На снимката виждате Иван Вазов, с майка си, братята и сестрите си. Отляво на дясно са прави - Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис, а седнали - Ана, Иван, майката Съба, Никола. Снимката е от 1906 г. Генерал Владимир Вазов е наречен още победителят от Дойран. Кирил е лекар, един от първите дипломирани медици в освободена България. Георги Вазов е генерал и военен министър, водил настъплението на Източния сектор при превземането на Одрин. Борис е общественик, адвокат и политик. Никола е предприемчив търговец и отличен бизнесмен, който се грижи и поддържа многобройната си фамилия, майка си и сестрите си. Една голяма фамилия, дори и след като е белязана със загубата на бащата и брата.  

На днешния ден - 09.07 - преди 167 години се е родил Иван Вазов, име, което всеки българин знае и уважава, патриархът на българската литература. За мен рождените дни на децата ми винаги са по-големи празници, отколкото собствения ми рожден ден. Замислих се за майка му, Събка, която е била изключително прогресивна жена и която го е насърчила да стане писател въпреки въжделенията на баща му да го прави търговец. Преди време прочетох в блога на Мирянка един текст за нея, който много ме впечатли и сега ще го споделя с вас. Защото зад всеки велик мъж наистина стои една велика жена. И нерядко тя е майка му.

Попаднах наскоро на едно видео, в което малко детенце посочва ликовете на българските възрожденци и цитира имената им безпогрешно. Впечатлих се много. Самата аз се затрудних за една част от тях. Нещо друго обаче също ми направи впечатление. Всички тези възрожденци или други знайни просветни дейци бяха мъже.

Сещате ли се за жени възрожденки, с които се гордеем и които почитаме?

Добре, друга, освен Райна с байрака?

Честно казано, не държа да имаме паметници на знатни жени и не ме боли, че няма много жени по снимките от значимите събития, свързани с българската просвета и култура.

Повече ме боли, че не осъзнаваме най-важната роля, която ние, жените, имаме и не се отнасяме с достатъчно осъзнатост и отговорност към нея. Защото всички тия значими мъже, които цитираме по националните празници, са родени и възпитани от достойни български жени.

Аз съм от жените, които просто не могат да си стоят вкъщи и да домакинстват. Не съм била в същинско майчинство. Дори от родилна зала пращах имейли. Вечно съм нарамила някаква кауза, а понякога цели месеци работя без почивен ден.

Убедена съм обаче, че доброто родителство е едно най-смислените неща, на които мога да отдам енергията си. И от тази гледна точка, винаги ми е било прелюбопитно какво родителство са получили децата, които са останали в историята със своите дела като възрастни.  

Днес си мисля за една жена, чийто лик не виси по стените на училищата и не я виждаме по снимките от Възрождението, на които обикновено има само мъже. Стояла си е основно вкъщи и е вършила основно “женски работи”. Сигурно дори не е излизала от Сопот.  Всички се сещаме коя е тя като чуем името ѝ, защото фамилията ѝ е прославена от децата, които е отгледала.

Съба Вазова се е научила да чете на 14 години. На 15 се е омъжила.  Има девет деца. Девет. Има някои преки заслуги за просветата на България, но нямам никакво съмнение, че най-ценното, което е дала на България, е великолепното родителство.

Нейни деца са патриархът на българската литература, лекар, виден общественик, трима военни, от които двама генерал-лейтенанти и един военен министър. Сред внуците ѝ има още военни, режисьор, химик, художници, адвокати, политици и други общественици.

Семената, които е посяла тази жена в живота на своите деца, са дали изобилен плод за благословение на цялата ни нация. 

Нека днес си спомним и великата майка на великия българин. И да се опитаме да възпитаме ако не велики, то поне достойни хора. Ще приключа с един стих на Вазов, който ми звучи особено актуално днес.

Младувах…

Младувaх в велико време,

време на борби, живот,

будеше се младо племе,

фърляше се тежко бреме,

чупеше се лют хомот.

Младувaх във дни на хали,

буден бях във буден час,

сред възторзи и печали,

сред стремежи, идеали –

пища имаше за нас.

Буйна кръв кипеше в жили,

жадна славно да се лей

за неща високи, мили,

работа за млади сили

имаше и шириней.

Имаше простори чудни

за борба и за ломеж,

славни цели, спънки трудни.

Вечно нащрек, вечно будни,

знаяхме едно: Напреж!

Не се лутахме в смущенье

от измама във съмненье,

от течение в теченье,

от един кумир към друг;

не се питахме, унили –

що да чиним с наште сили,

с ум свободен, с млади криле,

де е идеала тук?

      *

Не в свирепо отрицанье

всичко в родната страна,

не във робско подражанье,

не във чужди знамена,

не в реч куха, гръмовита,

не в презренье към трудът,

не в стремеж към празност сита,

не във бягство от дългът,

не в туй идеалът твой е,

о стремителна младеж!

Той е славен, ала той е

не в ломене, а в градеж.

Зданьето народно, ново –

хала да го не руши –

иска труд, не пусто слово,

здрави мишци и души,

иска воля търпелива,

иска твърдост, трезвен ум,

вяра във доброто жива,

жертви, подвизи без шум.

Че в минутата сегашна

всичко на теб гледа, виж,

твойта е задача страшна:

бъдещето ти градиш.

То ще бъде светло, мрачно –

както го приготвиш ти...

Работи, младеж, юначно,

мъжки, честно работи!

Препоръчваме ви още:

Поборник 

Българи, по българи и най българи