Анна Бикова е педагог, психолог и арт-терапевт, а освен това и нашата любима "мързелива майка". Наричаме я така, защото е автор на книгата "Самостоятелното дете или как да станеш "мързелива" майка", която провокира много спорове, но и накара много майки да преосмислят прекомерното обгрижване. Този път Анна пише интересен текст по друга тема, а именно:

За особеностите на детските възприятия

Често ми се налага да слушам от родителите оплаквания от ужасите в детските градини, за които им разказват децата. Ето някои примери, с които искам да обясня, защо информацията трябва да се проверява.

- Днес не ни дадоха следобедна закуска. Храната в градината свърши. – казва с въздишка тригодишният ми син Арсений.

Не се впечатлих особено и не започнах да звъня в районната инспекция по образование, защото работех в тази градина и знаех, че закуската не е липсвала. Детето просто се шегува.

***

- Днес в градината пихме вино! – разказва четиригодишният Арсений.

В детската градина в понеделник дали на децата сок от вишни. Предишната вечер бащата на едно момченце от групата бил рожденик. Детето веднага асоциирало напитката с червената течност в стъклените чаши на възрастните и дори научило другите да се чукат с „наздраве“. Синът ми повярвал, че това наистина е вино.

***

- Днес за закуска ни даваха червеи – напълно сериозно ми съобщава Арсений, когато беше на две години.

Разбира се, на мен ми беше напълно ясно, че това е небивалица, но бях любопитна да разбера откъде се взеха тези червеи. Попитах учителката му дали нещо споменато в групата не е било свързано с тях. Жената ми сподели, че е хранила рибките в аквариума. Разказала на децата, че рибите също закусват и споменала какво обичат.

***

- Днес госпожата ме замери със сандали!

Ето ти скандал… Наложи се възпитателката да обяснява на родителите, как след обедния сън е държала с една ръка наакания Максим, а с другата подхвърлила сандалите към креватчето на Настя, за да се обуе и да не бяга боса в тоалетната.

***

- Днес цял ден бях наказан!

Цял ден се равнява на 10 минути. Достатъчно, за да помисли за поведението си. В детските възприятия това е мнооого дълго време, почти като цял ден.

Кажи ми истината!

- А мен мама ме би, би и накрая ме хвърли на дивана.

А вие си мислехте, че децата само вкъщи разказват за „ужасите“ в детската градина. Не, те говорят страховити неща и за родителите си пред възпитателите. Оказва се, че майка му е изтупвала праха от старите мебели и той е бил с нея. Затова после му се е присънил този кошмар.

***

- Ние с тате ходихме там, където всички се бият и пият!

Руслан споделил впечатления от почивните дни. Настръхнахте ли? Бащата на Руслан е треньор по борба. В залата за тренировки било много горещо и затова състезателите непрекъснато пиели вода.

***

Преди време гостувахме на свекърва ми на село. Арсений беше на 3 години. Тръгнаха с баба си да прибират кравата. Естествено, на всяка крачка срещали познати. А баба все пак искала да се похвали с внучето, затова Арсений давал интервю на всеки срещнат:

- Как се казваш?

- Арсений.

- А как ти е фамилията?

- Биков.

- На колко години си?

- На три.

- А къде живееш?

- В Екатерининбург.

- Как се казва баща ти? (нататък следват аналогични въпроси и за майката и за местоработата на родителите).

Някъде на осмия път, пред поредната бабина позната, не издържал:

- Казвам се Вася, фамилията ми е Куче, нямам майка и баща и живея в канавка.

В този ден повече нищо не го попитаха…   

Още от същата авторка можете да прочете в Защо да сравняваш децата невинаги е лошо и Не убивайте детските мечти.