Автор: Ния Йотова

Искам да споделя колко е важно да казваме нещата на децата си с истинските им имена. Особено когато става дума за секса. Ще си спестите много унизителни моменти. А на децата си ще спестите доста чудене и объркване. Казвам това, защото го научих по най-трудния начин - от личен опит.

Моите родители са били нудисти, тоест, по-правилно е да кажа бяха нудисти, тъй като отчетливо се сещам за първият си нуди плаж, когато бях на три. Още помня момента, в който аз тригодишна открих основата причина за това, защо баща ми е различен от нас с майка ми. То и с майка ми не бяхме много еднакви (тогава още възрастните не са си обезкосмявали интимните части), но въпреки че и двамата ми изглеждаха като рунтави чудовищни Йети-та, някак си тя ми се виждаше една идея по-приемлива от него. Странното е, че от всички хора на нуди плажа съм запомнила само родителите ми, никой друг не е оставил отпечатък в паметта ми.

Също така, няколко години след това се опитаха да ме убедят, че сексът не е нещо срамно. Разбрах го от първа ръка, като станах през нощта да си издухам носа и  успях да се натъкна на нашите, които точно това и правеха. Само дето си изглеждаше бая срамно, както за мама, така и за татко ми. Като се връщах в моята стая, се чудех на чие място от двамата би ме било повече срам пред детето ми. Очаквах на другия ден да съм обсипана от подаръци от гузните си родители.

В шокиращата светлина на новия ден обаче се оказа, че нито един от тях не го е било срам. Напротив - беше ми обяснено, че сексът не било нещо срамно, а напротив - било нещо красиво.

Красиво??? Тия двамата си мислеха, че докато го правеха изглеждаха красиво? Боже, какво самочувствие имаха тези хора!

Мъжът ми, от своя страна, е възпитан в консервативно семейство, уважаващо традициите. Предполагам, че там думата секс никога не е изговаряна на глас.

Това породи първия от многото ни сблъсъци по отношение на това как възпитаваме децата по отношение на секса.

Мъжът ми настояваше до край да отстояваме теорията за щъркелите или пчеличките. Аз исках да кажем истината, нали няма нищо срамно в акта на любовта. Ето, моите родители даже едно време настояваха, че е красив.

След редица скандали, в които мъжът ми ме обвиняваше в това, че съм хипи, нудистка и безсрамница, а аз него – в това, че е ограничен кон с капаци, който не може да вижда по-далече от закостенялата си муцуна, дадохме на Валентин - големия ни син -  следното анемично обяснение, което беше краен компромис за принципите и на двете родителски страни.

Сексът е когато момче и момиче си легнат  в леглото, прегърнат се и се целунат.

Валентин изглеждаше слабо заинтересован от въпроса за секса въобще. Каза "ок", вяло повдигна рамене в смисъл „поредната безсмислена информация от безсмисления живот на родителите ми“ и продължи да си прави видеа за канала си в YouTube.

Семето на Знанието явно обаче, е покълвало бавно в главата му, защото след няколко дни, когато една неделя бяхме на гости на моите  родители, той намери за благоразумно да сподели с тях:

- А мама прави секс всяка вечер и с тати, и с Николай.

Николай е другият ни син, по-малкият брат на Валентин.

Родителите ми мълчаха. Шокът от чутото накара баща ми да забрави да си всмукне от цигарата. Това беше първия път в съзнателния ми живот, в който го виждах да пропусне смукване, когато вдишва въздух. По принцип всеки негов прием на кислород беше гарниран с никотин. Пропуснато смукване от цигарата, преведено на пушаческия език на тялото му, представляваше пропуснат удар на сърцето.

Мъжът ми ме гледаше зверски. Безмълвно ми пращаше сигнали с очи, които аз разчетох безпогрешно. Те ми казваха: "Защо аз, изрядният гражданин,  подреденият човек, потомъкът на почтен род, който държи на традициите и на това семейството да сяда на масата вечер заедно, трябваше да се запозная с теб? Ти развратнице, ти - потомък на нудисти, (не само сте нудисти, но и още по-лошо - вечеряте по различно време и не сядате заедно на масата), с какво АЗ заслужих да се обвържа с ТЕБ? Каква тежка карма изплащам в този живот? "

Аз самата съм дотам шокирана от разказа на Валентин за собственото ми поведение, че още не мога да смогна да издам звук в своя защита и дори съм склонна да се съглася с мъжа ми.

То бива, бива, бива – дори си помислих за една част от секундата, в тон с надигащото се всеобщо възмущение - ама това моето на нищо не прилича!!!

Как да правим секс по време на карантина

Само Николайчо, миличкият, като един остров на спокойствието, ритмично си сърба от супичката с едната ръка, а с другата скролва някакви видеа в TikTok.

Валентин някак си вижда, че разказът му далеч не се приема толкова добре, колкото той е очаквал и затова решава да покаже на баба си и дядо си, че все пак в това семейство има и един неопетнен юноша, който не се поддава на инсинуациите на майка си - самият той.

- Иска и с мен да прави, обаче само аз от цялото семейство ѝ се опъвам и с мен -  Валентин добива мъченическо изражение - мама прави секс насила.

Въпреки че и до днес в мен къкри желанието да  го върна на родителите си, както за нуди-плажовете, така и за красивите секс сцени, на които ставах неволен свидетел в тийнейджърските си години, все пак това надхвърляше в пъти жестокостта на отмъщението, което заслужаваха.

Майка ми едно време може да е вилнеела гола и без кола маска на триъгълника по нуди плажовете покрай Созопол, но откакто стана баба, се промени. Стана домакиня с консервативни разбирания за живота. Обожаваше да ме занимава с подробности от рода на това, че Валентинчо обичал пилешката си супа без застройка. А за миналата Коледа ми подари ТЕНДЖЕРА. Мислила, милата, мислила, и решила, че една тенджерка най-щяла да ме зарадва. Поредното доказателство, че човек погрешно смята собствените си приоритети за приоритети и на всички други.

Не можех да й причиня подобни абсурдните твърдения на Валентин, които отгоре на всичко, както се сещате сами, нямаха абсолютно нищо общо с истината. (освен частта с мъжа ми).

Баща ми вече почти минута не беше дърпал от цигарата си, която догаряше и пепелта ѝ безпомощно падаше върху покривката. Трябваше да се намеся бързо, доказвайки невинността си, иначе този човек скоро щеше да си умре от никотинов недостиг.

- Валентине!!! – най-накрая успях да проговоря - Какви глупости говориш на баба си и дядо си??? Кога съм правила секс с брат ти????? Кога съм искала да правя секс с теб насила??

Валентин непоклатимо отстоява позицията си.

- Всяка вечер! – Той ме гледа искрено с големите си искрящи светлокафяви очи, обрамчени с гъсти мигли - Като си лягаме с Николай вечер, ти идваш да ни пожелаеш "Лека Нощ" и ни прегръщаш, и ни целуваш като сме си легнали. И тати отделно го целуваш за "Лека нощ".

- Е, и??? - сега се сещам, че от месец насам (после включих, че явно откакто се запозна с родителската версия на "какво означава думата секс"), Валентин започва да търчи като опарен из къщата всеки път като се опитам да го целуна за "Лека нощ" като си легне. Налага ми се да го поваля на някое легло и с лакти и колене да го прикова на леглото, докато го нацелувам хубаво, докато той се отбранява и бърше гнусливо следите от моите целувки от бузите си.

- Нали с тати ми обяснихте, че "секс" означава "когато момче и момиче си легнат  в леглото, прегърнат се и се целунат"!!! Ти си момиче, ние сме момчета! Само ни изчакваш да си легнем в леглата и веднага идваш да ни целуваш за „лека нощ“ и да ни прегръщаш.

Скоро след това Вальо разбра в час по биология в училище какво е наистина секс. По време на вечеря сподели, че вече знае какво е това и то е много по-гадно, отколкото си го е представял.

Николай попита какво точно е това, и брат му му каза „Вярвай ми, рано ти е да знаеш. Ще ти кажа, но първо искам да си изживееш спокойно детството“.

Още от Ния Йотова:

Обичам те > ∞

Автор: Галина Тимова

Живеем в криза на човешките отношения, която много по-болезнено ни убива. Живеем в криза на самозабравата и негативизма, пропускайки, че сме малка частичка от едно голямо общество. Днес министърът разясни много детайли по старта на учебната година. И всички виртуални общества заклокочиха, подпалени от огъня на дежурното „НЕ“, което вече се явява част от ДНК-то на мнозинството. Живеем в необикновени времена, причинени от един вирус, който преобърна обществения порядък изведнъж. И докато ние бяхме някак пощадени, други държави погребаха десетки хиляди. Живеем в неизвестност и с незнание какво ни очаква утре, другата седмица, след два месеца, след година.

За една немалка част от обществото ни „вирусът съществува само в телевизора“, за други е „Хич не ми пука, сигурно съм го изкарАл лани“, познавам и лекари, които говорят с нескрит ужас за личните им „срещи“ с това ново заболяване, което убива безпощадно слабите, но и силните. За капак на всичко сме в тежка политическа криза, в която всички палячовци говорят за кокала и нито един не обели дума за над 1 милион деца, не направи крачка в страни от собственото си его, в името на стотици хиляди ученици и десетки хиляди учители, които ще стартират един социален експеримент, наречен „Учебната 2020-2021 година“. Мда, децата не са гласоподаватели.

През последните седмици чета в интернет споделените стратегии за стартиране на учебните години по различни точки на планетата. Чета, сравнявам, водя си записки за добри идеи и мислено се пренасям месец-два напред. Рамките с мерки са доста близки, имат малки разминавания. Тук-там, където има отлично финансиране, се виждат и доста смели идеи. И това е съвсем нормално, защото март месец бе рязката граница, която заключи в миналото ни „доброто старо време“. И ни захвърли в неизвестното, където можем да се справим само, ако сме заедно, ако сме истинската сговорна дружина от приказките. Уви, не сме. „Тези луди ли са всяко междучасие да си говорим за КОВИД?“ го пише учител, очевидно не разбрал още, че пандемията може да бъде овладяна с промяна в мисленето ни, промяна в навиците ни, промяна в ежедневието ни. Да, няма да сме луди и ще говорим поне по веднъж на ден, защото за твърде много хора все още „Вирус нЕма“ и със своята безотговорност вирусът ще стигне до онези, за които може би ще е фатален.

Смелостта и криворазбраното чувство на недосегаемост в идните дни повече ще отива на тримата герои на Доньо Донев, отколкото на Крали Марко. А училището се очаква да стане център на промяната. Да говорим достатъчно често с деца и родители. Да обясняваме, че ако искаме по-дълго да учим в класните стаи, всички трябва да се откажем от удоволствията на случайните събирания с много хора. Да говорим за онези правила, които могат да ни помогнат на всички да ограничим разпространението на заразата. Нямаме кампании по масовите медии за „физическа дистанция“, „дистанция от 1,5-2 м“, „лични предпазни средства“ и др. Все още не мога да си отговоря защо е тази безотговорност, но знам, че от 15 септември отговорността за живота и здравето на децата и учениците ще бъде и наша.

И ако държавата пак нещо пропуска да свърши, то ние, учителите, можем да го променим. Можем, само, ако думата „будител“ се носи в сърцето всеки ден и ни ръководи в делата, а не я възприемаме като обикновен есенен празник. За първи път можем да сътворим истинска общност с родителите, защото мисията за добро образование е леко изместена от мисията заедно да оцелеем. Идва уникалният момент, когато ако реплики от рода „Искам си правото на избор за дистанционно образование!“ не срещнат разбирането от учителите, ще си останат голи искания, защото точно от педагога се очаква да свърши исканата работа.

Учебната година започна присъствено

Идва уникалният момент, когато ще молим родителите да не водят децата си на масови мероприятия, да ограничат срещите, за да продължим присъственото обучение за по-дълго. И, ако родителите не ни разберат и не приемат посланията ни, всички много бързо ще се върнем затворени по домовете си и повторно ще преживеем бремето на тежката изолация. Същото важи и за нашата глухота и твърдоглавост. Тази година ще сме по-зависими един от друг, от общото съзнание и единомислие, за да оцелеем и да не допуснем вирусът да провали животите ни, а после и всичко останало.

Междувременно заваля дъждът на критиките и плювните как „Нищо не измислиха тези! Къде спаха?“. Никой не е спал… Едни от първите смислени и адекватни мерки за начало на новата учебна година започнаха да се споделят към края на юли. Всичко, написано по-рано, касае повече анализи на периода на изолацията. Мерки и подобрения се пишат и сега. И не, не говоря за България. Говоря за държавите по целия свят. Кризата е непредвидима, нова и всички опити да я сложиш в „релси“ месеци по-рано граничат с фантасмагорично словоблудство с цел имитиране на дейност. Не знам защо продължава да има хора, които се чудят защо през юни и юли някой не е писал правила. Вие чели ли сте през юни прогнози за септември? Няма експерт, който да ги напише, търсете ясновидци и пророци. Това, което днес представи министърът е същото, което се апробира в момента навсякъде, където има учебен процес или съвсем скоро ще започне. 

Удивителното е, че у нас партията на „НЕдоволните от всичко и от всеки, без значение защо“ се изпълни с учители, които се вижда, че не са прочели и ред по темата. Хората, които обществото приема с огромна надежда, че ще изучат следващите поколения и ще ги направят достойни граждани, днес масово показаха, че тези надежди са малко напразни. Защо ли? Живеем в криза и не критиката, омразата, разделението и разединението ще ни спасят. Напротив, влачат ни към дъното. Защото в критиката ни има жлъч и нищо градивно като предложение. Всъщност, качествени предложения се намират трудно в неизвестността, в която живеем. А само у нас всичко започва и свършва със зелената храчка, залепена като коментар под нечия публикация, изпълнена с „Абе, тия не са у ред!“ . Това не го срещнах в нито един друг форум, сайт, професионална общност. Дано преминем успешно през този етап и осъзнаем приоритетите си. Дано успеем да обърнем омразата в нещо конструктивно, за да оцелеем през календарните 2020 и 2021 и да отбележим като успешна учебната година. Дано осъзнаем, че сме всички заедно в една лодка, а ни очаква буря, с която ще се справим само в задружност.

Още по темата:

Фалшиви новини и COVID-19

Ню Йорк Таймс публикува обнадеждаващо изследване за стадния имунитет, според което може би ще преборим пандемията по-скоро от очакваното.

Първоначално учените смятаха, че за да се постигне стаден имунитет е необходимо около 70% от населението да бъде засегнато от вируса. Напоследък новините са по-оптимистични. Учените установиха много по-нисък праг – около 50%. Според тях, в някои части от Ню Йорк, Лондон и Мумбай вече може да се говори за изграден стаден имунитет.

Какво означава това за населението?

Вирусът в реалността не се придържа към математическите модели. Така в една общност се оказва достатъчно 43% от хората в нея да са изкарали вируса и да са се възстановили, за да бъде неговото действие отслабено.

Хората, развили защитни антитела, се превръщат в защитна стена и пазят останалите.

Други изследователи предполагат, че стадният имунитет може да бъде постигнат при праг от 10 или 20%, и че цели държави може би вече са го изградили.

Кои общности са вирусоустойчиви?

След огромните огнища на вируса в Мумбай и Бруклин, хиляди бяха заразени, а стотици загинаха. В някои клиники, до 80 процента от тестваните хора са имали антитела срещу вируса. 

Най-голямо е било разпространението сред подрастващите момчета.

Изследователи в Мумбай провели проучване на случаен принцип сред домакинствата и открили поразително различие между най-бедните квартали на града и неговите по-заможни анклави. Между 51 и 58 % от жителите в бедните райони са имали антитела срещу 11 до 17%  в други райони на града.

Според учените, жителите с най-ниски доходи живеят в маломерни жилища, споделят общи хигиенни помещения, имат по-ограничен достъп до предпазни средства, което улеснява разпространението на болестта.

Какво се случва, ако процентите са по-ниски

Учените са категорични, че вирусът няма да има такова силно разпространение като в началото, ако се върне в места с изграден, в някаква степен, стаден имунитет. Промяната в поведението на хората също ще има много по-голям ефект, щом има достигнат процент на общо заразяване на населението.

Затова и общностите трябва да бъдат разглеждани като разделени на подгрупи по възраст, раса, социална йерархия. Така подходът ще бъде най-правилен и ще могат да бъдат защитени хората с най-слаб имунитет.

Според изследователите, най-голям ефект от имунизацията ще има, ако тя се приложи първо на хора, изложени на свръхразпространение на вируса.

Те правят аналогия с пневмококовата ваксина, която започва да се прилага на деца в началото на 2000-та година, а процентът на бактериална пневмония при възрастни хора бързо спада, поради „стадния ефект“. 

Ситуацията в България

Според доц. Андрей Чорбанов от Департамента по имунология в Института по микробиология към БАН, голяма част от българите вече са се сблъскали с коронавируса и за огромен брой хора, през които е преминал коронавирусът, никога няма да бъде доказано, че са позитивни. 

Всички здрави хора би трябвало да прекарат коронавируса, защото само така те няма да бъдат потенциални вирусоносители и да заразят рисковите групи.

Рисковите групи – възрастни и хронично болни, категорично трябва да се пазят.

Сблъсък с COVID-19

Защо спазването на 2 метра дистанция помага?

Коронавирусът се разпространява главно чрез капчици от устата и носа, особено когато кашляте или кихате. Учените основават препоръката си  на факта, че повечето големи капчици, които хората изхвърлят, когато кашлят или кихат, ще паднат на земята в рамките на въпросното разстояние. Но тези 2 метра не са вълшебно число, което гарантира пълна защита. Кихането например може да изстреля капчици много по-далеч, показва скорошно проучване . 

Правилото е: Трябва да спазвате дистанция най-малко от два метра, особено когато е ветровито. Използвайте маска по всяко време, дори когато смятате, че сте достатъчно отдалечени.

Имам антитела. Имунизиран ли съм?

Към момента сте имунизиран,  поне за няколко месеца.  Хората, заразени с коронавирус, обикновено произвеждат имунни молекули, наречени антитела, които са протективни протеини, в отговор на инфекцията. Тези антитела могат да са в организма само от два до три месеца, което може да изглежда притеснително, но това е напълно нормално, след като острата инфекция отшуми. Възможно е отново да се заразите с коронавирус, но е много малко вероятно да се случи в кратък период от първоначалното заразяване.  

Какви са правата ми, ако се притеснявам да се върна на работа?

Работодателите трябва да осигурят безопасно работно място с правила, които защитават всички еднакво. Ако някой от вашите колеги има положителен резултат за коронавирус,  работодателят трябва да уведоми своите служители, без да разкрива името на болния служител.

Как ще изглежда училището през септември?

На различни места по света учебната година вече започна - присъствено или дистанционно. Двете най-големи държавни училищни общности в Калифорния - Лос Анджелис и Сан Диего - заявиха, че обучението ще бъде дистанционно само през есента, като се позовават на опасенията, че нарастващите коронавирусни инфекции в техните райони представляват твърде тежък риск за учениците и учителите. На много места се разработват хибридни планове, които включват присъствено и онлайн обучение. В България учебната година започва присъствено, като учениците с медицински проблеми ще имат избор за дистанционно образование.

Източници:  Ню Йорк Таймс, Нова телевизия

Още по темата: 

Безопасно ли е децата да се върнат на училище?

Учебната година започва присъствено

Окончателно е решението новата учебна година да стартира в реална учебна среда. Само по медицински причини децата ще могат да бъдат извинявани от присъствено обучение и да учат дистанционно, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев.

"Следващата година ще бъде трудна за всички ни, - родители, учители, деца, защото пандемичната обстановка ще се усложнява. Спряхме на стратегията – ако има болни деца или учители, веднага преминаваме в обучение в електронна среда. Допълнение към тази стратегия е, че вътре в паралелките не може да има дистанция, но можем да приложим разделяне между класовете, - по примера на детските градини, които са отворени още от май", обясни министърът.

"С промени в Закона за училищното образование предлагаме обучението в електронна среда да бъде избираемо – това касае деца, които имат компрометирана имунна система – детето, ако е болно, си учи вкъщи, заедно с класа, като за това ще е нужна подкрепата на учителите. С промени в Закона тази форма ще стане много гъвкава и удобна за децата. Нека се прави разлика между дистанционно обучение и такова в електронна среда – в такава среда детето присъства в класната стая чрез електронно устройство. 

"Ако едно дете е болно или е застрашено здравето на голяма група деца, преди излизахме в грипна ваканция. Това беше чиста загуба на време. Вече до 30 дни ще има възможност за обучение в електронна среда", обясни министърът.

Децата с хронични проблеми ще учат вкъщи. 

Възможен е компромис при деца със заболявания. Само по медицински причини някои деца могат да си останат вкъщи и ще има компенсация с дистанционно обучение. Ще се изисква медицинска бележка за по-трайно отсъствие.

Учениците да стоят колкото се може по-малко време в коридорите и да носят маски. В началото на всеки час ще се беседва с децата относно препоръките. 

В университетите има повече възможност за гъвкавост. Очаква се вузовете да правят т.нар. "превключване" на дистанционно обучение, но учебната година се очаква да започне присъствено. Яснота за мерките в училище ще има до края на месеца.

Източник: Нова телевизия

Още по темата:

За правото на избор при пандемия

Безопасно ли е децата да се върнат в училище 

Автор: Мария Пеева

Знаете ли как родителството може да стане много по-лесно занимание? Като оставим децата да следват природата. Да, така е. Децата са естествени имитатори. Когато двегодишният палавник извади всички дрехи от шкафовете, той не прави беля, той ви помага да подредите. Когато тригодишното дете счупи скъпата си играчка, то просто я “ремонтира”, както е виждало да прави баща му. Те декорират тапетите с рисунки, за да стане дома ни по-красив и разсипват брашното, защото искат да сготвят. Винаги се радвам, когато ние, родителите, успеем да уловим момента и да канализираме енергията и стремежа на децата да придобият уменията на възрастните в полезни занимания. Понякога е трудно, понякога е бавно, но в никакъв случай не е невъзможно.

Пример за това е мини шеф Ивет, малката готвачка от семейство Трендафилови от Варна, които са посланиците на ЛИДЛ за август - месеца на сладоледа. Майката Габриела поощрява малката Ивет и двете заедно превръщат детските игри в интересни кулинарни забавления, а рецептите споделят и на страничката си. Пробвайте и вие! Не само защото е забавно, а защото и когато готвим с децата, ги учим на куп полезни и практични умения. И преди съм споделяла какви по-точно, но нека си ги припомним.

1. Фина моторика. Готвенето развива фината моторика на малките пръстчета и ръчички не по-малко от рисуването. Да месиш тесто или да трошиш сиренце, да бъркаш яйца, да късаш на парченца зеленчуци – това за всяко дете е далеч по-забавно от играта с пластилин.
2. Концентрация. Децата обичат да правят неща с конкретна цел и видим резултат. В този смисъл готвенето може да се приеме като една от най-добрите игри за развиване на умението да се концентрираш. Готвенето е мисия, която не допуска разсейване, ако искате да я свършите успешно. Попитайте мен – нямат брой ястията, които съм загорила, защото решавам набързо да свърша нещо междувременно.
3. Готвенето е точна наука. Имате съставки, време за приготвяне, последователност на действията и прецизност. Същинска задача по математика с елементи на физика, химия и всички точни науки. Докато детето готви, то вижда науката в действие. Вижда как продуктите променят агрегатното си състояние, как течното кексово тесто се втвърдява, как питката бухва, как водата, лукът и твърдите бобчета се превръщат във вкусна яхния, как оризът изпръхва от водата, как баницата от жълта променя цвета си в кафява. Същинска магия, като всяка наука, впрочем. И малкият любознателен човек ви задава все по-смислени и интересни въпроси.
4. Готвенето учи на предпазливост. Да, все ще се случи някога да се порежат, боцнат, да им залюти на очите или опарят. Затова и действията с горещите съдове и уреди са за майката или таткото, докато те не свикнат да боравят с тях. Но ще забележите как стават все по-пъргави и оправни, нищо че още се качват на столчето, за да стигнат мивката. И съответно, ще се научат да се пазят от врящата тенджера, да проверяват дали котлонът е изключен и дали ножът е сложен на безопасно място, а не на края на масата, откъдето лесно може да падне на крачето им.
5. Готвенето е и творчество. Нищо че е точна наука. Развива и въображението. Винаги има какво да се добави и прекрои в една рецепта, с какво да се експериментира. Смути с банан, мляко и течен шоколад? Ами, страхотно е. Мъфини с желирани бонбончета? Трябва да ви кажа, че се оказа много сполучлива рецепта. Може и да я патентоваме някой ден, ако никой друг не се е сетил досега.
6. Готвенето се отразява добре на апетита и учи децата да опитват нови ястия. Дори злоядите деца хапват с удоволствие нещо, в чието приготвяне са взели участие. Което никак не е за подценяване. Освен това е удобен момент да им обясните защо е толкова важно да се храним здравословно и с балансирана диета от всички нужни на организма продукти. Само че не използвайте тези думи. По-скоро разиграйте някоя приказка с тиквичките, лука и чушката, докато приготвяте супата.
7. Готвенето учи на ред. Особено ако след това заедно почистите и приберете всичко на мястото му. Това е трудно и родителите често предпочитат да го свършат сами, вместо да се занимават с детето. Но е важно то да знае, че раздигането и миенето са част от процеса на готвене. Защото най-ужасните готвачи са тези, които оставят такава бъркотия в кухнята, че си казваш: Да бяхме поръчали пица.
8. Готвенето е споделяне. Споделяте не само ценно време с детето си, но и житейски опит. Говорите си за всякакви неща, разказвате си как е минал денят. И най-важното е, че правите нещо заедно, и то нещо, което е интересно не само за единия. Не всяка майка умее и обича да играе с децата на съвсем детски игри. Аз например харесвам някои настолни игри и конструктори, понякога и рисувам, обичам да чета книжки. Случвало се е да поиграем на криеница или гоненица. Но всичко това правя по задължение. Докато готвенето наистина ми е приятно и забавно, особено когато го споделям с детето си.
9. Готвенето е независимост. И една от първите крачки към порастването. Според възрастта си детето първо се учи да яде само, после да си сервира и раздига масата само. Логичната стъпка е да се научи да готви, а някой ден да порасне голям мъж или жена и да може сам да си вади и хляба.

И ако все още не сте убедени, че е добра идея да пуснем малките деца в кухнята, вижте това видео с мини шеф Ивет, която приготвя сладкиш с маскарпоне и круши.

Ето и още няколко рецепти от страничката й, които са лесни и можете да включите и съвсем малки помощници в приготвянето им:

Кашкавалени солети:

Мини шеф Ивет направи кашкавалени солети, които свършват толкова бързо, колкото и се правят.

Необходими са ви:

*200 гр. кашкавал - настърган на ситно

*50-60 гр. масло на стайна температура

*Подправки: босилек, самардала, чубрица, сминдух

*100 мл. прясно мляко

*Брашно от лимец - колко поеме, може би около 10 с.л. или 300 гр.

Имате два варианта да оформите солетите:

Замесва се тесто, което се разточва на тънка кора и се реже на ленти, които се дооформят допълнително с ръце. Или просто късате малки топчета от тестото и оформяте.

Солетките се пекат на 190 градуса до готовност.

Да ви е вкусно! 

Дип от нахут и печен червен пипер:

Необходими продукти:
* 300 гр предварително накиснат и сварен нахут
* няколко печени червени чушки
* щипка сол, черен пипер
* няколко листа свеж босилек
* сирене - зряло или крема, около 150 гр
* чесън 
* малко зехтин , шарлан или олио
* 1 ч.л. лимонов сок или ябълков оцет 

Блендирахме всички продукти, овкусих, изстудих и сервирах с тортиля питки.

#бъдетевкусни

Вкусни солени "битити" 
Мини шеф ги хапна за закуска с чаша айрян.

Необходими продукти:
* 150 гр брашно тип 650
* 3 с.л. царевично брашно
* имах около 100 гр останали от Ивет в хладилника кашкавал и сирене, които настъргах на ситно ренде.
* 1 яйце 
* 120 гр краве масло на стайна температура
* пера от зелен лук
* свежи листа магданоз, босилек, суха мащерка

Смесих всички продукти и оформих тесто. Оставих го в хладилника за 30 мин. После оформих бисквитките , като върху всяка сложих различна свежа подправка. Пекох, в тава застлана с хартия за печене, около 20 мин или до златисто на 190 градуса в предварително загрята фурна.

Можете да видите още много забавни рецепти и видеа на страничката на малката сладурана и нейното мило семейство. Те бяха посланици за август на Lidl, чрез които откриваме както любими продукти във веригата, така и интересни хора с вълнуващи професии и занимания от близки и далечни кътчета на България. През септември очаквайте още едно усмихнато семейство. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.

Фалшивите новини убиват. Това доказва изследване, според което най-малко 800 души са умрели и около 5800 души са били приети в болница заради дезинформация във връзка с коронавируса в социалните медии.

Изследването проследява 2311 съобщения за слухове, стигма и теории на конспирацията на 25 езика от 87 държави. От тях 2049 (89%) от съобщенията са класифицирани като слухове, 182 (7,8%) като теории на конспирацията, а 82 (3,5%) като стигма.

Сред всички проследени информации, 24% са свързани с болест, предаване на вируса и смъртност; 21% мерки за контрол; 19% за лечение и излекуване; 15% за причината за заболяването, включително произхода; 1% за насилие; и 20% - други. От изследваното съдържание на 2276 текста: 1856 твърдения се оказват неверни (82%), 204 са верни (9%), 176 са подвеждащи (8%) и за 31 няма доказателства (1%).

Повечето от слуховете, стигмата и теориите за конспирация идват от Индия, САЩ, Китай, Испания, Индонезия и Бразилия.

Популярният мит, че консумацията на силно концентриран алкохол може да дезинфекцира тялото и да убие вируса, циркулира в различни части на света. След тази дезинформация над 800 души умират,  5 876 са хоспитализирани, а 60 са развили пълна слепота след пиене на метанол като лек на коронавирус.

Подобни слухове са причинили 30 смъртни случая в Турция. В Индия 12 души, включително 5 деца, са заболели, след прием на течност, произведена от токсичното семе Датура (местното растение ummetta) като лек срещу коронавирусната болест. Съобщава се, че жертвите са гледали видео в социалните медии, в което се казва, че семената на Датура създават имунитет срещу COVID-19.

Как да бъде проведена предстоящата учебна 2020/2021 година в условията на пандемия - дискусиите за това текат все по-разгорещено и на всички нива. Група от над 2000 родители внесе отворено писмо до институциите. Писмото е на база петиция, чиято основна цел е всеки родител да има право на избор за онлайн обучение на детето си. 

Ето и пълния текст на писмото:

ДО
ПРОФ. Д-Р КОСТАДИН АНГЕЛОВ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ДОЦ. Д-Р АНГЕЛ КУНЧЕВ
ГЛАВЕН ДЪРЖАВЕН ЗДРАВЕН ИНСПЕКТОР
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И
НАУКАТА

Относно: Провеждане на учебната година 2020/2021 в условията на пандемия

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Ние сме загрижени родители на много български деца и сме силно притеснени от решението на МОН учебната година да започне присъствено в контекста на епидемичната ситуация в България и по света. Обединихме се около идеята си за безопасно образование от м.септември 2020 г. и създадохме електронна подписка, която вече е подкрепена от множество граждани. Комуникираните публично до този момент решения на Отрасловия съвет при МОН очевидно противоречат на всички препоръчвани мерки за предпазване от заразяване с COVID-19: в училищата ще се струпват много хора, маските няма да бъдат задължителни, а спазването на дистанция е практически невъзможно.

Сред семействата на учениците и учителите се създава все по-голямо напрежение заради липсата както на реалистични предложения и прогнози за началото на учебната 2020/2021 г., така и на диалог между гражданите и институциите. По тази причина се обърнахме за становище към обществено активни учени и лекари. По отношение на наше запитване за началото на учебната година в училищата позицията на д-р Александър Симидчиев, пулмолог и началник на функционалното отделение към Медицинския институт на МВР, е, че е необходимо да има индивидуализиран подход и право на избор (между дистанционна и присъствена форма – б.а.). По думите на д-р Петър Марков, лекар епидемиолог и преподвател в London School of Hygiene & Tropical Medicine, на фона на тревожния ръст на заболели от коронавирус в България и непрекъснато нарастващата смъртност „започването на присъствена учебна година много бързо ще превърне хилядите училища в множество епидемични огнища. Поради безсимптомното протичане на инфекцията при децата, това по дефиниция ще бъдат епидемиологични огнища, които ще бъдат особено трудни за откриване. Те като правило най-вероятно ще бъдат установявани с голямо закъснение, чак в резултат на симптоми на вторично заразени възрастни в семействата на учениците, т.е. не с един, а с почти два инкубационни периода закъснение.
Това ще прави често невъзможно издирването на контактни навреме, преди те самите да са станали заразни и да са предали инфекцията нататък.

Коронавирусът се предава основно по въздушно-капков път, така че дезинфекцията едва ли ще го спре. А как се дезинфекцира въздухът в една класна стая, в която почти непрекъснато стоят 25-30 деца? Експериментът на германските учени показва, че при такъв брой хора в 30 кв.м. въздухът в помещението ще бъде заразен за не повече от 10 минути. Казва се, че повечето деца и младежи не боледуват тежко от този вирус. Но съобщения от Израел, САЩ, а вече и от България носят друга информация: в началото на юни израелското правителство е било принудено да затвори училищата, след като 2026 ученици, учители и училищен персонал се оказват заразени с коронавирус. 28 147 ученици са поставени под карантина като контактни лица. В едно училище е имало над 130 случая. В рамките на месец след отварянето на училищата случаите в страната скачат от 50 на ден до 1500 на ден. По официални данни на правителството училищата са на второ място по заразяване в страната през юни - именно когато на учениците е позволено да ходят без маски заради високите температури. У нас се зарази целият детски футболен отбор на Ямбол и за съжаление в статистиката вече е и починалият деветнадесетгодишен младеж от Велико Търново.

Едно от най-новите и най-задълбочените научни изследвания на връзката между отварянето на училищата и нарастването не само на броя на заразените, но и на тези с тежка клинична картина и/или с летален изход посочва, че повече от 40 000 потенциални жертви са били спасени благодарение на затварянето на средните училища и университетите в САЩ6. Същевременно СЗО заявява, че младежите са тези, при които ръстът на заразените в Европа е най-висок, а в интервю д-р Фаучи потвърждава същото за САЩ. Българските учени също говорят за много вероятен голям ръст на заболели през есента (проф. Николай Витанов, напр.), но за разлика от други държави у нас никой не показва на гражданите статистика колко от заразените са безсимптомни деца и младежи.

Не е малък броят на децата и младежите в училищна възраст с хронични заболявания. Получихме актуална информация от Националната асоциация на децата и младежите с диабет, според която засегнатите от заболяването ученици имат съществени затруднения с посещаването на учебни занятия присъствено дори и в „нормални“ времена, а в условията на пандемия за тях получаването на качествено образование може да се окаже невъзможно, ако бъдат принудени да преминат в самостоятелна или индивидуална форма на обучение поради липсата на избор между присъствено и дистанционно.

Всички ученици живеят със своите родители, а някои от тях и с баби и дядовци. Освен това последните изследвания показват, че децата над 9 години разпространяват вируса както възрастните. Не е за пренебрегване и фактът, че и деца и възрастни без хронични заболявания прекарват вирусните инфекции тежко – особено тези от тях, които не са се срещали по-рано с грипните вируси например. В предстоящия есенно-зимен сезон освен грипните вируси ще продължи да циркулира и COVID – 19, а това ще постави в опасност тези, които се разболеят от грип, защото ще бъдат с отслабен имунитет и затова изложени на още по-висок риск от инфекция с коронавируса.

Посещаването на училище е задължително, но при всички положения много повишава риска от заразяване поради спецификата на предаване на вирусите. Сравнението с детските градини е несъстоятелно, тъй като нито децата са толкова много както в големите училища в големите градове (а те ще бъдат и най-засегнати), нито пък съществува непрекъснато движение на големи групи както в сградите и дворовете на училищата. Липсата на статистика поражда и съмнения, че информация за евентуално заразени по-голям брой деца, учители и друг персонал в детските градини се прикрива. Тук трябва да подчертаем и факта, че много ученици ползват градския транспорт (в големите градове някои сменят и по два автобуса), за да се придвижат от и до училищните сгради, и то обикновено в пиковите часове, когато автобуси, тролеи, трамваи, метро са изключително натоварени. Ето още една верига на потенциално заразяване, анализът на която трябва да стане основа за обективна прогноза по отношение на училищата като възможни огнища. Освен това в детските градини децата се хранят в стаята на съответната група, а при учениците това не е така. В бюфетите, ако ги има, стават струпвания, същото се отнася и за столовите.

Предложението да се регулират тези струпвания отново ще бъде вменено като задължение на учителите, което е абсолютно недопустимо от гледна точка на опазването на тяхното здраве. Недопустимо е и в междучасията децата да закусват в класните стаи, защото се предвижда в тези часови отрязъци помещенията да се дезинфекцират. В такъв случай коридорите ще се превърнат в огнища. Все пак коронавирусната инфекция се разпространява по въздушно-капков път. Излишно е да посочваме и че в училищата масово санитарните помещения са в ужасно състояние, липсват топла вода, сапун, хартия, а обслужващият персонал е твърде малко. 

Известно е, че средната възраст на учителите в България е висока: 52 – 54 години.Голяма част от тях, дори и от по-младите, имат хронични заболявания. Може да се направи обективна прогноза, че рискът от усложнено протичане на инфекцията при учителите е много голям не само заради възрастта и наличните здравословни проблеми, но и заради вече доказаният факт, че колкото по-висок е вирусният товар, толкова по-тежко протича болестта. Вече беше заявено, че носенето на маски ще бъде по желание, а в действителност това е единствената приложима в някаква степен мярка от предложените от МОН. В затворени помещения, в които приблизително 30 души дишат един и същ въздух без маски в продължение на 6 - 7 учебни часа по 40 - 45 минути, никаква дезинфекция не може да помогне и поетата вирусна „доза“ дори ако само един човек е заразен, ще бъде много голяма. Това прави училищата опасни места не само с оглед на разпространението на вируса, но и с оглед на възможен голям брой тежко заболели и/или загинали деца и възрастни.

Въз основа на изложеното по-горе и съгласно чл. 171. (1) от ЗПУУО, който гласи:

„Децата, съответно учениците имат следните права:

1. да бъдат обучавани и възпитавани в здравословна, безопасна и сигурна среда...“,

настояваме:

1. Да бъде спазено нашето право да изберем дистанционно обучение за децата си, поне докато не се въведе ваксина, която да е достъпна за всеки желаещ. Наясно сме, че част от родителите на ученици в България искат присъствено обучение, което е тяхно право, но то не може да е за сметка на нашето право да решаваме какви рискове за здравето и живота на децата си, на нас и на нашите родители сме готови да поемем. Разрешаването на избор между дистанционно и присъствено обучение за всички ученици, а не само за тези от 5. клас нагоре и за хронично болните, ще намали напрежението в обществото и ще удовлетвори по еднакъв начин всички родители на деца в ученическа възраст.

2. Дистанционната и присъствената форма да се провеждат едновременно. Докато една част от децата са в клас, другата част, чиито родители са избрали дистанционна форма, могат да следят часа в реално време от вкъщи, а това ще е добре и за тези, които са в класната стая, защото те ще са по-малко. За целта е необходимо училищата да бъдат снабдени с достатъчен брой устройства и
камери.

3. Като алтернатива на искането ни по т.2. предлагаме децата в дистанционно обучение да бъдат организирани в отделни паралелки на училищно, общинско, областно или национално ниво в палтформата Тиймс например, така че да се оптимизира дневното и седмичното разписание на учителите и на учениците.

4. Учениците в България да бъдат равнопоставени с децата на българите в чужбина по отношение на възможността за избор между присъствена и дистанционна форма на обучение.

5. Да се разреши на учителите, които желаят това, да преподават от домовете си.

6. Да се изготвят и приемат необходимите промени в нормативни актове и във финансирането на училищата, за да се осигури дистанционното обучение и заплащането на тестовете за COVID-19 на учениците от Здравната каса.

7. Експертите, въз основа на чиито становища са взети едни или други мерки и решения, да ги изложат писмено, да ги публикуват и да ги удостоверят с подписите си.

Липсата на научни изледвания за нашата популация, комуникирани по достъпен за широката публика начин, води до недоверие в институциите, които са призвани да определят правилното поведение на гражданите в условия на пандемия и да ги убеждават в необходимостта от спазването на прилаганите мерки. Това е и причината, поради която по-голямата част от българските граждани са сигурни, че пандемията е измама и че инфектирането с COVID-19 е безобидно „грипче“, което всички ще преборим с „Имунобор“. Пред Нова телевизия доц. Ангел Кунчев заяви, че сега "заразяването става по-лесно - необходимо е по-малък контакт и по-малко време - дори час-два в затворено помещение са достатъчни.“ А в сутрешния блок на бТВ от 4 август 2020 г. друг специалист – проф. Ива Христова, предупреди, че "вирусът води до усложнения, които медицината не може да овладее".

Следователно в действителност никой не знае колко тежко ще прекара коронавируса. Учители, родители, баби и дядовци, а, недай Боже, и деца може да платят с живота си!

Настояваме да не отнемате правото ни да вземаме решения, касаещи живота ни и този на нашите семейства!

Бележка на редактора: Споделих това писмо, защото съм убедена, че макар и трудно, не е невъзможно да се осигури избор за дистанционно обучение на семействата, които предпочитат този вариант. Проведената от нас анкета във фейсбук показа следните резултати - 82 процента от родителите искат присъствено, 18 процента - дистанционно обучение, а една четвърт от гласувалите над 4000 души са за хибридно образование, което включва и двете. 

Още по темата: 

COVID-19: Две добри новини за есента

Автор: Светослав Колев - Светлик

Иска ми се да бях познавал по-добре дядо Кольо. За да ми разкаже за камъните, които е местил като млад. За росата рано сутринта, когато животните още не са се събудили. Иска ми се да ми разкаже за мечтите, които е имал и за това колко от тях е докоснал. За скромната любов, следи от която все още прозираха от черно-бялата фотография, окачена на кирпичената стена над леглото. Как ми се иска да седнем под астмата и кротко да отпиваме от студената ракия, а той да ми разказва за пехливанските турнири, и за онова момче с широките рамене, което е тръшкало на уморената земя и най-лютите турски пехливани. Да можех да го попитам и за неговия дядо, и за прашните пътища, по които е вървял. Да го помоля да разкаже приказките, с които ме приспиваше и на моя невръстен син. Да излезем отново с каручката в полето за сено и той за пореден път да ми нарисува с прости думи как пробожда с косата връхлитащия го огромен глиган, а аз да се повдигам на пръсти, и да откъсвам ябълки от натежалите клони... 

Иска ми се да бях познавал по-добре баба Станка. Да я погледна в усмихнатото лице и да разбера мъдростта на живота. Всички казваха, че пее много хубаво, но така и не я чух да запее нито веднъж. За това пък се вайкаше напевно и всички я имитираха с обич. Да я попитам дали е играла кръшни хора като млада, тогава когато времето е било спряло. И после дали е забелязала шеметния му ход, отглеждайки четирите си деца. А накрая, когато слънцето вече е залязвало, дали си е спомнила най-красивата песен... 

Иска ми се да бях познавал по-добре дядо Стоян. За да го попитам дали мълчанието е наистина злато, и защо е винаги тъжен, а не помня дори гласа му. И за оная голяма, внушителна пушка, опряна на стената в стаичката на пазача долепена до огромните силози за жито, с пушилката от гълъби около тях, и дали е гърмял някога с нея. Да го попитам дали е истински живота, и защо сме тук. И колко силно е искал, а колко невъзможно е било... 

Иска ми се да бях познавал по-добре баба Ганка. Да се вгледам в добрите й очи и да й кажа, че я обичам. Че споменът за гласа й ме спасява и от най-тежките кошмари. А дребните, сбръчкани ягоди в малката градинка са най-вкусния плод, който някога съм опитвал. И да й призная, че сега искам да ме беше водила всеки божи ден до училищния двор, а не само веднъж - тогава, когато я отпратих, може би защото си мислех, че вече съм голям. И да я попитам, дали знае къде отиваме, когато пътят свърши и дали някога е вярвала, че животът е по-силен от смъртта.... 

Иска ми се да ги бях познавал по-добре..., за да стана по-добър човек. Иска ми се, но времето ми свършва и останаха само няколко отчупени парченца спомени...

Може да харесате също:

Тя, моята дружинка

Пазете бабите и дядовците