Автор: Десислава Стоева

Точно преди седмица се върнах от Шотландия – дъжд, смешен акцент, мъже с карирани полички и charity shops - магазини втора употреба, приходите от които се дават за благотворителност. Там можеш да намериш всичко - от роклите на баба ми, през розови капели и фльонги като за парти по случай рождения ден на английската кралица, та до книги. Аз, разбира се, като видна зубрачка (срам, не срам - в офиса преди време ми излезе прякорът Учителко любима) естествено се залепих за рафтовете с книги и зоркото ми око бързичко забеляза големите оранжеви букви:

TERRY PRATCHETT

НЕВИЖДАНИ АКАДЕМИЦИ

Отдавна не бях се носила в пространството с Великата А‘Туин и четирите й слона, не бях помирисвала гъстите води на река Анкх и не бях виждала Ринсуинд и Багажа му, но със същата любов и детско вълнение като преди години си купих книгата (е, все пак и 3 паунда за твърди корици си е супер далавера!).

Спомням си навремето – лакомо поглъщах всякаква литература, която попаднеше пред очите ми. Тогава най-добрата ми приятелка ме открехна за Света на Диска. Прекарвах часове, унесена в магията му, и се смеех с глас на остроумните истории на Пратчет. А после с почти маниакално въодушевление очаквах момента, в който ще излезе следващата му книга и ще си я купя със спестените си джобни парички. След време някак всичко стана твърде сериозно – в университета четяхме „сериозни“ произведения, после започнах „сериозна“ работа, изобщо…станах един съвсем сериозен възрастен. А така ми се иска понякога да съм по-смешна, по-приказна и да оставя въображението си да полети към някое необикновено място като Анкх Морпорк…

Преди 2 години на днешната дата си отиде вълшебникът Сър Тери – с бялата си брада, островърхата шапка и игривия блясък в очите. Мой приятел – едър мъж с вид на викинг – плака в този ден, сякаш е загубил близко същество. Ей така някои хора пускат корени в сърцето ти и докосват душата ти, дори да не ги познаваш лично. Но пък аз съм сигурна, че Вълшебникът сега е някъде там – заедно със Смърт ни гледат отгоре и се подхилкват на нашата си човешка глупост. Пък и както самият той е казал: “Никой не си е отишъл наистина, докато по света все още се носят вълничките, които е направил“…