Автор: Мария Пеева

Децата обичат предизвикателства. Особено когато навлязат в онази възраст на бунта, когато сякаш основната им цел в живота става да вбесяват родителите си и да нарушават всички възможни граници. И ние сме били такива. И техните деца няма да са по-различни.

Лошото е, че понякога тези предизвикателства стават опасни. Спомнете си Синия кит, за който писахме толкова много. Тогава някои родители коментираха, че се всява излишна паника.

После загина дете.

От паника няма нужда. От информираност има.

Задава се нова игра в социалните мрежи. Важно е да знаете за нея и да предупредите и хлапетата си. Ако се правим, че една опасност не съществува, това няма да я накара да изчезне. Затова нека да сме наясно какво се случва и какво можем да очакваме, за да вземем мерки навреме. 

Новата игра отново е на принципа на предизвикателство. Този път целта й е детето да изчезне от дома си за 48 часа или за 72 часа. В България все още няма регистрирани случаи, но в Европа са много. Родителите изпадат в паника, полицията издирва тийновете, а те се снимат в полицейската кола и пускат селфита. Голяма забава, няма що. Предишното предизвикателство беше тийнейджърът да се напие и да се снима пиян. Преди това беше Синия кит със самоубийствените мисии. Родителите обикновено изобщо нямат представа, че детето им участва в такива предизвикателства.

Защо го правят? Истината е, че децата нямат нашето усещане за самосъхранение. Те сякаш се мислят за безсмъртни. Да избягат от къщи за 48 часа им се вижда много весело. Така ще докажат колко са безстрашни и самостоятелни, а приятелите им ще им се възхищават. Не можем да се сърдим на децата, че правят глупости. Те са деца и сега им е времето да ги правят. Можем да се сърдим на себе си, ако не сме ги научили, че дори глупостите имат граници.

Какво можем да направим? Първо, да не се чувстваме безсилни и да чукаме на дърво. Това не решава проблема. Второ, да не извръщаме поглед с надеждата, че няма да се случи точно на нашето дете. Може да сме най-добрите и загрижени родители на света, но това не е гаранция, че детето ни е в безопасност. Нещо повече, понякога в загрижеността си, можем дори да навредим също толкова, колкото и в незаинтересоваността си. 

Опитах се да направя списък на мерките, които можем да вземем, за да защитим децата си от подобни “предизвикателства”. Оказа се, че никак не са малко.

1. Не премълчавайте опасностите пред децата. Обсъждайте реалния живот с тях и ги предупреждавайте. Когато едно дете избяга от къщи, може да му се случат десетки ужасни неща. То трябва да знае това. В бягството от къщи няма никаква романтика. Има трафик на хора, има педофили, има убийци, има опасни хора, има катастрофи, има студ, глад и скърцане със зъби. Ако трябва, гледайте някой филм с подобен сюжет.
2. Обяснете му непременно, че да си предизвикан да направиш нещо, не означава, че си длъжен да приемеш предизвикателството. Понякога се иска повече смелост, за да откажеш. Научете детето, че да каже “не” е дори по-смело отколкото да приеме предизвикателството. Обяснете му, че решението е негово, а не на този, който го предизвиква. Отговорността и последствията също са негови. Това, че някой прави глупости и се излага, не го задължава да ги повтаря. Достойнството е в това да взимаш решенията си сам, а не да се водиш по приятелите си. Учете детето си да има самочувствие. Децата със самочувствие са уверени и не се притесняват от отхвърляне, ако откажат да са като другите. 
3. Бъдете приятел на детето си в социалните мрежи, за да знаете какво се случва. Децата често отказват да са приятели с родителите си онлайн. За да нямат основание да ви блокират, спазвайте дистанцията и не се месете в дейностите им, но ги дръжте под око. Онзи ден моят син написа един ужасен коментар, който ме потресе. Обиди грубо непознато момиче. Говорих с него. Обясних му, че когато разговаря с някого в мрежата, винаги трябва да си представя, че срещу него има реален човек. Би ли казал такава дума на момичето на живо? “Не, нали тя ще се обиди!”, отговори той. Но тя се обижда и когато й го напишеш, му казах, не ти отива да обиждаш така. Той си изтри коментара. 
4. Моделите за подражание на децата ни са определящи за поведението им. Погледнете на кои звезди се възхищават и ще ви стане ясно какво можем да очакваме от тях. Вижте влогърите, които следват, те са идолите на новите поколения. Изслушайте посланията им. Можете да ги обсъдите с детето си. То ще е доволно от интереса ви. Децата имат нужда от модели. Можем да насочваме интересите им от малки към добрите модели - към успели спортисти, технологични гурута, велики хора, които са допринесли за обществото, интересни личности. Когато звездите, които харесваме, правят неща, които не харесваме, можем да го обсъдим и с децата си. Нека им е ясно, че някой може да е велик певец, но наркотиците са съсипали живота му. Не бива да им спестяваме всичко ужасно, което се случва наоколо, защото така не ги предпазваме, напротив, правим ги уязвими.
5. Децата имат безкрайна енергия за изразходване. Тя може да се насочи и конструктивно, и разрушително. Помогнете им да намерят правилната посока, в която да я канализират. Препоръчвам ви статията за адреналиновите деца, която засяга тази тема по-обстойно. Детето ви иска да прави опасни неща? Запишете го на екстремен спорт. Това е по-добре, отколкото да се катери по кранове и да бяга от къщи.
6. Свободата и границите. Намерете баланса между двете. Ако детето се чувства много ограничено, ако няма никаква свобода и право на избор, резултатът може да е точно обратният - да наруши всички граници. Свобода с разум и граници с мярка. Ако всичко е забранено, те няма да имат реална представа кои от забраните наистина са важни и кои са ненужни. Ако всичко е позволено, няма да знаят кое би представлявало опасност за тях. Нека знаят защо нещо е забранено и кога ще отпадне забраната. Когато се наложи, отстъпвайте. По-добре да знаете, че детето ви е на купон, на който ще има алкохол, отколкото да ви излъже, че ще спи у приятел, а да ви се обадят от полицията, че са го хванали в дискотека с фалшива лична карта. 
7. Действия и последици. Децата трябва да знаят, че всяко действие има своите последици. Не бива да допускаме да растат с усещането, че са безнаказани. Да, ние ги обичаме. Да, могат да ни кажат всичко и пак ще ги обичаме. Но в живота има правила и тяхното нарушаване винаги има последици. Важи и за малките, и за големите.
8. Доверието работи двустранно. Дарете го на децата си и те ще ви отговорят по същия начин. Споделяйте как се чувствате и какво ви радва и натъжава. Тогава и те ще го правят. Не им се карайте, а разговаряйте. Ако сгрешите, извинете се. В това няма нищо срамно. Така ще улесните и тях да се извинят, вместо да крият грешките си от вас. Кажете им, че не очаквате от тях винаги да са идеални деца. Както и те не могат да очакват вие винаги да сте перфектните родители. Хората правят грешки, после си прощават, защото се обичат. Просто някои грешки могат да имат опасни последици и затова е важно да ви се доверяват, както и вие на тях.

Всъщност, не знам дали има по-голямо предизвикателство на този свят, от това да си родител. Можете да кажете и това на децата си. Нека знаят, че тепърва им предстоят десетки предизвикателства в този живот и те са много по-истински от това да си излеят кофа с лед на главата, да се напият или да избягат от къщи за 48 часа.