- 1. Най-хубавото предстои
- (Мама)
- Автор: Юлита Гърбева „O, скоро имате рожден ден! Е, ама той не се празнува..“ Възкликва чиновничката в банката и съчувствено ми се усмихва. Аз й връщам усмивката - тя е малко над двайсетте, замислям се – колко бързи мигвания ми трябваха от 20 до 40… Само няколко. Времето наистина лети, колкото и клиширано да е това. 40 са новите 20 – продължава леко сконфузено момичето. Усмихвам й се, пожелавам "Хубав ден" и си мисля – не не искам 2 по 20, ново 20 или 40, искам си моето, такова каквото беше, такова, каквото ме направи. На двадесет бях предимно влюбена – в момчето до мен, в мечтите и ученето. Там, в онова бурно и цветно десетилетие се научих да бъда любима, съпруга и майка. Бях и си останах непоправима романтичка. За първи път градихме дом в малкия ни апартамент под наем, който боядисахме десетина пъти, докато покрием гадните тапети. Аз закачих картини и подредих вази с цветя. Пиехме кафе от малката кафеварка и бяхме щастливи. Точно по средата на декадата станахме родители. И днес ...
- Добавен на 04 Септември 2019
- 2. Солени целувки и пясък в косите
- (Развлечения)
- Автор: Юлита Гърбева Какво е щастието? Солени целувки и пясък в косите, загоряла кожа и спрял миг. Напрегната седмица, все едно светът свършва. Събирам набързо багажа - бански, няколко рокли, красиви гердани и гривни. Седмица по-късно си лежат на дъното на куфара. - Чудя се, всяка година нося тоалети, аксесоари, а го удрям босонога и чорлава. Защо са ми? - Защото може един път да ти дотрябват и да те е яд. Хладилна чанта, чадър, очила за гмуркане, шезлонги. Е, добре де, какво толкова има на 400 км? Там не е ли камънак? Е, има и камънак, ама приятен. Има и чисто море, пълно с риби, рачета, миди и камъчета. Плавниците! Взе ли и шнорхела? Часове наред гмуркане, октоподи и морски звезди, чуден свят. Тръгваме. Изгревът на София ни изпраща, топли банички от сънена продавачка в Сандански и спящи деца в колата. Час-два и ето го - синя безбрежност в нюанси на тюркоазено, петролено и сребърно. Тунелът от цъфнал зокуум в бяло и розово ни води до любимото градче. Kalos iltate! Yasos! ...
- Добавен на 17 Юли 2018
- 3. Коледно чудо
- (Истории)
- Автор: Юлита Гърбева Все ви разказвам за детството, за къщата на прадядо, която в един период от живота беше дала подслон на 4-5 семейства, като не броим прииждащите ежедневно близки и роднини. Напоследък се чудя как така се завъртя светът, че се отчуждихме и от свои, и от непознати. Сигурно затова все се връщам към онези времена, в които всичко беше по-чисто и истинско или поне така го виждаха моите детски очи. Откакто тази година украсихме елхата на 25-и ноември и предвидливо не закачих на нея стъклените играчки от детските ни елхи, заради новия член на семейството - котарана Буси, все тази история ми се върти в главата. Коледна, на сбъднати желания и искрена детска вяра. Помните ли онези първи години след 10-и ноември - изпълнени с надежда, но трудни, много трудни за обикновения човек? За тези, които не ги помнят, ще кажа, че бяха години на купонна система и режим на тока, на безработни родители, които обаче живееха с надежда, че нас, децата, ни чака светло бъдеще. А ние, таралежите, ...
- Добавен на 25 Декември 2017
- 4. Прегръщам лятото
- (Истории)
- Автор: Юлита Гърбева Тишината, споделена с детски смях и плисък на вълни. Ароматът на море и есенното слънце, тръпчивият вкус на вино и солените целувки по мокро рамо. Прегръщам Лятото в последните му дни и се усмихвам. Беше шарено и динамично, кръстосвахме пътища и гонихме светулки, седяхме до огъня и лапахме студени резени диня с детско нетърпение. Лятото носеше предизвикателство с всяко гмуркане и с всяка покорена педя морска безбрежност. Носеше тревожност и шепнеше молитви, за да ни предпази от младежката дързост на децата ни, които растат все по-бързо. Носеше копнеж по безгрижието на младостта ни, старание да върнем трепета на първото ни лято и щастието да имаш спомени от много лета - споделени и скъпи, като блестящите по пясъка мидички. Прегръщам го с обещанието да си дойде бързо, но да има търпение да се насладим на есенния килим от листа в парка, да изживеем вълшебството на Коледа и да посрещнем с надежда чудото на пролетта. Прегръщам го и то целува косите ми, но не за сбогом, ...
- Добавен на 11 Септември 2017
- 5. Ухае на детство
- (Истории)
- Автор: Юлита Гърбева Тази вечер съпругът ми ми донесе божури, знае колко ги обичам – ароматни и нежни. И цяла вечер ми ухае на май в родната ми къща… и си спомних за баба. Не случайно. Днес е 23 май, нейният втори рожден ден, както тя казваше и беше голям празник в двуетажната ни, населена като дядовата ръкавичка, къща. А празник без баница не можеше, без нейната баница - със златиста коричка, навити на фитилчета краища и невероятен аромат, а колко беше вкусна...дано сте закусили... Баба месеше цял ден преди това, пет-шест тави стигаха за семейство, роднини и приятели, събрали се на трапезата в този ден. Тя ходеше трудно и голямата маса в хола бе нейна територия часове наред. Аз и сестра ми се въртяхме наоколо, помагахме, пречехме, докосвахме се до магията. „А, сега, дай яйцата, дай и сиренце, ето – пробвай да разточиш с точилката. Пръсни с оливието. Браво! Можеш!“ и магията се случваше, а когато я сложеше в печката, ароматът й плъзваше навсякъде, през гредореда до втория етаж, до ...
- Добавен на 23 Май 2017
- 6. Кулинарната фиеста на Мама Нинджа
- (Кулинарно)
- ... и орехи или други ядки). Добавете се дресинга и хубаво разбъркайте. Пролетна интерпретация от Юлита Гърбева Продукти: 2 настъргани тиквички 4 яйца 3 с. л. заквасена сметана сол, зехтин ситно нарязан магданоз Приготвяне: Сипете овкусената смес върху хартия за печене в голяма правоъгълна тава. Печете до златисто. След като се охлади, намажете с останалата в кофичката сметана, в която са добавени 200 г сирене, и навийте на руло. Запечени палачинки със спанак и сирене от Петя Горанова Продукти: за палачинките 2 яйца 1 ч. ч. прясно мляко 1 ч. ч брашно сол за плънката 1 яйце 500 г спанак 250 г сирене сол, черен пипер Приготвяне: Задушете измития спанак с малко вода за около 5-10 минути, добавете сол. Оставете да се отцеди и го накълцайте на ситно. Прибавете натрошеното сирене, яйцето, черния пипер и разбърквайте добре. С получената смес намажете обилно всяка палачинка. Навийте на руло и сложете в намаслена тавичка. Подреденит ...
- Добавен на 03 Април 2017
- 7. Танцът
- (Хоби)
- Автор: Юлита Гърбева Беше само на 6 години, малко, слабо момиченце, с кестенява непокорна коса, която не можеше да се събере в плитка или опашка и будни, сияещи очи. Много пъти бе идвало в голямата сграда, баба работеше там и това бе неговият дворец – голямото фоайе на читалището ухаеше на история, библиотеката го приласкаваше и там можеше да се загуби, да избяга в един друг, вълшебен свят. Малката къдрокоска обичаше книгите. Тъкмо се научи да чете и вече бе завинаги влюбена в тях. Библиотеката бе светът на чудесата, само една книга и можеше да отидеш, където си поискаш, да се пренесеш в джунглата, в пустинята или хилядолетия назад във времето. До библиотеката се извиваше красивото стълбище към киносалонът. Празен, той изглеждаше страшен, но грейнеха ли прожекторите сцената, сцената беше онова, което като магнит я теглеше всеки път... В дългият коридор се чуваше красивият глас на пианото, неуверена цигулка или равният глас на учителя по живопис. Там, в дъното беше Залата за танци ...
- Добавен на 17 Март 2017
- 8. И мама стана скиор
- (Хоби)
- Юлита, поетеса по душа и математичка по любов, реши да вдъхнови ленивите и неспортивни мами като мен да се престрашат и да яхнат снежната вълна. И така като я чета… Може би си струва усилията. Дали да не опитаме? Аз не съм особено физически активен човек. Никога не съм спортувала нищо сериозно поради всевъзможни причини. Като отговорен родител обаче държах децата ми да играят колкото се може повече и да спортуват активно. Чудесно, но с първо дете Рак това си е приключение! Всичко се пробва – от айкидо и плуване, до танци, кънки и баскетбол. Много време вложихме, за средствата и висенето по зали, писти и арени да не говорим. В крайна сметка като че ли най-доволен и щастлив е нашият младеж, когато е на ски. Същото бих казала и за татко му. С прекъсване от 10 години, имаше да си наваксва човекът. Решена да осигуря жадуваните ски на цялото домочадие и предвкусвайки малко свободно време за себе си, аз – една подредена Дева – организирах ски ваканция още от ноември. Препоръчано и проверено ...
- Добавен на 13 Януари 2017
- 9. Нощницата на мама
- (Актуално)
- Автор: Юлита Гърбева Живеехме на втория етаж във фамилната къща на прадядо ми. Едно голямо семейство, почти като дядовата ръкавичка, едно голямо сърце туптящо в тухлената си обвивка и точно там се родиха най-милите ми и скъпи детски спомени. Импровизираното ни апартаментче беше изключително малко, не повече от 30 кв.м., но то ще си остане най-уютното място за моята детска душа. Та, там, всичко беше малко, сътворено от ръцете на татко и дядо, за да се побере, всичко имаше своето място и ред. А над всичко миниатюрно се извисяваше като исполин – четирикрилия гардероб. Огромна, дървена мечка, която погледната днес е съвсем нормална по размери. В него се криеше шарения свят на мамините тоалети, изрядно изгладените ризи на татко, дрехите на мен и сестра ми, малки съкровища, и шалове, палта и шапки. Чак се чудя как не се пръсваше по пантите си. Познавах звукът му сутрин, когато мама избираше дреха за работа или късно вечер, когато в тъмното търсеше чиста кърпа…зад вратите му играехме на ...
- Добавен на 15 Октомври 2016
- 10. Математика+любов=?
- (Истории)
- Разказвала съм ви как с Ванката се намерихме в гимназията. Хората са доста скептични за бъдещето на подобни ранни бракове и ученически връзки, но аз познавам доста семейства, които са се влюбили като ученици и са заедно и до днес. Понякога си мисля, че може би е по-лесно да изградиш доверие, когато все още не си обременен от раздели, обиди и разочарования. Освен това на онази възраст човек е такъв, какъвто е, не се е научил и не изпитва необходимост да се надскача, да си слага маски и да се представя за нещо повече. Затова и го обичаме истински, с всичките му дразнещи качества и дребни недостатъци. А той не се натоварва от необходимостта да се доказва постоянно. Ето още една история за ученическа любов, която ни разказва Юлита. Ще споделя една забавна случка в гимназията. Онова училище, което мразех в първия ден, защото не се преместих там по свое желание и което се превърна в най-прекрасното място за 4 години напред и мястото, където срещнах любовта на живота си.Никога не съм била ...
- Добавен на 22 Септември 2016
