Те американците ще се оправят, ами ние да му мислим. Никой нищо не прави да спре гадните мигранти. Нашите пенсионери гладуват, а Европейският съюз вместо да се погрижи за тях, дава пари за бежанците. Моите родители са с по 200 лв пенсия, къде е Меркел, питам аз? Откъде-накъде аз ще се грижа за тях, нямаме ли си европейски фондове? Чета още, че социалните взели трите дечица на бедна майка. Пак мигрантите са виновни, сигурна съм. Не знам точно защо, но има нещо гнило в тая работа. Не може мигрантите да влачат тук деца чак от Сирия и Афганистан и ЕС да ги храни, пък да очакват нашите българските деца да си ги храним ние сами. Щом ЕС храни техните, да храни и нашите, така ще е най-честно. То вярно, че там има война, ама и тук може да си спретнем, колко му е, ние да не сме по-долу от сърбите?
Изобщо работата е тежка, обсаждат ни отвсякъде. Имам съседи мюсюлмани, имената на всички в семейството започват с буквата М, даже и котката им е с М и на всичкото отгоре е черна. „М“ е тринайсетата буква в азбуката. Кажете сега това случайно ли е? На бас, че са дремеща терористична клетка. Само чакат заповед отгоре и ще се активизират. Вчера жената ми донесе баклава. И това ако не е подмолен саботаж. Как ще ми носи баклава месец преди Коледа, когато се опитвам да отслабна?
На съседната улица пък се нанесе семейство бежанци с три деца. Видях мъжът в сладкарницата онзи ден, пиеше кафе със заплашителен вид и си цъкаше нещо на телефона. Веднага се изнесох, докато не е гръмнала бомбата. И сякаш не е достатъчно, че разхождат по нашата улица омерзителните си мургави физиономии да ми развалят пейзажа, ами и на детската площадка се появиха. Жена, баба и три сополиви хлапета. Може и въшки да имат. То и Алекс имаше въшки миналата година, ама нашите въшки бяха други – бели, християнски въшки, да ти е жал да ги изчистиш. Къде са нашите въшки, къде са сирийските… И друго си мисля – двете им хлапета са момченца. След десетина години ще влязат в пубертета и като вземат да изнасилват… Може би е крайно време да се запиша на два-три бойни спорта. Остави, ами с дъщеря им какво ще правим? Ще порасне, ще почне да върти тия ми ти огромни, тъжни кафяви очи и ще се залюби с някое от моите момчета. После баща й ще иска я убие с камъни и накрая трябва да ставаме на кълбета да си спасим момичето. Не знам вече накъде е тръгнал тоя свят.
Баклавата обаче не беше лоша. Мюсюлмани или не, българското гостоприемство повелява да върна пълна чиния и извадих яйца да забъркам кекс. Едното яйце го изпуснах на пода и сега трябва да мия. Е, казвам ви, писна ми от тия мигранти! Ай сиктир!