Всички родители са се сблъсквали с този проблем. Детето е изкарало вирусна инфекция и не желае да тръгне отново на детска градина след престоя за лечение вкъщи. Като че ли се връщаме към първите дни от постъпването му в нея – плаче, капризничи, отказва да се облече. Защо се случва това?

Болестта нарушава установения ред, при който всеки ден се е случвало едно и също и сега мъникът се чувства изгубен. Колко важен е дневният режим за децата в доучилищна възраст и какво да направим, когато се наруши?

Режимът е установен от родителите сбор от правила и ограничения, с помощта на които помагаме на децата да усвоят жизненоважните навици, които ще са им необходими за обучението, социализацията и изобщо за успеха им в живота.

Дневният режим внася душевен покой. На децата, които още нямат чувство за време, редът и правилата им помагат да развият гъвкавост, устойчивост на стрес; да разберат какво ще се случи по-нататък и в каква последователност. Ако знаят какво да очакват, те придобиват чувството, че могат да контролират случващото се. В противен случай възприемат промените като заплаха и губят ориентация. Повтарянето на едни и същи действия е нужно и за да се научат на нещо, да го усъвършенстват; чувстват се по-комфортно правейки едно и също отново и отново, докато не разберат, че са го усвоили.

Децата не са в състояние да се организират, да планират времето си, както правят това възрастните, защото в мозъка им не са развити съответните структури. Затова трябва да им помогнем.

Вижте също Готово ли е детето за ясла

Дневният режим е този добре познат ред, който ти създава усещане за душевен покой. А гъвкавостта се развива в моментите, когато се отклоните от установения режим, но знаете, че можете да се върнете към него.

В края на всяка учебна година с хлапетата от детската градина провеждаме заниманията в близкия парк. За децата това е сериозна промяна. Ние ги подготвяме за събитието: правим прощален празник, разказваме за парка. Но все едно, на тях им е нужно време да се приспособят. При първото ни излизане в парка едно от момиченцата, което току-що беше навършило три години, се заигра до самозабрава в пясъчника. Изведнъж спря, седна на бордюра и заяви: „Наиграх се. Хайде да се връщаме в детската градина.“ Възпитателката внимателно му напомни, че детската градина е закрита през лятото и сега заниманията се провеждат в парка, но показа съпричастност към чувствата на детето, на което му беше домъчняло за градината. То се позамисли, разбра за какво става дума и отново се заигра, без да се терзае особено от промяната. После още няколко пъти спира играта си и заявява, че е готово да се върне в детската градина и всеки път търпеливо му обясняваха, защо това не може да се случи. По време на второто ни посещение в парка, детето вече беше свикнало с новата ситуация. За нас, възрастните, промяната е незначителна, но за децата пътят към промените е дълъг.

Детската градина се отлага по някаква причина. Какво чувства детето?

Тригодишно момченце неотдавна е тръгнало на градина. Харесват му дежурствата, при които помага на възпитателките да подреждат масите, вкъщи винаги подробно обяснява кой е бил „главен“ днес и кой ще е утре и вдругиден. Графикът и мисълта, че нещата следват едно след друго и не се променят, му внушават спокойствие. То знае какво да очаква: „Сега е понеделник, утре е вторник и аз ще бъда главен.“ За месец детето усвоява правилата и дори се гордее със знанията си. После настъпва ноември. И в средата на седмицата детската градина прекъсва, защото има някакъв празник. Детето току-що е привикнало към това, че всеки ден от седмицата ходи на градина (понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък съм на градина, а в събота и неделя съм с мама и тате). И изведнъж се оказва, че този ред е нарушен. Това го вади от равновесие. Възможно е да направи истерична сцена. От негова гледна точка това е трагедия, защото ситуацията не е под контрола му.

Такива „нелогични“ промени могат силно да разстроят някои деца, особено тези, които обичат да следват правила. Те могат да станат нервни, неспокойни. Дали това е сериозен проблем? Не, при по-големите деца (или при възрастните) това би могло да бъде възприето като целеустременост, упоритост, качества, които са решаващи за успеха в училище и в реализацията извън него. Но на тази възраст децата трудно могат да разберат, че в прекъсването на установения ред няма нищо драматично. Все още не притежават нужната гъвкавост на мисленето. Мозъкът на малкото дете не може бързо да превключва от един режим в друг и да се приспособява към промените.

Дали това е валидно за всички тригодишни? Не. Промяната в режима може задълго да извади някои деца от равновесие, други се възстановяват относително бързо. Трети, не обръщат особено внимание на промените.

Тревогата и огорчението, което изпитват децата в моментите, когато се нарушава редът им, се обясняват със загубата на душевен покой. Докато усещат, че контролират ситуацията, могат да се отпуснат, убедени, че всичко е както трябва. И изведнъж се променя! Това е шок, дори на нас възрастните промяната да ни се струва незначителна.

Прочетете и За правата, правилата и границите

Какво да правят родителите?

Може би градината е временно затворена или ви гостува роднина, или пък са спрели любимото филмче на детето, което гледа преди да тръгне на детска градина? Да му помогнем да преживее тези незначителни промени, означава да го "тренираме" да издържа на сериозните предизвикателства, които му предстоят в бъдеще.

1. Преди всичко трябва да му обясним, че това е временно. Ако се наложи и десет пъти. Ние знаем, че тази промяна е временна, и трябва да предадем това усещане на детето.

2. Добра идея е да го предупредим: „Утре няма да има градина и ще ни дойде на гости баба. Тя ще стои с теб, докато аз съм на работа. По обяд ще ти се обадя да чуя как сте, а като се прибера всички заедно ще се забавляваме.“

3. Не е задължително на детето да му харесат промените, дори да сме го предупредили за тях, затова е важно да признаем, че може да го разстроят: „Може да се разсърдиш, но утре е празничен ден и детската градина ще бъде затворена.“

Много родители излишно се притесняват, че нарушаването на установения ред, ще се отрази зле на децата. Някои например отклоняват предложения за гостуване извън града, защото на детето „му се нарушава режимът“. Родителите също невинаги леко приемат промените, но ако прекалено се безпокоят, ще предадат тревогата си и на детето.

Препоръките са от книгата "How Toddlers Thrive" на психолога Това Клайн. 

Препоръчваме ви още:

Готови за училище
Голямото тестване на тригодишните
Лесна адаптация в яслата - мисията е възможна