В Деня на детето - на първи юни - предложенията на София за най-малките жители - на открито, на закрито, театри, музика, кино.

Как можете да направите празника незабравим? Ето няколко идеи от София играе.

НА ОТКРИТО:

Детски панаир - Над 60 културно-образователни инициативи за деца включва тазгодишното издание на Детски панаир в София, което по традиция ще се проведе на 1 юни пред Народния театър „Иван Вазов”. Панаирът е открит от 11 до 20 часа, на територията на Градската градина и близките музеи. Децата ще могат да станат откриватели в Национален природонаучен музей, Университетски ботанически градини - София, Музей по палеонтология и исторична геология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми, Институт за етнография и фолклористика с Етнографски музей и Софийска градска художествена галерия. Предвидени са десетки работилници, между които по стъклопис, архитектура, пясъчни рисунки, плъсти, грънчарство и др..

Бебеносещ Флашмоб - парк Гео Милев, начало 16 часа.

Приказка в парка - парк Гео Милев. В деня на детето, от 11 часа, в партньорство със Столична община район „Слатина”, организаторите от Първите седем канят малчуганите в парк Гео Милев, където са им подготвили много игри, работилници, подаръци, балони, музика, опера и още изненади за всички наши малки, големи и още по-големи (по)читатели!

Детски празник "Всички заЕдно" - Борисова градина. Празникът, който ще продължи от 13 до 20 часа има благотворителна кауза - Изграждане на първия в България център за възстановяване и работа с деца с онкохематологични заболявания.Събитието включва развлекалелна програма на откритата сцена; забавни игри и танци с Малчуган-Великан; детско караоке; ателиета: рисуване на лице, оцветяване на керамични фигурки, изработване на предмети от естествени материали, изработване на пясъчни картини, рисуване с отпечатъци и гъба, апликации. Очаква ви томбола, изненади, награди и др.

Пътувай и чети - ретро трамвай - библиотека по улиците на София
Специален ретро трамвай-библиотека ще се движи по маршрут пл. „Възраждане“ - пл. „Журналист“. В него ще пътува библиотекар, който ще раздава безплатни читателски карти на Столична библиотека. В трамвая ще могат да се четат и разменят книги. Трамваят ще пътува на 1,2,3 юни от 11.00 до 15.00 часа.
На няколко места в София ще бъдат разположени пунктове за размяна на книги – пл. „Славейков“, пл. „Гарибалди, на изхода на метрото при Ректората на СУ (от страната на парка). В тези пунктове ще може да се разменят книги и да се получават безплатно читателски карти на Столична библиотека. Пунктовете ще работят до 2юни от 11.00 до 17.00 часа.


Първи юни в конна база "Спарата", начало 13 часа, предварителното записване е задължително.

Празник на район "Младост"
Традиционният празник на Район "Младост" започва на 1 юни и ще продължи цели три дни. Очакват ви страхотни изненади.
Ще се насладите на празнични концерти, танци, бойни изкуства, ателиета, аниматори, демонстрации, забавни игри и още, и още... Програмата на празника е ориентирана към всички възрасти. 

1 ЮНИ В ПАРК БОБИ И КЕЛИ - специална програма за малчуганите от всички възрасти и изненади на всеки кръгъл час от 13 до 18.

НА ЗАКРИТО:

Конкурс спектакъл деца правят имитация на своите идоли - Fun Ring Park, начало 14 часа.

Магазинче за цветове - куклено представление в ИКЕА - от 13 и от 14,30 часа.

Първоюнско парти в Bulgaria Mall - начало 12 часа.

Парти цял ден? Да, на 1 юни в Мега Мол! - начало 11 часа.

Ден на детето в Квадрат 500
От 11:00 до 17:30 часа Ви очаква шарена и забавна програма:
11:00 – 12:00 – Тебеширени рисунки
12:00 – 13:00 - Ателие за оцветяване. Открийте от кои зали са черно-белите рисунки и ги оцветете!
12:30 – 13:30 - Ателие „Дорисувай картината“ по детайли от произведения в зала 25.
13:30 – 14:30 –Манга и японски йероглифи - ателие в зала 21.
14:00 – 15:00 – Пленер в скулптурния двор. Намерете най-често използваните материали от художниците и рисувайте с тях!
16:00 – 17:30 - Игра „Аз обичам изкуството“ с въпроси към експозицията на Квадрат 500.

Фестивал на балоните - София Ринг Мол. Организаторите анят всички малчугани на "Балон фест", който ще стартира в 11 часа.

PARTY - 1-ви ЮНИ в "Къщата на Мая" - празничното парти стартира в 18,30.

2в1: Пиратско парти и представление на @The Joker - облечете пиратските си дрехи и заповядайте на парти от 18 часа.

Първи юни в Касита
На празника, който започва в 11 часа е подготвена готварска работилница. Поканен е главният готвач на Хилтън София, Ива Михайлова, да направи с децата лека и вкусна, сурова торта. Тя ще покаже как и най-малките биха могли да украсят своите торти. След "усилената" готварска работа ще похапнете направеното от децата (и още нещо), ще рисувате лицата на желаещите, а защо не и да оцветите карта на България създадена от Българска история.

Ден на детето в Арт-къща Куклите, начало 10,30.

Работилница „Дигитално рисуване и английски език“ за деца и родители - начало 17 часа.

Код синьо в Capella Play - специална целодневна смърфопрограма.

Ден на детето с хвърчило, парк Витоша

Ден на Детето в "Everland" - празнична вечеря, с щура дискотека, начало 18 часа.

ТЕАТЪР

Приказка за рицаря без кон - Младежки театър "Николай Бинев", начален час 11. 
Малко синьо, малко жълто - Премиера! - Столичен куклен театър - салон Я. Сакъзов, начален час 12.

Принцесата и свинарят - Столичен куклен театър - салон Гурко, начален час 11.

Котаракът с чизми и Снежанка и седемте джуджета - театър Възраждане, начален час 11 и 12,30.

Храбрият шивач - театър 199, начален час 11,30.

Мери Попинз - театър София

След като видят забавната и вълнуваща история на семейство Банкс на децата им предстои среща с героите от постановката във фоайето на театъра. 
Очаква ги и вкусна изненада в опаковки със „златни“ звезди, които да запазят така, както го правят Джейн и Майкъл по съвет на Мери Попинз.
Всички витрини и прозорци откъм главния вход на театъра ще бъдат освободени от рекламните материали и ще се превърнат в площ за обща творческа изява на децата.
Те ще рисуват по стъклата с вълшебни маркери - течни тебешири, които се почистват лесно и бързо.

МУЗИКА И ТАНЦ

Вивалди - музикална приказка в рисунки - Студио 5, начало 18,30.
Музиката може да говори, музиката може да рисува, музиката може да разказва най-вълнуващите приказки. Понякога пее като птица, друг път вее като вятър, тракат ѝ зъбите на музиката понякога от студ или придрямва си лениво в лятната омара, а може и да потанцува с нимфи и пастири, ако пожелае, но случва се и в буря да се разлюти. Не вярвате, че музиката е способна на това?

Ще се уверите, че всичко това е възможно, когато чуете музикалната приказка за Четирите годишни времена, композирана преди почти 300 години от Антонио Вивалди. Тази необикновена история в музика и картини разказва феята Муза. Помага ѝ цигуларката Теодора Христова, която разказва не с думи, а с красивия звук на своята цигулка заедно с музикантите от камерен ансамбъл "Муза". Главни помощници са децата, нарисували картини по музиката на Вивалди. С такива разказвачи приказката ще е необикновена, това е сигурно.

Златното петле - Държавен музикален и балетен център - Камерна сцена, начален час 11, безплатно.

Пепеляшка - Държавен музикален и балетен център, начален час 17, безплатно.

КИНО

Детски филмов-маратон в кино Арена
По случай деня на детето, кино Арена предлага селекция от 2D любими анимационни филми за специална цена от 5лв. на филм. и
Промоцията е валидна само за 2D прожекциите на изброените флми. 
БЕБЕ БОС 2D
СМЪРФОВЕТЕ: ЗАБРАВЕНОТО СЕЛЦЕ 2D
ЕЛА, ИЗПЕЙ! 2D
СМЕЛАТА ВАЯНА 2D
ТРОЛЧЕТА 2D
ЛЕДЕНА ЕПОХА: ГОЛЕМИЯТ СБЛЪСЪК 2D

Ако нямате време или възможност да посетите никое от предложените събития - ето някои допълнителни предложения:

1. Изяжте по един сладолед заедно.
2. Опънете палатка в дневната и се настанете в нея.
3. Пригответе заедно вечеря от детски лакомства (вероятно ще бъде нещо като: предястие - няма, основно - няма и десерти - 15 на брой - бисквити, шоколади, кремчета и т.н.)
4. Извадете някоя от суперизтърканите стари борд игри, за които винаги няма време - от "Не се сърди човече" до "Монополи" - да, не е нищо специално, но събира семейството и вечерите стават много приятни.
5. Просто си кажете, че се обичате (отнема няколко секунди).

Весел празник!

Снимки: София играе

Искате да се разделите с жена си, а тя не ви дава повод? Какво да правите?! Ето ви една успешна стратегия в 10 стъпки.

1. Да допуснем, че имате съпруга.

Обръщайте се към нея в минало време, например можете всяка сутрин да й казвате: „Когато ти беше моя жена, аз не приличах на себе си.“

2. Да допуснем, че тя не обръща особено внимание на сутрешните ви изявления.

Покажете се като голям чистник, и в малките часове на нощта, започнете да обирате с прахосмукачка в спалнята. Можете да забършете праха върху жена си с мокра кърпа.

3. Да допуснем, че тя не реагира на акцията ви.

Съсредоточете се върху недостатъците й, направете списък с тях и сложете себе си на първо място в него. Повтаряйте с повод и без повод: „Харесвам всичко в теб, но с мъж като мен, определено не ти провървя.“

4 Да допуснем, че тя не се съгласява с вас и твърди, че Вие сте добър мъж.

Опитайте да я разубедите. Връщайки се вечерта от работа, хвърлете камък по прозореца, и когато тя излезе да види кой е този малоумник, крещете с пълно гърло: „Скъпа, здравей! Прибрах се!“

5. Да допуснем, че сте изпотрошили всички налични прозорци, а тя не си е била вкъщи.

Купете цветя, сложете ги във ваза на масата, запалете свещи и наредете прибори за двама. Пуснете тиха музика. Когато се върне жена ви, видимо смутено й кажете: „О, извинявай, не те очаквах!“

6 Да допуснем, че тя се престори, че не ви е разбрала и има намерение да прекара с вас една романтична вечер.

Веднага хванете телефона, обърнете се леко настрана, наберете номер и със страстен, поверителен (но не достатъчно) тон кажете: „Скъпа, защо не дойде, кога ще се видим? Целувам ти ушенцето. Ще те чакам!“ После се обърнете и обяснете на жена си, че сте говорили с шефа си и утре ще ви се наложи да останете след работа.

7. Да допуснем, че и това не проработи.

На следващия ден се приберете в три през нощта и глупаво, но щастливо усмихнат, мърморете: „Скапан съм от работа, грохнал съм като селския бик.“

8. Да допуснем, че тя се поинтересува какъв е този приятен аромат, който се носи около вас.

"Честно" си признайте, че докато сте се приготвяли за „работа“, случайно сте разлели парфюма й.

9. Да допуснем, че тя заяви, че отдавна е мислела да смени марката, защото й е омръзнала.

Тогава й прочетете на глас хрониката на пътните произшествия с летален изход и веднага се поинтересувайте: „Скъпа, ти защо не караш колата?“

10. Да допуснем, че тя не разбира от намеци.

Я се откажете! За чий… дявол ви е изобщо да напускате жена си!

Материала подготви Янка Петкова

Още за мъжката гледна точка можете да прочетете в Да е умна, но не много! и Мъжки манифест.

Автор: Тамара Чакърова

Майското слънце се е запътило към залеза си. Изпаренията от солниците се надпреварват кое ще се превърне в по-пухкаво облаче и ще заеме по-наперено мястото си в небето над Трапани. Морската вода в солниците до свечеряване е сменила баграта си от тъмно синьо в лилаво, всички нюанси на розовото, та до бяло, набъбнало от напъните на солта.

Салво – стар рибар и уважаван райс – командващ тонаротите (рибарите на риба тон) погалва с типичен негов жест брадата си, наблюдавайки морето...Мрежите, като примка точно на маршрута на рибата тон при Фавиняна*, отдавна са поставени. Лабиринтът*, завършващ неминуемо в последната – фатална камера, е спазил плетеницата си. Тръпката от предстоящото насища въздуха и напряга нощта... Матанцата* вече е поръчана. 

Събуждащото се майско слънце все още съвсем полека милва хоризонта, когато лодките, завързани една за друга, вече прорязват с дирята си морската шир като странна черна процесия, коронясана от една единствена моторница. Изведнъж шествието спира, във въздуха се извисява кръста на Свети Петър – пазител на тонаротите – започва молитвата*. Тишината настръхва от гласа на Салво, който напява с дрезгав глас светите думи. Рибарите му отговарят в молитвен хор, посветен на Царицата Пазителка – Мадоната на Трапани, на Христос - сътворил рибата в морето, на Свети Джузепе - носещ богат улов. Молитва за берекет и улов без човешки жертви. Улов, достоен за трудови хора, борещи се в морето за хляба си, хора благодарни за рибата, която техният Господ им дава... Молитва за поздрав, но и за кървав танц.

Лабиринтът вече е поел жертвите си. Лодките се нареждат по обичайната си схема, повелена от традицията. Всеки знае мястото и задължението си. Движенията са бавни и прецизно пресметнати. Усещането за смърт сякаш витае навсякъде. Само една от лодките маневрира, за да провери лабиринта и да осъществи връзката между отделните сектори, а Салво – командира, дава заповеди за последователното отваряне на камерите, една след друга, напътствайки огромните сребристи риби към онази, наречена „камера на смъртта”. 

Лодките вече са образували прочутия „квадрат” очертаващ камерата на смъртта (camera della morte). Викът на Салво отеква зловещо в тишината: „Асума!”, и четиридесет силни мъже, като редица от изправени на борда тъмни силуети, започват да издърпват мрежите, отваряйки фаталната трета камера. Движенията се забързват, извайвайки формата на съвършен синхрон. Маневриращата лодка – вашело, затваря окончателно магическия квадрат на матанцата.

Танцът започва да се ражда в мелодията на песен. Рибарите запяват „Лина, Лина...” – младата красива и богата девица, която все още няма жених... Ако уловът е богат, райс-а (командирът им) ще се ожени за нея... Мрежите са почти издърпани, рибарите са като омагьосани в движенията и песента си. Водата завира, посребряла от телата на многобройните риби. „Квадратът” от лодки продължава да се свива около смъртната камера, а в погледите на мъжете проблясва тихо безумие. Мирише на смъртна битка.

Пасажът в тясната водна камера е голям – около 150 риби тон, обезумели от близостта си, мятащи се в предсмъртна лудост. Нажеженият от възбуда въздух се прорязва от ръката на Салво, който я повдига бавно в знак за начало на матанцата. „Спара а тунина!” – “Убий рибата тон!” - викат мъжете. Острите железни брадвички, закачени за дългите пръти, заиграват танца си, забивайки се зловещо в телата на рибите, които се мятат все по-бясно. Врящата запенена вода се обагря от краската на кръвта. Кървавият танц е в разгара си. Морето се тресе от ударите на здравите като стомана перки* на рибата тон.

Изведнъж ударите на рибарите спират, и те като че ли се отдръпват в унеса си. Дишайки дълбоко нито един от тях не помръдва опулените си от гледката очи. Умиращите риби доиграват смъртния си танц...

Десетина минути и всичко е по-спокойно. Този път заиграват куките – рибарите, групирани по четирима, започват да издърпват полу-умрелите риби. Първо по-малките, после по-едрите...Лодките натежават една по една. Мрежите се спускат отново на тридесет метра в очакване на нови пасажи. Кървавата буря вече утихва... И този път уловът бе успешен.

Салво е останал последен с лодката си при мрежите. Погледът му шари по все още кървавата водна бразда, а ръката погалва с типичния си жест, уморено, но доволно брадата му.

Бележки

* 99% от сицилианците са католици – истински вярващ и набожен народ. Молитвата е част от ежедневието им.

*Сицилианците използват древен метод на улов на риба тон, чиято традиция е останала от дедите им, които пък са го научили от арабите през 9 в. Използват се около 10 км мрежи, 450 котви и тяги, около 6000 каменни тежести, 3500 малки шамандури за обозначение на мрежите. За подготовката и поставянето на системата от мрежи е необходим месец. Прибирането и складирането им изисква съответно същия период от време. Този метод на риболов на риба тон няма алтернатива в сицилиански води, тъй като „червената” риба тон не реагира на примамки в периода май-юни, когато хвърля хайвера си.

*Фавиняна (Favignana) е най-големият от групата на Егадските острови в западното крайбрежие на Сицилия. Единствено в морето между Трапани и Егадските острови се е запазил риболова на риба тон в днешни дни.

*Около 60-метрово течение отнася рибата тон в сицилиански води между май и юни. Специалният лабиринт (система от мрежи) се поставя точно там, където минава течението и където е обичайният маршрут на пасажите на дълбочина около 30 м. Състои се от входна камера, представляваща дълъг коридор, междинна камера, отвеждаща ги към последната трета камера – „камера на смъртта”. Камерата на смъртта е широка 10 м, дълга 20 м и дълбока само около 2 м.

*Перката на рибата тон е остра като нож и здрава почти като стомана. Способна е да убие човек. Тонаротите (рибарите на риба тон) трябва да бъдат много внимателни, както при самата матанца (mattanza), така и когато полуумрелите риби вече са в лодката, където все още мятат перките си.

Любопитни факти

Около 90% от т.н. „червена” риба тон, която се лови в сицилиански води, се откупува за японския пазар – след разфасоването й заминава замразена директно за Токио. „Бялата” риба тон, която се лови от японците, пък се предлага основно на италианския пазар като консерви.

Рибата тон е рекордьор „на квадрат“ – развива най-висока скорост при рибите и е най-издръжлива на дълги разстояния. Тялото на перфектния плувец се състои от 75% мускули, които му позволяват да развие до 90 км/ч. За близо 15 г. Рибата тон преплува около 1,5 милиона километра между Северно море и Норвежките фиорди, където ловува, до сицилиански води, където хвърля хайвера си.

Хайверът на рибата тон се нарича „ботарга”. Приготвя се като се осолява, пресова и се изсушава на слънце. Обикновено се настъргва и в този вид се продава в стъклени бурканчета като скъп местен специалитет. Изсушеният хайвер може да бъде покрит с тънък восъчен слой и да се съхранява по този начин. Поднася се основно настърган към порция спагети с масло или нарязан на тънко като предястие. Смята се за един от най-силните афродизиаци.

Водеща снимка: Ленард Фрийд, Италия, Сицилия, лов на риба тон през 1975 г.. pinterest.

За автора:
Тамара е великолепен разказвач на…рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й corsidipasta. Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчето от Италия.

Разбрали сме, че любимият ни човек е изневерил. След първоначалния шок, неизбежно идва ред на въпроса: Какво ще се случи с връзката ни сега? Американският журналист и лектор Томас Фифър твърди, че ако сме решили да простим и останем заедно, трябва да поемем част от отговорността за случилото се.

Изневярата руши почвата под краката ви. Ако сте загубили доверие и не чувствате близост с човека до себе си, имате пълното право да го напуснете. Но ако сте решили да запазите връзката си, ще трябва да поемете отговорност за избора си. Да демонстрирате отхвърляне на партньора и да му внушавате, че е предател е грешен подход. Можете да опитате, без да пренебрегвате чувствата си, да направите своите крачки към другия. Какви да бъдат те?

Забравете какво сте чели и чували за изневярата

Важно е да се освободите от сценария с реакциите, който може да ви е наложен отвън: филми, статии, статистика, приятелски съвети. Всяка ситуация е уникална и само от вас и партньора ви зависи ще успеете ли да се справите с това изпитание.

Не обвинявайте прегрешилия за всичко

Ако искате да излезете от задънената улица като сплотена, любяща двойка, ще трябва да споделите отговорността за това, което се е случило. Възниква основателният въпрос: „Защо да споделям отговорност за нещо, което не съм извършил? Аз съм жертва в случая!“ Ще трябва да признаете пред себе си, че изневярата почти винаги е резултат от това, което се случва в отношенията ви. Така, че косвено вие имате роля в нея.

Не превръщайте партньора си в доживотен длъжник

Сигурно искате да изпита болката, която ви е причинил. Вие всъщност държите индулгенциите от сега нататък и можете да изисквате от партньора си всичко, което ви хрумне и често, несъзнателно да тържествувате с превъзходството си. Колко дълго искате той да изкупва вината си? Година? Две? Доживот? Подобна позиция няма да излекува отношенията ви, но пък ще ви превърне във вечната жертва, която манипулира другия от висотата на положението си.

Не отговаряйте със същото

Изневярата в отговор на изневяра може да донесе облекчение само във фантазията ви. В реалността не само няма да ви избави от болката, но и ще задълбочи мъката и усещането ви за пустота.

Не разказвайте на всички около вас

Естествено е да споделите случилото се с най-близките си. Но не бива да разширявате кръга на посветените. Ако първоначално изпитвате облекчение от това, че сте имали възможност да споделите, с времето многобройните съвети от всички страни само ще ви дразнят. Дори да срещате искрена подкрепа и съчувствие, ще ви е тежко от многото свидетели.

Не се превръщайте в преследвач

Дори да сте загубили доверие в човека до вас, това не ви дава право да проверявате непрекъснато телефона и кореспонденцията му. Ако не успеете да възстановите сигурността в отношенията си, подобни проверки само ще са безсмислени и мъчителни.

Говорете с партньора си

Може би ще ви е нужно време и собствено пространство, за да преживеете чувствата си. Но само ако общувате с другия, дори първоначално в присъствието на терапевт, имате шанс отново да намерите общ език. Съгласете се, че няма как да стане, ако изобщо не си говорите.

Попитайте какво не му достига във връзката ви

Ако партньорът ви не е системен изневеряващ, вие имате проблем не с особеностите на личността му, а с „натрупванията“ на съвместния живот. Това може да е отсъствието на нежност и внимание в отношенията ви; липсата на съпричастност от ваша страна; равнодушието към физическата му привлекателност и значимост в живота ви. Болезнено е да чуеш подобни признания, но е сигнал, че не сте инвестирали достатъчно във връзката си. Възможно е да сте избягвали близост, защото потребностите ви не са намирали разбиране.

Не приемайте изневярата като лична обида

Случилото се засяга пряко живота ви, но едва ли партньорът ви е искал да ви причини болка. Обвинението е привлекателно за егото, но няма да помогне на отношенията ви.

Разграничете чувствата си към човека от чувствата си към постъпката му

Ако все още обичате, но болката и негодуванието взимат връх и не ви позволяват да направите крачка към другия, опитайте да поговорите с някого. Важно е човекът, когото сте избрали да ви изслуша, да бъде безпристрастен.

Не давайте вид, че нищо не се е случило

Постоянните болезнени спомени убиват отношенията. Но опитите напълно да игнорирате станалото няма да ви дадат възможност да анализирате какво се е случило. Това открива пътя към нова изневяра.

Препоръчваме ви и тази откровена изповед на една напусната жена, която помогна на много други да преодолеят трудния момент след раздялата и да намерят себе си отново.

Автор: Валентина Вълчева

Когато преди две и половина години трябваше да решавам в коя детска градина да запиша големия син, изобщо не бях наясно от какви критерии трябва да се водя. Чувала бях приятелки да обсъждат разни плюсове и минуси, но като цяло – нищо. Изборът беше между три детски градини, отстоящи на горе-долу едно и също разстояние от вкъщи (т.е. и трите са през една улица). Не познавах нито персонала, нито материалната база.

В крайна сметка реших да избера градината с по-малобройни групи. Елементарната логика ми подсказваше, че в по-малките групи може би ще има по-малко възможности за заразяване с типичните детски болести.

Може би.

Мъничето изкара на яслата точно десет дни, след което се озова за два месеца вкъщи, изпи три поредни антибиотика и общо-взето от Коледа отиде на градина отново чак за Деня на мама – 8 март. Оттогава, с течение на времето, установих някакъв странен график. Средно три седмици сме на градина, четвъртата сме вкъщи със сополи, температура, кашлица и всички останали екстри. И така – цяла година.

Имуностимуланти? Каквито се сетите.

Плодове и зеленчуци? Всичко, което пазарът предлага, че и някои непознати ни до тогава екзотики, благодарение на тати, който редовно ни носи по нещо от европейските борси и пазари.

Разходки на чист въздух? Спортуване? Игри на село?

Не, не и не. Графикът си остана почти две години все същия. 3:1.

Сега! Всички знаем какво е да си на работа и детето ти да се окаже с поредния вирус. Била съм в подобна ситуация. На работа съм, звънят ми от градината, че малчо е с температура, а аз гоня срокове и норми. Звъня на майка ми на село, защото нали... „Ако се наложи, ти само кажи!” Обаче е аграрен сезон и за моя изненада се оказва, че точно тая седмица се бере грах, и е много важно, и е направо изключено да дойде. Хайде, веднъж се преживява, ама четири поредни месеца да чувам, че чушките и картофите са особено важни и „... точно сега ли?...” в един момент ми вдигна кръвното.

Но не това е важното.

Оказа се, че по-малките групи изобщо не гарантират по-рядко боледуване. За първата учебна година на малкия ми се наложи пет пъти да си вземам болничен.

Да, вземам си болничен.

Но с времето установявам, че не всички са така. Мисля си... Щом аз, в частна фирма, успявам, би трябвало всеки да може. Вярно, отразява ми се на заплатата, но това по-важно ли е? Струва ли си за 100 лева да мъча детето си и да го пращам болно на градина, когато то заслужава да си остане вкъщи, на спокойствие, в своето си легло? Отделно от това, мога ли да си позволя да докарам до същото положение още дузина деца заради въпросните 100 лева?

Да?

М-не. Не съм съгласна.

Сутрин, когато отиваме на градината, на входа неизменно ни посреща дежурната медицинска сестра. Така трябва да бъде, макар да не вярвам, че е по възможностите ѝ да забележи за няколкото секунди, в които се разминаваме, кое дете е с наченки на хрема или температура, кое е с паразити, кое е с вирус. Идеята е за това да следим ние – родителите. Но... Разбира се, че има „но”.

Но не всички го правят. Признайте си! Колко пъти сте завели детето с хрема, успокоявайки сами себе си, че e "просто лека хрема". Какво толкова?! Колко пъти сте го завели със зачервено гърло и/или кашлица, стискайки палци, че нещата няма да се усложнят? И ако това са по-безобидните случаи (макар че от такъв „безобиден” случай поне два пъти ми се е налагало да лекувам бронхиолит и пневмония), какво да кажем за децата, които са водени на градина с фалшиви бележки за ваксинации?

Да, знам. Споменат ли се ваксините, отварят се портите на Ада, но това е част от проблема все пак.

Съгласна съм, че всеки родител има право на избор дотолкова, доколкото е наясно с плюсовете и минусите. (Странно голяма част от противниците на задължителните имунизации идея си нямат що е то ваксина всъщност, но... Млъкни, сърце!) Не съм съгласна обаче детето ми да бъде излагано на риск от същите тези родители. В края на краищата аз също имам право на избор и съм преценила, че детето ми трябва да е ваксинирано и да е в обкръжение на деца, които също са минали имунизация. Ако в групата му ще има деца без ваксини, би трябвало да знам, нали? Както казах, това е мое право.

В този ред на мисли... Интересно защо ли в Италия преди няколко дни въведоха 12 задължителни ваксини за децата? Щото са тъпи, прости, не четат де що има писаница в Гугъл на всеки самоназначил се медик и не разбират, че са жертва на конспирацията от фармацевтични компании, аптеки и лекари, поставили си за цел да затрият човечеството.

Да приемем, че и аз съм тъпа, с промит мозък, безотговорен родител и т.н., и т.н., но държа децата ми да са ваксинирани, дори и само за да не треперя при всяка пъпка, когато се зададе поредната епидемия от морбили! Карала съм варицела на 11 години и все още си спомням, че ми се искаше да умра. Плюс това шест години висях сред стотици хиляди медицински книги и учебници вместо в Гугъл. Предполагам, че съм пропуснала най-новите, гръмки и апокалиптични разработки по въпроса, наред с тези за предсказанията на Баба Ванга за края на света.

Гади ми се вече от тази тема!

Пак казвам, всичко е въпрос на личен избор, съвест, съзнание, познание (!!!) и може би до известна степен на чувство за принадлежност към обществото. Както обществото е длъжно към теб, така и ти към него. И ако ти отказваш да играеш по правилата на обществото, то има право да се защити, нали? Правото на личен избор не ми дава право да изисквам от обществото да се съобразява с мен, когато не зачитам правилата му. Или греша?

Отклоних се, макар и не много.

Мисълта ми е, че не е логично да разчитаме, че медицинските сестри ще надушат като немски овчарки всяко болно дете на входа. Не са длъжни (пък и няма начин) да проверяват истинността на всяка бележка за ваксинация, на бележките от личните лекари, че съответното дете е „клинично здраво”, въпреки че то очевидно е подпухнало, задръстено от сълзи и сополи. Не това е и основната им функция. Чувала съм за случаи, в които детето се води на градина и на персонала се оставя сиропчето антибиотик с инструкции кога колко да се даде. Надявам се да са просто градски легенди за безотговорност, но... уви! Надеждите ми не са големи. Нещо ми подсказва, че се случва. И докато за мотивите на родителите мога да се сетя, то за тези на персонала, който се съгласява с това, не мога. Съжалявам!

Боледуването след тръгване на детска градина си е част от живота, част от детството, част от нормалното протичане на нещата. Това всеки ще ви го каже. Без него не може. В крайна сметка детският организъм има нужда от това, за да изгради имунитета си занапред. Всеки педиатър ще потвърди, че до петгодишна възраст детето гради имунитет и е нормално да боледува по-често. Но това далеч не ни дава право да минаваме метър, само защото не ни се хабят нерви да си вземем болничен, понеже шефът ще крещи или заплатата ни ще падне надолу. Отговорността тук е взаимна – аз пазя вашите деца, вие пазите моето.

Вие няма да махнете с ръка, ако заведа сина си болен на градина и заразя вашите деца. Дори напротив! Защо очаквате аз да махна, когато вие го правите? Вашата работа е по-важна от моята? Времето ви е по-скъпо от моето? Нервите, които хабите, треперейки над болното си дете, са повече от тези, които хабя аз ли?

За по-сериозните примери за безотговорност дори не е необходимо да отварям дума предполагам. За тях обикновено чуваме по телевизията.

Препоръчваме ви статията ни за плюсовете и минусите на детските градини от същия автор. Ако темата за честото боледуване ви интересува, можете да прочетете тази статия. А тук е нашумялата статия за ваксините на д-р Дженифър Раф "Скъпи родители, лъжат ви".

На 10 юни, събота, от 09:00 часа, над 150 ученици от страната ще вземат участие  в конференцията Голямото приключение „От мен зависи“. Проявата се реализира изцяло от децата и се провежда за пета поредна година. Място на събитието е Биологическият факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

В конференцията ще се включат и изявени лидери в различни области, които традиционно подкрепят инициативи в сферата на образованието.

В програмата са предвидени разнообразни работилници, дискусии и рефлексии, които ще се водят от самите деца. В специални „щандове на успеха“ ученици с различни постижения ще се представят пред своите връстници и ще им споделят опита, който са натрупали по пътя към постигането на целите си. Младежите ще проведат и своеобразни обучения за малки и големи, чрез които ще демонстрират нагледно придобити умения през учебната година.

Конференцията Голямото приключение “От мен зависи” цели да подкрепи ученици и учители по програма Заедно в час за усилията, които те системно са полагали през учебната година. Идеята е заедно да отпразнуваме успехите им, като се поучим и от опита им.

Събитието се организира от Фондация „От мен зависи“, учредена и ръководена от хора, завършили програма Заедно в час.

 Кредо на Фондация „От мен зависи“ е, че ключов фактор за устойчивия напредък на децата е той да надхвърли пределите на класните им стаи и да бъде представен и споделен с хора, които могат да служат за ролеви модели и са добър пример за успешно развитие във всяка сфера на обществото. Добрите примери трябва да бъдат показвани, за да вдъхновяват учениците в цялата страна.

На всеки родител се е случвало да се изгуби в лабиринта на кавгите, виковете, споровете и драмите с деца и близки; съмненията, къде е сбъркал и дали говори на един и същ език с децата си... Можете да изброите и още, нали?

Семинарът за родители ще ви даде готови решения как да бъдете добри родители, възпитавайки децата в дисциплина и уважение към правилата и в същото време им давате свободата да се развиват. Много родители изпадат в едната или в другата крайност. Решението?! Концепцията за гъвкавата дисциплина! Иновативен модул от умения, ексклузивно разработен от специалиста по добри обноски Невена Басарова-Дичева, в резултат на натрупан опит в обучението и развитието на деца.

Този семинар ще ви научи как:

- да мотивирате децата си да ви чуват, но и да ви слушат;

- да ги формирате като успешни личности;

- да овладявате агресията им;

- да избегнете кавги, спорове, драми…

- да говорите на един и същ език с тях;

- да имате доверие по между си.

Бонуси:

1. Време за въпроси и лична консултация с лектора.

2. Ваучер за отстъпка при записване на вашето дете за летен интензивен курс по добри обноски.

Можете да се запишете за семинара тук. 

Време и място на провеждане:

29 май 2017 г.
Central Park Hotel, бул. „Витоша”№ 106 (срещу пилоните на НДК, до метростанцията)
от 19:00 до 21:00 часа.

Още информация за събитието можете да намерите тук.

Уроците на Джейн Остин или как романът „Гордост и предразсъдъци“, написан в началото на 19 век, промени живота на един американски студент в края на 20 век?
 
Автор: Уилям Дерезевиц

Американският преподавател, есеист и литературен критик Уилям Дерeзевиц презирал женските „романчета“, до момента, в който бил принуден да се запознае с тях, тъй като са в задължителната университетска програма. Оказало се, че от „четивата за момиченца“ момчетата могат да извлекат повече ползи от дамската аудитория. 

Когато бях аспирант в първи курс, живеех в университетското общежитие, с непознати съквартиранти. За маса ми служеше парче дъска, легло ми беше един стар матрак, на който гърбът ми усещаше пода. Един неудобен стол, грохнал шкаф за книги и компютър – това беше скромното ми обзавеждане.

Спях до обяд и четях през нощта. В малките часове посещавах кухнята, за да си стопля пица. Бях вече почти на 30 години, а живеех като студент-първокурсник.

Не можех да порасна, може би и точно заради това записах аспирантура. От няколко години имах напълно самостоятелно съществуване, работех едно-друго, но както и преди, не знаех как да управлявам живота си.

Дори елементарната покупка на шампоан ме плашеше. Заставах насред магазина, опитвайки се да си спомня какво ме е довело тук и какво всъщност трябва да купя. Разсъждавах „логично“: „Така…Ти искаше да измиеш косата си. Дойде за шампоан. Сега го вземи, иди до касата и го плати.“

Какво трябва да умеят 18-годишните,

за да се справят с живота

като самостоятелни зрели хора?

В моята безпомощност няма нищо изненадващо. Аз съм последното от три деца и с мен винаги се отнасяха като с най-малкия. Мама ме обичаше безкрайно и ме подкрепяше във всичко. Татко беше истински глава на семейството и всички му се подчиняваха. Той беше взискателен и вечно недоволен, но за разлика от мама, не ни приласкаваше и поддържаше.

Сега разбирам, че него постоянно го е преследвал страх за здравето и финансовата ни стабилност. По време на Втората световна война неговите родители успели да напуснат Европа и това ги спасило от Холокоста, буквално в последния момент. Останалите членове на семейството нямали този късмет. Татко така и не можа да преживее юношеските си сътресения. Цепеше стотинката на две, беше деспотичен и суров с нас. Но всеки път, когато видеше, че не мога да отворя бурканче (на 10 години) или че се затруднявам с писането на съчинение (на 15) той се спускаше да прави това вместо мен, без да ми даде възможност да се справя сам. „Аз вече съм правил тази грешка, учи се от опита ми.“ – казваше той.

В крайна сметка аз така и не се научих да се грижа за себе си, да разговарям с продавачите, да планирам разходите си, въобще да живея самостоятелно. Затова 28-годишен стоях безпомощен насред магазина, чудейки се как да се сдобия с шампоан.
Баща ми не вярваше, че ще завърша аспирантура. Дори въобще не вярваше, че ще постъпя в университет. Каквото и изпитание да ми предстоеше, той никога не се съмняваше в моя провал.

Как се влюбих в Елизабет Бенет

Случи се по време на лятната ваканция в трети курс от аспирантурата ми. Семинарите приключиха и започнах да се подготвям за „страшното“ изпитание – есенния устен квалификационен изпит. За четири месеца трябваше да прочета над сто книги, а изпитът се състоеше в двучасов „разпит“ от четирима професори, всеки пристрастен в областта си. Мислех си, че ако премина това изпитание ще направя сериозна крачка към зрелостта и в някакъв щастлив бъдещ момент ще съм на мястото на един от тези четирима професори.

Това лято домът беше изцяло на мое разположение, четях от сутрин до вечер. И в един прекрасен ден, съвсем неочаквано се влюбих. Обект на нежната ми страст стана Елизабет Бенет. Можех ли да устоя на чара на главната героиня в „Гордост и предразсъдъци“? Великолепна и остроумна, весела и иронична – животът в нейната компания изглеждаше по-ярък.

Прочитайки „Гордост и предразсъдъци“ до средата, аз вече бях тотален фен на Елизабет – съгласявах се с всяка нейна дума, с всяко нейно разсъждение. Харесвах приятелите й и ненавиждах враговете й.

И изведнъж настъпва рязък обрат в събитията и всичко се обръща с главата надолу. Лизи започва да се среща с човек, който не е очаквала да срещне повече. И този човек й прави съвсем неочаквано признание. В порив на негодувание тя си позволява да изговори много излишни думи и в отговор получава хладно писмо, което представя първата част на романа в съвсем друга светлина. Елизабет прочита писмото на Дарси и отхвърля доводите му. Препрочита го и разбира, че през цялото време жестоко се е лъгала. Тя не се съмнява в способността си да разгадае човека от пръв поглед. Но, както се оказва, това първо впечатление я подвежда. Любимата ми героиня повърхностно определя един млад мъж като добър и надежден, защото се държи дружелюбно и приветливо, а съперника му като лош – защото е хладен, затворен и надменен.Елизабет осъзнава колко дълбоко се е заблуждавала. С присъщата си прямота и твърдост тя произнася присъдата над себе си: „виновна в слепота, предубеденост, несправедливост и глупост“.

Но ако Елизабет се е излъгала, значи съм се излъгал и аз. Аз бях толкова увлечен по очарованието на Лизи, че и през ум не ми минаваше да се усъмня в правотата на нейните мисли. Оказа се, че моята прилика с Елизабет съвсем не е толкова илюзорна, колкото си мислех. Ние с нея твърде много се доверявахме на собствената си преценка.

В крайна сметка това не е роман само за предразсъдъците или гордостта, дори не е само за любовта. Грешките, които допуска Елизабет, а тя е била на малко повече от 20 години, са грешки на младостта, на човек, който все още не е извършил голяма глупост или поне не се е сблъсквал с необходимостта да си го признае.

Гордостта на Дарси и предразсъдъците на Елизабет, техните сложни взаимоотношения, несъмнено правят романа увлекателен. Ние с Лизи правехме грешки и заедно се учехме от тях. Романът ми изнесе урок затова как трябва да порасна.

Да пораснеш не означава да издържиш изпита

Порастването може да се превърне в най-значителната житейска постъпка. Как става това? От гледна точка на физиологията всичко е ясно. Храненето и движението си вършат работата, ние не полагаме умствени усилия в тази процеси, постепенно ставаме по-възрастни.

Порастването има и друга страна. С нея се запознах през онова лято, когато четях романите на Джейн Остин. Нейните героини са на 16, 19, 20 години ( в ония времена момичетата са се омъжвали много млади). В произведенията й най-често е описан кратък промеждутък от живота им – седмица, месеци, години. И в този период стъпка по стъпка (а понякога и много бързо) се преобразяват, превръщат се от момичета в жени.

Този процес за мен се превърна в откритие. Аз бях свикнал да свързвам порастването със завършването на училище, започването на работа, придобиването на навици и умения.

Остин явно бе на друго мнение. За нея и героините й порастването е тясно свързано с характера и поведението. Нито характера, нито поведението ви се променят заради това, че знаете имената на римските императори или американските президенти, нито от знанията ви по висша математика. Да пораснеш по Джейн Остин означава да направиш грешки.

Това беше първият урок, който научих от „Гордост и предразсъдъци“. Вие не можете да зачеркнете грешките си - сякаш ми казваше Остин - те съществуват независимо от вас и не можете да ги предотвратите.

И това не е всичко. Да пораснеш би било значително по-лесно, ако просто правиш грешки. Но те са само първата крачка.

„Дори да ни покажат грешките няма да е достатъчно.“ – твърди Джейн Остин – „Ние винаги можем да намерим оправдание за тях.“ Героините й упорито отказват да пораснат, докато не преживеят по-сериозен стрес. Зрелостта идва при нас през болката, загубата и преди всичко чрез унижението.

Уроците,

на които животът често ни учи по трудния начин,

и над които нямаме никакъв контрол.

Елизабет се излъгва по отношение на Джейн, на своето семейство, на всичко. „Колко справедливо съм унижена“ – признава пред себе си тя.

Сигурен съм, че никой от нас не желае за себе си или за своите деца подобни прозрения. Но дори да ви потръгне, няма да ви отминат. Моят баща не беше прав – не можеш да се учиш от чуждия опит, само от собствените си грешки. Затова Остин принуждава героите си да страдат, знаейки, че друг начин да пораснеш няма.

Онова лято се появи възможност да почувствам в пълна степен последствията от собствените си грешки. Сърцето ми беше покорено не само от Елизабет Бенет. Аз изгубих ума си по едно момиче, което срещнах същата пролет. Бях на 28, а тя на 21 години. Моите чувства към нея бяха смес от страст и загриженост.

Отношенията ни се развиваха стремително и бурно. Виждах пред себе си човек, способен да се превърне в истински приятел. Разхождайки се из града, ние обсъждахме изкуството, идеите си, общите си познати. Ходехме по музеи и театри, непрекъснато се шегувахме, сравнявахме впечатленията си и споделяхме наблюденията си.

Но аз вечно прецаквах всичко. Всеки път се провалях заради собственото си високомерие и снобизъм. „Ще го разбереш, когато станеш на моите години“, казвах много често.

Не можех да се контролирам. И аз като Елизабет се мислех за дяволски умен и бях готов да споделям мъдростта си с другите. Опиянявах се от собственото си превъзходство, което непрекъснато демонстрирах пред любимото момиче.

Това момиче не беше единственото, което ме наричаше „високомерен всезнайко“, но точно то успя да ме отрезви, защото означаваше твърде много за мен. Затова, когато след два месеца се зачетох в „Гордост и предразсъдъци“ видях в Елизабет отражението на собственото си страдание.

В крайна сметка тя разбира какво означава да пораснеш и че това е процес, който не свършва никога. Ние не се раждаме идеални, и не можем да станем такива впоследвствие. Зрелостта не е повод за самодоволство. За да продължиш да порастваш трябва винаги да си в добра форма, да не губиш интереса си към живота, да мислиш самостоятелно, да си готов за промяна.

През онази есен аз издържах изпита си и прочитайки историите на Джейн Остин реших, че ми е време да порасна. Не можех да остана в задимената стая, сред непознати, в тази част на града, в която живеех вече 17 години. И най-важното – не исках повече да живея в сянката на баща си. Почти всички мои приятели вече се бяха преместили в центъра на Ню Йорк или в Бруклин и аз реших да последвам примера им. Да си намеря жилище, да си купя истински мебели, да започна самостоятелен живот.

На другия ден, след изпита, баща ми ме покани на обяд. Разказах му как е преминал и споделих плановете си за преместване. „Ще ти струва много по-скъпо“, коментира веднага той.

В крайна сметка въпросът не беше в парите. Баща ми отлично разбираше това. Аз не просто се местех в друг квартал, аз го напусках. А той не искаше да ме пусне. „Бруклин? В Бруклин съм живял, когато се преместихме от Европа в навечерието на войната. Това е място, към което никой напуснал го, не се е връщал. На кого изобщо може да му мине през ум да се мести там?“

Знаех на кого. Преместването в Бруклин можеше да стане огромна грешка. Но на мен ми омръзна да бъда дете, уморих се да се страхувам, че ще се проваля в очите на баща си. Беше ми дошло до гуша от неговите забележки, от непрекъснатата му опека. Бях готов за нова глава в живота си. Също като Елизабет Бенет и аз най-накрая си извоювах свободата.

 
Ако тази статия ви е харесала, може би ще ви е интересно да прочетете и размислите на един млад татко. 

Материала подготви Янка Петкова 
Снимки: от филмите "Гордост и предразсъдъци"

Откъс от книгата „Уроците на Джейн Остин“
 
 

Уилям Дерезевиц е печелил награди като есеист и критик.

Преподавал е английска литература в Йейл и в Колумбийския университет.

Предпочитан лектор в едни от най-престижните колежи по света.

От 2008 година се занимава основно с писателска дейност. Негови книги са преведени на над 15 езика.