Автор: ОлгаИгнатова
Тридесет и три никак не е лоша възраст. Наричат я Христовата възраст. Мнозина са скептични, навършвайки я. За мен е малко по-специална. Не е просто още една година в календара. Преди 21 дни синът ми стана на три. Погледнато позитивно ние с него сме си набори! Делят ни някакви си трийсетина години. Двамата навлизаме в една малко по-философска фаза.
За децата психологическите изследвания казват, че излизат от бебешкия период и тръгват по широкия и шарен път на големите човечета. Бебешките спомени в голямата си част се заличават и отстъпват място на други. Стават по-осъзнати в действията си. Вече говорят, не че преди това Вики не бърбореше, но вече се разбираме и няма нужда от тетрадка-речник или преводач, за да разбера, че "не-не" (с припев) означава дъжд, или "ти" съм "аз", или че мрънкането означава, че непременно трябва да дам пасатора от най-горния шкаф например. Вече ще се разбираме цивилизовано. Като големите. Изобщо съжителстването ще става по-лесно за всички ...
Автор: ОлгаИгнатова
Все по-често се замислям за ролята на бабата в живота на детето. Имам само една жива баба и ми трябваше малко време да възприема, че синът ми си има двечки. За тях тепърва ще пиша истории, стихове и бележки, но имам баба, която никога не срещнах, и ми се иска да разкажа за нея, защото примерите и моделите в живота са основни за нашето възприятие на света, макар и понякога "невидими".
Замислям се за ролята на моята баба, която не успях да срещна и нося името й. Чувала съм страхотни думи за нея, макар че животът й е бил кратък. Чела съм невероятно мили писма от дядо ми към нея, докато е бил в командировка в чужбина. Виждам и децата й, моята майчица и вуйчо ми. Личности с невероятно чувство за честност, подреденост и естетика. Изчетох редица разкази за значението на името, което съм взела. След чутото и видяното осъзнавам, че е била уникален човек. Човек, на когото "всички на улицата са й сваляли шапка", така казваше дядо ми, така казва майчицата ми, така казват всички ...
Отговор на писмото на Ейбрахам Линкълн от един учител и родител в 21 век
Автор: ОлгаИгнатова
Скъпи господин Линкълн, Благодаря ви за писмото! Разбирам напълно притесненията ви в първия ден от учебната година, един нов етап за вас и вашето детенце! Съвсем отговорно хващам ръката на вашето дете, и вашата, и ви заявявам, че моята работа е да вървя до него, зад него и пред него. Но не мога да я свърша, ако вие не вземете моята ръка. На фронта ще бъдем заедно, като равни. Бих искала да обърна внимание, че понякога ще бъда строга, емоционална, взискателна, но това е в унисон с вашия стремеж. Войната изисква дисциплинираност, решителност и себеотрицание. Трагедията изисква чувствителност и смелост да покажеш емоциите си, а скръбта е просто показване на чувствата и загриженост към околните. Скъпи господине, съвсем отговорно поемам ръката на детето ви, защото от днес тази ръка е и моя. Заедно ще се учим и опознаваме новия свят, защото вашето дете е индивидуална личност, със свой мироглед, ...