Автор: ЕленаКонова
Когато му изневери за първи път той си го заслужаваше изцяло. Телешкото варено беше толкова хубаво, така идеално приготвено, идеално сервирано, точно както Мама я беше учила - колко само часове над тенджерите и печката, детството ѝ мина в труд, готвене, миене на тежките съдове. Едва се добираше до леденото си легло, а на сутринта всичко започваше отново, дори нямаше време за училище, трябваше да готвят в богатата къща, там се ядеше много, всеки ден и тя помагаше на Мама, всеки божи ден.
После като се омъжи започна да готви само за него. Той обичаше да яде. Лаком беше, нахвърляше се върху храната със страст и тази им връзка беше толкова искрена, крепка, така обвързваща, така хранителна.
Онази вечер му сервира телешкото, уханно димящо, бистро, подредено в чинията с идеално гладкия картоф, морков и само две зрънца черен пипер, магданозът посипан отгоре и щастлива го сложи пред него, затаи дъх и зачака да го види как опитва, как се наслаждава на труда ѝ, на майсторството ...
Автор: ЕленаКонова
Вървим в годините по земята и стъпка след стъпка тя ни тегли надолу. Прибира ни към себе си, смирява ни, покорява ни, докато един ден не ни приеме обратно - пръст при пръстта.
Старостта си личи. Както и да я крие човекът, личи си. Показва повехналото си лице в началото плахо, мярва се неочаквано, после става смела, настоятелна, настанява се, усяда, определя движенията, отпечатва се в лицето и понякога в мислите.
Знам със сигурност, че никой не обича проклетата кучка със сухи коси, тънка кожа и хлътнали бузи. И също знам, че човек с всичко свиква. Живот да е, глътка въздух да има, всичко преглъщаме и драпаме напред. Един ден мъдро разбираме - красотата на живота е в неизбежната промяна. И в приспособяването ни към нея.
Странно е как, колкото повече остарява човек, толкова по - ярки и мили са спомените от далечното минало, от детството. Ако е имало лошо, то е забравено, преживяно е отдавна и няма онази тежест върху нас. Останали са чисти спомени за отминали ...
... беше готова на всичко за щастието му. Не очакваше нищо в замяна... И не получаваше нищо в замяна, освен редовното "Обичам те, фантастична си". Съвсем искрено и истинско.
Сълзите щипеха кожата й и тя се дразнеше. Искаше да не реве. Защо, по дяволите реве??? Нали всъщност точно това означава да обичаш някого???
- Пиеш ли нещо за настинката?
- Ъъъ... не!
- Е, защо?
- Миии...
- Искаш да ни изпозаразиш ли?
- Не бой се, малодушието не е заразно... само боли.
- Какво каза?
- Че излизам... до аптеката.
- Добре, купи ми и цигари, и шоколад, и бира, и от онези сладки... нали се сещаш...
- Ъхъ.
Може да харесате също:
Ягодови безстрастия
Любовта е занимание самотно
Автор: ЕленаКонова/ Читателите препоръчват
Тялото му, освен че беше красиво, пращеше от секс. Вулгарна дума, но така добре го описваше. Дълбоко усещане за секс, обсебващо. Очите му, безизразни в покой, ...
Автор: ЕленаКонова
Омъжена бях за един мъж, много ревнив. Добър човек беше инак, ама ме ревнуваше и от хората, и от себе си, и от сянката си даже. Аз много не се впечатлявах, гледах дори да съм му полезна да развива хобито си и тъй си живеехме в любов и диви страсти.
Един ден звъни скъпа на сърцето ми дружка и казва:
- Моля, моля, моля те, Ели, ела да ме заместваш, заминаваме с шефа в командировка, ела, ти баща, ти майка, да вдигаш телефона в офиса дорде ни няма.
Речено-сторено, размечтах се аз, казвам му на моя:
- Виж какво, може до ден-днешен и един час да не съм работила, ма вече не, свърши се тая, почва се от днес моята кариера!
Наместих дупе и цици в ластична рокля с деколте, обух едни токчета и пред изумения му поглед се запътих към бизнес средите и успеха към върха.
Офисът, готин, тузарски, аз сама там, направих си кафенце, палнах си цигарка, седнах пред голямото секретарско бюро, вдигнах крачета връз него...
И тогава го видях.
Мъжът ми бе! Беше се качил, честен ...
Понякога се случва да попадна на обява, в която се подарява куче, защото скоро в семейството ще се появи бебе. Споделям с вас няколко истински истории, разказани в майчинската ми група. Изводите оставям на вас.
ЕленаКонова:
Винаги сме имали кучета. Деца и кучета, кучета и деца. По едно време имахме пуделът Нино и ерделтериерката Сара, която дойде при нас изневиделица, нежелана от семейство с 3 деца. Тя милата, беше красива и изискана, умна и породиста и по паспорт се казваше Брит фон Йорген Сара Волфганг, а паспортът, й паспортът й... не сте виждали такова нещо, 20 години назад баби херцогини, дядовци графове фон дьо и мон дьо, забравяш, че е куче и ставаш прав с изпънати шпицели. Нино.... Какво да кажа за него, със сигурност приличаше на куче, сякаш беше куче да, обаче можеше и да лети, можеше да става невидим, да се телепортира, левитира и модифицира в прилеп, плюшена играчка и жив дявол. (3кг и половина).
Усмихнатият Амиго на Тоня Петрова
Когато го извеждах навън, толкова ...
Автор: ЕленаКонова
Попаднах на една статия, в която пишеше, че след 40-тата година в жената започват потресаващи промени. Бръчки и паласки, увиснала кожа, но най-вече на 40 започва менопаузата с всичките ѝ ужаси и до 50-те е довършила, дъвкала, мачкала 10 години и накрая изплюла. Чета и си викам кошмар, кошмар, шок, шок, как ще го живеем тоз живот, докато не се сетих на колко съм и че вече трябва да съм в края на този ад от изпотяване и неволно напикаване.
Авторът се беше изказал и за мъжете в тази тежка възраст. И изведнъж разбирам, че те в друг свят живеят и имат инструмент - пушка, с който стрелят по сърнички, тоест, радват се на живота и си купонясват.
Да ме пита човек как стигнах до тази статия, че сега да съм ядосана. Чак станах права, ритах си чехълчето с пух из стаята и се чудих как да се добера до автора и да го удуша със сатенените връзки на сатененото ми халатче.
Много се изнервям на тема дискриминация по възраст. Още когато бях на двайсет, ме подлудяваха епитети - каки, ...
Автор: ЕленаКонова
Вчера в групата ни се заформи мини дискусия за или против фитнеса при жените над 35. Някой изрази мнение, че е неподходящ след тази възраст. Сигурно има аргументи, не искам да споря. Посмяхме се, изкоментирахме, но в мен остана едно чувство, което зная, от години огорчава жените в България и на Балканите като цяло...
Спомних си, на 32 съм, вървя си навън красива, щастлива, а от една маса в кафене двама байновци на видима възраст 30 - 75 ме оглеждат от глава до пети и единият мъдро заключава:
- Стара чанта, ама лачена!
Животът на 30+-годишната жена
В следващите години ми се наложи пак да чуя тази мъдра сентенция, наложи ми се да чета статии в уж готини женски списания за подмладяващи прически за жени над 35-40. Разбира се, за къса коса. Разбира се, дълга коса дълга не можеш да имаш към 40-те, защото тя е ужасна, слаба, накъсана, хилава и бабешка. Поли над коляното не, тесни панталони също. Не, дънки по-добре не. Брех, викам си, вярно било - старост-нерадост! ...
... в по-високата група, както и обратното. С деца, които на изпита SATS покажат below the average, се работи допълнително в извънредни часове, докато достигнат average level. А на тези, които покажат above the average, в зависимост от училището и учителите, могат да им организират отделни занимания за надарени деца или пък да бъдат записани към една определена организация за надарени деца.
По време на средната степен Key Stage 3 (Степен 3) оценките са давани в етапи. Минимален - 1, максимален - 8. Като всеки етап има свои собствен суб-етап. Например 8а, 8b и 8c, като 8а е най-висок.
Изпитите SATS се държат на няколко нива - Foundation, Intermediate и Higher. Учениците са разделени в групи, в зависимост от способностите им, така че най-добрите ученици да са в една група, по-слабите в друга, още по-слабите в трета и така нататък, според това колко ученици има в даденото училище и колко групи има.
По време на външното оценяване, на различните групи се раздават различни тестове, и това е ...