Когато то е малко, има нужда от теб всеки миг. Ръцете ти отмаляват, а те чака цял куп пране, гладене, чистене. То плаче досадно, безпричинно, сърцераздирателно и безутешно. Спри, зарежи всичко останало и го прегърни. Гушкай го по сто пъти на ден. Ако те боли кръстът от умора, седни и го прегърни. Ако плаче нощем, вземи го при теб в леглото. Не го калявай с плач, защото "светът е лош и той трябва да свиква, че не всичко става на неговото". Прегръдката не означава, че той те манипулира, че се лигави, че е разглезен. Прегръдката означава само едно - че го обичаш. Когато го прегърнеш, ти му даваш любовта си. А любовта е живот, енергия, сила. Знаеш ли, че децата в домовете често изостават в развитието си, не защото са родени така, а защото няма кой да ги прегръща достатъчно? За бебетата прегръдките и любовта са важни колкото млякото. И не, няма опасност да се разглези. Напротив, ще става все по-уверено и силно.

Прегръдките зареждат батерията му.

Но ето и един съвсем егоистичен мотив. Прегръдките са твоята инвестиция в бъдещето.

Защото много скоро то ще порасне и светът му няма да си само ти. Ще има куп по-интересни и зареждащи неща, което е съвсем нормално.

На четири години ще ти каже:

- Много дълго ме прегръщаш, мамо, изморих се вече.

На осем ще ти каже:

- Ако ще ме прегръщаш, нека да е зад ъгъла, да не ме видят съучениците.

На дванайсет ще ти каже:

- Просто забрави, вече не съм бебе.

На четиринайсет ще ти каже:

- Изобщо не схващам каква е тази необходимост да ме прегръщаш.

Но ти не се отказвай. Зареждай батерията му. Инвестирай в прегръдки.

И на двайсет ще чуеш:

- Изморена ли си, мамо? Дай да те гушна. Я, каква си ми мъничка.

Виждаш ли? Вече има кой да зарежда и твоята батерия.

Препоръчваме ви и тези статии:

Някои майки не порастват

Когато детето плаче