Главен редактор
Всяко дете има своите страхове – те може да са породени от „чудовището, което живее под леглото“ или от съседското куче, което лае през нощта. Много често за нас възрастните причините за детските притеснения изглеждат странни и неоснователни, но трябва да имаме предвид, че за децата това е нещо, което не могат да контролират и да рационализират. Децата имат нужда да ги успокоим и да им помогнем да се чувстват сигурни. Ако не ги подкрепим да преодолеят страховете си, много вероятно е някой ден те да се превърнат във фобии.
Предлагаме ви 49 начина как да помогнете на децата да се почувстват отново спокойни:
Можеш ли да го нарисуваш?
Рисуването помага на децата да се отърват от своята тревожност в случаите, когато не могат да изразят страха си с думи.
2. Обичам те. Ти си на сигурно място!
Тревожността кара децата да се чувстват така все едно са в опасност. Тези думи ще ги накарат да се успокоят.
3. Нека си представим, че надуваме огромен балон. Да си поемем дълбок въздух и да надуваме докато изброим до три. 1-2-3…
Когато си поемаме дълбоко дъх, няколко пъти един след друг, тялото ни наистина релаксира. Особено, ако го направим под формата на игра.
4. Ще ти кажа нещо и искам да го повториш точно като мен: „Мога да го направя!“
Направете това 10 пъти с различна сила на гласа. Спортистите използват този трик постоянно и това ги подготвя за победа.
5. Защо според теб се случва това?
Този въпрос ще помогне особено на по-големите деца, които могат по-добре да опишат страховете си.
6. Какво ще се случи после?
Ако детето ви се тревожи по отношение на дадено предстоящо събитие, то ще е фокусирано напълно върху него. Изместете фокуса. Помогнете му да разбере, че рано или късно всичко ще приключи.
7. Ние сме отбор, който никой не може да спре.
Дори да не сте при детето, когато се страхува от нещо, то ще знае, че сте духом с него и не е само.
8. Извикай силно с мен: „Аз съм боец/Супермен/(друг любим силен герой)! Никой не може да ме спре!
Филмите често показват как воините викат точно преди да влязат в боя. Тази психологическа техника – викането, ни помага да се опълчим срещу страховете си!
9. Ако начинът, по който се чувстваш беше чудовище, как би изглеждало то?
Когато придадем на страха си конкретна форма и лице, той става по-разбираем и по-рационален. Колкото по-добре го опишем, толкова по-лесно ще можем да се преборим с него.
10. Мога да чакам, докато…
Не пришпорвайте детето. Дайте му време и го уверете, че то може да сподели с вас как се чувства по всяко време.
11. Нека да оставим твоите притеснения в ето този шкаф, при другите неща, и ще ги вземем обратно, когато се върнем.
Децата носят проблема със себе си като физически предмет, особено ако е предстоящо събитие, което не може да се избегне. Нека да оставим проблема за малко настрани. Може и да забравят да си го вземат обратно. J
12. Нека направим още една стъпка!
Ако едно дете се страхува, например да се качи нагоре по стълбището, насърчете го да направи само още една стъпчица, преди да го хванете за ръка. Това ще му помогне да преодолее страховете си, защото ще види ,че се справя самостоятелно. Но вие останете до него.
13. Нека научим повече за това (от което се боят)!
Знанието е сила! Позволете на детето да изследва страховете си и да задава колкото си иска въпроси. Това ще му помогне да рационализира страховете си.
14. Нека да преброим…
…колите, които минават; колко хора виждаме, които носят очила; птичките по жицата; дърветата. Този метод на разсейване и изместване на вниманието не се нуждае от никаква предварителна подготовка. Изисква се само да наблюдавате. Заедно.
15. Искам да ми разкажеш за това точно след като минат 2 минути.
Когато детето започне да следи часовника на стената или телефона си, ще отклони вниманието си от проблема и ще се успокои.
16. Затвори си очите. Представи си следното…
Визуализацията е много ефективна техника за преодоляване на страховете. С гласа си опишете такова място, където детето ще се чувства в безопасност – любимата му детска площадка, парк, приказна страна и т.н.
17. Аз също се страхувам/тревожа/притеснявам понякога.
Покажете на децата си, че е нещо съвсем нормално да се страхуваме понякога. Всеки се страхува.
18. Нека направим списък на всички неща, които харесваш!
Страхът блокира мозъка на човек и ни кара да мислим, че всичко се е объркало. Насърчете детето да се сети за всички онези неща, които го карат да се чувства щастливо.
19. Не си сам! Разбирам как се чувстваш.
Детето има нужда да знае, че разбирате и уважавате страховете му.
20. Кажи ми най-лошото нещо, което може да се случи.
Чуйте най-ужасните му проблеми и обяснете на детето, че дори и да се случат, ще бъдете до него и ще му помогнете да намери решението.
21. Понякога да се тревожиш за нещата помага.
Покажете на детето, че не е срамно да се страхуваш от нещо или да си разтревожен.
22. Как би описал твоя проблем, ако не беше твой?
По-големите деца могат да се опитат да оценят сериозността на проблема си, представяйки си, че не е техен и така ще преценят дали има смисъл да се притесняват или не.
23. Нека намерим доказателства за това.
Събирането на достатъчно доказателства „за“ и „против“ съществуването на причините за проблем, а ще помогне на децата да разберат дали настина техните страхове са подплатени с факти или са измислица.
24. Нека да го обсъдим.
Направете мини дебат. По-големите деца много харесват това упражнение. Те обожават да спорят с възрастните по всякакви въпроси. Важното е да ги вземете на сериозно.
25. Кое е първото нещо, за което най-много трябва да се притесняваме?
Когато се тревожим за нещо, сме способни да направим от мухата слон. Разделете проблема на съставните му части. Разгледайте ги поотделно. Детето ще разбере, че нещата не са чак толкова зле.
26. Нека направим списък с всички хора, които те обичат.
Запомнете, че обичта е най-добрият начин да превъзмогнем чувството на тревожност и страховете си.
27. Спомняш ли си, когато…?
Помогнете на детето да си спомни онези моменти, в които се е чувствало щастливо.
28. Гордея се с теб!
Мисълта, че детето не е отговорило на очакванията ви, може да породи у него висока тревожност. Покажете му, че за вас вече има причина да се гордеете с него.
29. Нека да се поразходим!
Движението ни помага да се отървем от стреса. Разходката лесно може да бъде заменена от други физически дейности или любима игра.
30. Нека си представим, че мислите ти просто минават и заминават…
Кажете на детето да си представи, че мислите му са влак, който минава и сега е спрял над главата му. Влакът скоро тръгва към следващата си спирка.
31. Поемам си дълбоко въздух…
Детето ви инстинктивно ще започне да повтаря след вас и това ще му помогне да започне да диша по-спокойно и да се успокои.
32. Как мога да помогна?
Нека детето ви разкаже, как то самото мисли, че проблемът му може да бъде решен.
33. Това чувство ще отмине.
Децата често имат усещането, че чувството на тревожност никога няма да мине. Помогнете им да разберат, че всички проблеми са временни.
34. Нека да стискаме заедно тази стрес-топка.
Когато децата насочат тревожността и стреса си към мека стрес-топка, ще почувстват емоционално облекчение. Лесно можете да си направите стрес-топка като просто напълните един балон с брашно.
35. Струва ми се, че Вили пак се притеснява за нещо. Нека да го успокоим.
Измислете герой, който да пресъздаде притесненията на вашето дете, като например „Вили, който много се притеснява“. Тази игра ще помогне на децата да се справят по-лесно с проблема.
36. Знам, че е трудно.
Не подценявайте проблемите на детето, те наистина са значими за него. Детето има нужда да му покажете, че го разбирате.
37. Нека да отгатваме аромати.
Измислете игра с помирисване на цветя, парфюми или други приятни неща. Ароматите могат да успокоят значително децата.
38. Разкажи ми повече за това.
Слушайте детето внимателно. Може би единственото нещо, от което то има нужда в момента, е да сподели мислите си и притесненията си с вас.
39. О, ти си толкова смел/а!
Детето трябва да знае, че е достатъчно добро да се справи с всеки проблем.
40."Коя стратегия/техника за справяне би искал да използваш в този момент?"
Тъй като всяка тревожна ситуация е различна, дайте на детето възможност да избере каква стратегия да използва, за да преодолее трудностите.
41. Ще се справим с това заедно.
Покажете на детето, че то не е само и няма никога да бъде, без значение какво предстои да се случи.
42. Какво още знаеш за това?
Позволете на детето да изкаже и обясни всичко, което то си представя по отношение на проблема. Изследвайте заедно подробностите. Ако отново се появи същият проблем, нека детето си припомни как се е справило в предишната ситуация.
43. Нека да отидем на твоето любимо „щастливо“ място.
Това може да е парка, детската площадка или просто любимото място на детето в града. Най-важното тук е, че мястото ще помогне на детето да си спомни за моментите, когато е било щастливо и спокойно.
44. Какво мога да направя за теб? От какво имаш нужда в момента?
Попитайте детето от какво се нуждае и направете всичко възможно то да се случи.
45. Ако можеш да оцветиш твоите чувства в някакъв цвят, какъв цвят ще са те?
Възрастните не могат да отговорят на този въпрос. Да, трудно им е J Но децата могат много бързо да разберат своите чувства, ако си ги представят в определен цвят.
46. Нека да те гушна. Ела тук.
Гушкането винаги помага и на децата, и на нас възрастните да се почувстваме по-спокойно. Физическият контакт е важен за сигурната връзка между вас и детето.
47. Спомняш ли си, когато се справи с това предния път?
Като напомните на детето за миналия му успех, ще го окуражите да се мобилизира и да се справи и сега.
48. Помогни ми да избутаме тази стена.
Натискане, бутане и всякаква друга дейност, която изисква сила, освобождава напрежението и емоциите.
49. Нека да си измислим нова история/Да напишем нова приказка.
Въображението на децата работи непрестанно. Те постоянно си измислят как определена ситуация ще се развие във времето. Това понякога ги кара да се тревожат. Нека ви разкажат какво си мислят, а заедно ще съчините нова позитивна история.
Текстът е предоставен от Център за приобщаващо образование.
Източник: http://www.gozen.com/49-phrases-to-calm-an-anxious-child/. Статията е преведена с разрешението на http://www.gozen.com/. Автор: Renee Jain
Напоследък думата „съвети“ като че ли напряга родителите, вероятно защото станаха повечко „съветниците“. В хаоса от препоръки и „златни“ правила за възпитанието обаче има ценен опит, който може наистина да бъде полезен. Юлия Хипенрейтер е професор доктор по психология. Академичната й дейност е свързана с катедрата по обща психология в Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“. Работи в сферата на експерименталната психология, системната семейна психотерапия. Автор на много публикации по психология и на бестселъра „Как да общуваме с детето“, издаден у нас от „Колибри“. Майка е на три деца.
1. Кои са успешните хора? Те обичат живота и работата си. Живеят играейки, получават удоволствие от всичко, което правят. Те притежават ценен комплекс от качества: оптимизъм, доброжелателност, отсъствие на завист. Имат малък кръг от истински приятели, обичат и са обичани в семействата си, имат добра самооценка и себеуважение. Всички деца могат да бъдат такива хора, в тях е заложен потенциал от жизнени и творчески сили. Как да поддържаме тези сили? Като дадем на детето свободата да се развива. Не критикувайте, не подсказвайте, уважавайте неговите усилия и опити. Въпросите са по-важни от съветите – не бързайте да мислите, предлагате и правите вместо детето.
2. Не си задавайте въпроса „как да направя така, че то….да се научи да яде с лъжица, да прибира играчките си, да спре да изпада в истерия?“ Еднозначни отговори няма. Детето и неговият родител са сложна система с техните мисли, емоции, навици, нагласи, липса на знания и разбирателство помежду им. Не бива детето да се принуждава да прави нещо, тъй както не бива да се изисква същото и от възрастния.
3. Защо се изгубва мотивацията? Заради принудата, заради постоянното „трябва“. Животът започва с желанието и ако го няма, изгубва смисъла си. Бъдете съюзници и в желанията на детето. Ако тийнeйджърът не желае да учи, не подготвя уроците си, търси повод да се скара с вас – оставете го на мира. Ако не иска да ходи на училище, нека не ходи, след три-четири дни ще тръгне сам. Ако кажете: „Аз съм до тук, повече няма да се занимавам с проверка на домашни и уроци!“ скоро всичко ще се нареди.
4. Ако детето във всичко слуша родителите си, ще стане потиснато и неинициативно. Да, послушното дете е „удобно“ но после ще започнете да се питате: защо не иска да прави нищо?; защо не знае с какво да се занимава?; уж е отличник, а не му е интересно да живее. Това дете няма да бъде щастлив човек, защото майка му и баща му твърде пристрастно са подхождали към възпитанието му.
5. Не принуждавайте детето на всяка цена да се извини за постъпките си. Морализаторстването не води до нищо полезно: моралът се възпитава чрез семейната атмосфера, с примера на родителите и вашето уважение към детето. Майката настоява детето да се извини на баща си, защото се е държало грубо, но бащата вероятно се е отнесъл по същия начин с него, иначе не би имало конфликт. Ако вие не го предизвикате – то няма да ви нагруби, ако не крещите – няма да крещи. Но винаги трябва да знае, че има правила, измислени от хората, за да живеят без конфликти.
6. Не питайте какви оценки и получило детето в училище. Попитайте го дали му се е случило нещо интересно днес. По-добре да получи слаба оценка, но да му е било любопитно в час. Така му отправяте посланието: „Живей пълноценно!“. Тогава ще започнат да се развиват истинските му способности, не тези които вие му натрапвате, и ще се формира като личност. По-добре е да бъде щастлив куриер, отколкото невротичен академик.
7. Ако общуването ви с детето е водено от вслушването в потребностите му, всички методи на възпитание са работещи. Да приемеш желанието му – означава да го изслушаш. Да му помогнеш да разбере – означава да изслушаш какво не разбира. Не бързайте да изказвате мнение! Изслушайте, помълчете и помислете.
Превод: Янка Петкова
Днес отново намерихме за какво да се счепкаме. Редно ли е, или не невръстни дечица да караулят на паметника на Левски? Чии интереси обслужват? Дали не се връщаме в комунизма, когато пионерчетата бдяха пред едни други паметници.
Моето дете членува в клуб „Млад възрожденец“. В детската градина го предложиха и родителите се съгласихме. Не съм се интересувала кой е начело на клуба, от коя партия е и за кого гласува. Не мисля, че Левски има цвят. Веднъж месечно децата имат тема за възрожденските идеали. Интересно им е, научават нови неща, учат се на патриотизъм, на достойнство и на българщина.
Напоследък много хубави думи придобиха негативно звучене. Либерал стана обидна дума, толерантен стана обидна дума, патриот стана обидна дума – зависи от чии уста идва.
Струва ми се, че забравяме важни неща. Всеки идеал, всичко добро може да бъде омърсено или използвано, за да всява омраза и разделение. Или обратното. От нас зависи как ще го приемем и как ще го изтълкуваме.
Вместо да търсим задни цели и партийни интереси, можем просто да се зарадваме, когато видим нещо хубаво да се случва. В нашата детска градина има деца на чужденци, работещи в България. И те членуват в клуба. Семействата им са преценили, че идеалите на българските възрожденци не са срамни и не принадлежат на никоя партия. Може би дори не са и чисто български, а по-скоро общочовешки.
Питах моя Алекс, който още няма 4 годинки, къде е бил днес.
- На паменика на Лески. – ми отговори той. Пиша го, точно както го изговаря.
- А кой е Левски, знаеш ли? – продължих да разпитвам.
- Лески е супемен. – ми каза Алекс. – Само че истински.
Децата ни имат нужда от герои. Нека да не им отнемаме идеалите. Животът е достатъчно труден и с идеали, а без – почти невъзможен.
А за тези, които се притесняват що за родител би пуснал детето си да се мъчи на този студ два часа, прилагам отчета от детската градина за събитието.
За караула са уведомени всички родители на децата, записани в комитета. Запознати са с писмото и инициативата, и са подписали декларации, с които дават съгласието си детето им да участва, както и да бъде снимано от съответните медии.
Децата бяха настанени в специално подготвена стая с отопление и тоалетна. Бяха придружени от представители на детската градина, а така също имаха на разположение и представители от клуба. Имаха осигурени храна, вода и занимания, предвид времето, което ще прекарат в стаята.
От Столичната полиция имаше осигурени лица, които охраняваха паметника и мястото около него и съдействаха, през цялото време, за безпрепятственото преминаване на децата и за самото събитие. Самият караул, за дете, беше в рамките на 10 мин., след което те се връщаха в стаята. Децата бяха подходящо облечени, за сезона и събитието, от своите родители. Под униформите имаше чорапогащници, термо бельо, суитчъри, някои бяха и с якета. Също така трябва да се има предвид, че децата от „Веселото гардже“ излизат минимум по един път на ден за игри и занимания на открито, целогодишно, т.е. 10 мин. при температура над 0 градуса и подходящо облекло в никакъв случай не може да им навреди, защото вече са калени.
Облеклата са специално поръчани за събитието и ушити в детски размери, а оръжията – бутафорни, естествено! Самите деца го знаеха и обясниха в един от материалите, които се излъчи в новинарските медии.
Автор: Мария Пеева
Мариела Иванова е дамата с вълшебните пръсти, които създават уникални изделия от филц. Оказа се и интересен разказвач, защото това, което ни сподели за работата си, е не по-малко интересно от творбите й.
Мариела: „Изработката на един аксесоар е процес на превръщане на фантазията и моментното настроение в продукт, който да пресъздаде, както въображението, така и визията за естетика и личен вкус.“
Омагьосана от филца
С филц се занимавам по-малко от година… Всичко започна като на шега. И аз, както повечето жени, имам любими магазинчета, в които влизам, за да си купя нещо оригинално. Така се запознах с Весела, собственик на магазин „БижуТО”.. Един ден тя ми разказа как нейна клиентка е дошла със страхотно колие от ръчен филц. С три мака в различни цветове. Беше толкова впечатлена… Очите ѝ грееха. Обясняваше ми с детайли и толкова цветно как точно е изглеждало. Беше краят на февруари, сивотата и студа създаваха желание да направя нещо цветно, нещо, като обещание за пролет. Ентусиазмът на Весела ме повлече като река и на другия ден отидох и си купих вълна и след няколко онлайн урока и един набързо проведен workshop по сухо плъстене от Весела реших да опитам. Получи се. Не бяха съвършени, но вече бях омагьосана от този материал. Всичко започна така. Проба-грешка, представях си едно, получаваше се друго. Не се отказвах фантазирах, а ръцете ми пресъздаваха картините, които рисувах в главата си. С времето започнах да разбирам кое как да направя за да се получи точно тази форма, която искам.
Вдъхновението е навсякъде
Вдъхновение черпя отвсякъде. От хората, от времето, от природата. В различните моменти правя различни неща, зависи от настроението ми - чанти, обеци, колиета… Когато съм тъжна, не искам да работя с вълната, вярвам, че настроението на твореца се предава на изделието. Хубаво е, че такива моменти са рядкост. Вярвам, че енергията и любовта, които влагам в нещата си се пренасят върху хората, които ги носят.
Да усетиш човека
Има дами, които искат бижу или аксесоар по техен модел. Тогава процесът е малко по-бавен, защото имам персонални срещи, разговори, скициране, уточняване. Трябва да усетя лично всеки човек, за да мога да си представя изделието, което се иска от мен. Харесва ми усмивката, която те предизвикват, за всеки творец това е единствена и най-хубава награда.
Жената, която е всичко
Дамите, които избират моите аксесоари са артистични, свободни души, индивидуалистки. Те са ярки и смели, са шумни и отстояващи се. Не се побират в рамка. Не се страхуват да се заявят, те са като блян. Те са жената, която е всичко. Те не робуват на модни тенденции, те създават модните тенденции. Вече ги разпознавам, когато ги срещна, те ме карат да усещам пълно удовлетворение. Те са моята осъществена фантазия. Заради всички тези жени, които носят детето в себе си аз няма да спра да работя.
Предстоящо
Ще насоча вниманието си към чантите. Незаслужено ги пренебрегнах малко. Обмислям къса серия чанти от вълна за лятото - искам да разбия статуквото, че вълната е зимен материал. Аксесоарите ще бъдат единични бройки, държа всяка жена, която ги избере да се чувства единствена и неповторима, притежавайки ги. Държа клиентите ми да получат уникален продукт. Още творби на Мариела Иванова можете да видите тук.
„Международната награда на херцога на Единбург“ (Наградата) е водеща международна програма за личностно развитие и постижения за младежи на възраст между 14 - 24 години. В България тя официално стартира в началото на 2014 г. , подкрепена от Министерство на Образованието и Науката. Всяко училище и организация в България имат възможност да станат независим оператор на Наградата, след като преминат лицензираща процедура. Учителите, които са мотивирани да участват активно в процесите, свързани с програмата, преминават специализиран обучителен курс. Инициативата дава добавена стойност на образователния процес, като сертифицира всички знания и умения, придобити в извънкласните допълнителни дейности и утвърждава училището като привлекателно място и среда за развитие на младите хора.
В момента над 400 младежи от 14 града в България активно постигат своите цели в индивидуалната си програма в Наградата. 33 са лицензираните оператори, сред които има училища, неправителствени организации, бизнес организации и студентски асоциации.
Какви са условията за кандидатстване в програмата можете да прочетете тук: http://intaward-bg.org/
Можете да пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Кампанията приключва на 28.02. 2017 г.
Българският фен клуб на "Манчестър Юнайтед" ще организира футболен турнир, в който деца, лишени от родителски грижи, ще имат възможността да покажат уменията си и да спечелят множество награди. В него ще вземат участие малчугани и юноши от домове в Стражица, Велико Търново, Овча Могила, Пордим и SOS детски селища. Турнирът ще се проведе на 28-ми и 29-ти април във Велико Търново, когато ще се състои и националният събор на Манчестър Юнайтед в България (между 28-ми и 30-ти април). Феновете на английския клубен отбор ще подкрепят малките спортисти, а в края на турнира ще има и награди. Националният събор на феновете на „червените дяволи“ ще включва още групово гледане на мача Манчестър Юнайтед – Суонзи и среща със специални гости. Пълната програма ще бъде обявена съвсем скоро.
Фен клубът на Манчестър Юнайтед в България е основан през 2009-та година. Една от основните му дейности е стимулиране на интереса на децата към спорта и организирани на благотворителни инициативи. Част от тях са акции по кръводаряване, изграждане на спортни площадки, набиране на дрехи и консумативи за детски домове и др
Йоана Христова е 7-годишно момиченце, което страда от злокачествен тумор в мозъка. През последната година тя претърпява четири тежки операции, туморът се оказва изключително рядък и малко познат в света. Лекарите са категорични, че ако лечението бъде продължено с химиотерапия и присаждане на стволови клетки, детето има отлични шансове да бъде излекувано. За да продължи лечението обаче са необходими непосилни за семейството средства. Само химиотерапевтичните процедури струват 72 000 евро, а на 70 000 долара са оценено присаждането на стволови клетки, които трябва да подпомогнат възстановяването на детето. За набиране на необходимата сума на 18 и 19 февруари в мол София в столицата ще се проведе Благотворителен базар. Всички предмети са предоставени безвъзмездно от фирми и добри хора, които участват в групата "Благотворителен базар за Гери и други каузи" във Фейсбук. Към момента групата обединява над 13 000 души, които са ангажирани и със случая на Йоанка. Организирането на базара е дело на доброволци. Подобни инициативи ще има и във Варна, Благоевград и Велинград. Историята на Йоанка можете да проследите в специално създадената фейсбук страница „Да помогнем на Йоанка в тежката борба с рака“.
Родителите на Йоана Христова благодарят на хората, които им помагат и подкрепят в битката за живота на детето.
Дарителската сметка е:
BIC UNCRBGSF
BG57UNCR70001522551105
УниКредит Булбанк
Титуляр: Йоана Христова Христова
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам