– Мамо, подвърза ли ми тетрадката?

– Да, Коко.

– А може ли да се отваря?

– ???

– Защото аз като я подвържа, не може.

„Мамо, нека да не ходя утре на училище! Едната ръка ме боли от писане, а другата – от много време!“

…………………………………………………………….

Коко пише диктовка. „Тук Зорко пази Шаро.“

– Коко, защо „зорко“ е с главна буква?

-Не се ли сещаш, мамо? Зорко е момченцето, което пази Шаро да не избяга.

………………………………………………………………

Коко си записва в читателския дневник първата книжка за лятото – „Приказки“ на Шарл Перо. Има графа, в която трябва да напише нещо за автора и му показвам как да намери инфо в Уикипедия. Коко заглежда портрета на писателя с перуката и отбелязва: „Това сигурно е жена му. Олеле, колко е грозна. Сигурно затова пише все за принцеси.“

……………………………………………………………….

Коко има да допълни изречението: „В….. ври компот от…“ с думички, в които има „дж“.

И какво пише моят малък литератор? „В Кърджали ври компот от джуджета.“

Питам го: Абе, Коко, как ти хрумна това? И отговорът: „Много страшни филми гледам, мамо“.

……………………………………………………………..

„Мамо, искам „препържени“ филийки за закуска. И да ми запазиш буркана от сладкото, че в училище ще правим екскременти с лед.“ :)))

………………………………………………………………

„Мамо, нямам домашно за утре, но ти не се тревожи. Вече съм на осем години и още не съм имал двойка.