Писмото на тези две майки е изпълнено с много болка и гняв. Моля ви, разпространете го. Дано стигне до когото трябва. Не може училището да застрашава живота на децата ни. Не може едно болно дете да среща такова неразбиране. Напомням ви, че Елица Сиракова не повдига за първи път този въпрос. Предишното й писмо стигна до десетки хиляди. Явно не е било достатъчно. 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, 

Не знам защо трябва да пиша отново подобно писмо!

5 минути делят едно дете от КОМА, 5 минути, пакетче захар, 2 бонбона, ½ банан. Толкова елементарно!!!

Този път писмото има конкретен адресат:

Уважаеми Учители, Г-жо Директор в основно училище „Св. св. Кирил и Методий” гр. Кюстендил,

За пореден път днес, една майка – г-жа Григорова е ТИЧАЛА до училище за да СПАСИ детето си.

За пореден път на това дете не са му разрешили да яде по време на час, нито са го пуснали да излезе, когато е усетило признаци на хипогликемия. 

За пореден път на тази майка са отказали среща и разговор. 

За пореден път са обвинили детето, че симулира.

За пореден път, това дете е подигравано и унижавано от съучениците си за това, че е с ДИАБЕТ!

Днес за пореден път една майка на дете с диабет сподели, че не среща никакво разбиране. 

Хора, не разбирате ли, никой не е застрахован?!

ТОВА ДЕТЕ Е на 11 години, от 10 години е с диабет, ТОВА ДЕТЕ И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДЕЦА С ДИАБЕТ В БЪЛГАРИЯ, ИМАТ ПРАВО ПО КОНСТИТУЦИЯ ДА ПОСЕЩАВАТ УЧИЛИЩЕ И ДА ПОЛУЧАТ ОБРАЗОВАНИЕ, ДА НЕ БЪДАТ УНИЖАВАНИ! 

Уважаеми учители, уважаема госпожо Директор, в етичния кодекс публикуван на сайта на училището е описано какви са правата и задълженията на  УЧИТЕЛИТЕ, може би няма да е зле, да си припомните какво сте написали там, да обърнете особено внимание на:

1. Училището е място, където се изгражда сплотена училищна общност на ученици, учители и родители. Тази общност постига много повече на принципа на общото действие, като подпомага и допълва личните усилия на всеки.

Глава втора

I.ПОВЕДЕНИЕ И ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ В ОБЩЕСТВОТО

1. Учителят изпълнява своите задължения в услуга на учениците.

2. Учителят дава личен пример с поведението си.

…..

5. Учителят спазва стриктно своите задължения, определени в ЗПУО, в длъжностната му характеристика, в Правилника за дейността на училището и в Правилника за вътрешния трудов ред, като носи ОТГОВОРНОСТ за своите ДЕЙСТВИЯ или БЕЗДЕЙСТВИЯ.

…

10. Задължение на учителя е да бъде добронамерен, да проявява безпристрастност, индивидуален подход и уважение към учениците и да създава условия на състезателност между  учениците.

...

14. Учителят има решаваща роля за формирането на достойни личности и достойни граждани на обществото, основано на демократичните дейности в България.

15. Чрез обучение и МОРАЛНО възпитание учителят подготвя учениците за бъдещата им активност в гражданското общество. 

…

VIII. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

4. Учителят е длъжен да:

- зачита правата и достойнството на децата, учениците …

- ОПАЗВА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО на учениците и децата по време на образователно-възпитателния процес и на други дейности, организирани от него или от училището.

Толкова ясно сте го написали. 

Толкова хубаво звучи. 

Най-старото училище в Кюстендил! 

Опитайте поне да разберете как се справя това дете в училище, когато всички възрастни там му обръщат гръб, как се чувства, когато му отказват правото да вземе мерки, за да предотврати хипогликемия. Това дете има нужда от подкрепа и разбиране. 

5 минути - измерване на кръвна захар, 2 захарчета, ½ банан. Толкова е лесно. Толкова ненатрапчиво. На кого ще попречи? 

Защо в усърдието си да се представим добре, да си свършим работата, забравяме за това, че преди всичко трябва да сме човечни?!

За да не си помислите, че ще пиша само за негативните примери, искам тук да благодаря на учителката на моя син – госпожа Гедикова, учител в СУ “Братя Миладинови“ гр. Пловдив. 

Да ѝ изкажа най-искрената си признателност, за това че се грижи за нуждите на моето дете, за това, че не му забранява да яде в час, за това, че винаги го пуска до тоалетна или да си измери кръвната захар, за това, че го следи и му дава захарче, когато е необходимо, за това, че го включва във всички игри и лудории наравно с останалите деца, за това, че го оставя да бъде дете, като всички други.

Иска ми се следващото писмо да е от благодарност към всички достойни учители, които са учители по призвание, не по задължение, повярвайте има много такива, срещаме ги всеки ден, някои са млади и зелени, но с голямо желание, други са опитни и с голям стаж, и все така всеотдайни като в първия си учебен ден.

Искрено се надявам в тази държава децата да станат приоритет. 

Ние, родителите на деца с хронични заболявания настояваме медицинският персонал в училищата да бъде задължен със закон да се грижи за децата с хронични заболявания и техните нужди, да бъде обучен, да бъде атестиран редовно, да бъде добре платен, да бъде ангажиран. 

Недопустимо е в 21 век, в държава от Европейския съюз, стотици семейства да преминават в графа социално слаби, защото няма кой да се грижи за физическото оцеляване на децата в училище, и с това родителите да са принудени да стоят в училището. 

Не може едни майки и бащи да тичат по улиците обезумели от ужас дали ще стигнат на време, а всичко би могло да е толкова лесно и цивилизовано.

Нека тези семейства не са поредните ЗДРАВНИ ЕМИГРАНТИ.

С уважение, 

Елица Сиракова - майка на дете с диабет.

Сашка Григорова - майка на дете с диабет.

….

Стотици майки и бащи на деца, деца с диабет в България.

Надявам се това писмо да стигне и до хората, от които в най-голяма степен зависи всичко да се промени към по-добро:

Министерство на образованието и науката

ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Министерството на здравеопазването

Държавна агенция за закрила на детето

Повече за диабета може да прочетете в Захарен диабет тип 1.

Първото писмо на Елица ще намерите тук.