Ренета Борисова ни прати този текст в отговор на материала за идеалната майка. Тя се е припознала в моята история, а аз се припознах в нейната. И мисля, че няма да сме само ние двете. Много майки "четат това писмо" всеки ден.

Здравейте! Пише ви Борил на 2.4 години. Преди около пет месеца в мен се всели някакво зверче, което трябва да е много лошо, защото мама, която викам с пълно гърло по около 876 543 на ден, често твърди, че не издържа. Тя плаче и се крие зад вратата, уж на игра, но аз разбирам, че съвсем наистина плаче. Понякога от безсилие. Категорично съм „против” гърнето, мразя чисти дрехи, чиста храна и изрязани нокти. Иначе съм толкова чаровно и красиво момченце. Ако видите само колко се прехласват по мен лелите, вуйните и бабите - и как не, с тази убийствена комбинация от руси къдрици и сини очи. Всички ми казват, че съм „харизматичен“ – една дума, която не разбирам, но подозирам, че е нещо много хубаво. Но мама... тя знае истината! Зад това благо изражение съм всъщност АЗ. Нищо, че съм на две, нищо, че съм още едно миниатюрно парченце от завършеното си Аз, вече нося своята воля, своя характер, своя свят... И тя, моята майка, толкова иска да го прегърне, без да ме пречупи и без да ми даде криле за несъществуващо небе. И толкова често е почти разпадната след поредната ми истерия на пъпчето на малкия ни забравен от всеки бог град. И всеки път се моли днес да не го правя, но уви... тя пак ме предизвиква... Тези кончета на въртележка, нали за мен са там… И топчетата, сладоледа, царевицата, памука. Те са там заради мен. Защо не го разбира?! Според всички вкъщи е най-умната и кадърната от родата, а толкова да не може да разбере мен, най-малкия и уж най-лесен за разгадаване. Обожавам я тази моя мама, искам винаги да е около мен, на всяка цена, и никъде не я пускам самичка, с което често я задушавам и напрягам, изнервям... Но то е защото усещам едно такова топло в стомахчето си, когато е до мен... А нея дълго я нямаше... И няма как да го сбъркам това усещане и винаги ще го търся. Защото е прекрасна. Защото е мама. И въпреки това утре пак ще съм си аз, просто за сега друго не зная. И тя пак ще ме обича. Винаги...

Мила Ренета, разбирам те толкова добре. Вкъщи също си имам един малък „Борил“, само че се казва Алекс и е вече на 4. И онова зверче, което се всели в него преди две години, все още наднича през веселите му сини очички и ме разстройва понякога. Имам за теб две новини – една лоша и една добра. Ще започна с лошата, както повелява традицията. Твоят чаровен Борил ще продължи да те разплаква още дълги години. Приготви си много, много кърпички, защото изглежда си емоционална душа като мен. Това беше лошата новина, а ето че идва ред и на добрата. С годините твоят чаровен Борил все по-често ще те разплаква от радост, а не с пакостите си. Ще преживеете заедно толкова много прекрасни моменти, че когато един ден Борил стане много голямо момче и погледнеш назад към всичките си спомени с него, ще видиш, че сълзите от щастие са далеч повече отколкото тези от безсилие. Всъщност знам ли, може и да не са повече като количество. Но със сигурност тежат много, много повече на везните на майчинството.

Бъдете здрави и щастливи, а този Борил на снимката ви е толкова сладък и чаровен, че наистина всичко може да му се прости! И си го знае, нали?

По темата вижте още: 

Моето трудно дете 

Голям рев, голямо чудо

Тантрум 

49 фрази за успокояване на детето