Това прекрасно писмо ни изпрати една млада жена, която с болка и обич изразява тревогата си за възрастната си майка. Споделяме го с вас, не само защото е толкова красиво и искрено, но и защото това е сериозен проблем за много възрастни хора в България, които сякаш губят волята си за живот. 

Вече съм пораснала и съм мама, а моята мама е златна баба. Това писмо е до нея и до всички, които смятат, че да се грижиш за себе си има давност...

В България се наблюдава една ужасна и тъжна тенденция хора, след определена възраст, да неглижират здравето си до степен да идат на лекар, когато вече няма накъде. Да казват – „закога да се оперирам, лекувам, глезя, променям начина си на живот“. Да смятат, че времето им е минало, че са стари и не може да им се помогне. Да чакат да си идат...

Знам, че те е страх, мамо. Знам, че те е страх от старостта и това, че ще си по-слаба, по-малко можеща. Но ти си ценна, защото те има, това стига!

Страх те от диагнози, лекари, промени. Мен също ме е страх. Но да намериш причината е половината решение, нали!? Ще се справим заедно.

Страх те да не тежиш на децата си... Но как ще тежи Мама? Позволи ми да съм до теб и да се погрижа, както ти си се грижила и грижиш за мен.

Страх те е, защото пред някои неща си безсилна. Безсилна съм и аз, но няма да те дам, не и без борба.

Уроците, които научих от мама

Казват, че детето трябвало да се погледне през очите на майка си, за да види колко е прекрасно.

Може би майките трябва да се погледнат през очите на децата си, за да видят колко са важни, ценни и обичани - завинаги.

Грижете се за себе си, майки, независимо дали сте на 50, 60, 70 или 100, защото възрастта е само цифра, когато има толкова много обич за споделяне!

Обичам те, мамо!

Препоръчваме ви още:

Господи, колко си хубава, майко!

Майките също сънуват

Земните ангели са с образ на жена