправя само за повечето неща. Но ако дойде второто през този период, живота на жената се утежнява по две, че и по повече. Бавно и сигурно осъзнаваш, че вече нямаш нищо свое – лично пространство, желания, мечти, мисли. Разбираш, че ти си на разположение винаги и по всяко време. И ако кажеш „мама е в отпуск за 5 минути“, настойчивостта на шефовете се умножава по 100. Задълженията ти започват от рано сутринта и продължават до късно-късно през нощта. На другия ден се повтарят, на следващия пак, и на по-следващия, и на по-следващия, и така нататък.

Понякога ставаш сутрин и се чудиш да останеш ли, или да избягаш. Ей така, за малко. Да видиш дали ще се справят без теб, да глътнеш малко свеж въздух. После размисляш и оставаш. И продължаваш. И осъзнаваш, че си станала егати коравото копеле. Можеш всичко, по много. Да даваш любов, да работиш, да поддържаш всичко в къщи, да жонглираш със задължения и болести, с проблеми и задънени улици. Да бъдеш майка. Както и твойта майка също…

Препоръчваме ви да прочетете 22 признания на една недоспала мама. Може би ще ви е интересен разказът на Пролет за раждането й в домашни условия. А ако се чудите защо мама е изморена, ето тук има интересна информация за вас.

Автор: Люси Рикспуун

Помните ли ранните години на демокрацията, когато телевизиите бяха пълни с безкрайните реклами на продуктите на хоум шопинг нетуърк? Та един от тези продукти се казваше „мултифункционален комбинож“. Четейки статията за спестените пари от жената зад мивката, забелязах, че има доста пропуснати функции на този субект, „жената зад мивката“. Ето някои от тях. По обясними причини цените отсъстват в някои функции:

1.        Благодарение дори на съществуването на „жената зад мивката“ майка Ви, баба Ви, леля Ви, стринка Ви и останалите Ви любящи роднини вече не Ви питат кога ще се жените и не Ви обясняват, че ергенлъкът е голяма работа само до време. Ще се съгласите – ценообразуването по темата не е лесно.

2.        Благодарение на децата, с които „жената зад мивката“ Ви е дарила, вече съседите, роднините и колегите Ви вече не шушукат зад гърба Ви, че сте темерут или смотаняк. Което няма цена...

3.        Когато шефът Ви не дооцени способностите Ви или повиши нек‘ъв си Пешо, на кого тичате да Ви подбутне егото нагоре? (Забележка: Ако тичате при мама, това е друг проблем и изисква отделна изчерпателна статия!) Естествено, че при „жената зад мивката“, понеже част от задълженията й са да Ви разбира и подкрепя безотказно, дори когато отвътре я напушва смях! Пък и да не сте луд да харчите пари за психотерапия! Тя е за слабаци! (Или поне така казва Жорето от 5тия етаж! А Жорето ги разбира тия неща!) Само ще отбележим, че цената на психотерапия за 45 минути (клиничен час) би трябвало да бъде взета предвид!

4.        Ах... А кого търсите, когато настинете?! Ако мама вече не Ви е намерила сама, понеже си Ви знае! От „жената зад мивката“ се очаква да Ви съчувства и компенсира всячески за дълбоките Ви страдания, причинени от убийствената 37.3 градуса температура и мъчителната хрема. (Тази същата жена, дето е родила децата Ви!) Като се замисля, тази „функция“ също е трудна за оценяване, понеже желаещите да я вършат не са много.

Смятам, схванахте основната мисъл, та няма смисъл да продължавам... Комисията по ценообразуването да се вземе в ръце и да се самосезира!

Можете да прочетете и отговора на още една "жена зад мивката" - "ОбъркАл си сметките, пич". 

Публикуваме отговорите, защото са забавни и смислени, но също така и с напомняне, че текстът за цената на жената е написан с чувство за хумор и изобщо не цели да я изкара слугиня. Много често зад мивката има мъж или дете, и това е напълно нормално.

Семейството е безценно и приносът на мъжете и жените не се мери с пари, а с чувството на обич и принадлежност, което остава у партньора.

Ина Зарева отговаря на статията на Ники Тодоров Колко пестим от жената зад мивката: Точно 2112 лв!

Жената вкъщи ти излиза изгодно? Мислиш ли?

Примерен месечен бюджет, режим „Силно икономичен, екзестенциалум базикум“

1. Маникюр – 50-100лв. Колкото по-скучен живот предлагате на жена си, толкова повече ноктите й ще приличат на древнокитайска живопис. Последният път в салона беше дошла майка с малкото си бебе. Толкова се трогнахме от жертвата, която тази жена правеше единствено и само за вас, за да докара огненочервения ви любим цвят, че и служителки, и клиентки се изредихме да го дундуркаме и успокояваме това бебе, и май го и кърмихме последователно.

2. Фризьор – 100-200лв. Ми да не сте въздишали по омбрето на Джесика Алба. Превръщането на една истинска прабългарка в холивудска медна девойка струва скъпо. Много скъпо. Но понеже фризьорката ни е приятелка, ни взима наполовина.

3. Фитнес, сауна, масаж – 200 – 300 лв. Има ли смисъл изобщо да го коментираме? Нали не искате жена ви да прилича на прегърбена, стокилограмова старица, и то със запушени пори???

4. Козметик, козметични процедури, козметични продукти – тук дори няма да се пробвам с прогнозни суми. Всичко зависи от Майката Природа и д-р Енчев.

5. Дрехи, обувки, бельо, аксесоари – 500 – 1000лв., ако хванем зелената вълна на намаленията. Точно тук най-много ви спестяваме пари, защото сме в състояние да купим една рокля за 500 вместо за 1500 лв. Но какво ли изобщо съм седнала да ви обяснявам?! Кога ли сте разбирали нашите жертви!

6. Обучителни курсове – 300лв. Е, как за какво ми е този китайски? Новини не следите ли?

7. Стайлинг на дом, деца и съпруг – 2000 лв. Какво, да не би да искаш да бъдеш до детето си на Първи юни с миналогодишния „Andrews“?!?!

8. Социални контакти, социална ангажираност – 500лв. Не мога да не даря няколко смс-а за гейпарада (да не би да съм хомофоб), и после да не изпия едно „Копи Лувак“ с колегата гей (да не би да съм тесногръда)!

9. Таксита и/или ремонт на колата – 200 – 500 лв. Ми вие мъжете така карате, аз какво съм виновна, че ми засичате пътя на всеки трети светофар, докато кротко се гримирам.

10. Психоанализа – 200 – 500 лв. В зависимост колко труден е животът с вас, бившите ви и майка ви.

    Обща сума: 4050 - 5400 лв. (в сумата не са включени разходите около Майката природа а.к.а д-р Енчев)

    Какво казвате? Че всичко това не го правим за вас, а за себе си?!? Ха! Да ви оставим да духнете със съседката, прегърнали целия й силикон и лапнали екстеншъните й (или обратно беше), и после да давате хем двойно повече на нея, (щото за нея „пестеливост“ и „фригидност“ са синоними), хем и издръжка на нас?

    Е, няма благодарност и това е!

Тук можете да видите статията на Николай Тодоров за жената зад мивката, а ако вече ви е дошло до гуша от нас, клетите ви съпруги, прочетете как да се разведеш с жена си в 10 стъпки.

Автор: Мария Пеева

Някога, в далечните времена, когато нашите баби са били млади, е имало професия „вехтошар“. Търговецът-вехтошар обикалял с каруцата и събирал непотребните вещи на едни, за да ги препродаде на други. Но истината е, че в онези времена много малко вещи се изхвърляли. Дрешките на големите деца се кърпели грижливо и се износвали от малките, а оттам отивали при внуците, после ставали на черги и парцали. Нашите баби и прабаби са живеели според модерната днес концепция на някои от свръхбогатите хора за скромност и минимално разхищение. Днес живеем в консуматорско общество и пазар, свръхпреситен със стоки – от прескъпи, на които се чудиш какво им плащаш, след като и те са шити в Китай и Виетнам, до безумно евтини, които ти излиза по-изгодно да хвърлиш, отколкото да закърпиш. И в един момент се оказваме буквално затрупани от „вехтории“, някои от които са доста запазени, а други дори необличани. А вехтошари вече няма. Какво да правим с тези купчини „стари“ дрехи?

Тъй като се сблъсквам с този проблем всяка пролет и есен при разчистването на гардероба на 4 бързо растящи момчета, реших да споделя с вас моите варианти.

1. Да оставите дрехите от голямото си дете на малкото, или на племенничето, или на детето на приятелка, колежка, съседка. Този вариант спестява средства и време и е най-приятният за даряващия, защото му е мило, че близко детенце ще износи дрешките. Имайте предвид обаче, че ако децата са с много голяма разлика, не работи добре. Първо – натрупват се твърде много дрехи за съхранение, могат да се вмиришат, да развъдят молци, освен това децата имат различни фигури и предпочитания, да не говорим, че модата на дрешките минава. Важно е, когато давате дрешки за детенце на приятелка, да сте сигурни, че наистина ги иска, а не ги приема от чисто неудобство и после ще се чуди какво да ги прави. Ако е така, вместо да й направите услуга, й създавате проблем, затова предложете дрешките така, че да й оставите вариант да ви откаже, без да се притеснява, че ще ви засегне или ще излезе неблагодарна.

2. Интернет групи за подаряване на дрешки – такива има десетки, а системата е проста. Обявявате в групата, която сте избрали, че подарявате еди каква си дрешка за момченце или момиченце на съответната възраст, качвате и снимка, размер, доколко е запазена дрешката и други забележки, както и за чия сметка ще е пратката и дали ще е с куриер или по поща. Желаещите се записват в коментар и вие избирате един от тях. Лошото в тези групи е, че не можеш да раздадеш на всички желаещи и често остава някой обиден, а понякога има недоволни, пращат ви лични съобщения с молби, а има и такива, които не отиват да си вземат пратката и в крайна сметка се налага вие да платите транспорта и да се разкарвате да си я прибирате. Ако всичко това не ви притеснява, намерете си група, която ви допада, и проблемът е решен.

Един добър вариант, който аз приложих е, да си намерите някоя симпатична мама от такава група, на която просто да пращате всяка следващата партида дрешки за години занапред. Добре е детенцето да е поне година и половина – две по-малко от вашето, защото при бебе на 6 месеца и дете на годинка има голяма разлика в размера, но след втората година размерите се доближават и е възможно дрешките, които пращате, да са му малки. Хубав вариант на групите за подаряване са групите с продажба за благотворителна цел, където може да се включите и да помогнете на някоя кауза, като продадете вече ненужните ви дрешки.

3. Кампании за помощи. Те са два вида – едните при бедствени ситуации, другите за конкретно дете/семейство. Ако нямате проблем с мястото за съхранение на дрехите, може да ги събирате и да чакате кампания, в която ще можете да се включите и да помогнете на нуждаещ се. Дрехите за подобни кампании можете да съхранявате във вакуумни чували, така се запазват по-добре за дълго и не заемат много място. Има и постоянно течащи кампании – ето две от тях:

Червеният кръст има инициатива за събиране на дрехи в контейнери в Пловдив и София на тези адреси:

В магазини H&M също тече целогодишна кампания за рециклиране на текстил и можете да занесете старите си дрехи в магазините им, независимо каква марка са. Ще получите и ваучер за отстъпка. В сайта им пише, че средствата от рециклираните дрехи се използват за благотворителност и иновации в рециклирането.

4. Домове за сираци. Не всички домове приемат помощи във вид на носени дрешки. Можете да видите списъци с домове ето тук за големи деца  и тук за малки,  и да прозвъните на този, който ви е удобен и има деца на съответната възраст. За домовете за големи деца – ако имате официални рокли, костюми, ризи, обувки, които вече няма да носите – те определено имат нужда от такива дрехи. Възпитаниците им навършват 18 години и всичко, което можете да отделите като дрехи и обувки за възрастни е добре дошло. Тези деца наистина имат нужда от помощ. В София миналата година закриха и последния дом за деца, всички са настанени в приемни семейства и центрове от семеен тип, като ето тук можете да видите карта и координати.

5. Дрехи често събират и църквите, католически, православни и протестантски, предполагам, че се отнася и за всички религиозни храмове. Можете да попитате в тази, която посещавате или ви е наблизо, дали имат подобна практика. Със сигурност приемат и в дома на отец Иван в Нови Хан, това са координатите. Все пак се обадете по телефона, преди да пратите каквото и да е било, може в момента да нямат нужда.

Дом За Сираци "Св. Николай" при Манастир "Св. Троица"

ул. „Търнава, 21А, 2110 Нови хан

02 489 1312

6. Ако не ви се занимава с всичко това, можете и просто да съберете дрехите в чували и да ги оставите в кофата. Но ги сложете в плътни чували, за да не се разкъсат и смесят с отпадъците. Там най-вероятно ще ги намери клошар, който също като нас има деца и семейство, на които нашите ненужни дрехи биха свършили работа.

7. Скъпите дрехи, които биха притеснили ненужно получателя и които няма да са му от полза, е по-добре да пуснете за продажба, а парите от тях да дарите за кауза, която харесвате. Когато дарявате за кауза, винаги проверявайте дали е легитимна, защото за жалост има и доста измамници.Тук сме описали как да проверите дали една кауза е законна.

9. Ненужните прибори, посуда, сервизи, чаршафи, техника и други домакински вещи може да дарите в интернет група или за кампания. Препоръчвам ви някои организации, които може да потърсите в този случай, като ще добавям към списъка и други.

Тайм Хироус - Героите на времето 

Хуманитарна помощ за бежанците

Червеният кръст

Отец Иван също приема вещи за домакинството.

При всички случаи преди да пращате на организация, трябва да се свържете, за да попитате дали в момента приемат дарения и какви са изискванията им – Червеният кръст например изисква сертификат, че спалното бельо е изпрано.

8. А ако сте сръчен човек и обичате да творите, ето няколко чудесни идеи за ненужните ви дрехи.

Автор: Владислав Христов

През май 2016 год. бяха изнесени шокиращи данни след проверка на организацията "Активни потребители". Акцията установи нерегламентирано влагане на растителни мазнини в 6 от 36 изследвани марки сирене. Ниска степен на зрялост на сиренето (под 12.6% при 14% по БДС) се наблюдава при 26 марки. Високо водно съдържание (над 59.4% при 54% по БДС) имат 19 марки, а три са с много високо (над 65%). Много ниско съдържание на протеин (белтък) - под 12% (при норма от 15-16%).

За 27 от проучваните марки сирене има подозрение, че са прилагани нови подходи за измама. Според управителя на Центъра за биология на храните Сергей Иванов, единият начин е чрез добавянето на ензима трансбутаминаза. Той уврежда протеините в продукта и по този начин го втвърдява. По думите на Иванов по този начин се прави сирене с по-малко мляко.

Повишеното водно съдържание и ниската масленост в продуктите подсказват, че има съдържание на този ензим, но в България липсва метод за откриването му. През последните години се наблюдава засилен внос на ензима, което е друга индикация за честото му използване.

При кашкавалите положението също не е розово. Проверка на "Активни потребители" стресна за втори път потребителите в началото на 2017 г. Оказа се, че седем от десет марки кашкавал са с високо водно съдържание. Осем от десет са с ниска степен на зрялост. Две от десет са "сглобени" от хидрогенирани мазнини и сухо мляко.

За да разбера каква е истината за българските млечни продукти потърсих информация от извора. Семейство Тодорка и Иван Мутафчиеви са балканджии по душа и европейци по отношение на работата, с която са се захванали – производството на козе сирене. Те са едни от радетелите за утвърждаването на биопродуктите на българския и международния пазар. Имат собствена ферма в полите на Пирин със 170 кози и мандра Козле ООД, в която ежедневно влагат познанията и любовта си.

"В млечните продукти се влагат различни вещества, целящи да се подобри вкуса, цвета, трайността на продукта, да се намали себестойността му. Всички те са разрешени за използване от българското законодателство. Некоректното в случая е, че всички тези продукти, в които се съдържат подобни вещества, се наричат сирене. Това е вратичка в закона, която подвежда потребителите. Така консервантите и подобрителите остават скрити. В Италия, например, сирене може да се нарече само продукт, произведен изцяло от сурово мляко", твърди Тодорка Мутафчиева.

Според съпруга й част от проблема идва от това, че на етикета не е задължително да бъдат споменати всички съставки. "Нужен е нов закон за етикирането, при сегашния, когато пише мляко, не се споменава сухо ли е това мляко или сурово. Свръхпроизводството на мляко в някои страни в Европа води до наличието на сухо мляко с ниска цена. Сухото мляко не е вредно за здравето, но хранителната стойност на продуктите, произведени от сурово мляко, е по-висока и по-усвоима, защото не преминава химичната обработка на сухото мляко. Икономическият ефект и печалбата също са фактор, заради който производителите предпочитат сухото мляко. То се разрежда в съотношение 1:10 с вода. Така себестойността на литър такова мляко излиза 15-20 стотинки за сметка на суровото мляко, което на едро се изкупува по 50-60 стотинки за литър", споделя Иван Мутафчиев.

По думите му продуктите в магазините, съдържащи сухо мляко, а така също и растителни мазнини, трябва да бъдат на отделен щанд, защото смесването им с останалите продукти, е предпоставка потребителите да бъдат подведени. Според него само по окомерна преценка е трудно купувачът да се ориентира кое сирене е качествено.

"Цената е важен ориентир. Килограм сирене се получава средно от 7 литра сурово мляко. Като се включат останалите разходи по производството и печалбата на търговеца, цената на килограм качествено краве сирене може да бъде около 9-10 лв. Няма начин сиренето да струва 5 лв. и да очакваме то да е правено от истинско мляко", посочва Тодорка Мутафчиева.

Тя е на мнение, че ако буците сирене имат шупли и дупки, това е знак, че продуктът има вероятност да е качествен. Идеално изглеждащите буци с хомогенна консистенция са признак, че за производството им са използвани подобрители и добавки или че не са узрели достатъчно. За да узрее кравето сирене, са необходими 45 дни, а за козето и овчето - 60 дни.

"Вкусовата преценка е най-точна, ако сиренето ви се стори твърде солено, значи има потенциал да е добро, солта е единственият естествен консервант. Когато сиренето не е солено, възможността да има консерванти в него е голяма. Един от най-големите проблеми при българските сирена е завишеното им водно съдържание. Почти всички производители наливат с вода сиренето,  за да увеличат печалбата си. Мине ли водното съдържание повече от 54%, значи продуктът е преоводнен", твърди Иван Мутафчиев. 

Той споделя, че ниското качество на млякото най-често се компенсира с влагането на палмово масло. "В много мандри прибягват до употребата на палмово масло, първо поради ниската му цена, която води до понижаване на себестойността на продукта, а от друга страна, създава вкусово усещате за масленост на млечен продукт. Палмовото масло, използвано в сирената, е хидрогенирано, което означава, че структурата на мазнините в него е изменена. Счита се, че то повишава нивото на вредния холестерол и опасността от сърдечносъдови заболявания", предупреждава производителят.

Съпругата му ни информира, че в последно време в отрасъла засилено се използват и ензими. "Хранителната стойност на млечния продукт, произведен чрез използването на ензим за "слепване" на протеините, ще бъде много по-ниска, а в същото време ще създаде усещане за плътност, зрялост и качество на дадения продукт, което е некоректно спрямо потребителите", твърди Тодорка Мутафчиева.

Производителите на сирене считат, че всяка честна мандра е подложена на зверска нелоялна конкуренция. От една страна големите фирми и предприятия, които масово използват сухо мляко, добавки и палмово масло, от друга страна, мандри, помещаващи се в гаражи, които нямат право да продават продукцията си и въпреки това, заради ниските цени, магазините им я вземат.

Натискът на големите търговски вериги също е смазващ. Малките производители трудно могат да издържат на сроковете за плащане, тъй като не разполагат с необходимия капитал, да изчакват 30-40 дни за получаване на парите.

Плачевното състояние на родното животновъдство също слага прът в колелата на производителите. "Според последната статистика броят на отглежданите животни в страната прогресивно намалява. Това означава, че хора, които от поколения са свързани с животновъдството, са принудени да се откажат от нещо, което за тях не е само бизнес. Държавата трябва да намери начин да подпомага малките семейни ферми и производители, и да не допуска унищожаването им. Това може да стане чрез по-сериозното им субсидиране, чрез реклама на български продукти, произведени само от български суровини, чрез облекчени кредити и данъци", смятат Иван и Тодорка.

Въпреки всичко семейство Мутафчиеви не са се отказали от идеята, че качеството стои на първо място. "Биомлечните продукти се произвеждат с грижа за околната среда, с грижа за самите животни, както и със специално отношение към потребителя. Тяхното качество се определя първо от суровините, които се използват за производството им, а оттам идва справедливата цена за крайния продукт", споделя своето верую влюбената в професията си двойка.

Източник MyFood.bg

Нашият коментар:

Темата за качеството на храната ни се повдига все по-сериозно. Следващата седмица ще започне анализ на идентични храни от българския пазар и този в Западна Европа, който трябва да покаже дали има двоен стандарт при качеството на храните. 

Това обясни земеделският министър Румен Порожанов след извънредната среща на премиера Бойко Борисов с редица министри. Една от темите за разговор на срещата беше именно двойният стандарт при качеството на храните.  

"Идентифицирани са групи изделия, които да бъдат елемент на този анализ. Те са пет групи – шоколадови, млечни, месни, безалкохолни напитки и сокове и детски храни. За тези групи изделия експерти както от Министерството на здравеопазването, така и от Агенцията по храните са определили показателите, които ще изследват и лабораториите, в които те ще бъдат проведени. В момента в тези 5 групи през настоящата седмица бяха закупени продукти от Германия и Австрия – горе-долу по пет продукта от всяка група от пет производителя. Те са над 30 и в момента са в България. Другата седмица ще закупим идентичните продукти, които се продават на българския пазар. Тук говорим за покупки от големите вериги и ще започне анализът", каза Порожанов.

Автор: Ина Зарева

Тя беше малка и наивно се доверяваше на целия свят. Той я обичаше и не искаше да й се случи нищо лошо. Тя му вярваше. Той се тревожеше. Още не живееха заедно.

Ухажваха я много мъже, тя се смееше, разказваше му и ги наричаше досадници. Беше спокойна, че не е ревнив. Ревнивият човек се съмнява, подозира, измъчва себе си и хората, които обича. Ревнивият човек не обича, той притежава.

Той вярваше на нея, но не и на другите.

Един ден му каза, че някой й предложил много хубава и сериозна работа. Ще излезе, за да се видят с човека и да обсъдят подробностите. Да започне работа по специалността беше най-важното за нея в момента. Не я спря, само отбеляза, че делови срещи не се правят в бар и в 9 вечерта.

Тя отсече, че той нищо не разбира и това бил шансът на живота й.

Отиде с подготвена реч - колко добре би се справила, колко лоялно би работила, колко всеотдайна би била. Беше щастлива, окрилена, любопитна, поласкана и решителна.

До реч не се стигна. До предложение за работа – също. Срещата се оказа най-сваляческата възможна, но докато тя се усети, бяха минали няколко часа. Тръгна си омерзена и отчаяна. Чувстваше се толкова тъпа, наивна и клета, че избухна в плач, докато се прибираше към квартирата си.

На сутринта отиде при него и продължи да плаче на рамото му. Той я прегърна и тихо попита:

- Кога ще започнеш да ми вярваш в този живот?

Разказа й детайли от вечерта, а на шокирания поглед отговори, че през цялото време е бил отвън пред бара, в готовност да се намеси, ако се наложи. После я изчакал да се прибере безпрепятствено, а след това вървял 10 км. пеша, докато стигне до собствената си квартира, защото автобусите вече били спрели.

- Защо го направи? - попита го изумена.

- Защото се притеснявах. – отговори.

- Защо не влезе и не го разкара? – продължи тя.

- За да не те карам да се чувстваш неловко – усмихна се той.

- Не ми ли вярваш вече? – сведе засрамено очи.

- Вярвам на теб, но не и на другите.

- Ревнуваш ли ме?

- Не. Просто ревностно те обичам.

Колко точно ревност трябва да проявява един мъж?

Толкова, че да те кара да се чувстваш закриляна, харесвана, желана, важна, специална, без това да наранява теб или някой друг.

Колко точно ревност трябва да има една жена?

Точно толкова, че да не спира никога да се грижи за теб, чрез себе си и за себе си, чрез теб.

Колко ревност й трябва на любовта?

Двамата ревностно да пазят най-важните места в живота си един за друг. Ревностно да се обичат. Ревностно да се бранят. Ревностно да следват мечтите си.

Точно толкова и нито молекула повече.

Препоръчваме ви Как се научих да танцувам с децата, а не с парцала от същия автор.

В тази статия може да прочетете защо емоционалните мъже имат щастливи бракове.

Вижте тук кои са въпросите които могат да провалят връзката ви.