Този текст е на анонимен автор. Мисля, че е достоен за вниманието ни.

Аз съм баща на три деца – син на 8 и две дъщери на 7 и 4 години, и съпруг на начална учителка. През всички тези години, като пряк свидетел на детското поведение в училище и у дома, както и като слушател на безброй истории от учителска и детска гледна точка, съм осъзнал няколко важни неща, които бих искал да споделя с други родители.

Бих започнал с наблюдението, че нашето родителско поколение прави изключително лоша услуга на децата си. Просто защото отглеждаме деца, които няма да бъдат способни да постигат успехи в съвременната реалност. Защо? Защото ги учим да са егоцентрични и да се отказват от нещо, което изглежда по-трудно често преди изобщо да са опитали да го направят.

Родители, вие не сте най-добрите приятели на децата си. Вие сте родителите им.

Най-важният урок, който научих е, че работата на родителя е да възпита добро поведение и ценности в децата си, както и да установява правила. Познавам прекалено много родители, които смятат, че трябва първо да бъдат най-добрият приятел на детето си и чак след това родители. Грешите не защото е лошо да се опитвате да разберете децата си, а защото има една голяма разлика между ролята на приятелите и родителите. Най-добрите приятели са тези, които ви подкрепят в добри и лоши времена, но не ви държат сметка за вашите действия и не ви учат на дисциплина. За тази важна възпитателна цел са необходими родители.

Родители, придобитата безпомощност е ваша вина, не на детето.

Ако има една истинска грешка, която нашето поколение от родители прави, то е онова, което наричаме придобита безпомощност. Да, ще има много случаи, когато детето ви ще застане до вас отчаяно и ще каже, че не знае как да се справи с някое домашно или дейност у дома. И когато вместо да го насочите как да се справи, вие предпочетете да свършите задачата сами, го учите да се чувства неспособно. Така ние отглеждаме поколение от деца, които или се отказват много лесно, или дори не си дават труда да опитат изобщо.

Провалите са необходим етап от порастването и децата трябва да усвоят умението да падат, да се изправят след това, да се поизтърсят и да пробват отново. Те трябва да разберат как могат да следват различни указания или какви стъпки да предприемат при липса на насоки, за да си изпълнят задачата. Можете да покажете на децата си как да направят нещо, или да им дадете инструкции, след това обаче се отдръпнете и ги оставете сами да се научат. Сигурно те няма да са толкова ефективни, колкото вас, но това е необходим етап от порастването им. С времето ще стават все по-добри, ако имат този шанс.Нищо не е по-разочароващо за един учител от дете, което дори не иска да се опита да свърши някаква задача. Това обаче се случва постоянно в училище - просто защото твърде много родители вършат трудните задачи вместо децата си.

Родители, защитавайте децата си, но подкрепяйте и учителите им.

Много родители смятат, че задачата им е да защитават децата си. Това е вярно, но също така имат отговорност и да подкрепят учителя на децата си. Това означава да изслушвате учителските коментари и какво казват за детето ви, защото дори и да не вярвате, детето ви вероятно се държи по-различно в среда извън вашето присъствие.Учителите са професионалисти. Това, че всеки е ходил на училище, не означава автоматично, че всеки може да преподава.

Когато противоречите или поставятe под съмнение авторитета на учителя пред детето си, на практика му казвате, че няма нужда да уважава учителя си. Ако учител ви сподели нещо за детето ви, не се обръщайте към детето, за да го попитате дали учителят говори истината. Дори и да си мислите, че това е начин да включите детето си в дискусията, вие всъщност поставяте под съмнение авторитета на учителя. Помислете през призмата на учителя – такава реплика ще означава, че няма да повярвате на думите му, освен ако детето ви не ги потвърди.

Родители, не забравяйте и вашата роля в образованието на децата.

Много родители погрешно смятат, че учителите трябва да преподадат на децата им всички уроци за живота в училище. Но като родители именно ние сме отговорни да възпитаме децата си на уважително и добро поведение, а не училищата. Преди да прескочите даден материал с идеята, че учителят ще го покрие, помислете логически. Учителят е с децата ви около седем часа на ден, пет дни в седмицата и 9 месеца в годината. Това няма как да бъде достатъчно, за да ги научи на добро поведение и едновременно с това на предвидения учебен материал. Вашата работа като родители е да давате пример и да учите децата си на важните житейски уроци. Учителите ще допълват уроците ви, но вие сте тези, които децата имитират. Така че дайте им добър пример за подражание и няма да съжалявате по-късно.

Препоръчваме ви още: 

Отговорът на една учителка

Кой се грижи за децата ни 

Три великолепни години... като учителка 

За нова образователна система