Автор: Мария Пеева

Една приятелка ми сподели в какъв филм се вкара с кучката си, която забременя много трудно, после се наложи да й правят секцио, а едното кученце едва не го изпуснаха, изобщо тотален хорър, но слава богу всичко свърши добре… И в тази връзка си спомних, че всъщност покрай всички грижи и емоции с нашето хъски Чара и бебетата й, така и не ви разказах как мина раждането.  

За тези, които са пропуснали – хъскито ми Чара роди седем бебета на 2 септември 2016. Клетата родилка разполагаше с цели 8 „дули“ и една ветеринарка на главата. Не че някой я е питал иска ли ни. Но интересът към раждането беше като за кралска особа. От четиримата ми сина присъстваха трима. Само Алекс, най-малкият, насила заведохме на градина, за да не се пречка и той. Тоест бройте трима сина, една снаха, двама приятели, които искаха да си заплюят кученце, и разбира се, Пеев и моя милост. Плюс нашата мила ветеринарка. Само между другото да вметна, че Пеев е от онези противни работохолици, които ако го пусна, ще ходи на работа дори и на Коледа. Ходил е с бъбречна криза, с температура, на куц крак и всякак. Май е пропускал работа, само когато раждам или ако пътуваме някъде. Да, и веднъж като беше в болница. Но сега реши да не отиде и заради Чарето, което си беше голям жест от негова страна и за пореден път ми доказа, че тя е основната ми конкурентка за сърцето му.

Но както и да е, щом времето й наближи и симптомите се появиха, като най-опитна акушерка и раждала жена легнах на едно диванче под стълбите при Чарето, за да й оказвам съдействие, като му дойде времето. Не че се оплаквам, но беше тежка нощ, в която горкото животинче не можеше да си намери място, чудеше се какво става и току идваше да ме побутне с носле, за да я успокоя. Наистина не е вярно, че кучките раждат по-лесно от жените, няма такова нещо. В 6 сутринта се подаде първото бебенце (и го изродих сама, честно!). След първото бебе обаче Чарето явно се изплаши и реши да си почива. Ами сега? Винаги съм си представяла, че ще ги изстреля едно след друго малките, а то не ставало така. До 15 следобед продължи цялото кърваво-виещо-слузесто занимание. Слава богу, ветеринарката дойде някъде към осем и ми поолекна, когато „дулите“ се появиха, при което настана едно безкрайно обикаляне из къщи, пиене на кафе, суетене, обсъждане на имена, галене на куче и държане на лапички. Междувременно направих и баница, че народът изгладня. По едно време, някъде към обяд, след четвъртото кученце, на Пеев му звънна телефона. Той вдигна и заговори със сериозен тон, явно нещо по работа. И ето какво обясни разтревоженият „татко“: