... Гончарова, родител на Захари Гончаров, на 7 г.
Нина Петкова, родител на Виктория Попова 16 г.
Атанас Гинев, родител на Гергана Гинева 17 г.
Весела Николова, родител на Мария Полонова 11г.
Мария Генчева, родител на Никол Жекова 5 г.
Гюлвер Махмуд, родител на Берк Али - 12 г.
Илияна Томовска, родител на Александър Томовски - 14 г.
Тоня Стоева, родител на Цветозара Къновска - 14 г.
Калина Костадинова родител на Мария Костадинова на 18 г.
Румяна Казакова, родител на Петър Стаматов - 15 г.
Петя Златева, родител на Рая Атанасова- 3 г.
Клементина Чавгънова, родител на Тодор Чавгънов на 12г.
Нина Илиева, родител на Илиян Илиев 17 г.
Мирослава Димитрова, родител на Пламен Димитров- 11 г.
Гюлвер Махмуд, родител на Берк Али, на 12г;
Тодорка Иванова, родител на Алисия Георгиева на 5 г.
Илона Джевизова родителна Мартин Джевизов на 15 г.
Анита Костадинова Георгиева, родител на Константин Ромео Георгиев -13 г
Цветелина Киркова, родител на Велизара Киркова - 9г.
Василка ...
Автор: КлементинаМанчева
Навън е студено, снежно е, януари е. Навън е студено, за това искам да ви кажа – мама ви обича, каквото и да става. И ако има едно единствено нещо, в което трябва да сте абсолютно сигурни, независимо от всичко, нека бъде това – мама ви обича.
Мила моя, пораснала вече,
Знам, че често съм твърде строга с теб и рядко ти казвам, че те обичам. Но ти не трябва да се съмняваш в това, колкото и да спорим или да си повишаваме тон. Аз знам, че ти винаги можеш повече и заслужаваш повече, затова с цената на всичко го изисквам от теб. Светът е твърде враждебен, за да те оставя да вярваш, че си принцеса, на която единственото неудобство би могло да бъде причинено от граховото зърно под дюшека. Жената е робът на обществото – от теб ще се иска да си по-можеща и знаеща от всеки твой конкурент с вратовръзка и ще се налага да се доказваш със зъби и нокти. Вкъщи ще те чакат малки човечета, които ще очакват от теб да са целия ти свят, и ти ще трябва да оправдаваш очакванията ...
(и вярвате ли в чудеса)
Автор: КлементинаМанчева
Няколко Коледи подред (и на всички други празници) си пожелавах едно единствено нещо – Любов. От онази, като в приказките, но без замъците, роклите с кринолин и принца на бял кон. Пожелавах си да срещна Любовта, която може да обича, както обичам аз. И вярвах, че ще ми се случи.
След това за кратък период от време ми се случиха известни турболенции, които предизвикаха пропадане на оптимистичните ми надежди във въздушната яма на „няматакованещокаквототърсиш“ и „осъзнайсевечесиголяма“. Колко много бях пропаднала ще илюстрирам така – като виждах млади и влюбени двойки да си избират детско креватче в Икеа, най-искрено ги съжалявах. Не с онова злобничко: „Ще видите вие какво ще стане след десет години!“, а с: „Горките хора, реве ми се като знам в какво ще се превърне илюзията им за любов.“.
Имаше един Иван
И после, в една майска привечер, насред Еленския балкан се появява едно момче, което ти изпява „Like a stone” и се заканва, че ...
КлементинаМанчева не само ми е любима художничка и скъпа приятелка, не само е майка на две чудни деца, но и скоро й предстои прекрасно събитие. Знам много добре как се чувства, знам и как отвсякъде я замерят с коментари - понякога доброжелателни, а понякога - не чак толкова... И на мен често ми идва да изкрещя като нея.
Казват, че когато се ражда дете, с него се ражда и майка. Красиво, но никой не казва, че с раждането на майката се ражда и нейната вина. Присъдата е доживотна. Без право на замяна.
Имаш бебе? Честито! Оттук нататък ще бъдеш виновна завинаги, каквото и да правиш, както и да го правиш.
И така: родила си на 20? Не, не и не! Недопустимо! Ти си още дете, не можеш да гледаш себе си даже, тръгнала си да създаваш живот, абсурд. Много безотговорна постъпка! Първо трябва да осигуриш материалните блага за три поколения внуци напред, едва тогава можеш да се замислиш за наследник, евентуално.
Или пък детето се появява тогава, когато съученичките ти дундуркат внуци? Как въобще ...
Автор: Христо Стоянов
Думата „кошница“ е в минало романтично време. Думата „мечта“ е в бъдеще неосъществимо време. Защото осъществената мечта вече не е мечта. От мечта тя се превръща в желание. В осъществено желание. А осъщественото желание е първия признак на това, че детството вече не съществува. Единственото, което остава от детството, са реализираните кошмари от сънищата. Които не могат да влязат в една кошница, защото тя е останала в онова минало романтично време. В онова време, в което циганката не е ромка и си позволява, вместо да открадне, или да изпроси, да плете кошници от върбови клонки.
Но ето, както би казал Вазов, изведнъж се появява КлементинаМанчева, която си позволява лукса да не се е раждала нито един път във Враца – а можеше поне един път да го направи не за друго, а да успокои пишещия тези редове – та появява се Клеми със своите кошници, пълни с романтично минало. И в картините, които не са рисувани с характерната ватерколор техника, защото тя не ползва вода. ...
КлементинаМанчева... Много преди да я познавам лично, попаднах на нейни картини и вече знаех, че тя е автор, който искам в дома си. Искам да я виждам всеки ден, защото ме трогва, кара ме и да се усмихна, и малко да се натъжа, докосва сърцето ми, изобщо въздейства ми по описуеми и неописуеми начини, както само истинското изкуство е способно. Представях си я по определен начин и когато се запознахме най-после, се оказа, че е точно такава, каквато си мислех - емоционална, изпълнена едновременно с мрак и светлина, с много щастие и мъничко тъга, и не на последно място красива. Красива и одухотворена като творбите си. Поканих я да ни разкаже нещо за себе си и за изкуството си, което се вдъхновява от живота и на свой ред вдъхва живот на празния лист.
Когато видях картините ти, преди да съм те срещнала, вече те обичах и имах чувството, че те познавам. Приятелки станахме по-късно, но още преди да те видя, вече знаех що за човек си от творбите ти. Случвало ли ти се е да ти го кажат и други ...