Автор: Мария Пеева

Често ме питат как се справям, как ми остава време и да пиша, и да превеждам при такова голямо домакинство – две кучета и котка, готвене, пране, гладене, чистене за четири деца и съпруг, (големият ми вече има свой дом, та останаха три). Истината е, че НЕ СЕ СПРАВЯМ. Ако трябва сама да правя всичко, просто не се справям. Сам воинът не е воин. Труп е. Или къщата ще затъне в мръсотия и ще ядем сандвичи и пица, и работата ми ще върви. Или ще си зарежа работата и ще се отдам на домакинство. И тъй като все пак си обичам работата, намерили сме вариант, който устройва всички ни. Делим си домакинската работа. Тя невинаги е приятна и децата невинаги я вършат с удоволствие. Понякога има явна неохота, понякога шумни протести или дори директен отказ. Но като цяло заедно се справяме. Повечето го отнасям аз, разбира се, по простата причина, че работя вкъщи. А когато си по цял ден вкъщи, може да пуснеш пералня и сушилня, между другото, и после пъргаво да изгладиш. Докато си почиваш, както се казва. Също така, между другото, може и да сготвиш. Принципно не ми тежи и го правя, но не отказвам и помощ. А тъй като готвенето е от задълженията, които е важно да доставят удоволствие, много се радвам, че двете ми по-малки момчета, го намират за толкова приятно. Храната, приготвена с любов, има съвсем различен вкус.

Но ако все още се колебаете дали е редно да включваме децата в готвенето, искам да ви уверя в едно. Хубаво е да го правим, не само защото имаме нужда от помощ, но и защото за самите деца това занимание е полезно, приятно и развиващо. Ето защо.

1. Фина моторика. Готвенето развива фината моторика на малките пръстчета и ръчички не по-малко от рисуването. Да месиш тесто или да трошиш сиренце, да бъркаш яйца, да късаш на парченца зеленчуци – това за всяко дете е далеч по-забавно от играта с пластилин.

2. Концентрация. Децата обичат да правят неща с конкретна цел и видим резултат. В този смисъл готвенето може да се приеме като една от най-добрите игри за развиване на умението да се концентрираш. Готвенето е мисия, която не допуска разсейване, ако искате да я свършите успешно. Попитайте мен – нямат брой ястията, които съм загорила, защото решавам набързо да свърша нещо междувременно.

3. Готвенето е точна наука. Имате съставки, време за приготвяне, последователност на действията и прецизност. Същинска задача по математика с елементи на физика, химия и всички точни науки. Докато детето готви, то вижда науката в действие. Вижда как продуктите променят агрегатното си състояние, как течното кексово тесто се втвърдява, как питката бухва, как водата, лукът и твърдите бобчета се превръщат във вкусна яхния, как оризът изпръхва от водата, как баницата от жълта променя цвета си в кафява. Същинска магия, като всяка наука, впрочем. И малкият любознателен човек ви задава все по-смислени и интересни въпроси. (Добре че е Гугъл. Не знам какво щях да правя без него).

4. Готвенето учи на предпазливост. Питайте Коко, който си опари пръста на фурната миналата седмица. Сега е много по-внимателен. Да, все ще се случи някога да се порежат, боцнат, да им залюти на очите или опарят. Затова и действията с горещите съдове и уреди са за майката или таткото, докато те не свикнат да боравят с тях. Но ще забележите как стават все по-пъргави и оправни, нищо че още се качват на столчето, за да стигнат мивката. И съответно, ще се научат да се пазят от врящата тенджера, да проверяват дали котлонът е изключен и дали ножът е сложен на безопасно място, а не на края на масата, откъдето лесно може да падне на крачето им.

5. Готвенето е и творчество. Нищо че е точна наука. Развива и въображението. Винаги има какво да се добави и прекрои в една рецепта, с какво да се експериментира. Смути с банан, мляко и течен шоколад? Ами, страхотно е. Мъфини с желирани бонбончета? Трябва да ви кажа, че се оказа много сполучлива рецепта. Може и да я патентоваме някой ден, ако никой друг не се е сетил досега.

6. Готвенето се отразява добре на апетита и учи децата да опитват нови ястия. Дори злоядите деца хапват с удоволствие нещо, в чието приготвяне са взели участие. Което никак не е за подценяване. Освен това е удобен момент да им обясните защо е толкова важно да се храним здравословно и с балансирана диета от всички нужни на организма продукти. Само че не използвайте тези думи. По-скоро разиграйте някоя приказка с тиквичките, лука и чушката, докато приготвяте супата.

7. Готвенето учи на ред. Особено ако след това заедно почистите и приберете всичко на мястото му. Това е трудно и родителите често предпочитат да го свършат сами, вместо да се занимават с детето. Но е важно то да знае, че раздигането и миенето са част от процеса на готвене. Защото най-ужасните готвачи са тези, които оставят такава бъркотия в кухнята, че си казваш: Да бяхме поръчали пица.

8. Готвенето е споделяне. Споделяте не само ценно време с детето си, но и житейски опит. Говорите си за всякакви неща, разказвате си как е минал денят. И най-важното е, че правите нещо заедно, и то нещо, което е интересно не само за единия. Не всяка майка умее и обича да играе с децата на съвсем детски игри. Аз например харесвам някои настолни игри и конструктори, понякога и рисувам, обичам да чета книжки. Случвало се е да поиграем на криеница или гоненица. Но всичко това правя по задължение. Докато готвенето наистина ми е приятно и забавно, особено когато го споделям с детето си.

9. Готвенето е независимост. И една от първите крачки към порастването. Според възрастта си детето първо се учи да яде само, после да си сервира и раздига масата само. Логичната стъпка е да се научи да готви, а някой ден да порасне голям мъж или жена и да може сам да си вади и хляба. Познавате ли мъже, които не се сещат да си сложат сами и са способни да стоят гладни, ако няма кой да им сервира? Тъжна картинка са. Е, моите момчета няма да са от тази порода.

Със сигурност можем да се сетим и за още основания да готвим заедно с децата. Ще оставя на вас да ги добавите, а накрая ще приключа с една чудесна и много лесна рецепта за добруджанска баница, която Коко направи съвсем сам тази вечер.

Продуктите са:

1 пакет кори - фини

1 пакет масло 125 г

сирене около 200 г

300 г прясно мляко

5 яйца

Фурната се включва на 200 градуса още в началото, за да загрее, докато се приготвите. Слагате маслото да се разтопи на котлона. С малка част намазвате тавата.

Нареждате половината кори нагънати като хармоника, без да ги натискате прекалено, за да не се смачкат.

Наръсвате с половината масло и сиренето. Коко не обича да мачка сирене с ръце, затова го наръсих аз. Маслото е горещо, но той е много внимателен.

Подреждате останалите кори отгоре, отново нагънати като хармоника и без да притискате. Баницата трябва да остане рехава.

Слагате в загрятата фурна, за пет минути, да се запече леко. Междувременно бъркате петте яйца с прясното мляко на ръка или с миксер.

Заливате зачервените кори и печете още 30 минути на 200 градуса.

Добър апетит!

Препоръчваме ви още:

Домакински задължения по възраст 
Мамо, скучно ми е 
Задълженията вкъщи учат на отговорност и справяне с трудностите