Автор: Янка Петкова

Виолета се беше наслушала на романтични разкази за почивката на каравана. Ставаш сутрин, пред погледа ти слънцето си мие очите в морето. Сядаш на шезлонга да изпиеш първото кафе, а вятърът тихо флиртува с косите ти. Денят минава под тентата, загарът ти сам се прави, ти си четеш книгата, отпивайки от мохитото. Вечер идва най-жаркото време – палят се барбекюта, събират се маси, притичва съседът с китарата и започва безкраен купон. Виолета е подготвена психически за такава почивка, купила си е „50 нюанса сиво“. Иска й се да бъде палава и да експериментира с някои по-туристически пози. Каравана е! Нека сме първични!

Тези картини не й излизат от ума, затова категорично се противопоставя на предложението на Слави за поредната ол инклузив почивка на Албена. Стига предсказуеми ваканции, басейни, анимации за деца, топли и студени витрини под носа ти и безплатен неизвестен алкохол!
Подведен от нейната решителност, съпругът й звъни на приятели, които имат каравана на Южното Черноморие. Хората са с дългогодишен опит в този род почивки, могат да те подготвят из основи за това, което ти предстои. И караваната им, за късмет, се освобождава.

А тя като кукла – с кухня, хол и спалня. Разбира се, мащабите са далеч от реалните, но това е факт, който новоизпечените къмпингари безгрижно пренебрегват.
Едва пристигнали, обличат банските, защото вече нямат търпение да се потопят, а морето е само на крачка. Времето минава в еуфория и идва ред на първия обяд. Виолета с леко неудоволствие констатира, че другите двама чакат тя да вземе инициативата. За да не помрачава ентусиазма на групата, нарежда маса, реже салата и сухоежбина. После пак с неудоволствие „вдига“ масата и измива съдовете на импровизираната чешма. Решена да си почине, влиза в караваната, колкото да установи, че бащата и дъщерята са заринали пода и с пясък. Отегчено грабва метлата и помита.

Иначе следобедът е в разгара си. Наоколо се гонят деца и кучета. Морето ври от народ. Виолета решава да се натопи, но мислено прехвърля варианти за вечерното меню. Защото слънцето ще залезе, а ония двамата, още по-изгладнели, ще я погледнат в ръцете. Решава да организира разходка до близкото градче – да проучи вариантите за хранене там. Слава Богу, „рисърчът“ е успешен, набелязва едно заведение, в което може да поръчва и по телефона. Като че ли проблемът с вечерите е решен. Е, не е много първично, ама пък е удобно.

Малко по-проблемно е къпането. Прясно циментираните общи бани изглеждат прилично, макар че топлата вода свършва бързо. Но това е част от романтиката в края на краищата. Виолета си спомня бурните бригадирски години, когато водата в общежитията потичаше в четири сутринта, тъкмо преди да станеш, за да се отправиш към доматения масив. Покрай тези ретро настроения, къпането минава бързо и неусетно. Слави обаче няма бригадирско минало. Той е разглезен от изобилието топла вода, което осигурява ТЕЦ-а, и пришпорен от обстоятелствата се прибира тук-там неизплакнат. Дъщерята, която чака ред, поглежда несесера в ръцете му и пита: „Тате, къде е сапунът?“ Тази реплика се превръща в своеобразна кулминация на почивката, както ще установят след време.
Мъжът, който е преживял студен душ, в буквалния смисъл, къпал се е с отворени очи, защото общите бани не се заключват, а сапунът е хлъзгав, изригва дълго и убедително. Пледоарията му гъмжи от аргументи, най-безобидният сред които е „да му е.. майката“. После поема обратно към баните, които всъщност никак не са близо, за да си прибере сапуна.

Тази отдалеченост впоследствие се превръща в сериозен източник на стрес за Виолета. Знаете как мъжете са свикнали да „мислят“ в тоалетната. Това не е повод за тревога, освен ако не се случва по тъмно и надалеч, и ако не става дума за помещение, в което има само дупка и място за двата ти крака. На няколко пъти жената тръгва да търси партньора си, но се отказва, защото осветление липсва, а декоративното фенерче само привлича комарите. Затова чака и реди молитви Слави да се прибере невредим от поредното си „мислене“.

На следващия ден семейството осъмва със съседи. По време на сутрешното метене Виолета сериозно се респектира от другата жена – едва разпънали палатката и тя вече е пуснала газовия котлон да пържи филии, понеже съпругът и двамата й синове ще са гладни като се върнат от плаж. Тази романтика й идва малко в повече.
От друга страна, съседката явно я предизвиква. Решава да й отвърне с барбекю за вечеря. И до ден днешен, Виолета няма обяснение как съоръжение, което е обиколило поляните на Витоша и е изпекло несметни количества пържоли и шишчета, може да се превърне в бедствие за цял къмпинг.
Всичко първоначално върви добре. Слави подготвя жарта, Виолета отдавна е мариновала мръвките. Остава само да ги метнат и да си гледат кефа. Нещата не протичат точно така, защото от барбекюто започва да се вие облак дим, който постепенно обхваща и съседните каравани. Покрай дискретното покашляне на околните и забързаното преместване на маси и столове, аматьорите разбират, че вечерният бриз не работи в тяхна полза. Е, налага се да изядат пържолите малко по-алангле, но това е нищожна жертва пред страданието на съседа им със зачервените очи.
След кулинарното фиаско, фамилията гузно се прибира в караваната. На следващия ден е първи юли и те се канят да присъстват на автентичен Джулай. Всъщност не се канят само те, защото ивицата е задръстена от хималайки, опънати от истинските почитатели на тази уникална традиция.
Тъкмо да се групират и да си обединят алкохолите, изведнъж тресва и се излива пороен дъжд. Караваната изглежда стабилна, но Виолета не мигва в очакване да прокапе отнякъде. Не прокапва. Но пък тя проспива юлското утро. Добре че другите двама са изкарали нощта в безотговорен сън, че да има снимки от изгрева, които да разпратят на приятели.

Юли започна! По време на първото за деня „Не се сърди, човече“, семейството оживено обсъжда перспективите за почивка до края на престоя. Виолета категорично заявява, че тя повече пясък с метла няма да мете. Тийнейджърката отегчено й приглася, с аргумента за липсата на развлечения, въпреки че майка й на два пъти я кани да събират мидички по брега, но тя отказа. Родителката подозира, че източникът на недоволство са двамата пубери в съседство, които имат очи само за пържените филии на майка си. Слави, разбира се, излиза с най-тежък аргумент – несериозно е мъж на неговата възраст да ходи половин километър до банята, за да си търси сапуна с фенер. След това изявление фамилията дружно започва да събира багаж. След час са готови. Известяват съседите, че тръгват. Те не изглеждат никак тъжни. Докато колата криволичи по мокрия пясък, Виолета си мисли: „Каравана? Къмпинг? Как го правят хората?“

Снимка: camping.bg

Прочетете още:

Ком-про-миссссс 
Те ти, булка, Спасов ден

Люси Евтимова e автор на блога Lussi`s World of Artcraft. В него, освен вкусни рецепти, споделя мисли за музика, кино, литература, изкуства. Можете да се насладите и на великолепните снимки, тъй като фотографията също й е страст.

Любовта ми към готвенето се появи, когато започнах да го възприемам като творческа дейност, в която мога да експериментирам и да се забавлявам. Реших да създам блога си, след като много близки и приятели ме посъветваха да го направя. Радвам се, че ги послушах, защото той е едно от най-хубавите неща в ежедневието ми. Обратната връзка, която получавам от читателите, е толкова зареждаща и вдъхновяваща!
Харесвам много ястия от различни чуждестранни кухни, но бих хапнала почти всичко от италианската. Голям фен съм и на американската южняшка кухня.
Аз самата, обичам да се храня разнообразно, но все пак има определени продукти, на които не мога да се наситя. Чушките например. Мога да ги ям пържени, панирани, печени, а сега, когато е горещо и не ми се хапва нищо тежко, приготвям един миш-маш и съм готова за деня. 
Зеленчуците са нещо, което предпочитам напоследък, въпреки че обичам и месо. Преди години не си представях да ям спанак, тиквички или патладжани. Радвам се, че вкусът ми се променя и мога да измислям все по-интересни ястия. 
Малкият ми племенник също обича зеленчуци, макар да ги консумира все още на пюре. Заедно приготвихме една питателна зеленчукова крем супа у дома. Преди да нарежа всеки зеленчук му го подавах, да се запознае с него. Много хареса пъстротата на чушките ( и той като леля си), одобри морковите, „нагушка“ два картофа, но не разбра предназначението на магданоза.

В духа на прекрасното мързеливо лятно време, реших да ви представя един свеж и лесен десерт, който ще ви отнеме точно 10 минути, но ще ви донесе наслада и разхлада.

Лавандулова панакота

Необходими продукти:

300 мл прясно мляко

200 мл течна сметана

1 пакетче желатин

1-2 пълни с. л. мед

1 пълна с. л. цвят лавандула

*В много рецепти се използва само сметана, но според мен става много тежка. Аз препоръчвам комбинацията от мляко и сметана за по-нежен и лек вкус.

Начин на приготвяне:

В касерола сложете млякото и сметаната и добавете лавандулата. Оставете на котлона, докато загрее до степен малко преди да кипне. 

През това време накиснете желатина в малко вода (1-2 с. л.), за да набъбне. Когато сметановата смес е готова, я прецедете, за да отстраните цвета на лавандулата.

Прибавете желатина към горещата смес за панакота и разбъркайте, докато се разтвори напълно.

Овкусете с малко мед. Не слагайте много, тъй като е добре да сервирате десерта с топинг от мед, който също ще допринесе за сладостта му.

Разпределете сместа в чашки. Оставете да се поохлади и след това приберете в хладилника, докато стегне. 

Поднесете десерта полят с малко мед и с деликатна украса от лавандула.

Спокойно, щастливо и мързеливо лято, приятели!

Още идеи за вкусни десерти:

Шоколадовите мус тортички на Елица 
Зорница, която прави не само вкусна пица

През юни в Москва се проведоха VIII Световни детски игри за победители. Това спортно състезание не прилича на никое друго. И участниците в него са специални, защото са се съревновавали с най-коварната болест и са я надвили. Наричат ги „игри за победители“, а всъщност са празник на живота. Това е най-голямата спортна проява за деца сървайвъри. Осмото състезание бе организирано от Руския Благотворителен фонд "Подари жизнь".

Първите Игри за победители се провеждат на Московския стадион "Локомотив" през 2010 г. и се превръщат в незабравим празник за 200 деца от 8 държави. С времето стават все по-популярни и броят на страните-участнички нараства. Тази година Олимпиадата за сървайвъри посрещна над 500 деца на възраст между 7 и 16 години, от 15 различни държави - Армения, Беларус, България, Хърватия, Германия, Унгария, Индия, Казахстан, Латвия, Литва, Молдова, Сърбия, Турция, Украйна. Деца от Сибир до Калининград представляваха Русия. Игрите се проведоха на стадион "ЦСКА Москва". Младите спортисти демонстрираха силен дух и удържаха нова победа в живота си. Доказаха за пореден път, че ракът не е смъртна присъда, а предизвикателство, което може да бъде преодоляно.

В трите дни от спортната олимпиада децата се състезаваха в шест дисциплини: лека атлетика, тенис на маса, мини футбол, плуване, шах и стрелба. Ходенето с помощни средства и състезанията за инвалидни колички бяха обособени в отделни дисциплини.

В Игрите за победители традиционно се канят спортни, театрални, телевизионни и музикални знаменитости. Световноизвестни спортисти, олимпийски и параолимпийски шампиони от Русия поздравиха младите победители. Връчването на медали от такива личности е вдъхновение за всички участници да продължат да спортуват.

Българчетата

Сдружението „Деца с онкохематологични заболявания“ вече пета поредна година осъществява мечтата на млади хора, преборили рака. За този период, малките герои завоюваха над 50 медала в оспорвана битка с участници от цял свят. Така за пореден път доказаха, че след историята на болестта следва историята на победата – основен девиз на игрите.

Тази година българският отбор бе съставен от 15 момчета и момичета, придружавани от членове на Сдружението и лекар от Детска клиника по онкохематология към УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ, София.

Медалите, които завоюваха за България нашите смели бойци са общо 17 – пет златни, пет сребърни и седем бронзови.

Златни медали:

Александър Гочев – бягане

Александър Гочев – футбол

Николай Тупаров – футбол

Галин Василев – футбол

Александър Илиев – футбол

Сребърни медали:

Кристина Чобанова – бягане

Йоан Гочев – бягане

Пламен Павлов – футбол

Алекс Иванов – футбол

Виктория Чернаева – футбол

Бронзови медали:

Виктория Чернаева – тенис на маса

Галин Василев – тенис на маса

Галина Дочевска – футбол

Лилия Дачева – футбол

Борис Митов – футбол

Кристина Чобанова – футбол

Емил Христов – футбол

Александър Илиев е четвърти в плуването сред 41 деца. В същата дисциплина Галина Дочевска зае 6-то място сред 39 участници.

Двама от шампионите за Игрите и победите в живота си

Александър Гочев: „Научих, че не трябва да се предавам.“



Александър е на 14 години. Той се състезава в дисциплините лека атлетика, плуване, спортна стрелба и футбол. Златен медалист по лека атлетика и футбол. Казва, че досега не се е занимавал с друг спорт, освен футбола, който упражнява, докато играе с приятели. Заминава за Москва убеден, че е подготвен. Изучава компютърни технологии и мечтае да стане психолог или юрист.
„Най-ярките емоции са докато играеш. Пробваш нови неща и се запознаваш с хора не само от България, но и от другите държави. На тези игри научих, че не трябва да се предавам, иначе нямаше да успея да спечеля.“

Пламен Павлов: „Горд съм, че въпреки някои неуспехи, аз продължавах да се боря за победата.“

Пламен е 13-годишен, състезава се в дисциплините шах, лека атлетика, стрелба с въздушна пушка и футбол. Сребърен медалист по футбол, с награди и за стрелба с въздушна пушка и шах. Увлича се от компютърни игри и карате. Мечтае да стане програмист или спортист.

„Тези спортове не са ми приоритет, от малък знаех правилата и са ми ежедневни развлечения. Тренирам друг спорт, който е свързан с всички изброени. Бойните изкуства подпомагат стабилността, здравината и издръжливостта на тялото. Освен това повишават концентрацията и точността.
За първи път съм избран в тази олимпиада. Все още се чувствам щастлив. Обичам спорта и, без да се замисля, приех. Горд съм, че въпреки някои неуспехи, аз продължавах да се боря за победата. Най-важното е, че се забавлявах и си прекарах чудесно. Научих, че трябва да се усъвършенствам още. Не трябва да губя надежда и въпреки загубата знам, че оставам победител. Нужна е повече концентрация, за да успея нататък."

Материала подготви Янка Петкова

Снимки: www.winnersgames.ru и личен архив 

Прочетете още:

FUCK CANCER
Гинекологът отговаря 
Майки, за които няма празници

В София става все по-горещо. Дали е от времето или от фестивалите, които са буквално във всеки парк на града и са кой от кой по-интересни? 

За цялото семейство/за родители:

30-02.07.2017 - Здравей - фестивал на здравето и спорта 2017 - Южен парк

02.07.2017 - Азия отблизо - Борисова градина - фестивал на азиатската култура -  танци, музика, изкуство, кухня, природа и традиции

30-02.07.2017 - Магията на РИЛА планина - тридневен фестивал в Боровец

01.07.2017 - Хоро край езерото - арт фестивал - Дружба

0-3 години:

01.07.2017 -Тананикаща йога и йога за бременни - в рамките на фестивала “Здравей“ - Южен парк

01. 02.07.2017 - Лятна културна програма на открито на Столична Община в парка „Заимов“

02.07.2017 - Подготовка и първи стъпки в кърменето - Ла лече лига

04.07.2017 - BG-Mamma и "Слънчогледи - училището за родители" ви канят на безплатни лекции - Щастливо бебе с многократни пелени и естествена бебешка хигиена

04.07.2017 - Дишане, движение и практики за леко и позитивно раждане - Mall Of Sofia

06.07.2017 - Бебето у дома - Park Center Sofia

3-7 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

01.07.2017 -  Кой е по-ПО-ФЪН - Fun Ring park

01.07.2017 - Мозайка с рибки - Мега мол

01.07.2017 - Концерт "Приказка за планината" за деца и родители - Серендипити

СЦЕНА

01.07.2017 - Бабината питка - Театър „Възраждане“

02.07.2017 - МАЛКО СИНЬО И МАЛКО ЖЪЛТО - Столичен куклен театър - салон „Гурко“

02.07.2017 - КУКЛЕН ТЕАТЪР НА МЕГА МОЛ

01-16.07.2017 - Детската програма на опера на открито в парка на Военната Академия

01-02.07.2017 - Детската програма на фестивала "Споделете музиката" в парк „Врана“

КИНО

Детската програма на кината

7-12 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

01.07.2017 - Безплатно катерене с инструктор на мобилна стена - Декатлон, Витоша и Подуяне

01.07.2017 -  Hello Alice,Hello Rabbit - Гараж

04.07.2017 - Тренировки по брейк танци за деца

Лятото е шарено на летен лагер с Хелен Дорон София-Запад! - Малчуганите ще имат възможност да играят и да практикуват английски език с деца от други групи! Всяка лятна седмица ви очакват различни, вълнуващи теми и занимания, които ще ви заредят с ентусиазъм, английски думи и любов към света! 

 
Лятна занималня: АКАДЕМИЯ ЕВРОПА + Витошки скаути - целодневна занималня -  езикова занималня до обяд в сградата на Академия ЕВРОПА в центъра на София и скаутски занимания на Витоша следобед, организирани от „Болкан Холидейз“, за деца от 5 до 15 години

Весела ваканция - безплатни ателиета за деца - всеки понеделник, сряда и петък от 11-13 часа ОКИ "Искър"


СЦЕНА

01.07.2017 - Приказка за скитника - крал - Столичен куклен театър - салон „Гурко“

02.07.2017 - Вълшебният куфар - Театър „Възраждане“

01-16.07.2017 - Детската програма на опера на открито в парка на Военната Академия

01-02.07.2017 - Детската програма на фестивала "Споделете музиката" в парк Врана


КИНО

Аз, проклетникът 3 - премиера

Детската програма на кината

Предложение за разхлаждане:

Открити басейни и плажове в София - лято 2017

Разгледайте събитията за деца в раздел КОГА в сайта на София играе,
а предложенията за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца са в раздел КАКВО.

Автор: Валентина Вълчева

„Суета!... Любимият ми грях!”

Помните Ал Пачино в ролята на Дявола, нали?

Е, на мен определено не ми е любимият грях, но пък ми е най-големият. Обаче не колкото ми се иска. Какво имам предвид ли? Ами най-големият ми е, защото определено не ми е все едно как изглеждам, особено в очите на другите, но не достатъчно, че да ме принуди да се взема в ръце.

Особено трагикомични стават нещата, когато се зададе сезонът на активното плажуване. Общо-взето нещата стоят така: миналото лято реших, че килограмите са ми в повече и ме е срам да се явя в изрязан бански, та затова си купих доста по-прикриващ цял. Това лято ме досрамя да се покажа и в него.

Споделих терзанията си с мъжа ми, без особена надежда да бъда разбрана. И не бях. Коментарът му беше в неговия почти спартански стил:

- Аз така обичам – да има.

Абе то да има, ама хайде да не е чак в такова изобилие, а?

Още си спомням как в началото на връзката ни много ме мъчеше мисълта за едни пет-шест килограма, които бях качила, а той се опитваше да ме успокоява:

- Тук, във Влашко, жената трябва да е по-пухкавка. Иначе ще кажат, че мъжът ѝ не я гледа добре, не я храни. Огледай се по село, да видиш – няма нито една кльоща!

И вярно. Всички дами в селото му бяха все добре гледани жени, ако мога така да се изразя. По едно време ми се мярна една стройна млада майка и му я показах, но той само махна:

- Тая не е тукашна. Снаха е на едни хора.

Та за него нещата бяха съвсем наред. Дебелеех си и му създавах стабилна репутация на семеен мъж. За сметка на хармонията вътре в мен.

Не ме разбирайте погрешно! Като цяло чуждото мнение не ме вълнува. Не ми пука, ако говорите зад гърба ми, че съм наркоманка, алкохоличка, тъпа, злоба, свадлива вещица и каквото там се сетите. Самочувствието ми остава цяло и непокътнато. Но да каже някой, че съм дебела... Ужас! Пък и да не го каже, аз нали имам пет огледала само в коридора вкъщи? Колкото и да се опитвам да ги избегна, все попадам в обсега на някое и онова, което виждам там, изобщо не ме радва напоследък.

Но, както казах, не достатъчно, че да ме принуди да мина на строга диета. Всъщност изобщо на никаква диета. Истината е, че дори самата мисъл за диета ме изпълва със зверско желание да хапна нещо и то веднага.

Сега виждате ли трагедията в комедията?

Когато цял живот си бил „само брезент и арматура”, трудно свикваш после да виждаш в огледалото пухкава лелка. Пардон, „майка на две деца”, ако трябва да цитирам татко им.

Разбира се, имам желание да вкарам нещата в ред. Тоест в границата „до 60 килограма”. Но, както казваше Тодор Колев, понякога желанието е по-голямо от възможностите. Оказа се, че имам психологически проблем, който се изразява главно в невъзможността да спра да мисля за ядене, ако реша да мина на диета. Помисля ли си за диета, започвам да обикалям хладилника през петнадесет минути. Чувството за вина явно не е достатъчно силно, за да заглуши чувството за глад. С умиление си спомням една позната с подобен проблем, която с неподправен трагизъм въздишаше преди време: „Ще си умра така някой ден – гладна и дебела.”

Иначе поне не се отчайвам. Вярвам, че ако не в този живот, в някой следващ ще успея да изляза на глава със себе си и да вляза в задоволителна форма, колкото и да ме заплашва мъжът ми, че ако окльощавея пак, щял да ме зареже.

Опитах с фитнес в интерес на истината. Видя ми се за предпочитане пред диетите. Но срещнах упорита съпротива от страна на вродената ми ленивост. Добре де, мързел. Не съм по физическите натоварвания. Навремето в училище за една бройка да остана на поправителен по физическо възпитание, заради редовни скатавки от часовете. Точно така! Другите бягаха от математиката, биологията, химията или каквото там ги тревожеше, аз – от физическото.

Издържах точно три сеанса във фитнеса, колкото да установя, че не ми е стихията.

Добре. Все пак оставаха диетите.

След едномесечно мъчение успях да смъкна около пет килограма и... дотам. Колкото и да се опитвах, нито грам надолу. Естествено, отначало сама себе си убеждавах, че е виновен кантарът. Тези, електронните, са много неточни, ще знаете. После все пак се наложи да призная реалните факти. Не отслабвах.

И не стига това, ами мъжът ми с грейнали от щастие очи при всяко връщане вкъщи ме уверяваше:

- Мило, имам чувството, че ставаш все по-пухкаво. Иска ми се да те щипна!

- Стига де. Поне ме излъжи!

И като за късмет, точно по това време се случиха няколко рождени и имени дни, солидно отпразнувани. Докато се сетя за диетата, дойде време за плаж. Престолонаследник №1 започна ежедневно да отваря раните.

- Мамоооо, виж! Басейнът е отворен!... Мамооо, а пък тати каза да ме водиш на плаж... Мамоооо, миналата година беше много хубаво! Кога пак?...

Накрая, след доста мислене и терзания, реших да направя известен компромис със суетата си. Натоварих домочадието в колата и хайде на плаж на село. Цял Дунав ни е на разположение, няма да давам по 10 лева вход за басейн през ден, я! Пък и там знам едно-две по-закътани местенца, където евентуално няма да има никой друг.

Напразни надежди! Предполагам, няма нужда да споменавам, че точно тогава на закътаното местенце се изсипаха четири джипа народ, помъкнали моторница, джет и куче. Синовете ми бяха на седмото небе.

Аз изгорях. Нищо че на практика почти не излизах от водата, за да не се набивам на очи. И ако до този момент се чувствах в проклетия бански като наденичка, сега вече бях полуопечена наденичка.

Изведнъж обаче получих просветление. Спрях да оглеждам себе си и погледнах околните. И с изумление и облекчение установих, че с присъстващите дами сме си кажи-речи един и същ калибър. Солидни жени. Че и по-солидна от мен имаше една, а в почти незабележим бански.

Прави са хората – самочувствие му е майката! Ако ще, да се търкаляш по улиците, имаш ли самочувствието, че си стройна и крехка като някой от ангелите на „Виктория сикретс”, никой не може да ти стъпи на малкото пръстче. Аз забравих какво е да нося рокля, а по света щъкат цяла армия щастливо дебели жени, барнати в клинчета и бюстиета. Ай сиктир!...

Поех си дъх малко по-свободно и някак по-малко се чувствах в ролята на големия бял (полуопечен) кит. Което обаче далеч не е достатъчно, за да спра да мисля как, по дяволите, да сваля още някой грам, по възможност - без диета.

Ето! Казах „диета” и моментално се сещам за шоколад.

Трябва да разровя архивните чекмеджета за стария бански, че в този като се погледна, все едно виждам майка ми в огледалото!

Препоръчваме ви още:

Как Цола Ц. отслабна за лятото

На вкус и цвет таварищи нет

Преди време един от потребителите на портала The Question зададе провокативен въпрос: „Какво работи сега двойкаджията на класа ви?“
Стотиците отговори напълно развенчаха мита за връзката между оценките в училище и бъдещето на учениците. В подкрепа на тази констатация психологът Бенджамин Харди дава своето обяснение на въпроса: „Защо тройкаджиите са по-успешни от отличниците?“ Гледната му точка бе публикувана в Observer.

През 18 век системата на средното образование била организирана така, че да възпитава учениците в безпрекословно подчинение. Това било свързано с факта, че на онзи етап от развитието на индустриалния век, все повече корпорации се нуждаели от работници за фабриките си. Хора, които няма да задават излишни въпроси по какъвто и да било повод. Това повлякло след себе си създаването на единно стандартизирано образование и проверка на знанията във вид на тестове и изпити. Академичната система се превърнала във фабрика за унифициране на студентите „подготвяни“ в съответствие с желания шаблон. Макар, да сме твърде далеч от цитирания век, образователната ни система все още носи белезите на предшественичката си.

„Интернетът промени света. Ако искате да научите нещо, вече не ви е нужна енциклопедия“ – пише Харди. – „Не е задължително да плащате луди пари за съмнителни курсове или за обучение в престижен университет. Вие разполагате с тонове информация, учебни видеа и статии в мрежата, при това - денонощно. Дори не се налага да излизате от дома си. И което е по-важно – способите на познание в интернет не са стандартни и вие можете да ползвате информацията, която асимилирате най-бързо и ефективно.“

Според изследване, към 2020 година, над един милиард хора ще работят от дома си. Що се отнася до работните им навици, в бъдеще все повече от тях ще работят в няколко компании, в качеството си на специалисти и консултанти, вместо да бъдат универсални служители в една фирма. Според Харди, това скоро ще бъде възможно, защото новата икономика поддържа и стимулира тази тенденция.

Психологът разглежда 10 причини, които подкрепят теорията за успешността на тройкаджиите.

1.Тройкаджиите си задават въпроси за годността на съществуващата образователна система

Те са в състояние да оценят преимуществата на съществуващата образователна система, но са критични към множеството й недостатъци. Освен това, добре разбират, че знанията вече не са затворени зад стените на образователните институции и процесът на обучение може да се организира по друг начин. Те не се страхуват да нарушават статуквото и дори да има негативни последствия за тях, продължават да се движат срещу течението.

2. Тройкаджиите не са покорни последователи

Те мислят за себе си и не блуждаят зад стените на ограниченията и догмите, без да си задават въпроси защо изобщо съществуват тези ограничения. Вместо да живеят с чуждия ум, изграждат собствена „координатна“ система от приоритети.

3. Тройкаджиите не се опитват да угодят на учителите си

Не хабят енергия в опити да впечатлят преподавателите, които уважават и обичат, но не боготворят. Те не гледат на тях като на основни фактори за бъдещия си успех. Тройкаджиите разбират, че в съвременния свят резултатите от работата им говорят сами за себе си – в края на краищата има интернет, където тези резултати могат да бъдат достъпни за всеки.

4. Те не мислят само за оценките си

Харди твърди, че ако човек е фиксиран в оценките, не се замисля особено за бъдещето си. В същото време тройкаджията по-често подхожда внимателно към стратегията си за разпределяне на времето. Докато съучениците му влагат усилия в преследването на високи оценки, той преследва мечтите си и не чака да завърши училище, за да започне да живее.

5. Тройкаджиите имат свое определение за успеха

Отличниците търсят защита в добрите си оценки, а тройкаджиите знаят, че увереността се придобива по пътя на пробата и грешката. И никакъв наложен стандарт за успех не може да повлияе върху преценката на собствените им възможности.


6. Тройкаджиите знаят как да използват възможностите на другите

Докато отличникът се стреми да прави всичко самостоятелно, тройкаджията се обгражда със способни хора, които, при нужда, могат да компенсират неговите пропуски. Той е като Хенри Форд – не се бои да признае, че има неща, които не знае.

Веднъж упрекнали Форд, че е необразован. В отговор на поредицата оскърбителни твърдения на опонентите си той заявил: „Нека ви напомня, че на бюрото ми има ред от бутони. Натискайки десния, аз мога да извикам на помощ хора, които биха отговорили на всеки въпрос, отнасящ се до бизнеса, на който отдавам по-голяма част от усилията си. Ще благоволите ли да ми кажете, по каква причина трябва да затормозявам ума си с обща информация, само за да имам възможност да отговоря на въпросите ви, когато около мен са събрани хора, способни да отговорят на всеки въпрос, който им задам?“

7. Тройкаджиите предпочитат тези форми на обучение, които са насочени към индивидуалните им възможности

Все пак те обичат да учат, но предпочитат сами да избират какво. Не желаят някой да им казва как да мислят. Те изследват и изучават това, към което имат естествена предразположеност. Не се опитват да преодолеят непреодолимото и мъчително да наизустяват. Отдават се на пристрастията и интересите си.

8. Тройкаджиите не са перфекционисти

Свършената работа е по-добра от безкрайното усъвършенстване. Те разбират това и живеят в мир със себе си. Техните действия са насочени към резултата. Те знаят, че перфекционизмът е загуба на време. Предпочитат да рискуват и да се учат от грешките си. Това е основната причина, поради която повечето успешни предприемачи са били слаби ученици, а някои от тях дори изключени от училище. Но неуспехът също е прекрасен учител.

9. Тройкаджиите не хабят енергията си напразно

В своята книга „Съвършено тяло за четири часа“ писателят Том Ферис проповядва „минималната ефективна доза“ (МЕД) – най-малката доза усилие, която може да доведе до желания резултат. Останалото е загуба на време и здраве, твърди той: "Максимално ефективната доза за кипване на водата е 100 градуса по Целзий, при стандартно атмосферно налягане. По-високата температура няма да направи водата по-кипяща. Ако са ви достатъчни 15 минути на слънце, за да започне изработката на меланин, тези 15 минути са вашата МЕД за получаване на загар. Повече от 15 минути – това вече е излишък, който ще доведе до изгаряне."
Тройкаджиите прекрасно разбират това. Тяхната цел не е обучението. Ценността на енергията, която влагаме за да изкараме високи оценки е неизмеримо по-висока от ценността на обема получени в този процес знания. Тройкаджиите никога не хабят повече от нужната им енергия, за да постигнат дадена цел. Те са ефективни и рационални.

10. Тройкаджиите са мечтатели.

Докато отличниците съсредоточено слушат преподавания урок, тройкаджията гледа през прозореца и се наслаждава на живота навън. Той вече е получил своята МЕД от урока. Значи има достатъчно време, да помисли за собствените си планове и за решаването на най-неотложните си проблеми.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме още:

7 принципа на образованието в най-добрите училища по света 
Учителите отварят вратата, но ти трябва да влезеш сам 
Учители, подкрепете родителите!

Автор: Владислав Христов

Източник: binar.bg

 
Идват летните месеци и температурата навън се покачва, а ние ще ви запознаем с нещо, което още повече ще нажежи градусите. Някои вече се досещат – става въпрос за лютите чушки. Всеки има различно отношение към тях. За едни консумацията им е твърде екстремно преживяване, за други те са неизменна част от трапезата. Вторите ги разбирам напълно, защото и аз съм изпитал тази „зараза“.

Когато човек яде люто, в мозъка му се активира центърът за болка. Вследствие на това се отделя ендорфин – хормонът на щастието, който се опитва да я успокои. Затова можем да кажем, че лютото е лек наркотик, от тези, които те правят не само щастлив, но и в добра форма. Лютивите чушки съдържат капсаицин, който ускорява метаболизма и кара тялото ни да гори повече калории, при това по-бързо. Да не говорим, че са на едно от челните места по съдържание на витамин С. От детството си знаем бурканчетата с печени на тенекия люти чушлета. Нещата оттогава обаче доста са се променили. 

Сега селекцията е стигнала дотам, че се създават сортове със съдържание над 2 милиона сковила. Скалата на Сковил е сравнителен метод, чрез който се измерва степента на лютивост на пипера и конкретно - съдържанието на капсаицин в него. Тя е кръстена на американския химик Уилбър Линкълн Сковил.

След тази въвеждаща информация е крайно време да разкрием къде е царството на лютите чушки в България. Отговорът е – съвсем наблизо до София, в село Кокаляне. Преди няколко години Александър Кюркиев (Сандомакс) и Боряна Божилова създават своя фамилна фeрма за отглеждане на редки сортове люти чушки..

Срещаме ви със Сандомакс – гуруто на лютата култура в страната, за да ни разкаже за фермата и за набиращата все по-голяма популярност стрийт фууд кухня.

Как започна всичко, помните ли първата чушка, която засяхте във фермата?

Да, бяха 4 различни вида хабанеро. Бях се прибрал от дълги години живот в чужбина и търсех земя извън града. Все още живеех в офиса ни на „Пиротска“ и бях посял разсад – още не бях направил сделката със земята, но помолих да насадя разсада в градината. Толкова се бях влюбил в земята и къщата, знаех че ще ги взема на всяка цена.

Нужна ли е малко лудост човек да се занимава с подобен бизнес в България? Какъв е вашият начин да оцелеете като производители?

По принцип лудост е нужна в начинанието на всеки собствен бизнес, но да правиш бизнес с люти чушки и да си първият, който го прави на един цял пазар, си е чиста лудост. При нас просто се получи естествено. Отначало не го мислехме чак толкова като бизнес, а по-скоро като начин на живот. Живееш на село, гледаш люти чушки, правиш продукти и ги продаваш на хора, които се кефят.
В момента, в който се превърна в бизнес, вече знаехме и вярвахме, че сме на прав път. Мисля, че за да оцелеем като производители трябва да се съсредоточим още повече върху качеството на предлагания продукт. Правим ли качествен, екологично чист продукт, резултати винаги ще има. Силата ни е в предлагането на цялостния бранд – от семката на чушката, през етикета на шишето, до индивидуалния ни подход към всеки клиент.

Трудно ли се поддържа такова многообразие от сортове? Как попълвате колекцията си?

Трудно е, защото много от сортовете чушки, които гледаме, са много топлолюбиви и нашите климатични условия не са им достатъчни. В момента колекцията ни е повече за експерименти и лично ползване. Спрели сме се на няколко вида, с които работим и поддържаме гамата, а с други просто експериментираме над направата на нови продукти. Когато нещо ни хареса го залагаме като асортимент за следващия сезон.

Пътували сте много, коя е държавата, която бихте нарекли раят на лютите чушки?

Трудно ми е да кажа, много зависи от регионите, в които попаднеш. Все още не сме били в Мексико, но от Азия бих казал, че Индия и Тайланд определено са водещи. В момента работим директно с фермери от Северна Индия и вземаме семена от местата, където тези сортове са сортирани.

Най-лютата чушка в стопанството? Какво трябва да знаем при консумацията й?

Естествено, при нас отглеждаме най-лютата чушка в света – каролина рийпър. Това, което трябва да се знае при нея е, че е изкуствено създаден хибрид и е два пъти по-люта от всички бивши световни рекордьори като например нага вайпър или тринидад моруга скорпион. Нека силата на лютивост не ви плаши, защото ароматът й е уникален. Просто трябва изключително много да се внимава с обработката и консумацията на тази чушка, защото може да има много тежки последствия.

Съветът ви към хората, които сега започват да отглеждат люти чушки?

Бъдете търпеливи и ще бъдете възнаградени. Забравете за всички други растения, които сте отглеждали – чушките имат индивидуален характер и не се „притесняват да ти кажат“ кога и от какво имат нужда. Вслушвайте се и ще бъдете богато възнаградени с уникални цветни, ароматни, но и експлозивно люти плодове.

Мечтаете ли да селектирате ваш собствен сорт чушка?

Да, определено. Това ни е било мечта от самото начало.

Какво е специфичното за българските сортове люти чушки? Има ли сорт с който България може да пробие в чужбина?

За съжаление в България нямаме селектиран и съхранен сорт люти чушки с ясен произход. Единствено по селата някои баби си гледат чушлета и съхраняват семена. Интересували сме се много – как толкова лютоядяща нация си няма собствен представител. Звънели сме по банки за сортови семена и аграрни институти, но уви – нямаме сортови семена. Познати на българина очевидно са различните видове шипка, но дори при тях силата на лютивост варира с огромни отклонения. Много интересен факт е, че извън България съществува чушка, която се казва “български морков”. Оранжева е и прилича на морков, оттам и името. Всъщност това е узряла шипка, но е уникална, с постоянна лютивост и аромат. Историята й е много интересна – изнесена е от наши земи по време на комунизма и  “желязната завеса” и е селектирана извън България. Много се гордеем, че в момента я връщаме на България като отглеждаме все повече и повече от нея и правим един от най-добрите ни продукти – лютия сос “Бългериън керът”.

Вашите сосове придобиват все по-голяма популярност, как стигнахте до правилните формули? Продуктът, с който най-много се гордеете?

Аз лично съм голям почитател на люти сосове и дълги години ги колекционирам. Оттам дойде и мечтата ми да създам собствен такъв. Така започна и всичко около създаването на марката „Чили хилс“. Проблемът беше не как да направим лют сос, а как да направим такъв, който ще е различен от всичко останало на световния пазар. Отговорът дойде сам, просто си избистрихме концепцията на марката – да създаваме продукти, които се допълват взаимно от български и чужди съставки.
Например, сосът ни „Вилидж спайс“ е подлютен от мексиканска чушка чипотъл, но е балансиран с български родопски подправки, които купуваме директно от селата.
Сосът „Бългериън керът“ е микс от българската чушка шипка, но за по-голям аромат и лютивост е миксиран с оранжево хабанеро. Сосът ни „Лов поушън“ е уникален по рода си, няма аналог или поне аз не съм виждал на световния пазар. Той е базиран на характерни за източния ни регион съставки – нар, цвекло, лук, морков, но смесен с джинджифил и хабанеро. По този начин успяваме да дадем на Българският пазар малко екзотика като същевременно изкараме българското навън.

Каква е стратегията за ядене на люто? Трябва ли да гасим пожара и с какво?

Всичко е в мярката и културата на люто. Добре е, да сте информирани какво ви предстои да консумирате. Пробвайте по малко на принципа „винаги може да сложиш, но не можеш да махнеш”. Капсаицинът (лютото олио в чушката) се разтваря предимно в млечни продукти и високоградусов алкохол. Така че противоотровата е мляко или ракия.

По света има доста състезания и клубове по ядене на люти чушки, може ли да бъде опасен този „спорт“?

Естествено, че може. Днешните сортове люти чушки са достигнали вече опасни измерения. От тях се произвеждат дори оръжия, като например сълзотворен газ, правят се пестициди и т.н. Няма как да причиниш на организма си такава ударна доза отрова и да си ОК.

Мястото на България на световната карта на любителите на лютото? Къде сме в сравнение с Мексико или Индия например?

Сравнение не може да има, защото по принцип лютото не присъства постоянно на трапезата на българина. Но с огромна радост мога да заявя, че българите сме сериозно лютивоядяща нация и си го обичаме.

Повишава ли се интересът към лютата кухня в страната ни? Какви хората са феновете на лютото?

Мисля, че интересът към лютото в България винаги е съществувал, но липсата на предлагане на разнообразие ни е наложила доста ограничения. Откакто се занимаваме професионално с разработване на различни по вкус и сила на лютивост продукти, ужасно много хора ни споделят, че са прояли люто и не могат без него. Може да звучи малко хвалебствено, но наистина вярвам, че дейността ни е мисионерска.

Вие сте сред радетелите на стрийт фууд културата. Какви предимства има храната, поднесена на улицата, пред тази в ресторантите и заведенията за бързо хранене?

Да, няколко години работихме на улицата, където с камион (кухня) готвехме пикантни ястия и ги предлагахме на хора, които искаха да пробват нещо по-различно. Предимствата са, че готвенето на улицата дава шанс на клиента да гледа какви продукти използваш и как му се приготвя ястието.

Няма да забравя когато с жена ми Боряна бяхме в Тайланд, аз бях най-досадния клиент, седях плътно до бабите, докато ми готвеха ястието и ги гледах в ръцете, с цел да науча някоя нова техника. Така и при нас, стрийт кухнята предоставя възможност на клиента да се докосне до качествена храна на нормални цени и без излишни претенции.

Още от същия автор:

Какво сирене ядем всъщност
Винените страсти на Балканите 
Продължаваме напред 

Автор: Мария Пеева

Преди няколко дни публикувахме историята на Веселина Гарчева „На 4 месеца на ясла, на 3 години на училище“. 

Тя живее в Испания и ни разказа за системата там, която дава възможност да запишеш детето на ясли още на четири месеца, и то получава адекватна грижа и внимание. Както разбрахме, майчинството в Испания е кратко. Така е и в много други европейски държави. В България имаме две години платен отпуск по майчинство, което ни прави една от най-привилегированите държави в това отношение. И все пак, дори в България, много майки се връщат на работа още през първата или втората година, и се налага да търсят баби, бавачки или частни ясли.

Статията предизвика доста противоречиви коментари относно ползите и вредите за детето от едно такова ранно отделяне от майката. Но всяка дискусия и обмен на идеи става абсолютно безсмислена, когато се стигне до обиди. Разгорещени да спорим дали детето има нужда от социализация в ранна възраст, ние пропуснахме най-важното.

Защо мама се връща на работа?

Мисля, че отговорът е очевиден, макар и да варира в различните семейства. Колко бащи могат да издържат семейство сами? Колко семейства изплащат кредити и наеми? Колко семейства имат по-големи деца, които също имат финансови нужди, такси, издръжка и така нататък? Колко майки отглеждат сами децата си?

Много е лесно да заявим, че мама трябва да си гледа детето у дома до 2 години. Всъщност още по-добре би било мама да си гледа детето и до 3 години, а дори и до 7. Добре е мама да е наоколо и в пубертета, когато децата са в рисковата възраст за нездравословни навици и контакти. По-важният въпрос е обаче дали мама може да си ПОЗВОЛИ да го гледа вкъщи. И ако тя не може, трябва ли да й се вменява вина?

Някои майки имаме щастието да сме си намерили работа, която може да се върши и в домашни условия или с плаващо работно време. Хубавата новина е, че тези професии стават все повече.

Лошата новина е, че правата, които сме си извоювали ние, жените, с толкова усилия - правото да се образоваме и работим наравно с мъжа, да бъдем заплатени наравно с него (това все още не сме го постигнали, впрочем), да бъдем третирани при равни условия и да практикуваме всички някога типично мъжки професии – тези права се превръщат в бреме, когато в уравнението влязат и децата. Защото отговорността за тях пада основно върху жената, плюс отговорността да допринася за семейния бюджет. И ако никой не би си помислил да обвини един баща, че работи вместо да зареже кариерата и да си остане у дома при детето, то всички веднага се нахвърлят на майката, която си оставя детето на 3-4 месеца, за да се върне на работа.

Сега искам да добавите в картината и нарастващия брой на разводите и самотните родители. Колко жени (същото важи и за мъжете) в съвременния свят имат сигурността, че половинката им винаги ще е с тях? Изглежда сякаш вече не сме свят на половинки, а на четвъртинки и осминки. Никой не се жени и не създава деца с идеята, че ще се раздели с баща им, разбира се. Но семейната институция далеч не е онази почти непоклатима градивна единица на обществото, която беше в моето детство. Семейната институция се променя като всичко останало около нас. Как една жена да зареже работата си и да стане домакиня, след като няма никаква гаранция, че партньорът й ще е до нея, докато смъртта ги раздели, за да я подкрепя финансово и да издържа децата им?

Може би трябва просто да се радваме, ако имаме възможността да си гледаме децата у дома, и да не вменяваме вина на жените, чиито обстоятелства са различни. В крайна сметка всички сме майки и правим най-доброто, което можем, за децата си. И тези, които се отглеждат в градинка или ясла, ще станат хора, както и тези, които растат у дома. Сред „градинските“ ще има възпитани и невъзпитани, умни, палави, агресивни и кротки, но такива ще има и сред децата отгледани в дома си. И никой не може да ме убеди, че една майка обича децата си по-малко, защото ги е пратила на ясла или градина. Хубаво е да се опитваме да променим света. Но понякога единственото, което можем да направим, е да вземем обстоятелствата си такива каквито са и да извлечем максималното от тях.

И да, съгласна съм с всички психолози, че за детето е прекрасно да прекара с мама първите си две, дори три години и да се отделя от нея постепенно, малко по малко. Но има и много други прекрасни за детето неща, които на практика са неосъществими в голям процент от случаите. Не помагаме на никоя майка, като й вменяваме вина, че не се е родила богата наследница и никога през живота й няма да се наложи да работи, за да издържа децата си.

Истината е, че всяка майка се отказва от много и различни неща в името на детето си. Лишава се от лично време, от десетки всевъзможни дребни и големи удоволствия, лишава се от тялото, което е имала преди да роди, лишава се от социален живот, пропуска шансове за кариерно развитие. И всичко това прави единствено от любов.

Дори само затова заслужава подкрепа и разбиране.

Препоръчваме още:

На мама, която винаги мисли за другите, преди себе си

Жената зад монитора

Какво научих от майките на София