Имах удоволствието да гостувам в „Часът на Милен Цветков“ във връзка със сигналите за случаи на насилие в детски градини и ясли, които бяха огласени напоследък. Мислех да не пиша по този въпрос, защото достатъчно се шуми по темата, а и моето мнение не е по-различно от всеобщото. Недопустимо е педагог, сестра, служител в детска градина да посяга на детенце, да го обижда и заплашва. Радвам се, че родителите са намерили начин да дадат гласност на случая, че са осигурили и доказателства. Надявам се, че ако не законът, (не знам дали подобни улики биха важили в съда), то поне негативното обществено мнение веднъж завинаги да сложи край на тази порочна практика.
Нещо друго обаче ме впечатли и ми се иска да насоча вниманието ви към него.
Заедно с всички зрители изслушах разговора на г-н Цветков по телефона с директорката на детската градина, в която има такъв случай. Тонът й беше обвинителен и агресивен. Защо, г-жо Узунова? Ако аз съм директор на детска градина и получа сигнал, че моя служителка удря, заплашва, тормози деца… Все си мисля, че по-скоро бих се притеснила. Това е нормалната реакция, когато в структурата, управлявана от вас, има нередности. Бих се опитала да успокоя родителите, че ще направя всичко, за да разбера какво се случва и да взема мерки. Бих дала ясно да се разбере, че в градината, за която отговарям, това не може да е практика и ако има такъв случай, ще е последен, независимо на каква цена. Бих се погрижила да санкционирам адекватно служителя, който си позволява подобно отношение. Последното, което ще ми хрумне е да водя спорове за политическите или лични мотиви на родителя и да прехвърлям неприязънта си върху детето. Какви политически мотиви може да има, когато става дума за деца? Извинявайте, но това е нелепо.
Добре е да си спомните, че ние, родителите, и вие, учителите, не сме от двете страни на барикадата. Ние не водим война един срещу друг и нашата цел, като родители, не е да ви унизим и изложим. Напротив, ние искаме да ви имаме доверие. Да сме спокойни, че сме поверили най-ценното си в добри ръце. Когато сте избрали да работите с деца, вие сте поели и една огромна отговорност. Ако заплащането ви е мизерно, то не обвинявайте децата. Ако условията са лоши, не обвинявайте родителите. Нашите деца също споделят тези условия и заплатите на някои от нас не са по-високи от вашите. Ако не си харесвате работата, намерете си друга. Учител и лекар не се става, просто защото човек трябва да работи нещо. Това е висше призвание и ако вие го осъзнавате, ако го излъчвате със всяко свое действие и дума, то и общественото отношение към вас ще се промени.
Децата, които сме ви поверили, обикновено още не могат да говорят. Те не могат да се оплачат на мама, че сте ги ударили, че сте ги плашили, че сте ги затворили на тъмно или че сте ги наричали с грозни думи. За тях вие сте фигура на авторитет, вие сте първите официални представители на обществото, с които се срещат. Ако не помогнете у тях да се изгради сигурност и доверие към това общество, един ден те няма да спазват правилата му, нито етични, нито правни. Ако не ги научите, че възрастният човек вдъхва уважение и спокойствие, а не страх и омраза, един ден те ще предпочетат да са аутсайдери и асоциални. Ако не им покажете, че учителят отваря нови врати към интересни хоризонти, образованието и развитието никога няма да са техен приоритет. И не, изобщо не преувеличавам. Първите години са съдбовни във възпитанието на детето и отношението му към света, а голяма част от тях преминава в общуване с вас. Ролята на учителя далеч не е по-маловажна от тази на родителя. Моля ви да осмислите огромната отговорност, която носите и да я поемете достойно. Един истински учител знае обичта, с която му се отплащат децата, и тя си струва всяко негово усилие. Дайте си шанс да я изпитате.
И накрая, за всички родители, които записват детето си на ясла и градина, мога да споделя от опит няколко важни съвета.
- Въпреки всичко не подхождайте с недоверие към учителките. Такива случаи не са честа практика. Ако сте настроени негативно към яслата и градината, детето ще долови отношението ви и адаптацията му ще е по-трудна.
- Не приемайте винаги на сто процента разказите на детето. Децата са склонни да преувеличат и фантазират и по тази причина показанията им не се приемат в съда. За да знаете какво се случва със сигурност, е достатъчно да следите настроенията им. Ако детето ви разкаже с усмивка как Пепи го е пребил от бой, можете да сте спокойни, най-вероятно е било някаква игра. Но дори детето да си мълчи и да не се оплаква (често то още не може да говори), ако е тъжно или изнервено, ако се събужда нощем и плаче, ако изпитва силен страх от детската градина или от непознати, ако започне да проявява агресия, значи нещо не е наред и се изисква да вземете мерки.
- Наблюдавайте отношението му с учителите, прегръща ли ги, радва ли се, когато ги види, те закачат ли го, посрещат ли го с усмивка. Често един малък жест ще ви каже повече дали детето е щастливо и обгрижено от всички камери на света.
- Вие сте родители и имате право да изисквате за детето ви да се полагат най-добрите грижи. Не си мълчете и не се примирявайте, само защото нямате друг избор. Варианти винаги се намират.
- Ако се усъмните в насилие над детето, говорете с учителката, после и с директорката. Ясно покажете, че няма да толерирате лошо отношение към детето си. Ако това не помогне, можете да се обърнете към Агенцията за закрила на детето, омбудсмана, медиите, социалните мрежи, общината.
- Ако детето ви е жертва на насилие, е важно да го заведете на психолог. Той ще му даде да рисува картинки, да прави ролеви игри, за да изрази емоциите си и да преодолее травмата. Не си представяйте някакъв разпит, който би го травмирал допълнително. Добре е да знаете, че децата жертви на насилие и техните родители, имат право и на безплатна психологична помощ. Ако вашият случай е такъв, можете да получите повече информация например ето тук.
Надявам се да съм била полезна.
Допълвам текста. По информация от адвокат – показанията на децата се приемат в съда. Прави се психологическа експертиза и разпитът се провежда в присъствие на родител.