Автор: Мая Цанева
Тази сутрин гледах репортажа за майката, която изоставила детето си в градинка в кв. „Младост 1“. За 10 минути аз и съпругът ми минахме през 10 състояния на родителските емоции. След първите две минути, мъжът ми каза: „Виж я, вероятно страда от следродилна депресия." Аз се съгласих, и макар да не одобрявам постъпката й, се опитах да се поставя на нейно място. Съчувствам й - изведнъж не само е бедна, както се оказа и болна, но и под обстрела на въпросите на „професионална" журналистка: „Взе ли си поука?". А тя, тя просто иска работа и пари, за да си гледа детето. Срам я е и да търси помощ от някоя институция - никой не обича да го гледат снизходително като поредния нещастник.
После, напълно в разрез с това, използвахме случая да покажем на почти 4-годишното си момче, склонно към драматизъм (тип: „Вие сте лоши! Не ви обичам!"), че има наистина „лоши родители", които изоставят децата си. Едва ли ще го помни. В края на прякото включване се почувствах зле - аз съм ...
Автор: Мая Цанева
Тази сутрин чух за идеята на вицепремиера Симеонов за подкрепа на тридетния модел на семейството. Последното, изтърсакът, щяло да бъде "детето на държавата". Симеонов предлага "издръжката на третото дете в едно семейство да бъде поета изцяло от държавата". По думите му това е един от начините да се спаси българската националност, която намалява с бързи темпове. И аз се замечтах....и погледнах... палаво мъжа ми... Какъв живот ще настане за потенциалното ни трето дете!
Влизане в яслата и добро училище без нервно очакване на класиране, банкова сметка с щедра месечна държавна издръжка, безплатни учебници до 12 клас, занималня през лятото и спортни лагери... По-големите му братя или сестри ще му завиждат и тайно ще го пощипват злобарски, защото те са прецакани.
Представям си марша на "децата на държавата", които благодарят за положените за тях грижи, с радостни възгласи "ура". Ще бъде нещо като манифестациите от времето на комунизма. Бременни жени с трето дете ще ...
Познат ли ви е онзи момент, когато най-после успявате да издирите всичките си съученици и да организирате среща по случай годишнината от дипломирането? С някои поддържате връзка (добре че са социалните мрежи), с други сте си останали близки приятели, а някои виждате за първи път от 5-10-20 години. И винаги го има онзи момент на "сравняване". Първо сравняваме кой как изглежда, после кой колко се е развил и, разбира се, кой вече е родител и кой не е направил тази стъпка. Защото, каквото и да си говорим, родителството е най-променящото живота решение, което някога можем да вземем. А може би и най-разделящото ни - ако го допуснем.
Ето какво споделя с нас Мая Цанева за емоционалния расизъм на родителите.
Преди няколко дни се събрахме със съучениците 20 години по-късно. Всички сме живи и здрави, познахме се (новото "как си?" е "изглеждаш добре") и се забавлявахме.
20 години по-късно две трети от нас сме женени с деца. Е, родителството не винаги е причина и за брак, но хлапетата са факт, ...
Мая Цанева познаваме отлично от каузата й за детските площадки и от чудесните й разкази. В този слънчев ден тя споделя с нас една забавна случка отново от детската площадка. Нека се усмихнем с нея и да простим на тийновете, че не са намерили най-подходящото място за целувки. Те, децата, добре ще ги подредят.
Пролет е и въздухът е наситен с очаквания за любов, игри и ...
В пиковия час за детската площадка хлапетата карат колело, ритат топка, гонят се и каквото друго им се прави, а родители пият първите пролетни бири навън и си говорят. Идеална илюстрация какво представлява една вечер на възрастта, за която стихиите на пролетните хормони са скъп спомен, а на дневен ред е кротката вечерна раздумка със себеподобни.
Двойка тийнеджъри от близката гимназия внасят смут в обичайната атмосфера на викове "Спри, ще паднеш", "Не яж пясък", "Искаш ли бира?" и "Видя ли промоцията на ....?".
О, боже! Те се гушкат в нещо като Кама Сутра поза и се целуват на 50 метра от децата!!! Как така! ...
Мая Цанева ни гостува следвеликденски, за да напомни на всички мами колко е важно да разпускат от време на време и да ни призове да обявим днешния понеделник за дъждовен - или по-точно - за Ден на майката. Така че ако сте прекарали Великден у дома и сте се "напразнували", отдайте се най-после на заслужена почивка. :)
Денят на майката бил 8 март, така ли? Нищо подобно. Аз обявявам мой ден на майката. Всеки месец. Една неделя по пижами, в който всички спим кой колкото може или иска, ядем кой каквото намери и да, чистенето и прането е последната ми грижа.
Тази неделя аз се почувствах ЧОВЕК. Без да съм го планирала или пожелавала. Аз съм лесна, както казва мъжът ми, ако ме оставиш да се наспя, оздравявам, успокоявам се и ставам отново бяла и добра. Но след една седмица под карантина с варицела целият наличен състав на семейството ни - баща, майка, хлапе и котка, бяхме изтощени. Заплахата „Ще извикам майката ти!“ се превърна в реални доказателства, че мама е зла.
За моя радост баща ...
Автор: Мая Цанева
През последните два дни в различни форуми се изписа доста по темата кой носи отговорност и кой се грижи за детските площадки - за безопасността, чистотата, общото им състояние. Позицията на нашата инициатива, а и моята лична, е, че това е обща отговорност - на Общината, като стопанин и собственик, и на нас, гражданите. Ние се опитваме да подкрепим всички, които са на същото, а и на различно мнение - показваме как да се възползвате от правата и задълженията си на граждани - да подавате сигнали, да искате ясни и конкретни отговори, да търсите възможности за взаимодействие.
Важното е да разберете едно - ако не питате, ако не действате, нищо няма да се промени.
Подкрепяме и тези, които имат куража и желанието да действат сами - организираме и подкрепяме доброволчески акции (очаквайте скоро подробности), съдействаме това да се случи не против, а във взаимодействие с общинските власти, за да не бъдете в нарушение. Не на последно място - помагаме, когато не желаете ...
Автор: Мая Цанева
Аз съм отглеждана по теорията и практиката на д-р Спок и „Синьо лято“, синът ми няма и идея какво е това. Накратко имам уникалния шанс да възпитавам дете в среда, която няма нищо общо с моето детство. Но също като много мои връстници се оглеждам като войник в засада за капани на новото време. Уж светът е голям, уж ние сме свободни, а е толкова страшно…
1. Врагът в стомаха ми
Свърши се тази с „яж, баби, яж!“. Като изключим децата с действителни алергии или специфични хранителни нужди, за които диетата е задължителна, всички останали сме в капана на подозрението, че всяка нормална храна от детството ни е потенциално ОПАСНА. Филии с лютеница за закуска? Не, не знаеш какво има в нея. Хапни мюсли с чия! Мляко с какао…Нее, смути. Авокадо за следобедна закуска – отличен избор. Баничката на баба изглежда като опасна калорийна бомба, дори и да е сготвена с био или екопродукти. Колко от вас всъщност обичат новите храни? Признайте си, когато децата не гледат, похапвате ...
... си. Наведете се към долния шкаф под вас. Внимавайте за падащи предмети. Завъртете се изкусно наляво. И обратно на ляво. Дишайте. Повторете.
В края на тренировката се поздравете с нещо вкусно и не се колебайте да се наречете атлет. И не забравяйте, повторете.
Автор: Мая Цанева ...
Не знам дали сте чували, но всяка година Националната мрежа за децата (обединение на десетки неправителствени организации) издава бележник. В него обикновено публикува тройките, които държавата и подчинените й ведомства, получават за работата си по защита правата на децата, качеството на образованието и ред други сфери, които засягат най-младите българи. Една от тези групи за „натиск“ в рамките на мрежата е Гражданската инициатива „Безопасни детски площадки“. В нея няколко млади майки от вида „активни“ следят как тези, които отговарят за създаването, поддържането и обезопасяването на пространствата за игра, си вършат работата. Мая Цанева, Татяна Атанасова, Стилияна Тодорова, Дени Караджова и Цвети Гаврилова се събират обикновено в почивните дни… да поработят. Миналата събота те организираха фокус група за обсъждане на състоянието на въпросните детски „съоръжения“ така ще имат възможност да подготвят новия си план за действие. Тези момичета си вършат работата добре. Таня може да ви цитира ...