Няма извинение за домашното насилие, но за да разберем това явление в нашето семейство и общество, нека погледнем причините:

• Домашното насилие е породено най-вече от патриархалните норми в обществото. То има своите корени в традиционно подчинената роля на жената в личния и обществения живот. За съжаление, все още цари схващането, че мъжете са по-висши, а жените са вещи, които те могат да третират, както намерят за добре. Често дори за мъжете е гордост това, че държат жената в подчинена позиция. Шамарите, и въобще насилието, понякога са повод за хвалба сред приятели.

• Ниският социален и икономичен статус на жените може едновременно да е причина и следствие от насилието. Тежкото социално и икономическо положение се отбелязва като причина за нарастването на домашното насилие. Натрупването на отрицателни емоции се пренася вкъщи, където между четири стени насилникът може да отреагира агресивните си пориви. Домът е защитеното за него място. От една страна актът на насилие рядко излиза извън семейството, а от друга страна той не се наказва. За съжаление, българските мъже нямат придобити навици за отреагиране на агресивните пориви по подходящ начин и често ги насочват към хората, които стоят най-близо до тях.

• Едно от нещата, които със сигурност се знаят за насилието, е, че то в най-голяма степен е свързано с модела на поведение, който се наблюдава в първичното семейство. Когато децата израстват в семейства, в които насилието над жената е толерирано, е много вероятно да пренесат модела, който са наблюдавали, при изграждането на вторичното си семейство. Момичетата често стават жертви, тъй като за тях това е участта на жената - да бъде физически и психически малтретирана, и съответно момчетата от тези семейства често стават насилници. Ако момичето е израствало в семейство, в което побоите от страна на бащата върху майката са били ежедневие, то обикновено заема страната на майката. Става свидетел на послания като: „Една съпруга трябва да търпи, да понася насилието, да е смирена и да се грижи за семейната цялост. Ти, като дъщеря, също трябва да търпиш.” Жената, жертва на насилие, живее с убеждението, че за да бъде обичана, трябва да заплати по някакъв начин и се оставя да бъде малтретирана. Ако момчето е живяло в подобни условия, често то се научава да бъде грубо, защото това е неговия модел за „истински” мъж. При конфликт с партньорката се държи като „истински” мъж и удря. То не познава други начини за справяне с проблемите и повтаря заучения модел.

Жената, жертва на домашно насилие, много често:

• смята, че ако приеме насилието ще разреши семейните проблеми;
• поема вината върху себе си за всичко, което се случва в отношенията с партньора;
• има ниско самочувствие и смята, че не притежава личностни и социални умения и трябва да се подчинява на партньора си;
• расте в семейство, в което има насилие. 

Мъжът, който упражнява насилие над партньорката си, много често:

• смята, че насилническото му поведение е за доброто на семейството и неговото благополучие;
• за да се справи с чувството си за вина, предизвикано от упражненото насилие, мисли, че във всяко семейство е редно да се спазва правото на по-силния;
• нахлува рязко в личното пространство на партньорката си, без да си даде сметка, че това измъчва жената;
• расте в семейство, в което има насилие.

Имаш нужда от помощ?

Тест, с който ако поискаш, бързо можеш да провериш дали човекът, с когото излизаш или живееш, е склонен към насилие.

1. Партньорът ти ревнува ли те от твоите познати и приятели?

2. Сам ли взима решения, които засягат двама ви?

3. Страхуваш ли се да бъдеш себе си, когато си с него?

4. Подлага ли те на „разпит” – с кого си говорила, къде си ходила, какво си правила?

5. Има ли конфликти със семейството и приятелите си?

6. Губи ли търпението си лесно?

7. Чувства ли се раздразнен или наранен, когато не му обръщаш достатъчно внимание?

8. Виждала ли си го да хвърля, удря или чупи неща, когато е раздразнен?

9. Има ли видими проблеми с контролирането на своя гняв?

10. Заплашвал ли те е, че ще удари, теб, твой роднина или приятел?

11. Заплашвал ли те е, че ще те напусне, ако му се противопоставяш?

12. Удрял ли ти е шамар, или те е ритал, блъскал, душил?

13. Искал ли е да правите секс, след като те е заплашвал или удрял?

14. Насочвал ли е пистолет или друго оръжие към теб?

Ако си отговорила с „ДА” на няколко, или на всички въпроси, твоята връзка е застрашена. Ако имаш нужда да поговориш с някого, можеш да се свържеш с екипа на фондация П.У.Л.С на телефон 076 60 10 10, да пишеш във фейсбук страницата или на e-mail Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Насилието в семейството и обществото е реалност – реагирай, преди да е късно. 

Фондация „П.У.Л.С.“ е неправителствена организация, която повече от 18 години оказва помощ и подкрепа на пострадали от насилие. Всяка година над 300 жени прекрачват прага на организацията в търсене на помощ, закрила и разбиране. „П.У.Л.С.“ предоставя безплатна помощ и подкрепа за пострадали от насилие. Екипът е съставен от психолози, социални работници, юристи и доброволци, които ежедневно работят за закрила живота и здравето на всички потърсили помощ. Ако сте жертва на домашно насилие, обадете се на телефон 076 60 10 10, пишете във фейсбук страницата или на e-mail Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Препоръчваме ви още: 

За цветята, поднесени с юмрук

Аз, жертвата

Феминичидио – италианската дума за женоубийство