Те са рапиристки
Автор: Цвета Попова, европейска вицешампионка по фехтовка
Те са малки момичета на 9, 10 или 11 години. Носят малки маски, малки костюми и ламета, и играят с малки рапири и маски. Изглеждат като симпатични анимационни герои, които се вълнуват, радват, плачат и страдат. Толкова са очарователни, че не може да не им се радваш – въодушевени, ангажирани и съсредоточени да покажат, какво са научили и какво значи да си истинска рапиристка. Гледат в захлас големите и мечтаят да са като тях – бързи и силни.
Те са тийнейджърки на 13 или на 15 години. Изглеждат пораснали, малко несъразмерни и някак издължени. Малките момичета са станали девойки, които са избрали да продължат да се фехтоват и да показват какво е смелост на фехтовалната пътека. Вече играят с оръжия за големи, носят ламета с надписи и вярват, че от тях зависи да успеят. Избират тренировките пред безкрайните разговори с приятелки, избират състезанията пред свободните уикенди в мола, но намират време за всичко, което ги вълнува и което прави живота им шарен. Те са смели, вдъхновени и победата в боя ги прави горди и щастливи.
Те са млади дами на 17 или 19 години. Вече са големи, носят грим дори на фехтовалната пътека, бижута на невъоръжената ръка, прибират дългите коси в маските и вярват, че елегантността може да е видима и във фехтовален костюм. Пътуват по турнири, понякога дълго и трудно, друг път бързо и комфортно, но винаги с нови позитивни емоции. Отдавна ползват чуждите езици, за да създават приятелства по целия свят и бързат да планират бъдещето. Емоционални са, понякога избухливи, спорят със съдията и се сърдят на треньора, защото са знаещи, можещи и устремени. Дали ще играят фехтовка след година или две, или животът ще ги отведе към предизвикателствата на големия свят, те ще носят винаги в сърцето си рапиристката, която постига целите, бори се за победата, вярва в силите на отбора и може да се справи с предизвикателството да отстоява себе си.
Мария Джамбазка, шампионка на България за 2019 г на рапира, девойки до 20 г., състезателка от фехтовален клуб "Авитохол". Абитуриентка от 9-та Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин". Участничка в започващото на 29 май 2019 г в Пловдив Европейско първенство по фехтовка за мъже и жени до 23 г.
1. Защо избрахте фехтовката?
Винаги съм търсела различното, провокиращото любопитство и възможност постоянно да надграждам себе си. От малка съм свръх енергична и този вид спорт перфектно съчета всичко това в едно.
2. На каква възраст започнахте да тренирате?
Бях на 9 години, когато започнах да тренирам.
3. На какво ви научи този спорт?
Фехтовката ме научи на дисциплина, отдаденост и на адаптивност спрямо ситуациите, в които неизбежно попадаш.
4. А какво ви взе?
Не бих казала, че спортът ми е взел нещо, тъй като през всичките години с удоволствие съм давала от себе си.
5. Какво е усещането да си шампион?
Това е един напълно естествен ход на събитията, след толкова положени усилия и толкова отделено време, някой ден това се възнаграждава. Чудесно е все пак да стигнеш върха, дори това да е държавното първенство.
6. Как виждате бъдещето си?
Спортът определено е неделима част от моя живот, така че каквото и да правя в бъдеще, не се съмнявам, че той ще продължава да присъства в него. Имам планове за продължа обучението си в чужбина, но все още не са приключили процедурите по кандидатстването.
Препоръчваме ви още:
Свързани статии (по етикет)
- Най-популярни
- Най-нови
