Автор: КаролинаДия
Казвам се Каролина. Може би сте ме виждали някъде из София и дори не знаете за това – в метрото, в магазина, в някакво заведение или кафене, на кино или театър.
Ако ме видите, най-вероятно няма да привлека вниманието ви за дълго. Има възможност обаче, че ще забележите походката ми – малко по-различна от обикновената такава. Можете да си помислите, че нещо съм се контузила.
Не е контузия. Детска церебрална парализа е.
В света има седемнадесет милиона хора като мен. Тези с лека форма на детска церебрална парализа са по-малко от един процент от всички засегнати.
Все пак попаднах в този процент. Не знам как е да си напълно здрав. Освен съвсем нормални детски спомени в моето съзнание има и други: мантрата на майка ми, че „най-лесно е да кажеш, че не можеш“, упражненията за правилната походка по време на разходка или посещенията при много симпатичен физиотерапевт, който имаше много търпение за детските ми щуротии.
Има и неща, за които не искам да си спомням. Например ...
В Световния ден на думата "благодаря" споделяме стоплящата история на КаролинаДия от групата ни 365 дни добрини. Нека си припомним колко са важни онези най-малки жестове, които не ни костват нищо, а струват много. И да благодарим за житейските уроци.
Винаги по това време си мисля за един човек.
Ранна съботна сутрин преди 6 години. Бях още студентка и пътувам за вкъщи. Купувам кафе от автомата в студената и много мръсна гара "Торун-изток". Предстояха празници и гарата беше пълна с хора. Пейките разбира се препълнени. Единственото свободно място беше до един бездомен, който си хапваше хляб и още нещо.
Защо да не седна до него?
- Да ви е сладко! - Казах.
- А, мерси - усмихна ми се човекът. - Много си мила.
Така прекарахме час и нещо. Той ми разказа за себе си. Какво да кажа - стана ми жал. Човекът не ме помоли за нищо, но аз исках някак да му помогна. Извадих някакви останали в портфейла ми 5 злоти, помолих го да си купи топла напитка, и дадох едно листче с адрес на институция, ...
Автор: КаролинаДия
Когато се замислих кога за пръв път съм научила повече за България, сетих се за една презентация по география, някъде в седми клас. Трябваше да си изберем и да представим една европейска държава.
Заедно с най-добрата ми приятелка хванахме се за работа сериозно. Предложих България за да сме оригинални – кой друг би избрал някаква малка, далечна и непозната държава?
- България? А какво има там? - Учуди се искрено Магда.
- Хубави волейболисти, толкова знам – отговорих спокойно. - Май е време да научим повече.
Направихме невероятна презентация (съдържаше доста подробно обяснение как се вари ракия; не питайте къде го намерихме!), получихме своите шестици. Темата приключи.
Съдбата си знае работата. От знанията на ниво „хубави волейболисти“ стигнах до това да уча български и най-накрая – да емигрирам. Вече две години живея в София, когато е възможно обикалям интересни места наоколо и пиша истории във Фейсбук с цел да покажа на полските познати и приятели, ...
Автор: КаролинаДия
Човечността ни се вижда най-добре в начина, по който се държим с тези, които се нуждаят от помощ.
Папа Йоан Павел II
Когато чух за полските майки в парламента, почувствах се длъжна да ги подкрепя. Вече не броя протестите, на които присъствах по този повод. Най-накрая реших, че искам да споделя всичко това и с вас.
26 май в Полша е хубав празник – ден на майката.
Тази година обаче в Полша празнуваме денят на супер майката – тази, която сега протестира и тази, която само наблюдава протеста, защото не може да участва активно. Такива майки има навсякъде, не само в Полша и България. Но всички заслужават поне това - да ги забележим и да оценим труда им.
Седнах да пиша този текст и осъзнах, че не намирам думи. Затова реших, че ще споделя с вас това, което казах на един от много протести.
„Тези майки използват децата си“ – това го видях някъде във фейсбук. За съжаление, даже не се учудих. Такива коментари са ми много познати.
И аз бях „специално“ дете. ...
Автор: КаролинаДия
Текстовете ми тук може би създават впечатление, че само се ядосвам и протестирам. Вярвайте ми, много ми се иска да напиша нещо забавно или поне положително. Все още чакам този ден, но... когато се хванеш на хорото, трябва да го играеш докрай. Вече съм яхнала метлата и друг изход няма.
Сигурно сте чували за законопроекта „Да спасим жените” - за либерализация на закона за абортите в Полша. Много български страници съобщават, че беше отхвърлен от гласовете на управляващата в Полша партия „Право и справедливост”. Ако беше така, никой нямаше да се учуди. Те са против либерализацията и го казват откровено. Добре, но нали имаме някаква опозиция?
Да... ама не.
Имахме я преди изборите, когато ни обещаваха какво ли не. Имахме я и за кратко след тях, когато трябваше да покажат колко са модерни (за разлика от „Право и справедливост”, разбира се). Имахме я по време на „Черният протест”, защото тогава „трябваше” да отидат на някакъв протест, да си направят няколко селфита ...
Автор: КаролинаДия
Добре, вече знаете, че съм вещица. Затова няма да ви казвам колко съм мила и какво ми харесва. Днес ще ви разкажа за това, което МРАЗЯ.
В момента мразя националните празници. Глупавите лозунги за „бяла Европа” и „Господ”. Така наречените „патриоти”. Героите, които искат да ме спасят от украинците/бежанците/не знам какво си там още.
Мен не ме е страх от украинците и бежанците. Мен ме е страх от вас, скъпи „патриоти”, герои и спасители!
Вие ме наричате „черната шафрантия”, „убиец” и „това, което никой не иска да чука”, защото държа на правото си на избор и имам смелост да протестирам.
Вие ми казвате, че „сама съм си го търсила”, когато ви разказвам, че за малко не станах жертва на изнасилване.
Вие твърдите, че нямам чувство за хумор, защото се обидих след коментара: „Как щях да те чукам, ако бях по-млад!”.
Вие се „шегувате”, че не мога да стана жертва на сексуално насилие, защото съм прекалено грозна.
Вие казвате, че такова нещо като "сексуален тормоз" ...
Автор: КаролинаДия
Здравейте, аз съм Каролина. Жена, дъщеря, сестра, студентка, понякога писателка. „Грозното момиче”, „вещица”, „черната кукумявка”, „черната шафрантия”.
Сигурно сега се чудите какво съм направила, че някой ме е нарекъл така? Нищо. Просто любимата ми дума (поне според майка ми) е „не”. Затова една сутрин облякох черна блузка и казах „не”. Включих се, както и хиляди жени в Полша, в масова стачка, наречена „Черният понеделник”.
Не се вдигнахме затова, че сме убийци, че ни пречат децата, или че искаме да правим секс, без да носим никаква отговорност. Просто не искаме да живеем в държава, в която ти отнемат правото да вземаш решения самостоятелно. Боледуваш от рак и се оказва, че си бременна? Раждай и умирай, не си мисли, че твоят живот струва нещо. Вече си майка и вкъщи те чакат деца? Какво да се прави.
На практика ти отнемат правото на пренатална диагностика. Изследвания като амниоцентезата носят риск за плода – около 1%. Ако абортът беше напълно забранен, ...
... да знаем при консумацията й?
Естествено, при нас отглеждаме най-лютата чушка в света – каролина рийпър. Това, което трябва да се знае при нея е, че е изкуствено създаден хибрид и е два пъти по-люта от всички бивши световни рекордьори като например нага вайпър или тринидад моруга скорпион. Нека силата на лютивост не ви плаши, защото ароматът й е уникален. Просто трябва изключително много да се внимава с обработката и консумацията на тази чушка, защото може да има много тежки последствия.
Съветът ви към хората, които сега започват да отглеждат люти чушки?
Бъдете търпеливи и ще бъдете възнаградени. Забравете за всички други растения, които сте отглеждали – чушките имат индивидуален характер и не се „притесняват да ти кажат“ кога и от какво имат нужда. Вслушвайте се и ще бъдете богато възнаградени с уникални цветни, ароматни, но и експлозивно люти плодове.
Мечтаете ли да селектирате ваш собствен сорт чушка?
Да, определено. Това ни е било мечта от самото начало.
Какво е специфичното ...
... италианка в онези времена.
По онова време жените в Европа не учат в университет. А малцината, които все пак учат, избират хуманитарни науки, с намерението да станат учителки. С избора на медицина Мария става част от много малка група. През г. само 132 жени в Италия учат висше образование. Университетът е мъжка територия, а особено медицината. Да стане лекар за жената не е просто недостойно, а почти извратено. Мария открива, че е попаднала във враждебна обстановка.
Каролина Монтесори, нейната праправнучка казва: Професорите по онова време смятат, че мозъкът на жената е по-малък и затова не бива да учат, а трябва да си стоят у дома.
Тя прави всичко възможно, за да им докаже, че грешат. Мария трябвало да бъде ескортирана от баща си на лекциите, и той я придружавал, защото за жена не било редно да върви сама. Не я пускали в залата, докато всички студенти не заемели местата си, а те открито проявявали презрението си към упоритата жена. Отказвали да разговарят с нея, защото ...