Автор: Мария Пеева

Никой не обича хората, които се взимат твърде сериозно. Но има някои неща, здравето например, за които трябва да сме сериозни, или ще си изиграем лоша шега. Петте ми „открития“ за последните дни. Не е като да съм открила топлата вода, затова го пиша в кавички. Но ви ги напомням. Най-вече на себе си ги напомням. Може да взема и да си ги татуирам даже. На старобългарски, например.

1. Когато организмът ти дава сигнали, че иска почивка, дай му я. Иначе ще си я вземе насила, и то така, че да ти се иска да си починеш перманентно. Всичко, което започва с „пре“, просто го избягвайте – не се преработвайте, не се преуморявайте с домакинство, не се пренапрягайте, не преяждайте, препивайте и препушвайте. Всички знаем, че прекаленото не е хубаво, ама защо толкова трудно го прилагаме в личния си живот? През последния месец работих колкото за трите предишни и какво стана накрая? Ами, много просто. Паднах в битката. Но не ме отписвайте, войната не е изгубена. Каква нинджа ще съм, ако толкова лесно се давам.

2. Най-доброто място да припаднеш, е на регистратурата на болницата. На бърза ръка те оправят и включват на система. Идваш на себе си, а около теб разни хора в бели и сини престилки много държат да се запознаете и те питат как се казваш, на което отговарям правилно, също и от кой град си – на което винаги се колебая дали да отвърна Пловдив или София, затова изсумтявам нещо неопределено, а на въпроса на колко години съм, направо не мога да се сетя, но не знам защо те го приемат толкова зле, че започват да ме преглеждат и за инфаркт, инсулт и не знам какво. После лекарката казва, че ме е гледала по телевизията и много ме харесва. И аз също я харесвам много, но е някак неудобно да си обсъждаш пишкането с човек, който те е гледал по телевизията, та не знам. (Да сте жива и здрава, доцент Воденичарова, не само ме отремонтирахте, ами и ми звъните да питате как съм. Благодаря!)

3. Децата са безценни. Коко вчера обели картофите за вечерята, защото мама е болна. На връх празника си. Преди това ми донесе фреш - много гаден, зелен. Полезен. Децата мислят себе си за безсмъртни, абсолютно уверена съм в това, като гледам какви щуротии вършат. Но дали не мислят и родителите си за безсмъртни? Когато мама или татко са наистина болни, това ужасно ги тревожи. Искат да помагат и да правят неща за нас. Даваме им тази възможност, за да се чувстват съпричастни, но и малко трябва да се отделим от тях, за да си починем. Ужасно е, точно когато те отпусне болката и се унесеш, и някой малък болногледач да нахлуе при теб с врял чай с 20 лъжици захар, да го разлее още на вратата, да си опари пръстчето, да се разпищи… Човек се чуди кое по-напред - дете ли да лекува, чай ли да бърше, кучетата ли да пъди от захарта, или просто да изгони всички от стаята, да си захлупи главата с възглавницата и да заспи.

4. Ходете на лекар навреме. Някои неща минават от само себе си, но ако се чувстваш отпаднал, значи нещо сериозно не е наред и няма да стане с чай и витамин С. Всичко започна от една глупава хрема, плюс преумора, плюс стрес, естествено. Удря в слабото място – при мен – бъбреците. Обаче аз – упорито копеле, ще се оправя с чай, как ще се тровя с антибиотици. И не се спирам за миг – абитуриентски, сватби, работа, тичане по задачи… Разбрах, че работата върви на зле, когато зъбите ми взеха да тракат от температура и мислите ми станаха хаотични. Когато най-после се вдигнах да отида на доктор, бях толкова зле, че не можех и да шофирам сама. Това нормално поведение на разумен възрастен човек ли е? Не мисля. Не беше нещо, което да ме сполети изведнъж. Влачих се дни наред преди това. Е, не правете това у дома. Тъпо е. И опасно отгоре.

5. Кофти е да не ти се яде, защото си болен и да отслабваш от болест. Предпочитам да съм си здрава и прилично закръглена. Аз съм човек с добър апетит, не прекалявам, но обичам храната и не съм никак претенциозна. Преди обвинявах майка ми, че ме е научила така, защото винаги ме караше да си изяждам всичко в чинията с обяснението, че по света има деца, които нямат какво да ядат. Сякаш ако аз си оближа чинията, това ще им помогне по някакъв начин. Но всъщност майка ми изобщо не е виновна, че имам апетит и не обичам диетите, особено строгите. При все това ми се иска понякога да си върна килограмите и фигурата след второто дете, защото тогава бях идеална. Но да не ти се яде от болест е различно и отвратително. Храната има ужасен вкус в устата ти, повръща ти се от всичко, даже водата преглъщаш насила. Не, не е за мен това. Предпочитам да съм здрава и щастливо дебела.

И все пак защо е важно да си несериозен? За да може малко да се надсмееш над себе си – всичко минава по-лесно така.

***************** 

- Мамо, ти заразна ли си? – ме пита Алекс.

- Не, но ако искаш да спиш при мен, може и да стана. - лъжа безсрамно, защото последното, което ми трябва в момента е 4-годишна фурия да ми се разхожда по главата цяла нощ. Макар че знае ли човек - клин клин избива.

***************** 

- Мамо, добре ли си? Защо не си вдигаш телефона? – най-големият ми син звъни, когато ме включиха на системи.

- Човек веднъж реши да се надруса и децата му веднага ще го изловят. - насреща Теди ми се смее и ми казва една чудесна новина, която ще ви кажа, ама друг път.

***************** 

- Мамо, след като си болна и няма да готвиш, може ли да поръчаме китайско? – пуберът с доза здравословен егоизъм, „мама може да е болна, но все пак трябва и да се яде“.

- Не, защото баща ви прави най-хубавите салати на света и ще се обиди, че го подценявате. - големият проблем всъщност е, че Пеев мрази да поръчва по интернет, а аз нямам сили да се добера до компютъра.

*****************

- Мамо, искаш ли да спя при теб и ако ти стане лошо да събудя татко, че той спи много дълбоко и няма да усети, ако умираш? – това го изтърсва най-слънчевото ми детенце, което толкова прелива от обич, че понякога може да те задуши с нея. От такава загриженост вече оставам без думи и мога само да смотолевя, че все още не мисля да умирам.

Да, децата определено освежават атмосферата в подобни моменти. През техните очи виждаш колко преходно е всичко, дори и ти самата, макар че си цяла вселена от чувства, идеи, спомени и мечти. Никой не е вечен и те го знаят.

И тази мисъл някак те успокоява.

А пък Пеев както винаги е на ниво, захвърля всичко и тича да ме спасява от лапите на… бъбречната криза. Истински рицар, само където кончето му е черно. С него диалозите са на екзистенциално ниво.

- Мерка, ако си изпиеш сока, ще ти кажа нещо много важно. Ама много!

Недоволно мучене от рошавата купчина в леглото.

- Добре, поне до половината. Много важно нещо! Много искаш да го чуеш!

Рошавата купчина смуче фреш с вкус на тежки метали, който уж бил от портокал и ябълка.

- Обичам те.

- Това ли беше важното нещо? ГАДИНА!

- Е, има ли нещо по-важно от това?

- Не! Ама това го знам! Нещо ново ми кажи! И вземи да се прегледаш, че виж аз как се подредих. Още влачиш тъпата хрема.

- Не ме мисли мен, аз съм мъж.

- Мъж, мъж, ама нали знаеш онази поговорка – на болната жена мъжът й умря.

- Ти сега гледай да се оправиш, че за малко да те изпуснем.

- Споко, няма да се отървеш толкова лесно от мен.

- Изобщо не се притеснявам. Аз съм си дал заявка да сме заедно и в следващия живот.

И ми се смее насреща. Само малко да оздравея и хубаво ще го разсмея и аз.

Мисля да му представя една медсестра Мария с бяла престилка, която знае как се ускорява пулса.

Така де, човек трябва да черпи вдъхновение от всяко преживяване.

Ако ви се четат още тъжно-смешни щуротии, вижте и "История с телешки опашки".