... Велева, родител на Никол Хаджисюлейманова - 10 г.
Лазарина Станева, родител на Йолина Станева-14г.
Мартина Георгиева, родител на Мартин Георгиев на 8 г.
Румен Димитров, родител на Сиана Димитрова на 9 г.
Севинч Обретенова, родител на Алтай Алиев на 17 г.
Добринка Димитрова, родител на Василена Тодорова Николаева- 4 г.
Валентина Иванова, родител на Ванеса Банчева на 8 г.
Милена Любомирова, родител на Емил Иванов 14 г.
Христина Василева, родител на Виктор Василев 9 г.
Севда Андреева, родител на Никол Попова на 11 г.
Цветелина Овчарова, родител на Пламен Овчаров на 14 г.
Иванка Кисимова, родител на Димитър Кисимов на 6 г.
Светлана Тодорова-Костова, родител на Николай Костов на 8 г.
Радослава Пенева Драганова, родител на Елисавета Драганова 11 г.
Десислава Стайкова, родител на Анабел Петкова на 12 г.
Пенка Михайлова, родител на Иво Вълев, на 13 г.
Силвия Гидионова, родител на дете с диабет тип 1- Александра на 12 г.
Иванка Войводова, родител на Стилян Войводов ...
...
Това писмо ме натъжи и дълго се чудих как да му отговоря. Обърнах се за помощ към ВалентинаДимитрова, фамилен терапевт от Центъра за семейно щастие "Нюанси". Ето какво написа тя.
Здравейте!
Първо искам да Ви поздравя за смелостта да питате, когато имате съмнения! Виждам, че самата Вие си давате сметка, че не би трябвало да се чувствате по този начин в една връзка, което е първата и основна крачка, за да си обясните в какви отношения се намирате!
Дали е период и дали ще отмине?
Когато се изграждат едни отношения е нормално да има и конфликти и трудни периоди, но те са важни и полезни, когато след тях двойката има усещане за израстване, за сближаване и по-добро разбиране за другия. Когато конфликтите обаче карат един (или и двамата) да се чувства по-зле и по-потиснати от преди, то значи те са деструктивни и трябва нещо да се промени. Има, разбира се, различни периоди във връзките - когато двойките са много близо един до друг, често това е началото на връзката, когато се опознават ...
Автор: ВалентинаДимитрова
Основните въпроси, които си задават повечето хора в този толкова несигурен период, какъвто е изолацията, са „Какво ще стане, след като това отмине?“ и „Кога ще се върнем към нормалния си начин на живот?“.
Истината е, че никой не може да даде отговор на тези въпроси, защото повечето от нас преминават през това за пръв път. Тревогата, която всеки преживява посвоему, обаче се усеща и тя завладява общото споделено пространство. Много хора казват „Имам усещането, че животът ми е спрял и чакам това да отмине, за да го продължа“, но той не е спрял – той се трансформира. Не смятам, че връщане към нормалното като към нещо старо и познато е съвсем възможно. Ще се върнем към живота и дейностите, които сме правили преди, само че променени. И това е нормалното. Да сме подготвени, че това, което сме оставили в офиса или в дома на родителите си вече ще е различно, защото през това време са настъпили промени на много нива. На хоризонтално – хората около нас преминават през ...
Автор: ВалентинаДимитрова
Живеем във време, в което се говори основно за позитивното мислене, как трябва да сме изпълнени с любов и смирение, как не трябва да мислим негативно, да прощаваме, за да сме в хармония със себе си и да се гневим по-малко. До голяма степен съм съгласна, защото хората имат нужда да намерят своя позитивен смисъл в живота. Наблюдавам как те се променят след като успеят да направят крачна назад и да „видят“ с какви ресурси разполагат освен трудностите и проблемите. От друга страна обаче, като че ли това да изпитваме гняв, завист или тъга е в противоречие с вярването, че трябва да сме позитивни и затова не си позволяваме да сме ядосани или тъжни. Понякога животът ни подлага на изпитания и ни поставя в ситуации, които не зависят изцяло от нас. Родителите ни, децата ни, приятелите ни, дори самите ние допускаме грешки и това е нормално, също както е нормално да сме ядосани за това.
Въпросът е имаме ли позволение?
Сигурно ще се зачудите какво означава това някой ...
Автор: ВалентинаДимитрова/Нюанси
Действието се развива в София на бул. Витоша, около 13 ч. Времето е слънчево и една от многото майки с деца е излязла на разходка, но докато бута количката, изведнъж се чува мощен, добре изнесен момчешки крясък, който преминава в силен плач, примесен с викове. Ако сте родител, сега поклащате глава, казвайки „О, много добре знам за какво говориш. Ела да чуеш моето“. Майката спира, взима детето си на ръце и започва да го гушка и да му говори в опит да го успокои, но очевидно това още повече започва да го дразни и то се опитва да се измъкне от ръцете ѝ, използвайки така добре известната ни техника „гънене на червей“. След успеха, който е постигнал, юнакът гордо се тръшва на земята.
В този момент, като по команда, до майката и детето мирно и строго застава една жена над средната възраст. Почти съм сигурна, че това беше леля Гичка, онази, която обича да цъка с уста и да размахва пръст, сещате ли се? Та, спира тя, поглежда детето със сключени вежди, но все ...
„Щастливи сме без брак!“ vs ” То пък какво семейство сте без брак?!“
Автор: ВалентинаДимитрова
21 век. 2019 година. Все по-малко хора встъпват в брак и това вече започна да се възприема за нормално. Въпреки това мнението на повечето хора по този въпрос е в двете крайности. Едните са по-скоро традиционалистите – те са твърдо за брака, защото „дава сигурност”, а другите смятат, че „един подпис не би променил нищо“. От които и да сте вие, сте прави, защото това е вашето желание и убеждение.
Или пък не съвсем? Нека разберем.
Наскоро моя близка, да я наречем Еми, ми сподели: ”Не искам да се омъжвам. Не смятам, че един подпис би ме направил по-отговорна във взаимоотношенията ми с другия“. Много често обаче среща хора, които имат различно мнение, не могат да я разберат и ѝ казват: “Моля те, помисли си. Бракът дава сигурност! Ти си интелигентен човек, трябва да преосмислиш своето решение.“
Оттогава тя мисли ли, мисли… и се пита дали не греши? Дали другите не са прави? Наистина ли е толкова ...
Автор: ВалентинаДимитрова
Темата за смъртта за повечето хора е може би най-трудната за подхващане. Много родители смятат, че ако говорят с децата си за смъртта и назовават нещата с истинските им имена, това ще ги травмира за цял живот. Истината е, че нашите опити да променим или омаловажим събитието могат да създадат много по-голямо объркване в техните умове, отколкото предполагаме. Мислейки върху въпроса „Как децата говорят за смъртта?“ френският психоаналитик Франсоаз Долто споделя своите разсъждения по темата така:
"Те започват да говорят за нея от много ранна възраст и ние също трябва да им говорим по темата отрано. Най-често я споменават във връзка с животно. Всеки от вас е виждал как реагират децата, когато за първи път се сблъскат със смъртта. Те казват: „То изобщо не мърда??“, а ние им обясняваме: „Защото е умряло“. - „Какво значи това?“, питат те, а ние не знаем какво да отговорим. Друго интересно при децата е как, когато гледат новините по телевизията, приемат случващото ...
Автор: ВалентинаДимитрова
Мащеха, мн.мащехи, ж.
1. Несъщинска майка, съпруга на бащата по отношение на неговите деца от предишен брак
2. Прен. Този, който се отнася зле, без любов и ласки
Това ще прочетете, ако решите да потърсите думата „мащеха“ в тълковния речник.
Освен това от приказките знаем, че мащехата не е просто отрицателен герой, а истинско зло. Тя иска да се отърве от Хензел и Гретел, като кара мъжа си да ги изостави в гората; унижава Пепеляшка или казва на съпруга си: „Не ща дъщеря ти вкъщи! Да се маха оттук! Ако ли не – аз ще се махна!“ ( „Златното момиче“).
Посланието, което ни дават приказките, остава дълбоко вкоренено в нас като вярване, към което се придържаме. Щом има втора жена, значи тя е мащеха, следователно – е лоша. Тя е „развалила семейството“ или е „отмъкнала мъжа“ (да ви кажа под секрет: много преди Нея този съюз е бил изчерпан).
Има много статии, за това как децата трудно приемат новия родител в семейството, какви емоционални процеси протичат в ...
Автор: ВалентинаДимитрова
Това е обяснението, което получават повечето момичета, когато се приберат от детска градина и разкажат на родителите си, че някой ги е ударил. Интересното е, че когато две момчета се „сбият“, родители и учители се събират, говорят с тях и размахват пръст, че така не се прави (в най-добрия случай би трябвало да се опитват да разберат техните емоции и какво стои зад това поведение и да им дадат алтернативни методи за справяне), НО когато някое момиче удари момче или обратното, родителите с усмивка на уста го успокояват и дори му се радват „Оо, щом те удря, значи те харесва“.
Детето е объркано, но и някак подкрепено, че това е начин, по който да покажеш и приемеш любовта на другия. В известен смисъл това е така, защото децата са в процес на разбиране на собствените си чувства и тези на другите и може наистина да изразяват „харесване“ като удрят или хапят, защото не знаят какво друго да направят, но тук идва ролята на родители, учители и на обществото. Наша ...
Автор: ВалентинаДимитрова
Животът ми се срина! Всичко се преобърна, какво ще правя? Искам си семейството обратно. Аз съм виновен/а за това. Готов/а съм на всичко да си го/я върна. Въпреки че аз поисках да се разделим, ми е много трудно и страдам. Това са само част от нещата, които съм чувала да споделят хората, когато преминават през такъв тежък период, какъвто е разводът. Ако попитаме тези хора има ли живот след развода, сигурно биха казали: „Има, ама е гаден.“ - и ще са прави. Но… нека разгледаме как стоят нещата преди да се стигне до него. В нашата култура (сиреч – българската) на развода все още се гледа като на всеобщ семеен (поне три поколения назад) провал. Какво? Как така се развеждаш? Не си успял да си запазиш семейството? Цц, ужас, това е срамота! Какво ще кажат хората? Какво ЩЕ ОБЯСНИМ на хората? Леля Гичка много ще се разстрои (ама за същата леля Гичка и да живеете без брак си е срамота), затова най-добре да не се развеждате! Спете в отделни спални, не си ...
Автор: Валентина Вълчева
Откакто се родиха Престолонаследниците, една от темите, които ме вълнуват, е да направя от тях хора, които няма да ме тероризират музикално вкъщи. Абе да си го кажем направо, не искам да чупя скъпоструваща техника вкъщи, за да се спасявам от долнопробни трели, които днес чувам, че наричали „орнаментика”.
Чалга, де. За чалгата говоря.
То вярно, за всеки, и за всичко, има място под слънцето, но хайде въпросното място да не е точно моята скромна обител в случая!
Извадила съм късмет, че когато аз съм била на такава крехка възраст, на каквато са сега моите синове, просто не е имало чалга. Вярно, оттук-оттам се промъкваха някакви сръбски опити за фолк, после отнякъде за малко изгря и Хисарския поп, но като цяло израснах в сравнително чиста музикална среда.
Започнала съм с „Шар планина”, благодарение на едната ми баба, която в продължение на половин година ме е приспивала с нея. Майка ми сигурно затова и до днес, като чуе въпросната песен, се изприщва от ужас. ...
... консултации ул. Търговска над магазин " Валентина" 2 етаж записване на тел 0887 810 777 и 0888 877 600
Логопедичен кабинет към ДГ "Зорница" град Видин Логопед :Снежана Ганцова Безплатни логопедични консултации в периода 06-09.03.2018г. от 11.30-13.30ч. Адрес: ул. "Цар Симеон Велики" #68 ет. 3(в сградата на ДГ "Зорница") Записване: 0898530960 / 0879132392
гр. Стара Загора
Детски център "В 3 стъпки" логопед Мария Желева - на 5 март от 10 до 17ч - на 6 и 7 март от 17 до 19ч адрес: гр. Стара Загора Бул. „Цар Симеон Велики“ 156 (в сградата на ч-ще „Св. Климент Охридски“ 1858 (западен вход)), тел. 0896045411
Логопед Мария Петрова Безплатни логопедични консултация на 6.03., 7.03 и 8.03.18г. от 11.00 до 14.00ч. с предварително записан час на тел. 0899136801 адрес: ул. Цар Симеон Велики 158, ет.4 офис 22
с.Равно поле
Логопедичен кабинет- "НАРНИ" Логопед:Теменужка Шунева от 5.03. до 9.03.- след записване на тел. 0895175704
гр. Благоевград
Логопед: Росица Стоилова Безплатни ...
... Как подбирате издаваните автори и произведения? Кои са любимите ти?
Работех в рекламна агенция. Всичките ни клиенти искаха логото им да бъде огромно, а за тях да се говори като за някакви гиганти на пазара, с най-много потребители, най-много продукти, с най-невиждания размах. Когато с Марин Бодаков и Валентина Бояджиева създадохме собствено издателство, искахме точно обратното – то да е малко, непретенциозно и полезно. Като препинателен знак, точка, точица. Малко, но на място. Разбира се, асоциацията с „Точица“ на Ерих Кестнер също ни допадна много. Идеята ни беше всяка от книгите да има образователно ядро, тоест от нея да можеш да научиш нещо, което го няма другаде, но в същото време да бъде забавна, да предлага игра, да гледа на детето като на съотборник. Най-безрезервно харесвам книгите, които имат нестандартна, но важна тема, и точно намерен начин на поднасяне. Ей така си избрахме например „Бедността” на Хана Гил-Пьонтек и Хенрика Кшивонос – една приятелка беше превела малък откъс, ...