Във връзка с вчерашния разказ на Десислава Матева за сблъсъка й с COVID-19 и липсата на адекватна реакция от институциите, споделяме протокола, по който се очаква да работят РЗИ.

Ако установите, че той не е спазен, може да подадете жалба в Министерство на здравеопазването и Административния съд.

Препоръки към здравните власти за управление на контактни на COVID-19 лица, вкл. здравни работници в ЕС

Поради бързо развиващата се епидемична ситуация, свързана с разпространението на COVID-19, е необходимо държавите членки да преразгледат не само управлението на случаи, но и подходът на здравните власти спрямо хората, които са били в контакт с новооткрити случаи – така наречени контактни лица.

Документът предоставя насоки на здравните власти в ЕС/ЕИП относно управлението на лица, вкл. и здравни работници, които са били в контакт със случаи на COVID-19.

Целта на управлението на контактните на COVID-19 лица е:

- да се открият възможно най-рано контактни лица с оплаквания, които да се изолират и лекуват;

- да се спомогне за навременната лабораторна диагностика на COVID-19.

Определение за контактно на COVID-19 лице: лице без клинични оплаквания към момента, което е или може да е било в контакт със случай на COVID-19. Асоциираният риск от заразяване зависи от степента на експозиция, която от своя страна ще определи типа на наблюдение. Установяването на степента на експозиция може да е трудно и изисква лицето да се интервюира/разпита.

1. Лица с високорискова експозиция (близки контактни):

- Лице, което съжителства в едно домакинство с пациент с COVID-19;

- Лице, осъществило директен физически контакт с пациент с COVID-19 (напр. ръкостискане);

- Лице, осъществило директен незащитен контакт с инфекциозни секрети на пациент с COVID-19 (напр. при опръскване при кихане, допир до използвани от пациента кърпички с голи ръце);

- Лице, осъществило директен (лице в лице) контакт с пациент с COVID-19 на разстояние до 2 метра и продължителност над 15 мин.;

- Лице, престояло в затворено помещение (напр. класна стая, болнична стая, стая за срещи и др.) с пациент с COVID-19 за повече от 15 мин. и на разстояние минимум 2 метра;

- Здравен работник или друго лице, полагащо директни грижи за пациент с COVID-19, или лабораторен персонал, обработващ клинични проби на пациент с COVID-19 без препоръчаните лични предпазни средства или с евентуално нарушена цялост на личните предпазни средства;

- Лице, пътувало в самолет в близост до лице с COVID-19 (до две места във всички посоки), придружител при пътуване или лица, полагащи грижи, членове на екипажа, обслужващи дадения сектор, където седи заболелият (ако тежестта на симптомите при заболелия или негово преместване/движение сочи за по-голяма експозиция за близък контакт, може да се определят и други или всички пътници в самолета).

2. Нискорискова експозиция (обикновен контакт)

- Лице, което е било в затворено помещение със случай на COVID-19 за по-малко от 15 минути или на разстояние повече от 2 метра;

- Лице, осъществило директен контакт (лице в лице) със случай на COVID-19 за по-малко 15 минути или на разстояние повече от 2 метра;

- Пътуване със случай на COVID-19 във всеки вид превозно средство. По-дългата продължителност на контакт увеличава риска от заразяване - 15- минутният интервал е селективно избран с практическа цел. На базата на индивидуални оценки на риска, здравните власти могат да считат за необходимо да разширят обхвата на контактните лица, като намалят времетраенето на контакт.

Здравни работници

Здравните работници, които полагат грижи за пациенти с COVID-19 в лечебни заведения за болнична помощ, трябва да се регистрират и наблюдават в съответствие с националните процедури за рискове на работното място и трудова медицина. На базата на установения висок риск от заразяване, свързано с предоставяне на здравни грижи, както и предвид препоръки на други институции, се предлагат следните специфични препоръки:

 Незащитен контакт (високорискова експозиция):

- активно наблюдение за 14 дни

- отстраняване от работа за 14 дни, считано от последната експозиция

Контакт, осъществен с ползване на препоръчаните ЛПС: 

- самонаблюдение и самоизолация при поява на респираторни симптоми

- не се отстранява от работа

Управление на контакта след установяване на случай

Незабавно, след потвърждаване на случай, трябва да се:

- идентифицират контактните лица и да се запишат; да се определят контактните като високо- или ниско-рискови;

- издирят контактните и да се оценят;

- извърши управление на контактните лица и последващо наблюдение (напр. информиране, съветване, наблюдение, вкл. и изследване, ако е показано);

- проследят резултатите от издирване на контактните лица.

Сблъсък с COVID-19

Наблюдение на контактните

В зависимост от дадената ситуация здравните власти могат да подкрепят, предложат или приложат последващи ограничения (напр. доброволно ограничаване на контактите, избягване на масови струпвания на хора).

Издирването и управлението на контактни се основава на наличните данни, както следва:

- Настоящите изчисления сочат, че средният инкубационен период е между 5 и 6 дни, до 14 дни. Проведено моделиращо проучване потвърждава, че е разумно да се приема инкубационен период от минимум 14 дни.

- Приема се, че болният е най-заразен, когато има клинични изяви, но би могло да е заразен и преди началото на симптомите.

- Приема се, че заразяването се осъществява главно чрез дихателни капчици. Все още не е ясно дали въздушно-капковият или чревният механизъм на предаване са възможни.

- Допълнителните мерки спрямо здравни работници се предлагат на база на съществуващите данни или честота на вътреболнично заразяване. При 138 случаи в болница Zhongnan в Ухан вътреболнично заразяване се предполага при 40 (29%) здравни работника и 17 (12.3%) пациента.

Основни действия спрямо контактни лица:

Контактни с високорискова експозиция: 

- активно наблюдение от здравните власти за период от 14 дни от последната експозиция;

- ежедневно наблюдение за симптоми на COVID-19 – повишена телесна температура, кашлица или затруднено дишане;

- избягване на социални контакти;

- избягване на пътувания;

- достъпен за активно наблюдение.

Контактни с нискорискова експозиция: 

- самонаблюдение за симптоми на COVID-19 - повишена телесна температура, кашлица или затруднено дишане за период от 14 дни от последната експозиция;

- здравните власти могат да предприемат и други действия, съобразно ситуацията.

Контактни лица, независимо от типа на експозицията, трябва да се изолират незабавно и да се свържат със здравните служби при поява на симптоми в рамките на 14 дни от последната експозиция. Ако липсват симптоми в рамките на 14 дни от последната експозиция контактното лице не се счита в риск от заболяване от COVID-19. Прилагането на действията може да се изменя от здравните власти в зависимост от оценката на риска за отделни случаи и техните контактни.

Още по темата:

Митът за платените болни

Автор: Богомил Димитров

Джобовете на панталоните на разсеяния ми баща бяха винаги издути. В тях имаше цигари, кибрит, запалки, гаечни и обикновени ключове, бурми, отвертки, стотинки и т.н. Отдалеч приличаше на каубой с два патлака. Когато му се допушеше, бъркаше в тях безпомощно и бързаше да се откаже, ако наблизо някой бе пушач. Запалваше, всмукваше жадно дима и вдигаше поглед към тавана. Изпускаше тънка струйка и изпадаше в размисъл: „Какво нещо е димът! Дали движението му може да се опише математически?- едва ли, братче!“ Не търсеше пепелник, подлагаше шепа под цигарата и тръскаше в нея дори да бе загаснала. Дълбоките му разсъждения завършваха с "братче" или "мамка му".

Когато отиваше в командировка, понякога се оказваше с шлифера на майка ми и вечерта се чудеше защо цял ден той се закопчавал някак си на терсене. Връщаше се с част от дрехите си, а веднъж и с чужд куфар.

Разсеяността ми бе като неговата и често ставах за смях.

Например, идват ми гости. Искат ми чай. Донасям им го. След малко започва кикотене. Басирали се били, че няма да им донеса захар и лъжички. Веднъж се взех в ръце и внимавах много. Донесох им захарница, лъжички, дори и чинийки. В една от тях обаче вместо лъжичка бях поставила химикалка - тогава учех за изпит. Дълго след това искаха да им сервирам „Чай с химикалка“. Връх бе, когато бях забравила изобщо да сложа липов цвят в чайника. Някои пиеха и дори хвалеха чая, но един от тях се усети, мамка му.

Ето някои от най-смешните ми случки:

Мецанинът

Работех в проектантска организация. Веднъж един началник ми даде папка, която да предам на съветския специалист, който вчера бил в отдела ни и щял да ме чака на входа пред Мецанина на ЦУМ. Човекът гонел самолет.

- Тичай веднага там, вземи папката му и я донеси веднага тук!

Когато се озовах пред ЦУМ, се замислих. Ясно ми бе само, че другарят се казва Мецанин, но входовете на ЦУМ бяха три. Тръгнах от далечните към близкия и обратно. Оглеждах се за съветски мъж с папка. Попитах двама:

- Товарищ Мецанин?

Те ме поизгледаха и свиха рамене. Най-накрая, прелитаща потна пред най-ниския от входовете, дочух:

- Вы– Росыца?

- А Вы– товарищ Мецанин?

- Нет, я– Новиков. Ну, дайте свою папочку! А вот и Вам! Большое спасибо!

Когато се върнах в службата, занесох папката на началника и се троснах:

- Можеше да ми кажете, че не се казва Мецанин, а Новиков!

Случаят предизвика бурен смях сред колегите още същия ден. Накрая ми обясниха, че „мецанин“ значело приземен етаж.

Саламът

Една вечер останах след работното време. Бяха ми възложили проект, който бе над възможностите ми и се потях. Вътрешният телефон звънна:

- Роси, ще се качиш ли при мен?-познах гласа на главния проектант Митев.

Отидох в стаята му. Той и един колега бяха заболи глави в чертежите, явно имаха проблеми. Митев попита, без да вдигне глава:

- Роси, би ли ни купила от близката бакалия хляб и някакъв салам?

- Разбира се. Ама какъв салам искате?

- А какви салами има?

- Има твърди, тънки, дълги, меки, къси, дебели, сухи, мокри–всякакви.

Двамата вдигнаха поглед и ме загледаха с интерес:

- А има ли дълъг, твърд и дебел?–попита Митев развеселен.

Може би току-що бе намерил решение на проблемите им. Започнах да се колебая дали да не му задам въпрос относно моя проект, когато другият колега повтори:

- Роси, а има ли дълъг, твърд и дебел?

- Може и да има, но аз такъв не съм виждала!

И двамата прихнаха и заляха със слюнки чертежите. Сопнах им се:

- Не знам защо ми се смеете. Ако не спрете, купете си хляб и салам сами!

- Чакай, Роси, кажи ни – ти лично какъв салам предпочиташ?

- Зависи с какво ще го ям. Ако има домати, ще си взема тънък, дълъг и твърд. Само с хляб бих си взела мек и дебел.

Фръцнах се и тръгнах към бакалията. Коридорът все още кънтеше от смеха им, който преминаваше в хрипове. В тоалетната се успокоих - нищо не ми стърчеше и гримът ми не бе размазан. Купих набързо хляб, салам и домати и им ги треснах на бюрото. Още сутринта на следващия ден колегите ме караха да разказвам многократно случая и се заливаха от смях.

- Ама кажете най-накрая какво е смешното?

Обясниха ми. Дърти хора – дай им да си говорят за глупости

Тоалетната

Преди доста години, приятелят ми и трима негови състуденти бяха решили да се почерпят във „Феята” – любимо място за много софиянци. Гаджетата на другите не дойдоха. По едно време отидох до тоалетната. Когато се върнах, те ме гледаха насмешливо. Притесних се, да не би да им мириша на тоалетна.

- Роси, видя ли нещо особено там?

- А, да –  един мъж не знам защо бе вътре. А на една от стените имаше наредени 4-5 идиотски малки ниски мивчици!

Те се разсмяха до сълзи. Реших да поясня:

– Все пак на нормалната мивка имаше сапун. Натъртих това. Те продължаваха да хлипат:

- Идиотски малки ниски мивчици!

Ядосана, поисках обяснение. Гаджето ми каза, че съм влязла в мъжката тоалетна. Заоправдавах се:

- Кълна се, че на вратата имаше надпис WC, но вместо „Жени“ имаше картинка на жена с панталон. Ами да правят картинките по-ясни!

Нов истеричен смях. Пръв „се върна“ гаджето ми. Обясни ми какви са били „идиотските малки ниски мивчици“ – писоари за мъже.

След малко приятелите му си тръгнаха и платиха сметката. Оказа се, че той се басирал с тях, че ще вляза в мъжката тоалетна. Не му говорих два дни.

Тайната

Конякът

Една неделя мъжът ми предложи да отидем да се почерпим, а родителите ми да гледат нашето бебе. За мен разнообразието бе добре дошло. По пътя той предложи в заведението да се пошегуваме, като се държим по следния сценарий:

- Ние с теб сме разведени. Детето ни е вече на 3 годинки и е при теб. Днес се срещаме, за да обсъдим някои имуществени проблеми относно развода ни.

Поръчахме си по една малка водка и газирано. Скоро на масата ни седна и друга двойка. Ние се бяхме се вживели в ролите си и поожесточили:

- А ти тръгна ли вече на работа?

- След два месеца. Преди това ще дам детето на детска градина.

- А аз дори не знам дали то е проговорило!

- Абе, ти идиот ли си? Тя е на три годинки и говори по-добре и от теб! - направо му се разкрещях. Вече не играехме, а се карахме. Не обръщахме внимание на нищо, така се бяхме вживели. Сервитьорът дойде и поиска да платим сметката.
Мъжът ми се бръкна и каза:

- Задръжте рестото /40 стотинки/.

Преди келнерът да си тръгне, мъжът от другата двойка му каза:

- Чакайте, включете в сметката им и коняка ми!

- Моля?– почти едновременно скочихме ние.

- Вие–погледна мен–Вие изпихте коняка ми, но не смеех да Ви прекъсвам!

- Извинявайте, но аз никога не пия коняк!

- Е, днес пихте – но моят!

Келнерът се отдалечи, за да се разберем. С мъжа ми се чудехме какво да направим - нямахме толкова пари. Усетих и че съм доста пияна. В този момент се намеси жената от масата:

- Скъпи, не видя ли колко бяха вглъбени в разговора си? Прежали, моля те, този коняк и си поръчай нов! И за тях, ако поискат още нещо!

Манекенката

Един следобед мъжът ми се похвали по телефона, че е взел премия. Колежките ми тъкмо коментираха, че в ЦУМ били пуснали някакви много сладки дамски костюмчета. Зарадвана, го „поканих“ в ЦУМ да ми купи някоя дрешка. Там, пред каквото и да спирах, той веднага питаше:

- Купуваме ли го?

- Чакай, още не съм решила.

На последния етаж се озовахме пред щанд на новопоявилата се модна къща „Валентина“. Каквото и да пипнех, мъжът ми бързаше:

- Иди да го пробваш!

В пробната обикновено бяхме няколко жени. Бих искала да се поогледам отвсякъде в огледалото, но трудно заемах позиция. Отвън се дочуваше:

- Роси?
- Тамън ли ти е?
- Роси, какво става?

Накрая се подавах облечена и следваше:

- Взимаме го!

- Виж, в раменете ми е малко тясно, а в ханша – широко.

- Ще понапълнееш. А и може да стесниш полата. Много ти отива!

Тръгнахме си разочаровани. Точно тогава сякаш нещо блесна срещу мен: Върху едно кубче-преградка седеше манекенка, почти с моите пропорции, облечена в костюмче, което ми спря дъха. Сякаш бе дошло от небето или от моите мечти. Затичах се и застанах пред нея, готова да браня костюмчето, което чудно защо все още не бе забелязано от другите женуря. Пипнах сакото - платът бе плътен и здрав. Когато бръкнах под полата, за да опипам и там, манекенката внезапно скочи и се развика:

- Ама какво правите бе, другарко!

Още от Богомил Димитров:

Спиралата

Моята желязна лейди

Автор: Десислава Матева

Реших да споделя преживяното от мен, семейството и приятелите ми през последните 14 дни, за да извлечем необходимите поуки и да направим съответните изводи.

Предисторията: Затворена група от деца от София организирано провеждат лагер извън София. На мястото на лагера са само те – без други външни посетители и гости на хотела. Лагерът продължава 10 дни. При завръщането им някои родители решават да изследват доброволно децата си с ПСР. Едно от децата излиза позитивно. Уведомяват организатора на лагера, който уведомява незабавно останалите родители. Почти всички родители започват спешно ПСР тестуване на децата. Само за няколко дни излиза, че над 7-8 деца са с позитивни резултати. Повечето от тях са без никакви симптоми. В това число и малката ми дъщеря – позитивна, но без симптоми.

Следва: Незабавно уведомяване от лабораторията. Незабавно позвъняване от личните ни лекари от Груповата практика към Поликлиника България – адмирации, нямам думи! Следва и позвъняване от РЗИ – разбира се в първия делничен ден, защото кой ти работи през уикенда, ама нищо чудно да вземат 30% увеличение през септември за работа на първа линия.

Да не си мислите, че някой от РЗИ поиска информация за организатора на лагера, нищо че хората бяха готови да дадат списък с децата и да отговорят на всякакви въпроси. Да не си мислите, че някой от РЗИ поиска контактните лице на всяко едно от позитивните деца!

Нищо подобно – ние известихме всичките си приятели, които са били контактни с нас последните дни преди теста. Всеки от родителите проведе на собствена издръжка и отговорност всичките необходими изследвания и се самоизолира до излизането на резултатите от тестовете!

Горното да се знае, когато следващия път чуете от медиите как държавата бори клъстъри и огнища! Ние бяхме клъстър реално, но никой не се поинтересува от това! 

Горното да се знае също така, когато чуете, че българите не са самодисциплинирани и не умеят да спазват правила! Почти всички родители, част от тях маргинали разбира се, на собствена издръжка предприеха незабавни действия по изолиране и превенция на заразата!

РЗИ ни определиха ден и час след 14 дни за ПСР тестуване на дъщеря ми и всички от домакинството ни, които бяхме под карантина. Да, ама се оказва, че това е било така за нас! На други родители са казали, че само позитивното дете се изследва на 14-ния ден, но не и членовете на семейството под карантина. На едните са казали, че ще отидат на място, на други – сами да отидат. На едни са връчили заповеди, на други – не! Ние и до ден-днешен нямаме заповед!

Бяхме инструктирани по телефона – „на собствен ход, със собствен транспорт“ за ПСР в РЗИ след 14 дни - повториха го няколко пъти, да не би да имам очаквания, че ще дойдат у дома!
Отидохме на заветния ден в лабораторията на РЗИ – чудно и китно място! На входа пише „Вход за външни лица забранен“, ама от охраната казват – "влизай, влизай", без да питат бомба ли ще хвърлям, или цветя ще поднасям!

Няма никакъв списък на лицата, които подлежат на изследване, респективно лицата, които са били поставени под карантина. Спокойно можех да заведа детето на съседката и да го представя за болната ми от Ковид19 дъщеря. Също така можех спокойно да дам трите имена и ЕГН-то на майка ми например, защото никой не ми поиска нито лична карта за мен, нито някакъв удостоверителен документ, че това са моите деца. Носех документ за самоличност за себе си и удостоверения за раждане на децата – не ми потрябваха!

COVID-19: Плашещите числа за България

Резултатите от изследванията: получават се като при мълчалив отказ. Ако не ти се обадят, отрицателен си. Ако ти се обадят – ще видим тогава. Понеже не вярвам на администрацията и нейното обаждане, реших да проверя по телефона след 2 дни. От трите позвънявания на номерата за Ковид19, оповестени на сайта на РЗИ София, получих 3 различни информации. Първо, разбира се, беше традиционното – ами не знам, питайте лабораторията. Второто беше – от сайта си вземете телефона на лабораторията, не знам защо не вдигат. Третото беше – моля, дайте си ЕГН-та, тук имаме цялата информация, сега ще проверя! И се оказа, че можело – информация за начало и за край на карантината, информация, че тестовете ни са наистина отрицателни и информация, разбира се, че се получават срещу лична карта на регистратурата след няколко дни. Нямало такова нещо като изпращане по електронен път!

Изводи:

1. Мерките и действията са палиативни и спорадични и не съответстват на нищо чуто или видяно по медиите, че администрацията на държавата се бори със заразата.

2. Няма никаква последователност и алгоритъм на действие – установяване на контактни, заразни, превенция, тестуване, даване на уеднаквени инструкции и предписания за действия и т.н. Всичко зависи от усмотрението на съответния служител от РЗИ, който ви обслужва и от вашия късмет, разбира се, за да не попаднете на някой, който за първи път установява кой е, от къде е и защо е там.

3. Развитието, в това число превенцията срещу болестта е оставено основно на самосъзнанието на хората, желаещи да оцеляват и да предпазват близките си и социума като цяло.

Не ми се мисли какво ни чака от 15 септември. Да стягаме портфейлите, че тестът е само 110 лева на човек! 

Апропо, болестта премина безсимптомно при дъщеря ми. Ние от семейството не бяхме заразени. По съвет на нашия приятел д-р Делиева – не сме й давали никакви медикаменти до появата на симптоми. Такива не се появиха, Слава Богу!

Хайде, със здраве и на късмет да ви е с РЗИ и супер загрижената за здравето ни държава, която 6 месеца по-късно след старта на извънредното положение няма разработен уеднаквен алгоритъм за действие!

Историята на Десислава споделих с нейно позволение от профила й във фейсбук. Изключително тревожен е фактът, че няма ясно разписан протокол за действие в случай на ковид - кой от близките се тества, кога, кой е под карантина. Сякаш всичко е оставено на съвестта ни, а в същото време толкова хора изобщо не вярват, че има вирус.

Моля, ако случайно тази история достигне до отговорно лице, някой да си направи труда да напише и оповести ясна процедура за действие в случай на ковид. Хубаво е тази процедура да бъде сведена и до знанието на всички служители в РЗИ и медици.

Още по темата:

Безопасно ли е децата да се върнат в училище

Автор: Д-р Георги Гайдурков

Може би всички знаем и сме виждали тези деца. Много пъти ние самите сме изпитвали като деца на гърба си това нещо. Хайде: една лъжичка за мама, за татко, за баба. Т.е. приемаме храна насила, по задължение, с нежелание. 

Старите хора казват: ако ядеш храна насила, тя е отрова. Все едно я хвърляш зад гърба си. Така казват бабите и имат право. 

Защо? Защото храненето и храносмилането, и усвояването на храната са сложен процес на хидролиза и сложен рефлекторен процес. Ако ние консумираме храна без желание, без апетит, тогава най-малкото не се отделя достатъчно слюнка. 

Всички знаем за експеримента на Павлов. Ако  имаме желание и видим храната, веднага се отделят слюнки. Ако имаме апетит. 

Ако не – това не става. Т.е. ако ние дъвчем храна насила, тя няма да започне хидролиза, нейната хидролиза ще куца още в устната кухина, където започва храносмилането, както знаем. 

Под действие на амилазата, нишестето започва да се смила още в устната кухина. Ще дъвчем, но храната няма да се смила. Ще попадне в стомаха и надолу несмляна и ще се подложи на гниене и на ферментация. 

Въглехидратите ферментират. Белтъчините гният. И започват да се развиват патогенни микроби с възпаление, в резултат на което възпаление, лигавицата не усвоява вещества и настъпва на още едно ниво малнутриция т.е. недохранване. 

Т.е. в никакъв случай ние и като малки, и като големи не би трябвало да приемаме храна по задължение, храна без вътрешния инстинкт на желание. Това е най-първичен инстинкт и би трябвало, когато той е наличен, само тогава организмът да е готов да приема и да метаболизира  тази храна. В обратния случай то е отрова, независимо как ще натъпчем в гърлото на детето тази храна. 

Но защо присъства, защо е наличен, защо въобще се случва този феномен? Защо има такива злояди деца? Естественият инстинкт е там, където организмът иска да изхвърли някакви вещества, когато има нужда от почивка на своята лигавица или когато има нужда от почивка на някакъв друг физиологичен процес, тогава апетитът спира. 

Никое болно животно в природата не консумира храна. Когато има стрес, не се приема храна. Още по-малко – стрес-храна по задължение. Не се приема. Тя не се усвоява. 

Искам да кажа, че това, което наричаме синдром на злоядото дете, всъщност е естествена защитна реакция на детето към някаква причина, която настоява организмът да направи почивка, за да може да протича лечебен процес в него. 

И от там нататък ние, давайки тази почивка, да подадем вече правилната храна, която да не дава тази токсичност, тези отпадъчни вещества, спрямо които организма реагира и иска да се освободи. Така, че „злоядото дете“ – това е феномен, това вече е симптом, че нещо сме сбъркали с храненето, че това дете има нужда от физиологичната защита, от покоя, който да даде почивка на стомашно-чревния тракт, за да може да се реабилитира и вече да бъде готов да приема храна. 

При всеки случай, най-доброто, което в случая трябва да направим е да дадем отсрочка, да не даваме храна насила. Нека да предлагаме алтернативи, но в никакъв случай не настояваме насила за прием на храна. Нищо няма да стане, ако ние отсрочим едно планирано от нас хранене. 

Природата в случая има други, много по-конкретни и по-истински планове. Когато дадем тази отсрочка, когато лигавиците и ензимните системи са готови, когато целият храносмилателен тракт и нашите органи са готови за прием на храна, тогава ще се появи и апетитът, и тогава тази храна ще се приеме с охота и ще даде своя принос за нашето тяло.

Д-р Гайдурков е специалист вътрешни болести, нутриционист и психолог. Тази негова статия споделих от най-новата онлайн енциклопедия за майки Мамапедия. Ако имате въпроси към експерти по всякакви детски теми, можете да ги зададете в платформата и ще получите отговор съвсем безплатно.

Писали сме доста по темата. Може би ще ви са полезни тези статии: 

7 идеи за родителите на злояди деца 

Как детето да заобича здравословната храна? 20 съвета от японските майки

Автор: Петър Велков

Тази седмицата е най-смъртоносната (50 починали) от началото на пандемията, а има още 2 дни от нея, като 26% от починалите тази седмица са без открити придружаващи заболявания към момента.

Болниците продължават да се пълнят и да бележим всекидневни рекорди – 874 (и то с пореден висок брой излекувани за последните седмици), медицинските специалисти да поддържат високи стойности по заразеност (12 днес), смъртността продължава да расте драстично всекидневно (над 2,5 пъти по-висок леталитет за последните 7 дни, отколкото средно за пандемията). Започнахме ударно новия месец, който по мои, а и на повечето специалисти, прогнози ще задмине, най-вероятно, предния рекорден по най-много жертви и по почти всички други стойности, в които юли беше рекордьор.

Новите диагностицирани с Covid-19 са 297 като това е при 6433 теста за последните 24 часа. Традиционно във вторник, сряда и четвъртък се правят най-много тестове, защото тези дни съвпадат с максимални срок от 72 ч. за направа на PCR тест преди пътувания с цел туризъм и днес точно достигаме рекорд за седмицата. Това се случва поредна седмица. Вчера имаме 13% ръст в тестовете, на който отговаря спад от 2% в откритите случаи. Възможно е вече, влизайки в най-отпускарския месец, да няма голямо значение в кой ден от седмицата се намираме за увеличението на пробите, в резултат на пътуващите, но ще видим тепърва. Сегашната седмица за първите четири дни заема второ място след най-рекордната до този момент.

По-важното, което трябва да гледаме (по принцип, но последните седмици трудно можеше да ни даде ясна представа), е процентът позитивни тестове от общия брой, който днес е 4,6% при 5,3% и 4,3% средно за миналата седмица. Ако имаме разбивка по причина за тестване (пътуване, симптоми, контактен) и какъв % на позитивните има всяка група, то бихме могли да направим по-ясни изводи, но на този етап е много трудно.

Да видим какво е положението в страната – днес имаме рекордни 27 области с нови случаи. Само в област Ловеч няма открит позитивен. Положението в 5-те епицентъра е следното:
София (80), Пловдив (35) Добрич (28), Варна (25), Благоевград (13). В София и Добрич случаите се утрояват след последните ниски стойности. Във Варна, а и особено в Благоевград спадат драстично, но тепърва имайте предвид, както многократно съм ви обяснявал, откриването и тестването на контактни лица изисква време, а понякога и самото тестване се изнася напред във времето с оглед търсене на по-голяма надеждност в резултатите от теста. Възможно е в тези региони и РЗИ да имат сериозен проблем с капацитета си за проследяване и тестване. Доцент Кунчев обяви, че всички РЗИ служби в страната търсят доброволци в момента.

Положението в другите области, в които има повече случаи, е следното: Разград (16), Бургас (10), Плевен (10),Смолян (8), Ямбол (8), Позитивното е, че в последните дни се запазва тенденцията за ниски стойности в Кюстендил (4) и Русе (2), дано там са овладели обстановката.

От началото на т.нар. втора вълна или втори пик "тежките случаи" не може да се използват като най-надежден и добър индикатор, защото повечето от починалите вероятно не минават през интензивните отделения (заради промяна на инструкциите - влизат на командно дишане пациенти само в краен случай), а и поради рязкото влошаване на състоянието на някои пациенти, а през миналия месец често имахме точно такива случаи (около 30% до 50%), които директно умираха преди да стигнат до интензивните отделения. Това се вижда най-отчетливо в дните, когато има много починали, но случаите в интензивните отделения намаляват с малко или дори се увеличават. Вчера е поредното потвърждения за това – имаме 11 починали, а случаите в интензивните отделения се качват втори пореден ден дори с 3. Тук обаче категорични изводи не могат да се направят заради неизчерпателната статистика - съобщава се само общият брой на настанените в интензивни отделения, но не и дневните промени - колко души са починали от тях, колко са се подобрили и са преместени в други отделения и колко са новопостъпилите. Но със сигурност тенденцията е за силно влошено състоянието на доста хора последните седмици – висока смъртност при дори увеличение на нивата в интензивните отделения.

Митът за платените болни

Много е притеснително, че броят лекувани в болница нараства значимо (и то при сменени процедури, протоколи и постъпващи далеч само по-тежки случаи в сравнение с предния пик през април) и бележим нов рекорд – 874, скок с поне 80 нагоре спрямо данните в началото на седмицата. Увеличават се на ден с около 15-20. В края на първата вълна/пик хоспитализираните бяха едва 132. А още по-притеснителното е, че това се случва на фона на отново много висок брой излекувани последните седмици – 220. За съжаление, не знаем колко от излекуваните са били изписани в болницата, а техните места са заети от нови, нуждаещи се хора, което ще ни покаже какъв е реалният % хоспитализирани днес. Със сигурност няма как от 297-те новооткрити да има само 2 (колкото е разликата между вчера и днес). Обичайно около 20% от откритите за деня попадат в болница по света, след като този процент последно време беше дълго време около 14-15% у нас, то последните 2 седмици започна рязко да скача и в момента отново се връща към обичайните си стойности на дневна база, което за днес би било 45 човека минимум. Ръстът в хоспитализираните мина 100% от края на юни.

Ще припомня, че проблемът не е толкова в големия брой новозаразени, а в хоспитализираните, защото те директно след време се трансформират в % смъртни случаи, като това е неизбежно. За България до 30-ти юни, процентът смъртност сред хоспитализираните е над 13%. С оглед огромния ръст смъртни случаи този месец, то този % ще скочи драстично, за съжаление.

16,8% от всички активни случаи се лекуват в болниците (при 14,4% в началото на предната седмицата), като 5,38% от тях са в критично състояние. От една страна е добре, че поддържаме горе-долу всички проценти спрямо средните за света – % хоспитализирани, % критични случаи. Това означава, че у нас, въпреки все още малкото в абсолютен брой открити хора и смъртни случаи, то нямаме нищо странно. Лошата новина, е че ако продължаваме да поддържаме тези проценти и случаите нарастват, то в абсолютни числа нямаме да имаме капацитет здравната система да се справи. Това е много ключово условие – не забравяйте, че имаме определен брой легла и медицински персонал, който може да се справи. Не са важни само процентите. Един прост измерител за натовареността е "човеко часовете на обучени хора по работните места, оборудвани с нужната техника и консумативи за извършване на съответни дейности".

Един от важните показатели (който се гледа в световен мащаб), за това на какъв етап от кризата е всяка държава, е съотношението, коефициентът, между новозаразените и излекуваните лица. Показател за лоша тенденция е, че у нас всекидневно няколко пъти е разликата (днес 1,4 пъти, при 1,9 пъти средно за последните 3 седмици) и са повече новозаразените от излекуваните, въпреки огромния брой оздравели. Ако ситуацията продължава да е такава, броят на активните случаи ще расте драстично, а от там и броят на хората в лечебни заведения и тн. Т.е. това, което трябва да гледаме, е съотношението между новодиагностицираните случаи към излекуваните случаи и това трябва да е в полза на излекуваните случаи, за да знаем, че стихва епидемичната обстановка, както е в немалко държави в Европа и света.

Днес броят заразени медицински е 12 при средно 8 за месеца. След като миналият месец беше най-жестокият от гледна точка на най-много заразен медицински персонал (при средно 9 на ден) и то при наличие на повече защитни облекла, повече информация за вируса, повече процедури, но и ужасяваща умора от медицинските кадри, този негативната тенденция продължава да бъде все по-притеснителна. 5,6% от всички заразени в България са медицински кадри, а от тях 35% са лекари, а 34% сестри.

Броят на починалите днес е отново много висок - 11, при средно близо 3 смъртни случая за пандемията до тук. 8,7% е средната смъртност (леталитет) за последните 7 дни при 3,3% средно за цялата пандемия у нас.

Официално вече тази седмица е най-смъртоносната от началото на пандемията с 50 починали, а има още цели 2 дни, като 26% от всички починали са без открити придружаващи заболявания към момента, като отново имаме млад човек в тази група – мъж на 37 години.

*Починалите в България без придружаващи заболявания

18,6% от умрелите от Covid-19 в България са без открити придружаващи заболявания. Този процент непрекъснато расте от юни месец насам, в началото на който беше около 12%....А още по-притеснителното е, че това се случва на фона на увеличаване ефективността на лечението и процедурите (на база напредъка на науката) и на фона на намаление рязко на средната възраст на заболелите.

Най-младите загинали без открити съпътстващи заболявания са на 19, 33, 36 и 37 години, a 17% от тях са под 50 години.

Прави впечатление, че 70,4% от смъртните случаи без придружаващи заболявания са на мъже.

В статистиката не са включени 5 смъртни случая, които са силно притеснителни, това са на млади хора (мъже) на моята възраст – на 31, 36 и 37 години единствено с диабет и на 31 години със затлъстяване, както и един от най-младите починал от Covid-19 – на 21 години с вродено бъбречно заболяване.

Важно е също така да уточним, че мащабно изследване в Италия доказва, че 89% от смъртните случаи от Covid-19, са причинени от самия вирус, а не от съпътстващите заболявания. Същото се доказва от редица аутопсии по света, включително и направените у нас.

Изследване на Университета в Глазгоу разкрива, че средно човек умира 12 години по-рано вследствие на COVID-19, в резултат на заболяване се е намалил тяхната очаквана продължителност на живота. Изследването е направено при отчитане на всички съпътстващи заболявания, с които са били хората преди да умрат с вируса и колко биха живели те с тези заболявания, ако не бяха се срещнали с Covid-19. Човек с диабет, високо кръвно и други придружаващи заболявания, би могъл да живее до старини, ако не се срещне организмът му с такъв жесток вирус и контролира другите си заболявания.

Още по темата:

5 правила за живот по време на пандемия

Автор: Йоана Боянова

Стояна хич не обичаше да не знае всичко. В главата й се въртеше мисълта, че нещо не знае. Има някаква тайна, ама каква. Не, не ставаше така. Трябваше да разбере тайната, която мислеше, че не знае.

Стояна живееше в китно село до София, ама в София не одеше, оти е много шумно. Имаше си къща, подредена, на три етажа, кой от кой по-добре обзаведен. Стояна си изучи децата, дъщеря - адвокат, син - лекар. И при нея си живеят. Всеки на свой етаж. Ама Стояна готвеше за всички.

Стана, пи кафе, и чувството, че има нещо тайно от нея, не я оставяше. Беше накиснала череши да прави сладко. Изми ги, заля ги със захар и си рече: Ще ида за хляб! Гинчето ще ми каже точно каквото не знам.

Обу си чехлите, некви нови, леки, Коркове ли бяха, забрави, ма се едно е без обувки. Тая новата мода е нещо страшно. Телевизоро на стената, телефоно у джобо. Ей свето се извърте. Па и телефоно става на камера. Па предава и от Америка.

Тамън тръгна по улицата и зад гърба й тайно в къщата на Стефан се пъхна Гинчето магазинерката. Стояна по пътя поздрави всички, говори си с всеки, пита за децата, зимнината, почивката, коя какво е сготвила, кой къде е сега, защо, как и какво. Всички по пътя разпита.

История с мухла

Стигна до магазина, почти беше сигурна, че от Гинчето ще разбере точно каквото не знае. Влезе със задоволство в магазина, обаче Гинчето я нямаше, беше мъжът й зад тезгяха:

- Стояно, Гина каза, че иде да пиете кафе, не сте се разбрали.

Стояна взе хляба под мишница и бързаше към вкъщи. Нещо важно ще да е.

Стигна до вкъщи, а Стефан пушеше на двора.

Когато Стояна го попита за Гинчето, много се притесни и избяга.
А Стояна така се ядоса, че са се изпуснали с Гинчето, че не знае каквото трябва да знае.

Нещо говореше Стефан, ма не можеше да чуе, проклетият петел не спираше да кукурига.
- Млъкни бе, проклетнико - мърмореше Стояна.

Ей, не спираше да кукурига тоя петел. Не можеше да чуе какво си говорят в съседния двор.

С един замах го приключи и вече знаеше, че ще го сготви на супа.

Вечерта децата бяха много щастливи, маминка им беше приготвила вкусна супа от петел. Чудно готвеше Стояна. Чудно.

Още от Йоана:

Панелна рапсодия

Тази седмица сме ви избрали рецепти за сладка от групата на Яна и Ивелина Сол&Пипер. Щедрото лято, пъстрата ваканция и интересните кулинарни предложения ви гарантират забавни и много вкусни емоции.

Сладко от динени корички

Галина Петкова

Това слънчево сладко се прави в нашето семейство от много години. Откак се помня баба всяко лято го приготвяше. Напоследък се охлаждаме от жегата с диня и си хапваме почти всеки ден по малко и си насъбрах кори.

Необходими са: 800 гр. динени кори, 250 гр. захар, сок от един лимон, 1 ч.л. лимонтузу, ванилия.

Използва се само бялата част на кората. Може да бъде нарязана както на кубченца, така и в някакви формички. След като измия кората, я режа на ленти. Внимателно чистя зелената част на кората и режа на малки кубченца. Около 1 на 1 см. Или 1.5 на 1.5 см. Но не е нужно да отделяте чак такова внимание на размера. Дори не е нужно да са съвсем еднакви кубчетата. Те се поставят в тенджера и се покриват със студена вода. След като водата кипне се прецеждат и се налива отново студена вода. След като кипне се прецежда и се пълни със студена вода за последен (3-ти път). След като водата кипне за трети път се отцежда. Към коричките се добавя захарта, ванилията и лимоновия сок. По принцип може да се добави съвсем мъничко вода, но не е задължително. Коричките пускат вода. Аз този път добавих около 50 мл. Като накрая тя се беше редуцирала значително.

Оставя се на средна температура да поври, докато коричките станат прозрачни. Когато това се случи се добавя лимонтузуто. Разбърква се добре и се сваля от котлона. Сладкото се насипва в чисти и сухи бурканчета. След като се поставят капачките, се оставят върху кърпа с капачките надолу. Ако няма да е за директна консумация, стерилизирайте бурканчетата за 6-7 минутки.

Сладко от вишни

Преслава Колева

Вишните се изчистват и се заливат със захар. Съотношение 1 към 1, на 1 кг вишни се слага 1 кг захар. Престояват 24 часа и после сладката смес се вари, докато се сгъсти. Затваряме в бурканчета и воала. Сладкото е готово. Като изключим чистенето на костилките се приготвя супер лесно. От 4 кг. вишни излизат 20 бурканчета. 

Сладко от люляк

Maya Lehrbäck‎ 

6 чаени чаши люляк (само цветчетата); 3 чаени чаши вода; 3 чаени чаши захар; 1 чаена лъжичка лимонтузу.

Водата със захарта завира. Прибавя се люлякът. Когато капка, капната върху чиния не се разлива, се прибавя лимонтузуто. Горещо се изсипва в буркан и се обръща с капачката надолу.

Сладко от зелени смокини

Елена Гълъбова

100тина дребни зелени смокини се измиват, отрязват им се дръжките и се надупчват на 4-5 места с дебела игла/вилица. Слагат се в тенджера, покриват се добре с вода и се варят 5-10 минути. След което водата се изхвърля. Това с варенето и изхвърлянето се повтаря общо 3 пъти. Отцеждат се и се слагат настрана. В тенджера се слагат 1,5кг захар и 3ч.ч. вода. Варят се до гъст сироп. Прибавят се смокините и се вари докато сиропът започне да прави нишка между пръстите. Накрая се преди да се свали от огъня за минута - две се добавя 1ч.л. лимонтузу.

Вижте също:

Три арменски рецепти

Три рецепти за уютен уикенд

Автор: Любов Даскалова

Искам да Ви кажа, че този август трябва да ни го броят за работен и отпуската да ни се прехвърли за 2021! Как пък не остана медия, която не изля своя стратегия за предстоящата учебна година, бе?! Аз се чувствам денонощно на работа само докато чета препоръки и правила от журналисти, музиканти, продавачи, инженери, юристи, космонавти, хотелиери, стари баби или дори обикновени житейски философи, които творят с неизчерпаема енергия така, че до 2078 година да са добавени в поне една учебна програма с фундаментално откритие, изплувало в наши дни на страниците на нещо като медия. Откъде се пръкна тази дълбока всенародна експертиза в образованието, та всеки говори с нескрита убеденост на персоналната си гледна точка и така умело привнася имагинерен опит като доказателствен материал, бе?!

Ето, днес съм се зачела в поредния вариант на иновативна форма на обучение тип тюрлюгювеч, в която присъственото обучение ще се съчетава с дистанционното, а аз вече заживявам с мисълта, че може и за киборг да се наложи да подпиша допълнително трудово споразумение през септември. Звъня веднага на Петрова, информатичката, която я познаваме като същинска амазонка в дигиталния свят, оцеляла непосечена от хакерските атаки на петокласници, от сривовете на zoom по време на педагогически съвет и опазила храбро и успешно електронния дневник от ученическа намеса, благодарение на която училището можеше да завърши на първо място по успех за тази и съседните области.

Петрова е любезна женица с железни нерви и прецизна отзивчивост, която винаги може да намери решение на всеки технически проблем. Викам й:

- Петрова, хвърляй спасителния пояс, че сме попаднали в мъртво вълнение и за пореден път нещо ни влачи към дъното, бе! Казвай къде да отида и как да се въоръжа с тежка обучителна техника, за да мога през новата учебна година да изпробвам клонирането в реална и виртуална среда!

 Тя отсреща ме пита:

- Муци, ти правила ли си преглед по онази Наредба 4? Как си със здравето? С колко човека си говоря в момента? – леко несигурна нотка в разговора започва да се усеща.

- Петрова, аз съм си цяла-целеничка, все още неразполовена, защото е август. Води се отпуск, усеща се като октомври, снимачна площадка, камера, микрофон, проба 1-2-3, клапа, „Урок за нови знания“, учебен предмет „Математика“, тема „ … „. Реално присъстват двадесет ученици, виртуално присъстват 6 ученици, осем баби, две майки, четири каки, един батко, три бебета и 1 братче в яслена възраст. Котки, кучета, папагалче, хамстер, чинчила и рибки не ги отмятам по списък. Аз съм пред лаптопа, пуснала съм камера, микрофон и говорители. Седнала съм на учителския стол, с едното око гледам класа, с другото – монитора. Започвам с плавен преход от предишния час и каня децата да си покажат домашните. Двадесет реални деца започват да разлистват тетрадки, три виртуални залепват лист на камера, където се вижда последна сричка от дума и съюз, едно виртуално дете крещи „Мамоо, написа ли ми домашното снощииии?“, две виртуални деца закусват още. Бабите им не са реализирали изпълнение на най-ниското ниво на пирамидата на Маслоу и поради тази причина налагат забрана за преминаване към второ ниво. Девет реални деца се смеят с глас, микрофонът от класната стая пренася озвучаването в шест отделни домакинства, две кучета започват да лаят възмутено на детския смях. Тичам до говорителите, изключвам ги за една минута, докато кучетата се усетят, че това е учебен процес, а не нашествие на гладни котки.

Тъкмо пускам говорителите отново и чувам повече от шест разнообразни форми на един и същи въпрос – „Къде е тая Даскалова? Така ли си кара часа, като се крие от камерата?“. Едно от кучетата още не се е успокоило. Давам кратко виртуално обяснение, че проверявам тетрадките с домашните на учениците. Три виртуални деца ме питат „А на нас кога?“. После. Нали урокът тече, а времето препуска еднакво бързо в реална и виртуална среда?

Любов Даскалова и дните на отворени врати преди летния трансферен прозорец

 Сядам зад монитора и започвам да гледам в двоичен код – 1 - към реалността, 0 – към виртуалността. Има колеги, които увеличиха диоптър, аз трябва да внимавам за страбизъм, но това ще е екстра, ако се размина само с него. Освен очите, може и в съзнанието нещо да се изкриви, но ще внимавам. Задавам въпрос за преход към новата тема. Говорители, микрофон, камера – работят. Всичко е статично, а аз се размечтавам да взема с дясната ръка един микрофон с голям оранжев дунапрен, пред мен да пристъпва висок и снажен оператор, който се казва Джейсън Момоа, и аз да го гледам право в очите. Той да ми се усмихва с лявото око, а дясното да се вижда уголемено в обектива на камерата. Само така ще се чувствам изключително мотивирана, да не кажа окрилена и на „гребена на вълната“, сърцето ще играе със сто удара в минута, а аз ще съм перфектна във всяко едно отношение, защото този поглед ще ме вдъхновява. Започвам да пиша на дъската, обаче Джейсън не е до мен, а аз съм забравила да извъртя камерата към моето амплоа.

Реалните дечица следват стъпките ми, виртуалните започват да ме търсят. Чува се телефонен разговор между две баби „Абе, тая Даскалова пак ли изчезна? Така ли й дават заплата залудо?!“, другата й отговаря, че по нейно време такива своеволия никога не е имало; първата се сеща за нещо вълнуващо от ученическите й години и започва да разказва за първото си либе в осми клас. Осемнадесет реални деца се смеят до припадък, аз едва намирам сили, смелост и вътрешен баланс, за да помоля бабите да продължат разговора си в съседна стая, защото всичко се чува от всички. Тъкмо преминавам към второто важно определение, което трябва да обясня на учениците, когато едно виртуално дете ме пита може ли да отиде до тоалетна. Шест реални деца му отговарят, че може, защото си е у тях. Една майка гардира вратата на детската стая и не допуска миграционни процеси към други територии на семейното жилище, съобразявайки се с учебното време.

Така.

Аз продължавам от средата на определението към неговия край и съвсем естествено задавам дежурния въпрос „Има ли въпроси“ , който, ако можеше да покаже колко е изтъркан, сигурно щеше да онагледи най-много „грапавините“ на един силициев атом. В този момент седем реални ръце се вдигат в класната стая и пазят мълчание. Три виртуални ръце са маркирани в Teams. Една котка преминава пред камера, едно малко дете си търси самосвала, четири реални деца едва сдържа смеха си. Една майка си признава на глас, че нищо не е разбрала, което в миг изкоренява всички задръжки, а реалният и виртуалният смях се вплитат в една обща звуково-светлинна феерия, достойна да отбележи с целия си колорит Деня на хумора и сатирата в Габрово през 2021 година.

Аз я разбирам жената. Започвам да преподавам новата част на урока за втори път. Изключила съм всички микрофони на виртуалните ученици, за всеки случай дърпам щепсела на моите говорители и в монолог преподавам сбито. На един виртуален екран вече стои отблизо баба и размахва пръст. Аз освобождавам нейния микрофон, за да чуя процедурна реплика. Бабата на свой ред ме пита как не ме е срам да изключвам микрофона на внучката й! С какво право лишавам детето от комуникация с мен? Какъв урок за нея е това да не може да си говори с учителката в клас? Можели да си гледат по тази логика и клипчетата от БНТ2, щото там дори с интерактивни дъски работели хората, а не като мен – с някакъв си маркер, който на края на изречението на дъската вече избледнявал до такава степен ,че задачите се превръщали в китайски ребуси!

Аз не съм конфликтна личност и споделям на бабата, че е права, но все още образованието търси и експериментира най-разнообразни мисловни находки на популярни хора от всички браншове и отрасли на икономиката, социалния строй, здравния статус и т.н. Тя не ме разбира съвсем добре, бил ми прекъсвал микрофонът. Излъчването на живо крие различни препятствия. Досещам се, че трябва да напиша доклад до директора, да ми изпише един соларен панел в случай, че спре токът, четири акумулатора за голям дизелов двигател, с които да захранвам лаптоп, мултимедия, говорители и осем зарядни на ученици. Ще внимавам да не забравя да заръчам малък микрофон с предавател, който да закачам отзад на катарамата на сутиена като истинските телевизионни водещи, защото предимно с рокли ходя. Може би е добре да се поръча PTZ-камера за всяко едно отделно виртуално дете, което самостоятелно от вкъщи да си я управлява и да я насочва дистанционно към мен, докато съм в движение. Също така наистина ще питам за оператор, но ако не е Момоа, просто няма смисъл да идва друг. Може би е добре да се помисли за GPS-тракер, с който да не се губи доказателствен материал къде съм по време на час. Към втория срок вече можем да говорим за триизмерна реалност, а към края на годината и за холограма. После поемам към Орбиталната станция със следващата ракета на Илон Мъск, обещавам! Ще видите, че и оттам ще преподавам!

- Алоооо, Даскалоооооваааа!!! Жено, мини през личната да ти пусне един преглед при психиатър, бе! Вярно, че са жеги тези дни. И на мен ми е малко напрегнато.

- Какъв преглед бе, Петрова?! Ей сега ще дойде септември! Искам само да се молиш самият Мъск да не реши да ни пише стратегията за учебен процес по време на Ковид-19, че ще прескочим всичко написано и следващия разговор ще го говорим през сателитен телефон! Айде, със здраве!

Вижте също:

НВО - невероятна и велика онтогенеза