- 61. Недоспиването
- (Отношения)
- Автор: Валентина Вълчева От сън спомени нямало. Да ви споделя едно лично откритие, което всеки прави в мига, в който му се роди дете. След определен период будуване, и от безсънието спомени няма. Горе-долу след втория месец недоспиване покрай големия син, свикнах да спя по три-четири часа на денонощие, но пък свикнах и да ми се губят моменти от ежедневието. Дали съм се изкъпала, дали и какво съм закусила, къде набутах чорапите на мъжа ми, обух ли си панталона преди да изляза до магазина, изключих ли бойлера, а котлона дали... и прочие битовизми съвсем взеха да ми се губят. Дето вика една колежка, аз и преди си бях разсеяна, ама откакто родих, станах направо голяма заспа. Случвало ми се е да заспивам на работа. Под звуците на 52 машини! Заспивала съм в парка, до детска площадка с двайсетина пищящи в истерия деца. Заспивала съм, докато притоплям на микровълновата храна, на масата в кафенето. Също и докато правя кафе. Заспивала съм права, докато успокоявам малкия от колики, докато го ...
- Добавен на 02 Юни 2017
- 62. Решението
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Да станеш родител би трябвало да е отговорна стъпка, предшествана от доста други, не по-малко важни. Например да се замислиш можеш ли да поемеш психическата, физическата и финансовата задача да създадеш един нов човек на тази земя, която уж все е в демографска криза, а отвсякъде ни заливат аларми, че отдавна сме я пренаселили. Когато преди десет години с мъжа ми решихме да живеем заедно, всичките ни познати почти без изключение започнаха къде деликатно и отдалеч, къде директно като стенобитно оръдие, да ни питат кога ще раждам, защото в техните представи освен непредвидена бременност, не съществува друга основателна причина някой да реши да си трови живота с друг в съвместно съществуване. Аз пък взех да се тревожа, че изглеждам дебела и затова ме питат непрекъснато. Даже се обидих на една-две познати, преди да стопля какво имат предвид. То вярно, че сексът не е повод за запознанство, ама и едно дете не бива да е единственият повод да се прежалиш и да споделиш ...
- Добавен на 01 Юни 2017
- 63. За едното красно име
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева И така, бременна съм. Все повече съм бременна и все повече наближава моментът за първа среща с бебчо. Естествено, всеки месец съм на консултация, съответно и на ехограф. 3D, 4D – какъвто се сетите. Щото съм на 35, водят ме рискова и съответно се скъсват да ме препращат от изследване на изследване и от лаборатория на лаборатория. Не помня в кой месец съм била – вероятно някъде около края на четвъртия, – когато най-накрая лекарката, която ми водеше консултациите, обяви, че може да ми каже и какъв пол е бебчо. Евентуално. След доста взиране в хаоса от черно-бели петна обяви. Момиче. 80 % сигурност. Честно казано, малко ме изненада. Не знам защо, но си бях навила на пръста, че трябва да е момче. Но тя беше упорита – момиче, почти сигурно е. И мислете как ще го кръщавате, че в родилното трябва да знаят как да го запишат, но за всеки случай не купувайте нищо предварително, че то... не се знае! Стават и грешки. И понеже съм си все в книжките, някак моментално ми ...
- Добавен на 30 Май 2017
- 64. Бацили, безотговорност, болести
- (Здраве)
- Автор: Валентина Вълчева Когато преди две и половина години трябваше да решавам в коя детска градина да запиша големия син, изобщо не бях наясно от какви критерии трябва да се водя. Чувала бях приятелки да обсъждат разни плюсове и минуси, но като цяло – нищо. Изборът беше между три детски градини, отстоящи на горе-долу едно и също разстояние от вкъщи (т.е. и трите са през една улица). Не познавах нито персонала, нито материалната база. В крайна сметка реших да избера градината с по-малобройни групи. Елементарната логика ми подсказваше, че в по-малките групи може би ще има по-малко възможности за заразяване с типичните детски болести. Може би. Мъничето изкара на яслата точно десет дни, след което се озова за два месеца вкъщи, изпи три поредни антибиотика и общо-взето от Коледа отиде на градина отново чак за Деня на мама – 8 март. Оттогава, с течение на времето, установих някакъв странен график. Средно три седмици сме на градина, четвъртата сме вкъщи със сополи, температура, кашлица ...
- Добавен на 26 Май 2017
- 65. За мишката и книжката
- (Образование)
- Автор: Валентина Вълчева Като книжен плъх по душа и по образование, няма как да не изпитвам особена почит към Деня на славянската писменост – 24 май. Естествено, по подразбиране, това е и денят, покрай който се сещам за онези хорица, които по една или друга причина не любят чак толкова четенето извън съдържанието на етикетите на някои стоки по магазините и заведенията. Смело мога да кажа, че за мен няма по-голям ужас от това да общувам с човек, който най-искрено ми задава въпрос от рода на: „И аз като не съм прочел нито една книга, сега к`во? По-долу ли съм от тебе?” Ужасът ми е продиктуван главно от две неща: 1) неспособността ми да му спестя отговора на така зададения въпрос, и 2) страхът, че невежеството (добре де, да наричаме нещата с истинските им имена – простотията) е заразно. Някога исках да уча археология и да съм следващият Индиана Джоунс, но Господ си знае работата и някак неусетно все към книжките ме побутваше. Още си спомням първата книга „за големи”, която прочетох ...
- Добавен на 24 Май 2017
- 66. Разходка в парка
- (Възпитание)
- Автор: Валентина Вълчева По волята на Съдбата (дяволите да я вземат дано!) съм останала сама с Престолонаследниците. Татко им сутринта се обади от не знам кой край на Европа, за да каже, че е пристигнал и че до средата на август май се очертава да е само месинджър-родител. Престолонаследник №1 използва момента да му се оплаче от мен, защото снощи съм била тъжна от факта, че е изчоплил два бутона от клавиатурата на лаптопа. „А пък мама снощи беше тъжна, щото счупих компютъра, и ме накара и аз да тъгувам.” Лъже! Не бях тъжна – бясна бях! Щото съм я сменила проклетата клавиатура преди няма и година. До обяд ръси почти незабележим дъждец, който обаче е достатъчна причина майка ми да звънне, за да попита може ли днес да пасува, щото „в тоя дъжд как да дойда”. Гледам през прозореца... Не е като да е библейски потоп, но тя от петнайсет години не пропуска турска сапунка и е добила досадния навик да драматизира всичко. Всичко е повод за въздишки и възклицания с изключение може би на пушенето. ...
- Добавен на 23 Май 2017
- 67. Кръщението на Коко
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Още с появата на Престолонаследник №1 на дневен ред някак неусетно застана въпросът за църковното му кръщение. Моето отношение към религията е... да кажем, неутрално. Когато ме попитат вярвам ли в Бог, някак първосигнално все се сещам за баща ми, който на Великден, ако го поздравят с „Христос воскресе!”, отговаря напълно чистосърдечно „Не знам, не съм го видял.” Аз, като един съмняващ се във всичко и всеки скептик, допускам и двете вероятности. Затова и не бях против детето все пак да мине по реда си през купела, пък ако не е от полза, поне няма да му навреди, нали? Таткото на кръщелника от своя страна е на 50 % от Влашко, но явно това са му доминиращите проценти, защото е искрено вярващ, макар и категорично не религиозен. Което обяснява защо държеше кръщението да се направи, да е на именния ден на детето, в църква с неговото име. Слава Богу, покрихме изискванията! Допълнително ни улесни фактът, че го бяхме кръстили Константин, защото нямам представа къде ...
- Добавен на 21 Май 2017
- 68. Развален телефон
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Помните ли играта „Развален телефон”? Като детска игра си е забавна, но като част от ежедневието вече говорим за съвсем друго нещо. В най-безобидните случаи можете да стигнете до някой и друг семеен скандал, преди да се уточни кой какво казал, кой какво разбрал. И така, на работа съм. Скоро съм се върнала, след две години майчинство, и все още се опитвам да хвана ритъма. И точно в най-потния, шумен и задъхан момент от производствения процес телефонът ми звъни. Номерът на мъжа ми, но когато вдигам, от другата страна е Престолонаследник №1, който по онова време е на около две и половина и тъкмо е овладял чистото говорене, но не и изкуството да си мълчи, когато трябва. И след обичайните „мамо, много те обичам” и „мамо, ти кога ще си дойдеш” ме закарфичва с информацията: - Мамо, а пък тати каза, че ти си овца. Стъписвам се за миг, но успявам да реагирам сравнително бързо и измамно спокойно: - Каквооо?!... Надявам се, че нещо не съм разбрала правилно. - ...
- Добавен на 17 Май 2017
- 69. За любовта възраст няма
- (Отношения)
- Автор: Валентина Вълчева Покрай малко необичайното семейно положение на новоизлюпения френски президент Еманюел Макрон и съпругата му Бриджит на дневен ред някак неусетно пак се появи въпросът за възрастта в любовта, за допустимата и недопустима разлика. Той е на 39, тя – на 63. Тя е негова бивша учителка, което според някои хора правело нещата още по-нередни. Ама как е възможно? Безсрамници! Особено тя. Винаги е Тя. Всички злини идват от Нея. Позната история още от времето на Адам, Ева и Ябълката. ВИ-НА-ГИ е Тя. Ева – не Ябълката. Е, voila! Оказва се възможно, че дори и не е кой знае какво според пропадналите западняци. Защото онези франсета са евро-развратници, а не като нас – народ с традиции и морал. У наше село таквизи работи не стават, щото е грешно и смешно. А и какво ще кажат после комшиите? Срамота! Поне с такова впечатление остава човек, ако погледне хилядите постове и коментари из социалната мрежа. В един момент човек остава с убеждението, че начело на Франция някак се ...
- Добавен на 12 Май 2017
- 70. Пазаруване с деца
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева Пазаруването винаги е било един от най-популярните начини на жените за справяне с проблеми, терзания, страхове и дилеми. Без значение дали просто имаш нужда от нови обувки или ти предстои тежък развод, пазаруването е пътят да вземеш правилните решения. Или поне такава е идеята. С малко условие: пазаруването трябва да е без деца. Иначе нещата рязко се променят и от терапия за душата се превръща в нещо от рода на "най-прекия път към ада". А аз, честно казано, определено не съм любител на екстремния шопинг. Дори напротив – обичам да се мотая, да зяпам, да се чудя... Така де. Обичах. Поради ред независещи от мен причини, понякога (често!) ми се налага да пазарувам в компанията на синчетата. И докато малият все още е контролируем, посредством каишките на детската количка и неспособността си да направи повече от четири крачки без да тупне по дупе, то големият... Да го кажем така! Благодарение на Престолонаследник №1 от известно време насам съм добила навик дори и ...
- Добавен на 10 Май 2017
- 71. От двете страни на барикадата
- (Образование)
- Автор: Валентина Вълчева Като майка на две деца, при това майка на възраст, в която се предполага, че малко или много съм завършила формирането си като личност, няма как да не взема отношение по въпроса за проблемите и евентуалните решения в детските и учебните заведения. Мразя да съм сериозна, но този път се налага. Отсега държа да внеса яснота по два показателя: 1) всичко, което ще кажа, е изцяло лично мнение и не очаквам да е споделено от всеки; и 2) била съм и от двете страни на барикадата. Майка ми е пенсиониран детски учител с над 40 години стаж. Била е и учител, и директор на детска градина. Самата аз, макар и за кратко, съм работила също като детски учител в студентските си години. Все с нещо трябваше да запълвам летните ваканции, тогава ми се стори, че това е по-интересно от кисненето по паркове и градинки. Била съм на деветнадесет. Сега, от позицията на четиридесетгодишна си признавам, че не бих си го причинила отново. Така че може да се каже, че съм израснала с детската ...
- Добавен на 07 Май 2017
- 72. Къде бият парцалите
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева Гергьовден е. Повод да си спомним за една местна (северозападна, в частност торлашка) знаменитост от не много близкото вече минало. Гого Герин бил от оня тип хора, з които се носели не просто истории, а цели легенди още приживе. Представете си човек, съчетал в себе си ума на Хитър Петър, демоничното чувство за хумор на чудомировия Лъжлив Съби и непукизма на хайдутин-ветеран и може да добиете някаква представа що за чудо на природата бил Гого. Природно интелигентен, макар и без възможност да се измъкне от родното си село, той бил от оня тип хора, които или обожаваш от пръв поглед, или ти идва в капка вода да ги удавиш, пак от пръв поглед. Разказват за него, че веднъж в родното му село неизвестно откъде дошли две жени. Чули, че тука се предлага една специфична услуга – т.нар. биене на парцали. Ако сте под четиридесетгодишни, най-вероятно хал хабер си нямате за какво иде реч. Питайте бабите покрай вас – те ще знаят! Само за сведение: от „битите” парцали – стари ...
- Добавен на 06 Май 2017
- 73. Който има деца, да си ги гледа
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Наскоро прочетох някъде, че „единственият начин да се справиш с децата е да им покажеш, че си по-голям психопат от тях”. Честно казано, за пръв път усетих, че май не съм сама. С други думи, за да научиш децата на нещо, необходимо е да слезеш на тяхното ниво (или да се издигнеш до него - въпрос на гледна точка). За мен няма проблем като цяло - винаги съм гледала на себе си като на човек с неизживяно детство. Нямам проблем с това да се вдетинявам, макар че понякога докарвам до бяс мъжа ми. Длъжна съм да призная, че дори и след две деца изобщо не съм сигурна, че съм на верен път в опитите си да направя хора от тях, а за разбирателство е твърде рано да говоря, големият е на четири, а малкият още няма и годинка. Но открих, че се налага едновременно да възпитавам и децата, и баба и дядо. Когато се роди първият син, на излизане от родилното някак спонтанно от устата ми излезе един въпрос, който доста ме тревожеше през последните дни: - И сега кой ще носи отговорност ...
- Добавен на 03 Май 2017
- 74. Първи май - носталгия и равносметки
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева На прага отново почука първи май и аз като дъщеря на бивш партиен секретар, пък било то и в малка селска община, няма как да не изпадна в нещо средно между носталгия и равносметки. Отсега да уточним – няма как да храня умиление към бившия режим поради простата причина, че бях едва на дванадесет, когато митичният 10 ноември ни връхлетя подобно на хуните на Атила и почти толкова опустошителен. Но няма да влизам в полемика подобно на една популярна дама от политическия елит какво ни е отнела демокрацията – за Денят на Труда ми е думата. Все още се чудя как един и същи народ е в състояние с такова маниакално постоянство да чества година след година Международният Ден На Труда, при това с направо стяскаща помпозност и показност, и в същото време да следва също толкова упорито максимата „Учи, мама, да не работиш!”. Народът, превърнал в изкуство скатавката, някога конкурираше братушките по манифестации и монументалност в отбелязването на 1 май. А всъщност май никой ...
- Добавен на 01 Май 2017
- 75. Шпакли, такери и други маждрамуняци
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Пролет пукна, а у мен в едно с пролетната умора (която в моя случай си е общо-взето целогодишна, откакто се сдобих с две деца) се появи и типично сезонното, познато до болка на всяка уважаваща себе си средностатистическа българска домакиня, желание за ремонт. Звукът на бормашини отдавна конкурира щъркелите в ролята им на предвестници на пролетта в тези географски ширини. А не е като да не знам какво е да ти влезе майстор вкъщи – мъжът ми е строител по образование и по душа. И докато първото все пак може да бъде контролирано, то второто си е проблем понякога. Най-вече за съседите, предвид факта, че живеем в осеметажен панелен блок със седем входа, където ясно се чува дори когато съседите си щракват ключа на лампата. По три апартамента на етаж, почти без изключение обитаеми... Сметнете колко жертви падат, когато милото усети творчески порив! В пристъп на откровеност понякога самият той споделя, че „прасе и майстор вкъщи не ти трябват”, но... И така, тази пролет ...
- Добавен на 24 Април 2017
- 76. Детската градина - ползи и странични ефекти
- (Образование)
- Автор: Валентина Вълчева Спорът „за” и „против” детската ясла / градина сигурно бие по продължителност всички военни конфликти, водени някога на тая планета, в това число и Стогодишната война (която, между другото, продължава 116 години, но това не съм го научила в детската градина). И за разлика от войната, спорът ни няма изгледи някога да приключи. Общо взето е като на сватба (или погребение – както ви харесва) – уж всички са наясно как трябва да протекат събитията, а винаги (ВИ-НА-ГИ!!!) се намира някоя опърничава баба / леля / стринка или друга подобна твар, която да заеме стойка „делва” в най-неподходящия момент (като че ли някога пък може да има подходящ), да тропне с крак и да обяви: „Е, не е така! Вие, невежи, нищо не вдявате от тия работи.”. Аз съм от хората, които искрено вярват в ползата от детските заведения и учебните такива, при това не защото само така мога да взема глътка въздух без някой да крещи покрай мен в нещо средно между истерия и транс мамомамомамомамомамомааааамооооо, ...
- Добавен на 18 Април 2017
- 77. Търсенето на работа като приключенски екшън
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Живеете в България (доколкото това може да се нарече живот, де)? Значи няма начин в някой тъмен момент от житието-битието си да не сте преживели приключението, наречен „Търсене на работа”. Предполагам, един от първите варианти е бил Бюрото по труда. Също така предполагам, че почти веднага сте осъзнали грешката си. Освен ако не сте си търсили нископлатена, граничеща с благотворителността, работа като: шивачка, кравар, кранист, шлосер. И така нататък. Лошо няма – работа като работа, ама не и когато паричното й измерение е някъде между бедността и мизерията. И така, стигнали сте до jobs.bg и по-малко известните му разновидности. Може би сега е моментът да уточня, че и аз съм минала по тоя трънлив път, така че приемете следващите изречения като съвет, откровение, знак на добра воля и прочие благородни самоинициативи от моя страна. Колко съм бяла и добра значи... И ако/когато стигнете до ровенето в обявите за работа, ще установите следното нещо: неграмотни и ...
- Добавен на 27 Март 2017
- 78. Женските тайни, които обикновено научаваме твърде късно
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Чували сте ги тези, нали? Бременните жени са красиви! Бременността е най-красивият период в живота на една жена! И прочие, и прочие. Е, да знаете, не е вярно. Нито се чувстваш красиво, нито изглеждаш красиво точно в този период. И няма как да е различно, когато за девет месеца качваш 20-30 килограма. По-скоро се чувстваш като самолетоносач. Освен това след един определен момент се добавя и перманентното безсъние, което допълнително скапва картината. По гръб не може, по корем – абсурд, а настрани е горе-долу приемливо за около половин час, след което започваш да изтръпваш и трябва да започнеш маневри по обръщане на другата страна. Те, по подразбиране, са по-сложни от маневрите на Великата Американска Армия през последните десетина години в Близкия и Далечен Изток и Африка, взети заедно. И точно толкова безплодни. И тъкмо се понатъкмиш в някаква сравнително удобна поза, установяваш, че е време да започнеш процедура по изправяне, защото трябва да изтичаш до тоалетната. ...
- Добавен на 05 Март 2017
