Мая Цанева ни гостува следвеликденски, за да напомни на всички мами колко е важно да разпускат от време на време и да ни призове да обявим днешния понеделник за дъждовен - или по-точно - за Ден на майката. Така че ако сте прекарали Великден у дома и сте се "напразнували", отдайте се най-после на заслужена почивка. :)

Денят на майката бил 8 март, така ли? Нищо подобно. Аз обявявам мой ден на майката. Всеки месец. Една неделя по пижами, в който всички спим кой колкото може или иска, ядем кой каквото намери и да, чистенето и прането е последната ми грижа.

Тази неделя аз се почувствах ЧОВЕК. Без да съм го планирала или пожелавала. Аз съм лесна, както казва мъжът ми, ако ме оставиш да се наспя, оздравявам, успокоявам се и ставам отново бяла и добра. Но след една седмица под карантина с варицела целият наличен състав на семейството ни - баща, майка, хлапе и котка, бяхме изтощени. Заплахата „Ще извикам майката ти!“ се превърна в реални доказателства, че мама е зла.

За моя радост баща ми взе внука си за разходка в 11 часа и мама заспа на дивана. По пижама и без намерение да привежда във вид за пред хора както къщата, така и себе си. Това се случва рядко, защото съм научена да ми е чисто и подредено, преди да седна. Отворих едно око в 13 часа, за да видя кой филм е заредил мъжът ми. После помолих за супа, изядох я и пак легнах. Митко се прибра в 14 часа. Бърза супа и за него, пижама и отново всички по леглата. И така… чак до 17 часа.

Резултатът – в 18 часа бяхме свежи като репички и трите перални и леко почистване минаха като на сън. Накрая оставих Митко и да ме лакира в червено - получи се доста зловещо-артистично произведение на изкуството. Вечерята от остатъци не впечатли никого, но всички бяхме нахранени. Сипах си чаша розе и се поздравих – оцелях и без да отговарям на високите си вътрешни очаквания.

Зарежете 8 март – денят на майката е този, в който не сте родител за пример, а човек.