В началото на седмицата майка от Пловдив потърси Сдружение Безопасни детски площадки за съдействие относно предписанието на РЗИ-Пловдив да премахне пясъчниците във всички детски градини и ясли в областта поради "висок риск от опаразитяване на децата и разпространение на заразни болести“ на основания на чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) от Закона за здравето.

Подготвихме становище, което ще разпространим до всички институции и организации, които имат отношение по случая.

Накратко, според нас, настоящото предписание представлява косвено признание, че пясъчниците в детските ясли и градини в област Пловдив не се поддържат според изискванията на НАРЕДБА № 1 на МРРБ, от 12 януари 2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, тоест общината и нейните подразделения не изпълняват своите задължения, което означава, че гражданите могат да поискат от съответните контролни органи – проверка и санкции, мониторинг и обратна връзка.

В предписанието не са посочени конкретни причини или обосновани рискове за премахване на пясъчниците, а вероятно се взима самоволно повод от извънредната здравна ситуация, свързана с COVID-19.

Също така РЗИ - Пловдив лишава децата от всички ползи за тяхното емоционално, умствено и физическо развитие при играта с пясък, което в период на постпандемично възстановяване, е ключово за децата. Т.нар. "игра с пясък" или sand play e част от терапията в психологията от години.

Ние признаваме, че пясъчниците не се поддържат лесно, но на територията на детските градини и ясли, възможността за контрол е най-голяма. Има и съвременни бюджетни варианти за опазване на пясъка от животни например.

Готови сме да участваме в диалог по темата.

Още по темата:

Да бъдем общество

Кой носи отговорност за детските площадки

Деветото издание на Балканския международен винен конкурс (The Balkans International Wine Competition) ще се проведе между 15 и 17 юли в Белград, Сърбия, след като бе отложено заради затварянето на границите през март. Това е първото издание на конкурса извън България и поставя началото на ротация на страните-домакини, чиято цел е по-голяма интеграция на винарските изби от всички балкански страни и по-доброто им налагане в региона и в Европа.

“Вярвам, че енергията и вдъхновението, които влагаме в организацията на Балканския винен конкурс, ще ни позволят да наваксаме пропуснатото време. Кризата беше неочаквана и нанесе много поражения на винения бранш. Но производителите на вино са хора, които работят с хъс, амбиция и вдъхновение. Вярвам, че именно форуми като 9-ия Балкански винен конкурс и фестивал осигуряват платформа, която избите могат да използват за справяне с кризата!”, казва Галина Нифору, управляващ директор на BIWC. 

Основната мисия на BIWCF е да популяризира балканските вина и винената култура както в България, така и по света. Председател на Конкурса и на журито по традиция е Константинос Лазаракис MW, първият носител на титлата Master of Wine на Балканите.

“Балканското вино е символ на качество и автентичност, които потребителите ценят! Деветото издание на BIWC ще помогне не само на любителите на виното, но и на представителите на ХоРеКа сектора да опознаят още повече регионални вина и производители”, обещава Лазаракис. След конкурсната част на 17 юли с всички мостри ще бъде организирано и изложение в хотел Фалкенщайнер в Белград, на което са поканени представители на бизнеса, сомелиери, дистрибутори и любители на виното.

Най-доброто вино на Балканите се избира от престижното жури и включва четирима носители на титлата Master of Wine, първият български Master Sommelier Светослав Манолев, който работи в Лондон, винени професионалисти и експерти от целия свят. 

BIWC e един от малкото винени конкурси в Европа, които са по-близо до австралийския модел на дегустация и точкуване, което позволява по-добра оценка на конкурентните вина.

В началото на юни трябваше да се проведе и второто издание на открито на Балканския винен фестивал. Виненото градче в сърцето на София ще се издигне пред НДК на 11 септември и ще позволи на гостите и жителите на столицата да се насладят на един “дълъг винен уикенд” до 13 септември.

Със своите близо 1,8 млн. тона вино годишно, Балканите се нареждат на 5-о място в света, веднага след най-големите страни винопроизводителки Италия, Франция, Испания и САЩ. The Balkans International Wine Competition е събитието, което събира световния винен елит, за да види, да отпие и да открие богатството и разнообразието на балканските вина. Всяка година отличените вина се награждават на специална церемония и галавечеря, известни като “Балкански винени оскари”.

Балканският международен винен конкурс и фестивал 2020 се осъществява с подкрепата на Столична община и Българска търговско-промишлена палата, както и с медийното партньорство на БНР, списание Мениджър, Exporter.bg, Мама Нинджа, Hit-bg.com, WineBG.info, списание Твоят бизнес, b2b media.bg, Exporter.bg, InFoodVeritas.com, ExpoWorld.bg, Agro TV, Аз чета, Жената днес, Winetours.bg, Wineo.bg, Bulgaria Wine Тours, Арт Идея Бг, Bulgaria Wine Тours, Fresh Cuts of Life, предаването "Винена одисея" по Българе тв, wineo.bg, Стандарт.

Вижте също:

За винените сноби и как да се справяме с тях

In vino veritas

Замърсяването с пластмаса е едно от големите екологични предизвикателства на 21 век и никога не е прекалено рано да поговорим с децата за отговорността, която имаме към Земята. “История на пластмасата” разказва за проблема по вълнуващ и достъпен начин и е чудесен повод да провокира дискусията у дома.

По случай Деня на океаните Екологично сдружение “За Земята” организира безплатна прожекция на филма онлайн, само трябва да се регистрирате в тази форма https://www.zazemiata.org/story-of-plastic-movie/.

На 7 юни вечерта ще получите линк към филма, който ще е активен до 00:00 часа на 10 юни.

“История на пластмасата” е вдъхновен от движението #BreakFreeFromPlastic (Да се освободим от пластмасата), което се бори с пластмасовото замърсяване, което придобива застрашителни размери.

Филмът е с български субтитри и е пълнометражен, затова е подходящ за деца над 12 години, които четат бързо и могат да задържат вниманието си върху темата по-дълго време. Но финалната преценка е на родителите, тъй като те познават децата си и предпочитанията им най-добре.

Отправяме специална покана към учителите, които харесват филма и искат да повдигнат темата в час, да организират безплатна прожекция за своите ученици като им изпратят линка. Те трябва да получат специален линк за достъп до, затова трябва да се регистрират в отделна форма — https://www.zazemiata.org/story-of-plastic-movie-teachers/

Екипът на Нулеви отпадъци от "За Земята" ви кани да зададете вашите въпроси в събитието във Фейсбук (https://www.facebook.com/events/597383334465982/), свързани със замърсяването с пластмаса. Ще им отговорим онлайн във видео след края на прожекцията.

Прочетете още:

Как уча децата да вземат решения

Защо да учим децата на логическо мислене

Автор: Люси Рикспуун

Живеем в стресови времена! Ако някои от преживяванията в долния списък са ви познати, потърсете помощта на терапевт. Когато човек е в затруднено положение, надеждата е трудна за намиране. Понякога не се сещаме за този вид помощ, понякога го подценяваме, а друг път тотално го отхвърляме, щото... да не сме луди, я...

Психотерапевтите няма да разрешат проблемите ви, но ще ви помогнат да се преборите емоционално с тях и да погледнете ситуацията, в която се намирате, по друг начин. Не очаквайте огромна промяна от една среща с терапевт. Промяната отнема време и постоянство, и е само и единствено във вашите ръце.

Не очаквайте да получите съвет от психотерапевт дали да се разделите/разведете с партньора си, той не бива да ви дава подобни съвети, тъй като са извън компетентността му. Не очаквайте и да ви съветва по отношение на лекарства, по същата причина.

Ако преживявате някои от тези неща, помислете за терапия...

• Чувствате тъга, без определена причина.
• Тревожите се за много неща, които обикновено не се случват.
• Не можете да заспите или се събуждате нощем, и мислите ви препускат.
• Не можете да се съсредоточите върху една задача.
• Мислите ви са насочени към миналото.
• Чувствате се неразбран от околните.
• Имате проблеми във взаимоотношенията си с близките.
• Нямате желание да се занимавате с неща, които са ви доставяли удоволствие преди.
• Нямате желание да станете от леглото си сутрин.
• Избухвате в силна емоция от видимо малък стимул.
• Импулсивни сте.
• Хората ви описват като „нервен“, „особняк“, „кибритлия“, „разсеян“, „невъздържан“.
• Хората ви отбягват.
• Вие отбягвате другите.
• Имате спад в хигиената.
• Настроенията ви се менят често и без видима причина.
• Имате периоди на тъга и други, в които се чувствате необяснимо възторжени и пълни с енергия.
• Чувствате се самотни.
• Романтичните ви връзки завършват бързо.
• Романтичните ви връзки си приличат и не сте доволни от качеството им.
• Имате паник атаки.
• Чувствате се в безизходица.
• Реагирате остро в ситуации, в които не сте реагирали така преди.
• Усещате се емоционално наранени.
• Имате болест в семейството.
• Загубили сте близък.
• Отговорностите ви са се променили.
• Трябва да вземете важно решение.
• Посягате към цигари/алкохол/наркотици, търсейки ефект от тях (успокоение, смелост, забрава, отделяне от реалността, енергия и други)
• Не успявате да се задържите на работни позиции, които желаете.
• Чувствате, че каквото и да захванете, няма да завърши с успех.
• Захващате много проекти, но не довършвате нищо или почти нищо.
• Имате член на семейството със специални нужди.
• Усещате гняв/раздразнение към близки, без видима причина.
• Чувствате безнадеждност.
• Не можете да изброите поне 10 положителни черти за себе си.
• Обвинявате другите за неуспехите си.
• Отдавате успехите си на другите.
• Били сте жертва на насилие в миналото или настоящето.
• Били сте свидетел на насилие.

Още по темата:

Как да предпазим психичното си здраве в условията на карантина и пандемия

Веселата депресия

Автор: Кристина Йовчева

Брашното се поръсва леко по масата и върху него се затъркулва тестото. Меко, ароматно тесто, мирише на мая, на мляко, на брашно, на нещо, което после ще се топи в устата, защото е приготвено с любов.

Меката топка се премята между ръцете, обира прашинките брашно и става още по-гладка и пухкава, сякаш диша в ръцете. Наблюдавам с усмивка и в захлас танца на тестото, поглеждам през прозореца навън, където майски студен дъжд се сипе по листата на смокинята, и по листата, и по плодовете ѝ, които толкова обичам, а някъде под нея е бялата роза и всички онези червени красиви рози, опасали оградата на къщата.

И тогава усмивката ми угасва, защото осъзнавам, че съм сменила гледната точка. Буквално и преносно. Ароматното тесто, ръцете и спокойствието, което носи умелото месене, не са на баба ми, а аз не седя срещу нея, наблюдавайки я с детско любопитство и прозорецът не е зад гърба ми.

Вече аз съм на мястото на баба. И тестото е в моите ръце, защото съм го научила от баба, меся го на масата на баба, ще го завия с бабиния месал и като нея ще го повдигам от крайчето, за да го погледна втасало ли е, накрая ще го поднеса приготвено в някоя от нейните чинии.

И гледам през същия прозорец, през който тя гледаше, когато бях малка и седях срещу нея, гледаше мен, но и вероятно и над мен, навън, и е виждала пак смокинята, и розите, и ябълката, и кайсията - дървета, които изчезнаха през годините.

Срещу мен сега обаче седят не моите внуци, а...ах колко ми е трудно! - стои дъщеря ми, но също майка ми - остаряла и уморена, баща ми - отслабнал и прегърбен, вуйчо ми - побелял и притихнал. Наредени като деца, като изгубени във времето същества, които дори не зная какво мислят, докато слушат ромона на дъжда отвън и наблюдават омагьосани ръцете ми и тестото, и брашното, и целия този танц със същото любопитство и обзети от същото спокойствие, с което вероятно навремето са гледали майка си, моята баба.

Гледната точка съм сменила, казвам. За първи път в бабината ми къща, която после стана на родителите ми, се чувствам аз стопанката. Обаче не ми харесва. Не искам аз да съм стопанката, която тупа чергите и китениците, милва розите, прави сладко от смокините, готви за цялата фамилия, реди дома и създава уюта. Това го правя у дома, за моите деца.

Тук в бабината къща искам все още да съм с гръб към прозореца, а с лице към баба или към майка ми, а баща ми, вуйчо ми и дядо ми да се смеят на двора и да майсторят нещо, да се гълчат и да сме заедно всички, а всичко тепърва да предстои.

Може да харесате също:

Да имаш баба е да имаш армия

За билките и още нещо

Автор: Ина Зарева

Танцът под тежестта на махагоновия стол. Ловко покатерване, въпреки недоволното проскърцване. Рафтът със съкровищата. Гъделичкащ захаросан аромат на току-що сварено сладко. Вкус на победа и смелост. Смътната сянка на беля и последствия. Храбростта има вкус на ягоди.

Бездънно червено

Обидната болка от ожулено коляно. Кръвта върху смуглата от прах от кожа. Несъвършенството на раната. Възмущение. Нетърпимост. Яд. Гняв. Нечия прегръдка. Сълзи. Утеха. Обич.

Лечебно бяло

Драскаща ласка на гумена топка. Колибри в стомаха с полета на старата люлка. Протегнат ластик между пейките. Пътека докъдето трябва. Поляна, криеща стъпките. Тайни в старите дървета.

Безкрайно зелено

Сладостна мараня във въздуха. Потна монета в дланите. Тръпнещи крачета в очакване. Твърдостта на клечката. Обаянието на мекотата. Захарният памук върху косата.

Необятно розово

Първо е мирисът. После хоризонтът и виковете – Ето, го! Ето го! Скачането върху седалките. Щастието мирише на дълъг път и уморени куфари. Морето е до колене.

Бликащо синьо

Заря от брашно върху бабината маса. Раждане на хляб. Нейните ръце върху твоите. Топлота. Топлота. Топлота.

Обично карамелено

Безкрайни дълги дни. Коси, ухаещи на слънце. Цветя във въздуха. Вятър в шепите. Надбягване с дъжда. Догонване на дъгата.

Лудеещо жълто

Пукане на жарава. Клечка с въгленче. Опушени усмивки в тъмното. Страхът изпълзява под босите крака и се крие в камъните на огнището. Пламъците ловко го облизват.

Побеждаващо оранжево

Красивите ръце на мама. Копринени целувки. Греещи очи и усмихнати приказки. Пръсти, рисуващи с непокорни кичури. Обич, обич, обич.

Омайно люляково

Челичните рамене на татко. Дълбок, камбанен смях. Пирати и съкровища. Загадки и детективи. Първа глътка въздух след дълго гъделичкане. Вяра и сила. Високо, високо, високо.

Гордо лилаво

Гъделичкащ захаросан аромат на току-що сварено сладко. Вместо рафт със съкровища - сведен поглед под палав перчем. Вкус на любопитство и на свян. Грижливо събиране на отронени думи.

Тръпнещо тюркоазено

Стотици километри, десетки години, безброй безсънни нощи. Бягане, бързане, отдалечаване. Забрава, търсене, намиране. Цветове, които връхлитат, напомнят, лекуват. Детство, което никога не си тръгва. Само се приютява в багрите, палитрите и в нюансите. Най-вече в нюансите.

Празнувайте го днес. Празнувайте го всеки път, когато любимият цвят обгърне деня ви.

Вижте също:

Как ги правите тези момчета

Искам да съм добър

Автор: Светла Чимчимова

Мария Пеева ми разказа, че я питали защо пише за разводи, като има дългогодишен брак само с един човек и цели четири деца, пак само от него. Защо, видиш ли, заблуждава читателя, че има личен опит в области, дето е само наблюдател. Олекна ми, че не критикуват само мен, че пиша за непреживени неща.

Дребнаво, ама човешко.

Иначе, Мими, скучно живееш, дано поне си сменяш цвета на косата и прическата. Обаче пък ме подсети за една от любимите ми истории, които доказват, че такива въпроси задават людете не само във Фейсбук, ами и в живия живот и там няма бутон блок.

Преди няколко години, моята колежка и приятелка ни записва на профилактични прегледи за рак на гърдата в хода на национална кампания по превенция на това заболяване. Прегледите се извършваха в рамките на пет дни в една болница. Отиваме двете, тя влиза в единият кабинет, аз в другия. Поздравявам доктора ( висок, елегантен, на моите години, мъж) любезно и с уважение, а той ме поглежда и ми вика:

- Покажи ми гърдите си!

Брях! И туй в лекарски кабинет не в шегаджийска група във Фейсбук. И ме зяпа в очакване. Аз се посмутих, ама се сетих, как на първия ми самостоятелен гинекологичен преглед в живота ми ( без мама демек) лекарката ме погледна и пак тъй от вратата ми рече:

- Сваляй гащите!

Знам, че докторите имат специфично чувство за хумор и какво толкова се назлъндисвам, аз да си покажа гърдите в крайна сметка съм дошла. И си ги показах. Прегледа ме човекът обстойно и надеждно с голямо внимание, не ме претупа като човек, който от сутринта е отметнал милиарди чифтове млечни жлези. Обаче през цялото време ме замеря с въпроси от лично естество, нямащи нищо общо с мамологичното ми здраве. В "Стани богат" и "Минута е много", че и в прокуратурата по-малко питат. Долу-горе така вървеше диалога:

- Как се казваш? - на "ти" ми говори.

- Светла Чимчимова.

- Странна фамилия, не съм я чувал друг път. С какъв произход е?

- На съпруга ми е. Гръцка е.

- Гръцка!?! Е как може да се ожениш за грък!? Те са ужасно ревниви. Аз имам две колежки от университета, дето се омъжиха в Гърция много се оплакват.

Докторът изпада в потрес придружен с висок драматичен тон и повдигане на вежди.

- Ама моя си е тукашен, наш и въобще не е ревнив - заемам се аз да браня либералната чест на Инжа.

- И можеш да влизаш и излизаш във вас, когато си искаш? - скептичен е докторът.

- Да, даже имам и ключ от вкъщи и нямам вечерен час - иронична съм и гледам да разчупя драматизма.

Той не ме отразява и продължава сериозно:

- Бие ли те ?

- Няма да повярвате, докторе, обаче сме заедно от ученици и не само не ме бие, ами и разправя на хората, че го бия аз - което си е жива истина, ама аз просто искам тая драма да свърши. Разправянето не е истина, не че го бия.

Докторът обаче се бори за Оскар и продължава:

- Смяташ ли, че бракът ти е успешен, с тоя хмм инженер? Харесва ли ти да си женена за него?

- Ами смятам, да - отговарям и започвам да се чудя в скрита камера ли участвам или съм влязла при психиатър по грешка.

И тука той се изправя над мен с всичките си 190 сантиметра, поглежда ме в другите очи и казва с обвинително назидателно кресчендо:

- А ти откъде знаеш, че с мен, например, няма да си по-щастлива, като си била женена само за един мъж, в един брак, а? Как знаеш, че няма да си по-добре, като не си опитала друг брак? Как? Ако не опиташ, няма да разбереш - елегантно и категорично ми се предлага да сменя положението си на инженерска съпруга с такова на лекарска. Хипотетично, разбира се. Ама се ядосах.

- Ерген ли сте или разведен?

- Ерген - малко неуверено отговаря той.

- Докторе - викам му - Вие откъде знаете, че може да направите една жена щастлива и един брак успешен, като нямате никакъв опит, нито дори и половин брак и не сте успели да излъжете поне една жена за толкова години?!?! - усмихвам се зличка, зличка.

И още много неща си казахме с тоя човек, аз не с много спокоен тон. Цялата ме разтрепери. Изобщо не можах да си тръгна, защото той стоеше между мен и вратата. И дискутирахме доста разпалено. Като излязох от там се обадих на приятелка от друга болница, да проверя дали този човек е лекар наистина или ме е опипал санитар в престилка на лекар. Защото в тоя калабалък от думи дойде друг лекар, който ми попълни медицинските документи. Не този, който ме прегледа. Питах я. Тя го познаваше. Лекар беше, естествено. Животът ме срещна още три пъти с него. Ама то са други истории.

Вечерта разказваме с моята приятелка на Инжа за тия прегледи и тя се възмущава:

- Не мога да разбера, защо мен ме преглеждаха 10 минути, а Светла стоя вътре повече от половин час?

А Инжа:

- Абе я виж колко гърди имаш ти и колко има Светла!

Сега, вярно не е от най-тактичните милият, ама бях права да го защитавам като широкото скроен и либерален мъж.

Още от Светла:

Как не умрях по розови бикини

Къде се раждат тия правилни жени?

Женските изкуства за щастливо съпружество - този наръчник за успешен брак от 1930 г., описва всичко необходимо, за превръщането на една жена в съвършена съпруга, всеотдайна домакиня и грижовна майка.  Поводът за създаването на тези насъщни инструкции е големият брой разводи по онова време. Някои от тях звучат като ужасяващи отживелици, други са откровено забавни, а някои може и все още да звучат актуално.

Ето какво какви съвети дава авторката на своите посестрими, за да запазят брака си, да държат здраво юздите на семейния живот и да правят съпрузите си неизмеримо щастливи:

Дево,

Бъди въздържана, обуздавай страстите.

С голямо внимание незабелязано изучи характера.

 Наблюдавай неговото мнение за облеклото, държанието и пр. на жената.

Внимавай кое му е приятно, отвратително, старай се да усвоиш първото и да отстраниш последното, ако е в тебе.

Още от рано проявявай интерес и чети всичко, отнасящо се към неговата професия. Без стеснение питай да ти се обяснява, което не разбираш.

В края увериш ли се, че той е способен сам да се управлява, според естествената светлина на разума, а не под влиянието на майки и сестри, не се колебай. Ти ще държиш юздите на щастието през целия живот, ще го постигнеш, но с желание и постоянство.

Млада невесто,

Знаеш вече, че съпругът те е предпочел пред всички момичета, щом се е решил и те е взел за жена. За него ти си и хубава, и добра. Това потвърждават неговите мили и нежни обръщения, изказвани дори и в присъствието на други лица. Нищо не го смущава. Налага ти се да се постараеш да запазиш и заякчиш тези му впечатления.

Помни, че искрата се разгаря в пламък, затова бъди търпелива и спокойно понасяй всичко.

Не заплашвай, не избухвай и не се сърди, ако в съпруга ти има недостатъци, които по-рано умело е прикривал, не се възмущавай при свършен факт.

Погрешно е да си мислиш, че тези недостатъци, които водят към развала на семейството е невъзможно да се обуздаят. Още повече, когато не си ти виновна за появата им преди женитбата.

Бъди винаги весела и засмяна. Засмяното лице не остарява бърже.

Винаги посрещай и изпращай мъжа си, както през годежния живот.

На излизане му пожелавай лека работа, сполука или на добър час, ако заминава някъде по-далеч. 

Идва ли си мъжът вкъщи, жената ще го посрещне със засмени очи, ще му поеме дрехата и калпака, а децата в знак на почит и уважение ще се усмирят и ще станат прави, щом скръцне вратата.

В много семейства момичето е тежест и на такова родителите гледат с четири очи да се подаде отнякъде кандидат да му я натрапят.

Преди да се задомите, дори преди думата си да дадете, дълго се изучавайте и беседвайте върху живота с човека, с когото ще се съберете. Бъдете откровени един с друг, мислете, че всичко не е розово в семейния живот, повече се спирайте на черното в него.

Не бързайте да си отговаряте на въпросите, преди да мислите дни и нощи върху тях. Изпитайте добре себе си ще може ли да се приспособите един към друг с взаимни отстъпки.

Не е умело само да си кажете – Обичаш ли ме? – Обичам те, и с това да се свърши решението ви.

По иначе погледнато е донякъде глупаво. Обичам парите, положението – да, но самия човек, преди да заживееш по-отблизо с него или съвместен живот е прибързано. С това всеки се самозалъгва. От къде на къде дошъл някой или някой и хайде, обичам те?

Та кое обикна изведнъж? Да отговориш външната хубост е обидно. Тя може да бъде изкуствена и на улицата да срещнете по-хубав или по-хубава. Търсете, вгледайте се във вътрешните красоти, не е важно пола. Както в жената, така и в мъжа то е най-важното. Тази хубава красота е до гроб. Външната рано отлетява, мени се не от годините, а от условията в живота. Има мъже, както и жени, не случили в него, рано остаряват, погрозняват, понякога и от скрити болести, донесени в брака. Пак повтарям, изучете вътрешната хубост и при разбирателство я изгладете до съвършенство, едната и другата страна.

Жената да помни, че от измитото лице и тяло лъха свежест. То притегля, а не отвращава мъжа.

Книгата и останалите заръки може да намерите тук.

Може да харесате още:

Никога вече домакиня

Добра домакиня или добра майка