- 141. Пеев се предаде
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Вчера бяхме на рожден ден. Ама класически голям рожден ден - с много гости, с музика, с танци, с речи и голяма торта. Чудесно си прекарахме, но сега друго искам да ви разкажа. Сред гостите имаше една двойка на около 50, познавам ги, съседи са ни, но не се виждаме много често. Може да се каже, че ни събират рождени дни на общи приятели. Те са симпатично, много интелигентно семейство, и двамата хора с професии, с пораснали деца. Изглеждат добре, поддържат се, но не са от хората, които на 50 откриват силикона, тръгват на фитнес, и си купуват порше, ако разбирате какво имам предвид. Та тази симпатична двойка кротко си седеше на масата, смееха се, говореха си с другите гости, виждаш обикновено семейство с трийсетина години брак, нищо повече. Докато не започна веселата част с танците. Първа скочи жената, изпревари всички, даже и момичетата с красивите рокли и изящните фигури. - Виж ти, - казах си. - колко е хубаво душата ти да танцува. Ама на тази жена не само душата ...
- Добавен на 15 Май 2019
- 142. Единствената майка, която някога ще имам
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Днес мама има рожден ден. Става на 77 години. Не й личат, младолика е. А ако питате нея, най-вероятно ще ви каже, че е на 17. И в известен смисъл ще е права. Мама има деменция. Само преди няколко години беше една съвсем обикновена баба, която приготвяше пиле с картофи и баварски крем за внуците си. Предпазлива баба с високо кръвно и лош холестерол, която се обличаше в дебели жилетки и нахлузваше плътни чорапи. Притеснена баба, която звънеше всеки ден да чуе как сме, че даже и по два пъти, ако по новините кажат, че в София е станала катастрофа или е завалял проливен дъжд. Грижовна баба, която печеше курабийки на внуците си (ех, какви курабийки правеше), носеше си домашните пантофи в найлоново пликче в чантата и ми правеше забележки за бешамеловия сос. Освен баба на децата ми, тя е и моята майка, единствената, която имам и някога ще имам. (Помислете си само - човек може да има много деца, много връзки, много семейства, много приятели. А майка има една… Колко важни ...
- Добавен на 08 Май 2019
- 143. Истории за любящи семейства и техните закрилници
- (Истории)
- ... на осиновяването. Само физическата. Душевната продължава, благодарение на българския нормотворец – днес графата майка в акта му за раждане е празна. Някой е настъпил сърцето му с калните си ботуши и е изтръгнал завинаги майката от него – и спомена за мъртвата, и ужаса от живата... Едно дете и неговата любяща спасителка, отървала го от домовете за деца. Мария Пеева: "Ако стратегията се приеме, държавата определено ще вземе някои деца. Само че не точно нашите." И още истории за любящи семейства от криминалната статистика: + Момчета на 12 и 15 години са застреляни от мъж, живеел с майка им на семейни начала. + 4-годишно момиченце е изнасилвано редовно от свой роднина. + Едногодишно момиченце е застреляно от баща си. + 2-годишно дете е починало от задушаване, заключено в автомобил. + 15-дневно бебе е в критично състояние, заради гладуване и измръзване. Умира в болницата. + Убита е 4-годишната Ани. За тежкото престъпление обвиняем е бащата. + Момиченце на 1г. и 7м. ...
- Добавен на 30 Април 2019
- 144. Това се казва оптимист!
- (Забавно)
- Автор: Мария Пеева Синът ми разглежда университети и чете отзиви по разни форуми. Преди малко ми прати това писмо, споделено от младеж, на когото комисията е отказала прием в Харвард. Толкова се смяхме всички у дома, че честно ви казвам, независимо от академичните му успехи, ако бях в комисията, със сигурност щях да настоявам да преразгледаме позицията си и да го приемем. Успех на този оптимист! Ето и писмото, а превода може да видите отдолу: Уважаема комисия по прием в Харвард, Благодаря за интереса да ми пратите официален отказ. Прегледах писмото ви и съм впечатлен от причините за отказа и другите ви предложения. Но тази година получих много писма, в които ми отказват прием. Затова след внимателно обмисляне реших, че няма да приема вашия отказ. Моля да разберете, че това не е негативна оценка на вашия отказ, а по-скоро отразява моите уникални критерии за избор. Още веднъж оценявам смелостта ви да ми пратите отказ и ви желая успех в по-нататъшните ви откази. Ще ...
- Добавен на 27 Април 2019
- 145. Писмо до 16-годишния ми син
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Преди няколко дни разхождах бебе Борис в количката в един приятен следобед. Точно го бях приспала след безброй обиколки в тръс из квартала. В далечината мернах група мъже и тръгнах към отсрещния тротоар, за да не ми събудят бебето. И тогава един от тях се обърна към мен, размаха ръце и извика с плътен глас: - Мамооооо! Беше ти. Не че не виждам колко си пораснал всеки ден, не че не забелязвам огромните ти обувки 45 номер, до които моите изглеждат като детски. Но така, на улицата, отдалеч, изведнъж осъзнах, че моето момченце с тънко вратле вече безвъзвратно си е отишло и занапред един огромен, широкоплещест мъж ще ме нарича “мамо”. Искам да ти направя едно признание. Това момченце ще ми липсва, защото толкова обичах да ме прегръща. Толкова обичах да слага ръката си в моята, свита в юмруче, така че дланта ми да я обгърне цялата. Толкова обичах да ме гледа с възхищение. Толкова обичах да го приспивам с приказка. Толкова обичах да се гордея с него. Всъщност последното ...
- Добавен на 11 Април 2019
- 146. IKEA за домашните ни любимци
- (Ревюта)
- Автор: Мария Пеева Има едни откачени хора, които обичат да се разхождат в IKEA, дори когато нямат нищо планирано за покупка, и за ужас на моя съпруг, аз съм една от тях. Поне веднъж месечно ме хваща IKEAмания и го замъквам на разходка там. И винаги се сдобивам с нещо супер нужно и полезно, а той казва тъжно: - Просто не знам как някога сме живели без ИКЕА. И аз това се чудя. Този път открих цяла нова серия продукти, които ще привлекат вниманието на всички собственици на домашни любимци. Като всички икейско, и те са качествени, практични, всеки детайл е обмислен и на всичкото отгоре цената е добра. Разбира се, не изкупих цялата гама (мисля, че единствената причина мъжът ми да идва с мен, е, за да ме спира), но се сдобих с няколко много интересни покупки. Ето ги и тях: Каишки с нагръдници за Цезар и Чара. Има ги в различни размери, според килограмите. Регулират се лесно, слагат се лесно и не знам дали си внушавам, но мисля, че моите хъскита дърпат по-малко с тях. Още един плюс ...
- Добавен на 09 Април 2019
- 147. Една провалена баба
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Това е признанието на една провалена баба. Не мога да приспивам Борис. Бях сигурна, че ще се справям страхотно. Четири деца съм отгледала. Най-малкият съвсем доскоро беше бебе. Всички трикове ги знам, всички номера са ми ги правили. Нямах никакви опасения. Даже малко се притеснявах за сватята как ще се оправя, защото, видиш ли, нейните деца са големи, може да е позабравила. А то какво излезе? Когато Яна ме помоли да погледам Бобчето за първи път, си мушнах една книга в чантата. Ами, така де, какво ще правя три часа? Ще нахраня бебето, ще го приспя и после ще скучая. Подготвих се значи. И така Яна ми връчи едномесечното вързопче. Бобче точно се беше научил да се усмихва и да гука и изобщо като цяло винаги е бил спокойно и лъчезарно бебенце. Но оказа се, че в отсъствието на майка си изобщо не е толкова спокоен. Щом разбра, че Яна я няма и нададе бесен рев. Два часа танцувахме латино танци, пяхме (особено аз), пищяхме (особено той). Плюхме биберони (той) и ровихме ...
- Добавен на 09 Април 2019
- 148. Някои наблюдения върху футбола
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Тази година нашият отбор най-после е на финалната права към Голямата титла на Висша лига и ситуацията вкъщи става все по-напрегната. Тъй като открай време си падам малко връзкарка и Непознатият отгоре нищо не ми е отказал досега, момчетата ми казват да стискам палци и да Го помоля да е с нас. Аз обаче предпочитам да не си хабя патроните за футболни истории и си трая, само наблюдавам как се развиват нещата. Внимателно ги наблюдавам. В тази връзка забелязах една особена зависимост между съдийството и играта ни. Винаги, когато ни се случи лош съдия, ние губим. Когато ни се падне съдия, дето е корумпиран, сляп и няма да изброявам какъв още, нашият отбор задължително се представя зле. Не знам защо точно Ливърпул се влияе толкова от съдиите, а не другият отбор. Опитах се да попитам защо само на нас се отразява лошото съдийстване, а на противника не му дреме, но момчетата ми скръцнаха със зъби, че нищо не разбирам от футбол и тоя въпрос си остана в графа “Тайните на ...
- Добавен на 06 Април 2019
- 149. Историята на Рижко, който ми даряваше обич и мишки
- (Любимци)
- Автор: Мария Пеева Първото ми запознанство с бездомните котки стана в дома на баба, която ме отглеждаше чак до предучилищна възраст - тя имаше огромен двор, който две-три улични котки си бяха заплюли за лична територия. С невежа детска жестокост мачках пухкавите животинки, обличах ги с кукленски рокли, разхождах ги в количка и ги превръщах в неволни съучастници в детските си игри, а те кротко ме търпяха и вероятно ме обичаха по своему. А аз им се отплащах, като им наливах мляко в купичките от детския сервиз. Когато станах ученичка и заживяхме в апартамент, мама не позволяваше дума да се издума за домашно животинче. В крайна сметка обаче се сдобихме с едно новородено улично коте. Намерих го мяукащо едва-едва под паркирана кола, цялото охлузено и в кръв. Помня, че го хранехме с капкомер, беше толкова дребничко и слабо. Мама се смили и позволи да го оставя у дома. Котето се привърза много към мен, може би си мислеше, че съм му майка, защото почиствах козинката му с влажен памук и го хранех ...
- Добавен на 05 Април 2019
- 150. Цяло село
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева Майка сподели неприятна случка от детската площадка в групата ни. Едно хлапе, около 7-годишно, се държало като малко хулиганче, блъскало люлката в земята толкова силно, че да я счупи. А междувременно майка му седяла на съседна пейка, плюела семки по земята и подвиквала иронично: “Ти нямаш ли си майка? Няма ли кой да ти направи забележка?”. Коментирахме много тази случка, обсъждахме коя е правилната реакция в такъв случай и какви може да са последиците. Дали тази майка, която явно си е търсила повод да се скара с някого, заслужава забележка и дали няма да се стигне до физическа разправа. Дали е редно директно да се обърнем към детето и да му кажем, че не може да троши така общата люлка. Дали не трябва да се обадим в полицията и да дадем сигнал за вандалщина. Преди време под една статия за детските площадки, майка, която живее в Щатите, разказа забележителна история. В парка им се появила агресивна жена, която явно имала психически проблем. При едно скарване между децата ...
- Добавен на 03 Април 2019
- 151. "Чаках, плаках и няма кой да ме избърше"
- (Забавно)
- Автор: Мария Пеева В групата ми стана дума за най-засрамващите случки с децата ни. На мен такива ми се случват редовно, последната е само преди няколко дни. Някои от вас може би вече са я прочели на фейсбук стената ми, пресрамих се да я споделя и тук. Каквото и да правиш, съдбата винаги те застига. Понякога тя изглежда като шестгодишният ми син, който ме придружи в банката. Първо бяхме при служителка да вземем едни документи. - Вие знаете ли каква е мама? - я попита Алекс. Младата жена се усмихна и точно се канеше да отговори, когато Алекс обяви с пронизителното си пискливо гласче: - Мама е крадла. Аз се облещих и зяпнах, жената също, както и няколко човека наблизо. - Алекс, какво говориш! - опитах се да вмъкна. - Да, мама ми обра всички пари от портфейла. - Алекс продължи възмутено. После обясни същото на касата, както и на началника на клона. На всички поотделно разказах историята. Вчера дойде куриер и парите в брой не ми стигнаха да му платя, а нямаше ПОС терминал. ...
- Добавен на 01 Април 2019
- 152. Дървото на доброто
- (Образование)
- Автор: Мария Пеева Получих много тъжно писмо от една майка. "Пиша Ви за да разкажа за проблема, който имаме в детската градина на сина ми, с надеждата, че може да се даде гласност на това, което се случва в градините. Накратко драмата ми е, че едната или и двете преподавателки упражняват емоционален тормоз на децата, тоест наказват ги, изолират ги, игнорират ги, а към поне едно дете има и обиди. Въпросното дете не е от аутистичния спектър, но започна да се държи зле - крещи, удря, обижда. Родителите са пропищели от него, а директорката не прави нищо. Поискаха родителска среща, тя отказва да я организира. Извън градинска среда моят син е "най-добър приятел" с това дете и няма никаква агресия, никакви обиди, нищо. Не знаем какво се случва вътре. Но вчера синът ми каза за това дете, че то било единственото лошо в групата и го "зачеркват" и направи кръст с ръчички. Това категорично не си го е измислил на 4 години и половина. Пиша всичко това и не знам какво искам да постигна. Повечето родители ...
- Добавен на 25 Март 2019
- 153. Защо никога не е добра идея да лъжем децата?
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева Предполагам, че на всеки родител му се е случвало да излъже детето си или най-малкото да му се иска да го направи. В повечето случаи дори не го осъзнаваме като лъжа или ако го осъзнаем, си казваме, че това е “бяла лъжа”, за тяхно добро е. Ето няколко ситуации, в които лично аз се чувствам изкушена да излъжа детето. Ще ми бият ли инжекция утре на доктора? Има ли още шоколад? Ти пила ли си алкохол, като си била ученичка? Всъщност има много ситуации, когато да излъжеш детето изглежда (и действително е) по-лесното решение. 1. Правим го, за да им изградим самочувствие, когато ги хвалим за някое не кой знае колко забележително постижение. 2. Правим го, за да си спестим неудобен разговор или дълги обяснения. 3. Правим го, за да им спестим болка, когато някой близък от семейството почине или се разболее тежко. 4. Правим го, за да ги изплашим и да спазват правилата, които иначе не успяваме да наложим. 5. Правим го, за да запазим по-дълго света им щастлив и ...
- Добавен на 24 Март 2019
- 154. Да си поговорим за любовта… отново
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Някога, много влюбени и млади, прекарвахме часове в разговори за любовта с моя Иван. Сега не мога да си представя какво толкова сме си говорили и имало ли е нужда от това, след като и двамата осъзнавахме, че той е мой и аз съм негова. Завинаги. Но явно ни е било хубаво да си го повтаряме отново и отново. Едно от нещата, в които се уверявахме тогава, до безкрай, беше, че винаги ще се обичаме “такива, каквито сме”. Че няма да искаме един от друг нищо повече. Че той е абсолютно съгласен с моите малки лудости, а аз - с неговите. Че не му пречи, че съм разпиляна, небрежна и егоцентрична. Че напълно приемам неговите футболни мании, крайна принципност и обсесивна подреденост. Че никога няма да изискваме един от друг да се променяме по какъвто и да е начин. Такава, каквато съм, такъв, какъвто си - това беше нашата мантра. Имаше един Иван Но мина време, оженихме се и един ден, докато се опитвах да вляза в старите си дънки, осъзнах, че вече не съм такава, каквато бях. ...
- Добавен на 20 Март 2019
- 155. Какво дете беше...
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева Напоследък често пътуваме за уикенда, а моят тийнейджър вече не иска да идва с нас. Един от ужасните ми спомени от моето детство беше как всяка неделя родителите ми ме караха да ходя с тях на вилата и по тази причина очаквах уикенда с огромно неудоволствие. Затова и не го караме насила да ни придружава. В крайна сметка - какво толкова? Той е отговорен младеж, грижи се за себе си, няма да забрави да яде и да спи, даже кучетата ще разходи. По-добре да се приберем и да ни посрещне с усмивка, отколкото да е два дни с нас и да ни се мръщи. А и винаги можем да се чуем по телефона, за да се уверим, че всичко е наред и не му липсваме чак толкова. Как минават разговорите обаче? Ето един дословно предаден: - Как си, маме? - Никак. - Какво правиш? - Нищо. - Какво ще правиш днес? - Нищо. - Какво закуси? - Още не съм. - Харесаха ли ти спагетите снощи? - Не, много бяха гадни. - Трябваше да дойдеш с нас, ние си прекарваме добре. - Кой щеше да ви гледа кучетата тогава? ...
- Добавен на 18 Март 2019
- 156. Честит рожден ден, <span class="highlight">Мария</span>! ...
- (Блог)
- Автор: Яна Пеева Днес Мими става на… честно казано не знам на колко става, но на нея така или иначе години не й личат. Прилича на момиченце, смее се като момиченце и е с размерите на момиченце. Само мръсни вицове не разказва като момиченце, но трябва все пак нещо да я издава, нали? Спомням си първия път, когато я видях - беше много бременна, качена на една стълба и пълна с нареждания и заръки за мен и Теди. Къде да отидем, какво да направим, колко да сме бързи. Приличаше на един бременен капитан, който знае точно как да си изкомандори екипажа, за да стигне, където трябва. Не знам дали тогава Теди ме е питал какво мисля за майка му, не знам и какво бих отговорила, но сега 6 години по-късно знам, че съм истинска късметлийка. Каквито са и останалите хора около нея. Веднъж, докато беше болна, а ние бяхме отишли да я видим, седяхме в кухнята и си говорихме, а Иван каза на Теди: “Когато я няма майка ти, все едно някой ни е спрял тока. Нищо не върви.” И е така. Мария сякаш ни пуска ток на ...
- Добавен на 17 Март 2019
- 157. По-добре да съм мнителна
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева - Гледа ли “Да напуснеш Невърленд"? Филмът за Майкъл Джексън? - ме попита една приятелка вчера. Отговорих, че не съм. Не искам да си го причинявам. Цял живот ми е бил идол този човек, не желая да се разочаровам. Нали знаете - за мъртвите или добро, или нищо… - Гледай го. - тя настоя. - Не заради него, даже не заради децата. Заради майките го гледай. Гледах го и разбрах какво има предвид. Няма да ви преразказвам филма, нито емоцията от него, ще фокусирам на това, което най-много ме разтърси. Майките. Когато стане дума за педофилия в този вариант (“класическият”, не виртуалният), винаги си представям, че жертвата е неглижирано дете. Дете, което няма подкрепа и разбиране в дома си, което търси обич на друго място и попада на неправилния човек. Преди време превеждах един страхотен филм “Спотлайт”, в който става дума за ужасния скандал със свещениците педофили. Покрай него се зарових доста в темата. Всички психолози твърдят, че жертвите обикновени са деца от нефункциониращи ...
- Добавен на 15 Март 2019
- 158. Моята рокля и аз
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Винаги съм харесвала осми март. Когато бях малко момиченце с розова рокля и огромни панделки в косата, грижливо избирах подарък за мама, носех цветя на учителките, честитих наред на всички съседки. Не че съм знаела историята на суфражетките или съм осъзнавала до каква голяма степен моят живот се определя от това, че преди много години на няколко жени им е до дошло до гуша да са слабият пол и са решили да си го кажат. Харесваше ми атмосферата му, съпричастността към могъщата, вездесъща женска сила. Вчера бях поканена на събитие по този повод. Истински важно събитие, на високо ниво, вдъхновяващо, фокусирано на реализацията на жените в съвременния свят. Събитие за успешни, реализирани жени, които отиват там, за да вдъхновят и да бъдат вдъхновени. Самият факт, че ме поканиха, беше голяма радост за мен. Прегледах си гардероба ден преди събитието и установих, че да свалиш 15 кг (вече са 17 всъщност) има един сериозен недостатък и той е, че всичките ти официални рокли, ...
- Добавен на 08 Март 2019
- 159. Какво е да си патриот?
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева - Какво значи да си патриот, мамо? - ме попита 10-годишният ми син. - Патриот е човек, който обича родината си. - отговорих му накратко. В крайна сметка на тази възраст очаквам да знае какво е патриот, особено след като малко преди това ми беше разказвал биографията на Ботев по много интересен начин. “Знаеш ли, че бащата на Ботев е бил главният учител в тяхното село, а Ботев са го пратили да учи в Русия, но той често бягал от час и изобщо от малък си е бил голям бунтар. Ако учеше в нашето училище, не знам какво щеше да му се случи.” - Да, много ясно, че я обича. - каза ми любопитният ми младеж. - Но едно време патриотите са вдигали въстания и са освобождавали България. В наше време човек и да иска, не може да е патриот. - Напротив. - отговорих му. - Ако човек обича страната си, винаги може да е патриот. Ние имаме щастието да живеем в мирно време и освен това в демокрация - това означава, че сами сме си избрали кой да ни управлява. Затова в наше време вместо ...
- Добавен на 03 Март 2019
- 160. Как детските филмчета могат да са полезни?
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева След статията за опасните филмчета по ютуб мисля, че е редно да поговорим повече по този въпрос, защото прочетох някои коментари как децата изобщо не трябва да имат достъп до технологии, до телевизия и интернет. Не мога да се съглася с това мнение, защото децата ни растат във време, когато, ако изцяло им ограничим тази посока на развитие, е много вероятно по-скоро да им навредим, отколкото да им помогнем. Като всичко друго в живота, “дозата прави отровата”, иначе казано почти всичко около нас може да е вредно, но може и да е полезно, зависи как се използва. В тази връзка предлагам да обсъдим ползите от филмчетата и как те могат да бъдат част от ежедневието на децата ни, която не само да е полезна за развитието им, но и да укрепва връзката им с нас, родителите. Моите деца гледат телевизия и си имат любими предавания. Всеки ден, когато се прибере от градина, Алекс си пуска “кратуните” - така батковците му наричат Cartoon Network - и чака с нетърпение “Ние, Мечоците”. ...
- Добавен на 02 Март 2019
