Днешните хлапета умеят да боравят с пари, да извършват малки покупки и отрано си имат собствено портмоне или касичка. Всичко това обаче се случва пред погледа на родителите им. Когато тръгне на училище, ситуацията за детето се променя: харчи парите си самостоятелно. Първото, на което трябва да го научим, е да не ги губи.

Какво портмоне да купим?
Преди всичко трябва да научим детето да ползва портмоне. Джобовете са ненадеждно място, с всяко преобличане, тичане или игра то рискува да загуби парите си. Затова е най-добре да са прибрани в портмоне, където ще бъдат предпазени и от механично увреждане. Малко, тъничко портмоне с цип е може би най-удачният вариант за по-малки деца. Практични са и аксесоарите с лепенки, но те твърдо бързо губят способността си плътно да се затварят, при редовна употреба. Едно такова портмоне не заема място в раницата или джоба. Не е необходимо да има няколко отделения, те го правят по-обемно, но нямат никакъв практически ефект. Ако малчуганът вече е получил специален портфейл с отделения, и други екстри, е по-добре да го остави вкъщи, като касичка, в която ще спестява.

Къде да се носи портмонето?
За да няма драми, е добре предварително да уточним мястото на съхранение и то да не се променя. Ако ще е в джоб – нека въпросният джоб да се затваря сигурно – с цип или копче. Ако ще е в раничката – нека е във вътрешно отделение. Трябва да предупредим детето, че портмонето не бива да мени мястото си. Изрично трябва да уточним, че в никакъв случай не трябва да е в заден джоб – дори джобовете да са плътно прилепнали, дори да има дреха, която ги покрива. Ако все пак ще бъде съхранявано постоянно в джобове, поне да са предни. Но не бива да забравяме, че когато се налага връхната дреха да бъде съблечена, джобните на детето остават без надзор. Хлапето трябва да изгради навик да мисли за парите си. Ще стане по-бързо и лесно, ако му напомняме правилата достатъчно често.

Колко пари имаш е тайна
Това, че вече имаш собствено портмоне, а вътре са твоите парички, е повод за гордост при малките. Те нямат търпение да се похвалят и да споделят „финансовата“ си тайна с околните, защото това е доказателство, че вече са големи и самостоятелни. Но всички деца се отнасят към парите по различен начин. Има такива, които биха се изкушили да посегнат на чуждите пари, особено, ако са свикнали да проверяват джобовете и портфейлите на родителите си и никой не им е правил забележка досега. Затова трябва да обясним на детето си, че портмонето и парите са нещо много лично, не се показват на околните, не се вадят монети или банкноти, ако не се купува нищо. Не бива да обясняваш на другите колко пари имаш, да се хвалиш или да даваш точна информация, ако някое друго дете те попита, особено ако е по-голямо. Най-добре е портмонето да си стои „тихо“ в определеното за него място. Можеш да го разглеждаш и да си броиш монетките колкото искаш, но у дома. Когато детето ни е в начален етап от създаването на навици за боравене с пари, преди да му предоставим джобни, можем да предложим ние да станем „пазители“ на неговите „авоари“. Можем да му даваме определена част от тях за конкретна покупка, така ще създадем навик за преценка на стойността на нещата, за които плаща, освен това ще изгради навици за общуване с продавачи или касиери. Разговорът за парите в първите месеци трябва да е ежедневен – детето трябва да свикне да споделя какво си е купило, откъде, дали е взело парички от друго дете или е предоставило. Тази обратна връзка ни е нужна, за да му помогнем да изгради освен чувство за отговорност и коректни взаимоотношения със съучениците си.

Проучване на цените
Това също е важен момент от подготовката. Повечето деца в началния курс имат подсигурена храна в училище, но все пак е добре да отделяме малка сума за лични разходи, ако имат в училище магазинче. Знаем, че малчуганите много често се изкушават с някое лакомство, особено ако и другите около тях го правят. Затова е полезно да сме проверили цените на стоките, да сме обяснили на детето откъде и каква вода за пиене може да си купи. Така ще имаме ориентир за джобните, които му даваме. Родителите с по-големи възможности се изкушават да дадат на детето си повече от нужните джобни, но това в никакъв случай не е възпитателно. Най-много да си купува сладости и вредни неща, вместо да се храни с обедното меню.

Взе ли си рестото?
Малките деца са нетърпеливи и неопитни. Много често, когато най-сетне купят това което искат, изхвърчат от магазина, без да си вземат рестото. Трябва да им се напомня за него, и това може да се тренира при съвместни посещения в хипермаркета. Ние плащаме – детето чака за ресто, под наш контрол. Постепенно очакването на рестото става утвърден навик. Можем да стимулираме интереса към него, ако го предоставим на детето (когато става дума за дребна сума).

Как конкретно може да премине едно такова тренировъчно пазаруване:

- провери колко пари имаш; 
- избери какво ще си купиш и прецени дали парите ще ти стигнат или ще останат;
- вземи стоката и изчакай реда си на касата;
- дай стоката да я маркират;
- изчакай касиерът да ти каже сумата и погледни екранчето на касата;
- плати;
- вземи си рестото;
- вземи си покупката.

Този алгоритъм се тренира многократно при съвместното пазаруване, но всеки път трябва да бъде уточнявана последователността му. Така изграждаме полезни навици за боравене на детето с пари и пазаруване.

Пари за екскурзия
В такива случаи, особено ако парите са за няколко дни, трябва да определим сумата за всеки от тях. Можем да ги сложим на няколко места. На едното могат да стоят парите за първите дни, на друго - за последните. Така детето няма да носи непрекъснато цялата сума със себе си и да се изкуши да изхарчи всичко още в началото. Обикновено в такива случаи помага учителят, който съхранява остатъка, докато дойде неговият ред. Но не е излишно да започнем да създаваме полезен навик за разпределяне на средствата отрано. Ако багажът се съхранява отделно и не сме убедени, че там парите ще са в безопасност, е по-добре да бъдат в личния багаж, който е непрекъснато с хлапето или в учителя, с малка сума за дребни разходи у детето. Неразумно е да се дава голяма сума на малкото дете, а и не е възпитателно. Ако все пак се случи така, че загуби парите си, не бива да го обвиняваме, а да се опитаме да разберем какво се е случило и защо, и да обясним причината за това. Неудачният резултат също изгражда навици.

Източник: www.7ya

Препоръчваме ви още:

Децата и парите 
Нов в класа 
Кое е най-трудно в първи клас