Автор: Мария Пеева
След статията за опасните филмчета по ютуб мисля, че е редно да поговорим повече по този въпрос, защото прочетох някои коментари как децата изобщо не трябва да имат достъп до технологии, до телевизия и интернет. Не мога да се съглася с това мнение, защото децата ни растат във време, когато, ако изцяло им ограничим тази посока на развитие, е много вероятно по-скоро да им навредим, отколкото да им помогнем. Като всичко друго в живота, “дозата прави отровата”, иначе казано почти всичко около нас може да е вредно, но може и да е полезно, зависи как се използва.
В тази връзка предлагам да обсъдим ползите от филмчетата и как те могат да бъдат част от ежедневието на децата ни, която не само да е полезна за развитието им, но и да укрепва връзката им с нас, родителите.
Моите деца гледат телевизия и си имат любими предавания. Всеки ден, когато се прибере от градина, Алекс си пуска “кратуните” - така батковците му наричат Cartoon Network - и чака с нетърпение “Ние, Мечоците”. Във филмчето се разказва за трима братя мечки и предполагам, че му е толкова на сърце, защото вижда в него история, която малко наподобява ситуациите в нашето семейство - той също има братя (веднъж ми каза с много важен тон - “аз имам повече братя от мечките, мамо”), с които преживява всякакви приключения. Подозирам, че по същата причина харесва и “Невероятният свят на Гъмбол” - там героите са щури и постоянно влизат в ситуации, което доста напомня на нашия собствен домашен цирк. Това филмче, признавам, се харесва даже и на мен и останах много доволна, когато веднъж по-големият ми син Коко ми каза, че приличам много на майката на Гъмбол. Но слава богу, всички сме единодушни, че нашият татко не прилича на техния, който е много мързелив и постоянно спи на дивана. Алекс веднъж ми каза, че той също никога няма да стане такъв татко.
Всички тези филмчета обаче, освен малко спокойствие и време за себе си, ми дават и теми за разговор, които да обсъждам с децата, защото по весел и забавно преувеличен начин поставят всякакви проблеми от ежедневието - от училищните истории до влюбването и отношенията в семейството. Освен това героите не са статични, а се развиват - могат да бъдат по-добри или по-лоши, да правят грешки и да се коригират, или… да правят нови грешки и да понасят последствията им. Харесва ми дори, че героите са толкова разчупени и странни, а това ме смущаваше в началото. Открих, че за разлика от мен, децата нямат нищо против, че тиранозавър, балон и кактус са съученици, или че семейство от предимно котки (таткото е заек) е осиновило рибка. Въображението на децата ми, оказва се, далеч надхвърля моята фантазия и те възприемат приказните светове без никакво предубеждение. Малко им завиждам за което.
Ето и няколко идеи за това как може да използваме телевизионните сериали, които децата ни харесват, за занимания с тях - всички тези идеи са изпробвани на практика у дома.
Наскоро в групата ни една майка сподели пост с нейните рисунки на любими детски герои. Оказа се, че не само ние използваме филмчетата и технологиите като основа за игри с децата. Надолу ще видите някои страхотни рисунки и творения, които майки от нашата група са направили за децата си и споделям с тяхно съгласие.
Опитайте и вие, и непременно споделете резултата.
Препоръчваме ви още:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам