Автор: Мая Цанева

Тази сутрин гледах репортажа за майката, която изоставила детето си в градинка в кв. „Младост 1“. За 10 минути аз и съпругът ми минахме през 10 състояния на родителските емоции. След първите две минути, мъжът ми каза: „Виж я, вероятно страда от следродилна депресия." Аз се съгласих, и макар да не одобрявам постъпката й, се опитах да се поставя на нейно място. Съчувствам й - изведнъж не само е бедна, както се оказа и болна, но и под обстрела на въпросите на „професионална" журналистка: „Взе ли си поука?". А тя, тя просто иска работа и пари, за да си гледа детето. Срам я е и да търси помощ от някоя институция - никой не обича да го гледат снизходително като поредния нещастник.

После, напълно в разрез с това, използвахме случая да покажем на почти 4-годишното си момче, склонно към драматизъм (тип: „Вие сте лоши! Не ви обичам!"), че има наистина „лоши родители", които изоставят децата си. Едва ли ще го помни.
В края на прякото включване се почувствах зле - аз съм типичен лицемер, но си го признавам. Благодарна съм, че не ми се налага да гледам детето си със 120 лв. социално майчинство. Дано не изпадна в ситуация като тази на майката от репортажа. Дано не ми се налага да разчитам на добротата на другите.

Наскоро препрочитах "Приказките на Ева Луна". Една от тях разказва за майка, която в заблудата си, че ще даде нов живот на детето си, го „продаде" в мрежа за търговия с органи. Финалът беше отворен. 

Никой не е застрахован от грешки и злощастия. Никой не те учи как да гледаш детето си. Всички ни късат на този изпит поне три пъти. Парите са „тука има, тука няма". Аз няма да изоставя детето си, но не съм ваксинирана срещу депресия и мизерия. А вие?

Препоръчваме ви и Детето на държавата. 
За корените на родителското насилие прочете в Майките, които убиват.
За съдбата на непоисканите деца вижте повече в емоционалния разказ Райчо, който не стана мой. 

Снимки: offnews.bg