Автор: МарияПеева
Знам, че някои ги намират за безнадеждно досадни, изкуствени и дори снобски. Но за мен семейните фотосесии винаги са били много повече от това да се съберем цялата тумба, да се замъкнем на фотограф и да се увековечим за идните поколения. Не са само спомен и не са само демонстрация на благополучие и семейно щастие. Преди всичко са голяма емоция. И тук е мястото да благодаря на нашата фотографка Ивелина, че улавя тази емоция и не само нея, ами цялата динамика на семейните ни отношения. Защото дори в "непринудените" пози, които далеч невинаги са непринудени, я има истинската ни същност, защото винаги успява да извлече това, което е в душите ни и да го покаже. Даже тогава, когато ние самите не го осъзнаваме. Може би това е причината да се вглеждам в тези снимки сега, утре и отново, и отново след години и да си връщам усмивката и чувството от онзи момент.
Алекс, старият Фреди и Бобчо. Току-що сме влезли в старата къща, която Ивето нае за декор на тазгодишните си коледни ...
Автор: МарияПеева
Човек и добре да живее, рано или късно си отваря банкова сметка. Едно време това беше голямо събитие. Спомням си много добре как преди доста години влязох за първи път в голямата сграда, минах с важен и сериозен вид покрай охраната и застанах на някаква огромна опашка да си чакам чинно реда.
- Виж ти. - казах си - Колко много хора искат да си открият банкова сметка тук.
Докато чаках, се заслушах в разговорите им и с ужас установих, че всички те всъщност искаха да си изтеглят парите и да си закрият сметките. Само аз чаках, за да си открия.
Вече се досещате, че това беше през онази тежка Виденова зима, във времената на хиперинфлацията. В онзи ден аз така и не си открих сметка. Но впоследствие откривах и закривах всякакви сметки във всякакви банки и съвсем без да искам, добих богат потребителски опит.
В интерес на истината критериите на физическото лице през годините се променяха. Ако едно време основното, което ме интересуваше, беше банката да е близо до работното ...
Автор: МарияПеева
Покрай всички книжки, които постоянно купувам за децата и при всичкото ми желание те бъдат запалени читатели, не мога да пренебрегна един факт от живота. Те са дигитални деца. Обичат да получават информацията си дигитално, обичат филми, следят влогъри и видеоканали. И ако аз, като родител, си затварям очите за това, има огромен риск да потънат в един дигитален свят на ненужна и дори вредна информация, която вместо да ги обогатява, да им пълни малките умни главички с безсмислени неща. От друга страна пък колкото и да е полезна една информация, ако не е забавно поднесена, няма да впечатли особено поколението, което е свикнало да скролва с шеметна бързина и да подминава всичко, което не му грабне интереса още в първата секунда. И за да съм една достойна дигитализирана майка на дигиталните си деца, следя образователни сайтове, слушам образователни подкастове и гледам образователни канали.
Не знам дали сте попадали досега на Да Винчи, тв каналът, който днес ще ви препоръчам, ...
Автор: МарияПеева
От няколко дни съм на коледна вълна. Дори в колата слушам коледни песни. И онзи ден, докато си припявах (фалшиво) на Santa Babe заедно с Ърта Кит, която призовава своя личен Дядо Коледа да й донесе светлосиньо кабрио, яхта, украса от “Тифани” и пръстен, си мислех за коледните подаръци, които най-много са ме радвали.
И, честно казано, те изобщо не са чак толкова скъпи. Мисля, че най-хубавият коледен подарък е този, който е избран с лично отношение - независимо дали е за дете, за любим, за приятел или за някого, когото просто искаш да зарадваш.
Затова реших да ви споделя три идеи за "подарък с отношение", който няма да ви докара до фалит, но радостта, която ще донесе на някого, ще превишава стократно стойността му.
1. Интересният подарък.
Открих го тази година и се чудя как съм пропуснала досега. Лично писмо от Дядо Коледа. Ама наистина лично. Не написано с шаблонни фрази. Истинският Дядо Коледа е всъщност една жена с голяма душа и талант, майка на четири деца, ...
Автор: МарияПеева
Ако тръгна да разказвам за премиерата, трябва да се върна една година назад и да почна с това как изникна идеята за книгата. Но историята е дълга и не знам дали е чак толкова интересна. Въпреки това ще ви я разкажа.
Приказки обичам откакто се помня. Когато бях съвсем малко момиченце и още не можех да чета, изнудвах постоянно баба да ми разказва или чете приказки. Но баба имаше още цял куп внуци и огромна къща с двор и нямаше чак толкова време за приказки, затова започнах да си ги разказвам сама - наум, а понякога и на глас, когато братовчедите ми не бяха наоколо, за да ми се смеят. Така се роди един цял измислен свят от малки създания, които живееха в къщи от гъбки в огромна гора и имаха сложни взаимноотношения, семейства, приятелства и вражди. След време открих смърфовете и бях изключително изумена, че някой друг вече е написал моите приказки (моите герои впрочем бяха по-красиви и по-розовки). Но това е друга тема.
40 години по-късно действително започнах да пиша, ...
Автор: МарияПеева
На горната снимка виждате ПОЧТИ цялото ми семейство. Липсват не само кучетата и котката, но и доста роднини. И един от тях е братът на Яна, който учи на другия край на света и нямаше как да присъства на коледната ни фотосесия. Когато публикувах снимката във фейсбук, на Ники изглежда му домъчня и изкоментира отдолу.
Вижте каква снимка направи Яна специално за него.
Защо ви пиша това? Ако имате повече от едно дете или сте отраснали с брат и сестра, най-вероятно знаете колко често се карат братята и сестрите. Моите четирима сина, независимо че са с голяма разлика, постоянно водят битки помежду си. За всичко, което можете да се сетите. Тази вечер например Коко и Алекс (двамата по-малки) се скараха кой ще спи с кученцето. От детската стая поне половин час се носиха тежки обвинения в несправедливост. Сравняваха времето, което днес всеки от тях е прекарал с клетото животинче, което всъщност едва понася деца. Разправяха се кого повече обича Фреди и кой от тях повече ...
Автор: МарияПеева
Докато пиша тези редове, едно малко кафяво, топло същество с гладка козинка, се е отпуснало в скута ми и лекичко похърква. Дали е сладко? Това е последното, което бихте си помислили за него. Най-напред защото мирише на мръсни чорапи. Не знам дали е негова специфична миризма, или всички стари кучета вонят така. Има (за жалост) само два зъба, при това жълти и стърчащи като на миниатюрен глиган. Често пръцка, а понякога и се подмокря. Като добавим към това и омразата към всеки, който ме доближи, ръмженето, оголените (за щастие) само два зъба, можете да си представите картинката.
Фреди не е сладък. Той е едно клечаво, патраво, миризливо и доста злобно старче, което се появи в живота ни толкова неочаквано, че ми трябваше седмица да осмисля собственото си решение.
Това е от тези истории на “спонтанни добри жестове”, които понякога споделям с вас. Но този път няма ви да окуражавам да опитате и вие, а ще ви предупредя.
Не правете това у дома.
Освен ако наистина, НАИСТИНА ...
Автор: Елица Сиракова
Днес е прекрасен слънчев ден.
Златен ноември.
Емоционален ноември.
Както всеки ден, на обяд прибирам Боги от училище и ако времето позволява, играе в парка с приятелчета от класа. Носят се из парка като малко, шумно и весело, оранжево ято птичета.
Понеже Боги не ходи на английски, първо трябваше да изчакаме ятото оранжеви птиченца, решихме да отидем до близкия куриерски офис, за да получа чаканата книжка от МарияПеева - "Приятелят на Дядо Коледа". Като си вървим и си бърборим с дребен, забелязвам, че захарта му започва да пада. След бързи сметки решавам, че трябва да яде нещо. Питам го иска ли мандарини.
- Не, мамо, не съм гладен, изобщо.
Вървим си и след 5 минути отново...
- Боги, вече пада много! - търся скитълсите. Докато ровя из чантата, до нас се спря възрастна дама.
Започна и тя да търси нещо в торбата си. Извади банан, приближи се до нас, и мило попита:
- Може ли да подам на детето бананчето? Чух, за какво си говорите. Извинете. С диабет ...
Автор: МарияПеева
Мъжът ми ми направи забележка.
- Мерче, няма ли да напишеш нещо за твоята книга?
Истината е, че много обичам да хваля чужди книги и чужди успехи. Не може да се каже и че съм някаква срамежливка, или твърде скромна. Напротив. Уверявам ви, че имам самочувствие, и его си имам - то и няма как човек да е блогър, ако няма известно самочувствие, че това, което прави, има стойност и смисъл, че и мисъл дори.
И все пак, и все пак... Няма как да хваля с лекота делата си, след като съм отраснала в семейство, където висша добродетел беше да не се изтъкваш никога и за нищо на света. Татко е човек, който през целия си живот се раздаваше за всеки близък и далечен, правеше чудеса от храброст и трудолюбие, а когато някой му благодареше, отговаряше: Нищо не съм направил, добър е Господ. От баба пък научих, че едната ти ръка не бива да знае какви добротворства върши другата. Майка ми никога не отрони и една дума на похвала пред мен, защото така децата се разваляли. Как се очаква ...
Автор: МарияПеева
Изумих се, когато прочетох, че съдът в Сливен е разрешил на неваксинираното дете на отец Янакиев да ходи на детска градина. Отецът е баща на 9 деца, от които седем са ваксинирани, но на осмото и деветото не е поставяна нито една ваксина. Това решение, доколкото разбирам от медиите, бащата е взел, след като последното ваксинирано дете срещу морбили изпаднало в голяма уплаха. След този случай родителите попаднали на информация за вредата от ваксините и се притеснили. Детето посетило детската градина само веднъж и е било спряно след сигнал на майка на друго дете.
Доцент Атанас Мангъров от Детската клиника в Инфекциозна болница заяви, че неваксиниращият родител застрашава живота на собственото си дете, тъй като една ваксина има 95% ефективност. „В един клас от 100 души 5 могат да се разболеят, но ако половината не са ваксинирани, ще има 55 застрашени“, каза специалистът.
Той обясни, че съдебното решение се дължи на факта, че няма закон, който да забрани дете, което ...
Автор: МарияПеева
"Как ги правите тези момчета?" ме попита една жена.
В първия момент не го приех сериозно. И аз понякога се шегувам така, когато се запозная с майка на две или повече момичета.
После обаче се разговорихме повече и се оказа, че точно тази майка си има болка. Целият род на съпруга ѝ начело със свекървата очаквали и настоявали за внук. Към децата на брат му, две момченца, отношението било различно.
“Все едно дъщерите ми не са техни внуци”, ми каза младата жена. “Уж на шега, но постоянно нещо се подхвърля по темата. Малката още не разбира, но голямата ме попита след последното гостуване “Мамо, защо баба не ме обича?”
Оказа се, че жената съвсем сериозно проучва има ли начин, схема за забременяване, режим на хранене, който да гарантира, че детето ще е момче. “Не ме интересува чак толкова какво мислят те, но знам, че съпругът ми наистина иска да има син. И ако има такъв начин, ще опитам още веднъж, заради него.”
Тайни рецепти за момче не знам и тайни рецепти за момиче ...
Автор: МарияПеева
Здравей, сестрице по съдба,
Много ми се искаше да ти кажа нещо вчера, докато крещеше на сина си пред Лидл в Младост. Усмихнах ти се, не знам дали ме забеляза, беше толкова притеснена и гневна, и засрамена.
Защо?
Защото на сина ти му се допишка и нямаше къде да отиде, и се наложи да си свърши работата на жълтата трева зад кофата. И ти му се развика колко е лош, и проклет, и как вече си му напомнила у дома, а той не е искал, и как сега всички ще го видят, и колко е срамно и грозно да се пикае на улицата.
Права си, и е срамно, и е грозно, но не и когато си малко момченце на 4-5 годинки.
Знаеш ли какво си мисля? Че се засрами не толкова заради него, а заради укоризнените погледи на хората, които минаха покрай вас. Защото те ще си помислят, че си лоша майка, която учи сина си да пикае на улицата.
Аз не си го помислих. И съм почти убедена, че и те не си го помислиха. А ако са си го помислили, най-вероятно не са имали деца или са забравили какво е да имаш малки ...
Автор: МарияПеева
Вчера изпратихме нашия чичо Митко на летището след два незабравими месеца.
Аз нямам брат, нито сестра, но дори за мен е трудно да си представя какво е да си израснал с един човек, да си делил с него дом, стая, майка и баща, игри и сладолед, шамари и награди, Коледи и рождени дни, сватби и погребения. И после да се разделите на двата края на света и да се виждате веднъж на десетилетие, за по няколко дни. Болка е това и липса, голяма празнота в душата.
И изведнъж, след трийсетина години, този човек се появява и ти казва:
- Знаеш ли какво, брат ми, осъзнах, че не те познавам - истински, като зрял, възрастен човек. И реших да прекарам с теб няколко месеца и да те опозная. Защото ти, както и да го мисля, си ми най-близкият човек на света. Що за живот съм живял, ако не познавам най-близкия си?
И за тези месеци, освен че опозна нас, Митко опозна и България, защото и нея беше позабравил. Светът е толкова голям, казваше, когато го канехме през годините. Искам да видя ...
Автор: МарияПеева
Вчера мъжът ми се обади развеселен:
- Знаеш ли, Мерче, че ме помислиха днес за Робърт де Ниро?
- А стига бе! - казвам. - Как така?
- Ами ей така. Паркирам - казва - колата да си купя цигари. Плащам и се обръщам, и една жена ме спира.
- Ще ме закарате ли до Студентска поликлиника?
Огледах я, не изглежда като да ражда, нито болна, нито ранена. Ама пък жена е, може да има нужда от помощ. Какво да правя?
- Ако е спешно, ще ви закарам, но и аз бързам за работа, да ви кажа.
- Сигурно е много близо. - казва жената, и ме гледа изпитателно.
- Да, близо е, не съм съвсем сигурен къде точно, но знам, че е в района. - отговарям и продължавам да се чудя сега на тая жена лошо ли ѝ е, че иска да я закарам, щото не изглежда като да е толкова зле, пък на мен ми е неудобно да я попитам.
- Ще ви дам 5 лв - изведнъж заяви тя и съвсем ме обърка. И в тоя миг видях, че зад моята кола има такси паркирало, празно, и се светнах, че жената ме е взела за шофьора на таксито.
И ...
Автор: МарияПеева
Случвало ли ви се е понякога да се почувствате ужасни майки? Искам да ви се оплача от себе си.
За новата учебна година се подготвих както подобава. Накупих всичко, ама всичко. Тетрадки, подвързии, сборници и книги, моливи, химикали, флумастери и острилки, линии и транспортири. Напазарувахме и дрехите, и обувките. И здравните карти не забравих за разлика от предишни години, а на всичкото отгоре навреме отидохме при доктора да ги попълни. Изрядна работа, казвам ви. За капак на всичко дори и органайзер получи Коко, да не си забравя домашните.
Обаче в едно отношение се изложих - забравих да купя личната ученическа карта. При нас вече няма бележници и някак покрай бележника изпуснах и този съществен документ.
А моето мило и добро момченце Коко, разбира се, държи да притежава истинска ученическа карта като всеки ученик. От училището му също държат на това. Както Коко ми каза дълбокомислено:
"Мамо, това е единственият документ, който удостоверява самоличността ми. ...
Автор: МарияПеева
Обичате ли Банско през есента?
Моите синове са запалени скиори (за разлика от мен) и завали ли първият сняг, са готови да товарим багажа и да заминаваме. А аз предпочитам Банско извън ски сезона. През лятото там е прекрасно, а есента не му отстъпва. Не заради спокойствието, защото туристи има през всички сезони. Но заради красотата на природата, прохладата и многото развлечения и прекрасни места, които можем да споделим с децата и за които през зимата все не остава време.
Тази есен си имаме специален гост от Доминикана - братът на съпруга ми, за когото ви разказах в "Митичният чичо Митко". Не е за вярване, но той не само се върна в България един-единствен път през 30-те години, откакто емигрира, но и никога през живота си не е бил в Банско. С мъжа ми му измислихме програма в стил “Опознай родината, за да я обикнеш” и първото място, за което се сетихме, разбира се, беше Банско.
Той не беше единственият изумен. Последно сме били там преди две години и оттогава насам ...
Автор: МарияПеева
Всеки ще ви каже, че на света има един най-прекрасен град и той е родният. За мен - това е Пловдив. За жалост, откакто и родителите ми вече не са тук, го посещаваме много по-рядко, особено семейно. Но винаги, когато се върнем, се чувствам у дома. А градът се променя, винаги ме изненадва, винаги е нов и различен, по-хубав отпреди. Само едно не се променя - тази прекрасна атмосфера, която го прави "моето място".
Прекрасна къща с реновирана фасада в Стария град
Този път сме в разширен състав - Митко е тук, братът на съпруга ми, който 15 години не беше се връщал в България и се държи като същински японски турист - всичко му е ново, спира се на всяка крачка, възхищава се шумно и прави стотици снимки. Много му се радваме. С нас е и свекърва ми, която пристигна миналата седмица от Канада. И една огромна фамилия се разнася напред назад из главната и Стария град, покорява Пеещите фонтани, тича из парковете и преоткрива потайностите на Града на седемте тепета, ...
Автор: МарияПеева
Синът ми се готви за шофьорски изпит - полага големи усилия и решава листовки. За да вземем книжка, ние всички държим изпити, а понякога ни късат и се налага да се явяваме отново. А за да станеш родител, не е необходим документ за правоспособност, макар че родителството е в пъти по-трудно от шофирането. Изисква много труд, много време, много търпение, доброта и цялата любов, на която сме способни. И целта на целия този процес е само една - да предадем целия си опит на децата си, за да могат един ден те да бъдат щастливи и самостоятелни хора. Как се случва това, как предаваме всички тези умения на наследниците си? Ние не сме педагози, психолози, логопеди. Не сме учили години наред, не сме държали тежки изпити? Всъщност не е чак толкова трудно - изисква се най-вече добър личен пример и готовност да отговаряме на безкрайните детски въпроси, които никак не са случайни - чрез тях те опознават света, за да са подготвени за него, преди да придобият и собствен опит. На какво ...
Автор: МарияПеева
Моята снаха е готова да издаде наръчник "Как да спечелиш сърцето на свекърва си". Първата глава в него ще се казва: Пращай ѝ всеки ден снимка на сина и внучето. Вчера например получих ето тази.
Но това далеч не е всичко. Разказвала съм ви, че у нас обичаме да четем, особено аз и тя (всъщност, когато разбрах, че Яна е страстен читател, вече бях спечелена, но не ѝ го казвайте). И в тази връзка, едно от нещата, които правим заедно е да ходим на пазар за книги. Имаме различен вкус, но често тя открива нещо в моя списък, аз - в нейния, пием кафе и изобщо просто прекарваме време заедно, което ме прави много щастлива. Надявам се, нея също. Тази година обаче не мога да отида на Алеята на книгата, за което много ме е яд, защото ми е любимо книжно събитие, заедно с коледния книжен базар. Не е само заради намаленията, просто там винаги цари една такава "книжна" атмосфера, която ми пълни сърцето. Освен това откривам книги, които иначе бих могла да пропусна в огромния избор ...
Автор: МарияПеева
На снимката виждате Алекс, който на 4 години си спретна собствена гаражна разпродажба. Обясни, че му трябвали пари и не може да чака Феята на зъбките още две години.
В нашето семейство се говори за пари.
Може би някои родители предпочитат да не разговарят с децата си за пари. Сигурно мислят, че са твърде малки или искат да ги държат по-далеч от материалното в света около нас. Но аз вярвам, че за тях е добре да имат отношение към парите - да ги ценят, да имат представа за стойността им, но и да боравят с тях без притеснение, разбира се, според възрастта си. А и да не забравяме, че децата имитират абсолютно всичко от света на големите и нашите дела са им много интересни. Нека използваме любознателността им, за да им създадем полезни навици, които в бъдеще ще улеснят живота им.
Защото парите не растат по дърветата.
Скоро момчетата ми тръгват на училище. Септември е тежък месец за всяко семейство с деца, разходите за подготовка на ученика не са никак малки. ...