Автор: Виолета Йорданова

Студено и дъждовно е навън. Четиригодишната ми дъщеря щурмува всекидневната, а аз бленувам дъждът да спре, за да я изведа, защото нервите ми са ,,лекичко" опънати от нестихващия шум, който тази малка хала произвежда.

Решавам да я помоля да понаучим някое стихотворение, тъй като за две години и половина в детски заведения никога не ми каза и едно-едничко стихотворение или поне песничка. Отчаяно подавам книжката с пъстри и според мен интригуващи страници, тя с усмивка я поема в ръцете си и душата ми ликува. В този миг цялото ми същество почувства блаженство, защото убедих тази малка калпазанка да поседи с мен и да ангажира вниманието си с книжка. Малките й ръчички започнаха ревностно да разгръщат страничките, а аз с нетърпение очаквах да избере стихотворение, което да научим. Идея си нямате каква гордост изпитах, че съм я убедила, защото по принцип е изключително палава и енергична червенокоска, чието внимание не може да бъде привлечено повече от десет минутки върху нещо. Но ,,Еврика!" вече минава десетата минута и ние спокойно разлистваме страниците.

Изведнъж тя спря и аз в очакване я попитах дали е избрала стихотворение. Малката госпожица се усмихна, погледна ме и каза:

- Евалата, мамче, но ми се танцува и не искам тази книжка! 

Сякаш вулкан започна да хвърля върху мен горящи камъни покрити с лава, пот изби върху челото ми, очите ми изскочиха, подобно на онези гумени кукли, които като ги стиснеш се получава този ефект. Хвърли книжката и пусна силно музиката. Оставих я да потанцува, а в главата ми ,,танцуваха в ръченица " думите ЕВАЛА и МАМЧЕ.

Бях отчаяна - казвам ви, помислих си, че от устата на моето дете, освен разговорни изрази нищо градивно няма да чуя. Седнах мълчаливо и я наблюдавах, казах си, че може би танците ще й вървят, не учението. Не може всички деца да са ученолюбиви, успокоявах се аз. Легнах на дивана и вперих поглед в тавана. Изведнъж музиката спря и малката пусна телевизията на някакъв детски канал.
След малко тя се обърна към мен и ми каза: 

- Ето това е животът!

Както бях потънала в размисли я погледнах и попитах знае ли какво означава думата ,,живот ", а тя знаете ли какво ми отговори?

- Да, означава да обичаш някой добър като теб.

Мили хора, такива моменти на просветление сигурно получава всеки родител, но аз искрено съжалих, че минути преди това съм си представяла дъщеря си като най-неученолюбивото дете на света. Светлина в тунела имало...

Другата страна на самостоятелността

Започнахме следната игра - питах я какво според нея означават следните думи и вижте какви отговори получих:

Съдба - кофа за боклук, от която можем да извадим всякакви неща - мръсни и чисти.

Щастие - това съм аз за вас с тати.

Тъга - когато искаш да се покатериш по една дъга, но не можеш.

Семейство - когато ти и тати ме обичате.

Красота - да оцветяваш дъга и да миришеш на бебе.

Може би моята палавница ще наблегне на философията един ден, а не на вече написаното от друг, не знам...

Но едно знам със сигурност - никога повече няма да я подценявам, защото всяко дете крие в себе си вселена от морални ценности. Много по-значими за изграждането на една стабилна личност в бъдеще.

Може да харесате също:

Денят, в който престанах да бързам