logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Боряна Конова, психолог

Животът на съвременния човек е ръководен от много и различни правила. Да спрем на червен светофар и да изчакаме да светне зелено е важно правило, за да запазим живота и здравето си. Да изчакаме реда си на дълга опашка, дори когато закъсняваме също е неписано правило, свързано със социалните норми на обществото, в което живеем. Скоростта, с която шофираме, спирането на пешеходна пътека и много други примери, показват, че за да живеем в един нормален и сигурен свят – спазването на правилата е от огромно значение.

Децата и правилата

Различните срещи с деца ясно ме насочиха към най-важното правило, което всяко дете следва да приеме за себе си. То би могло да се формулира така: „Аз имам собствено тяло, с което разполагам и то принадлежи само на мен. Мога да го споделям с някого, ако това ми е приятно: да седя в скута на баба, да прегръщам малкото си братче, да се гушкам в мама. Но понякога не искам да споделям моето тяло: ако някой ме гъделичка, по начин, по който не ми харесва, ако ме наранява или целува, а аз не искам – не съм длъжен да споделям тялото си. Никой няма право да наранява тялото ми, и аз нямам право да наранявам тялото на друг.“ Ето това разбиране и възприемане на тялото на детето като неприкосновено, би понижило до голяма степен агресията между децата и би повишило значително уважението помежду им. Често пъти, когато деца в по-ранна възраст се бият, то е достатъчно само да бъдат разделени и да бъдат идентифицирани телата им като на две отделни човешки същества, с простото правило, че никой няма право да докосва по груб начин тялото на другия.

Към третата година децата стават по-социални и това изисква някои жертви и способност за въздържание - да не отнемаш чуждата играчка, да споделиш своята, да изчакаш реда си на люлката и др. Постепенно за малкият човек става ясно, че не винаги може да се държи така, както иска. Някои родители изпитват притеснение да бъдат категорични и постоянни в правилата, които налагат, с разбирането, че така могат да накърнят личността на детето или да потушат любопитството му към света. Обикновено на децата трудно се отказва, правилото днес е едно – а утре друго, правят се много компромиси, а желанието на детето за удоволствие често се удовлетворява на мига. В други случаи родителите имат свръх-строго и забраняващо отношение и понякога това взема превес над добрите моменти заедно. Такива родители често са изнервени, прибягват до физическо и вербално насилие и сякаш губят радостта от това да си родител. Те възпитават децата си чрез строг контрол, страх, принуда, но едно такова дете, пораствайки, ще търси винаги контрола от външна позиция – а не вътре в себе си.

Златната среда“ или как да поставяме правилата ясно?

Във всяко семейство, „златната среда“ бива разбрана по различен начин и е невъзможно да се сложат всички семейства под общ знаменател. Може да се каже със сигурност, че общото между тях е, желанието им децата им да растат щастливи, успешни, с добър личен и професионален живот и най-вече здрави. Отглеждайки детето си с любов, внимание, разбиране, уважение, ние ще му осигурим спокойствието, необходимо на неговата нервна система, да изгради базово доверие в заобикалящият го свят. Правилата, в които убеждаваме децата си обаче, не биха имали никаква стойност, ако личният ни пример се разминава с казаното от нас. Няма как да възпитаме детето си да е сдържано, търпеливо, състрадателно и добронамерено, ако ние самите не сме такива. Родителството е сложен процес, в който развитието и промяната е добре да прогресира в двете реципрочни посоки. Светът, в който живеем, е сложен, забързан натоварен и родителите, прибирайки се от работа, е нормално имат нужда от почивка и време за себе си. Но колкото и изморени да сме, е важно, дори за 30 минути на ден да подарим на детето си качествено общуване. Да „слезем“ на неговото ниво – да разберем какво го вълнува, какво му се прави и на базата на тази добра връзка по между ни, да развиваме представите му за това кое е добро и кое лошо, кое е правилно и кое води до неприятни последици.

Добрата връзка с децата ни е в основата на това да бъдем по-лесно чути и разбрани от самите тях, а оттам и по-лесно да възприемат нашите убеждения и възгледи за правилно поведение.

И тук стигаме до самоконтрола…

Бихме искали детето ни в утрешният ден, когато не сме до него да спазва правилата, да помни и следва добрите ни съвети и примери, да има безопасно и успешно поведение, но това да се дължи на него, а не на външни фактори и контрол.

Самоконтролът като способност освен спазването на правилата, включва и умението да изчакаш и да имаш търпението да отложиш удоволствието за по-късен момент. Да умееш да пренасочиш желанието си в друга посока, да отместиш фокуса си от едно към друго действие.

Тази способност се заражда още в ранното детство и трябва да става все по-устойчива с порастването, като за това е необходимо едно нормално, уважително и на моменти рестриктивно поведение от страна на родителите.

Затова отлагането на удоволствията е от ключово значение. Ако детето иска бонбони преди вечеря, трябва да изчака първо да се нахрани с основното. Ако иска на всяка цена, прибирайки се от училище да вземе телефона или да гледа телевизия, то може да се създаде ритуал, в който първо се мият ръцете, после се сменят дрехите с чисти, и след 5 или 10 минути свободно време, да дойде реда на така любимото занимание за детето. Когато детето е много превъзбудено, няма търпение и според него трябва сега, веднага да му дадем нещо, е достатъчно просто да кажем: „Добре, броим до 10 и го взимаш.“, което се явява вид „пауза“, малка „почивка“ между желанието и удовлетворението.

Детският растеж и развитие са непрекъснати процеси и бързо идва денят, в който ние вече няма да сме всичко за тях. Ще започнат много повече да се вълнуват от приятелите си, а средата им става водещ фактор за поведението им. Но е сигурно, че нашето лично отношение към правилата, до голяма степен се интегрира в децата ни и рано или късно става тяхно собствено. Ако ние като родители, имаме добър самоконтрол и спокойно приемаме предизвикателствата на живота, благоприятстваме развитието на това качество и в потомците си.

Още от Боряна: Защо са важни думите, които достигат до децата ни

Автор: Надя Брайт

Овен

В понеделник планетата на любовта Венера застава в опозиция на Нептун – повелителят на интуицията, подсъзнанието и мечтите. Тоест, седмицата стартира с много въпроси, които да си зададете, Овни. Дали отдавате достатъчно важност на любовта в живота си? Дали се разкривате достатъчно пред партньора си, за да се свържете с него? Дали се вглеждате повече в дребни детайли, отколкото в цялата картина? Тези, както и някои други съмнения може да прекосят съзнанието ви още в началото на седмицата. Хубавото на тази опозиция е, че не само ще ди задавате въпроси, но ще се появят и някои отговори. Просто имайте предвид, че те няма да са директни и надписани с етикет, а ще трябва сами да си ги разгадавате.

Тази опозиция на планетите ви се отразява и в делови аспект. Ще чувствате затруднено общуването с колегите и донякъде вдъхновението ви за решаване на проблеми (и създаване на нови) ще бъде „затапено“. Тези трудности ще преодолеете, ако не се затваряте в себе си, а търсите активна комуникация с хората от екипа си. Решенията и новите идеи ще дойдат по-скоро от брейнсторминг сесии, а отколкото от вас самите. 

След това в сряда Меркурий ще влезе в Дева и вашият дом на анализи и рутина. От този ден до 30 август ще бъдете особено продуктивни и ще изпълнявате всичко, което сте начертали като план пред себе си. Като истински овенски машини! 

Телец

В понеделник Венера и Нептун застават в опозиция един на друг и това просто няма как да ви повлияе. Защо ли? Защото Венера е планета на изобилието и хедонистичните наслади, а Нептун е повелител на подсъзнанието, мечтанията и нещата, които са на границата на реалността и отвъд нея. Накратко – може да ви се прииска да си поживеете малко – да си хапнете, да си пийнете и да ви е весело. Не че има нещо лошо в това, просто се чувствам длъжна да ви предупредя, че границите на преценката ви ще са малко размити заради Нептун.

Още едно влияние на Нептун, за което е добре да внимавате е, че прави нещата да изглеждат по-розови, отколкото са. Така че – в началото на седмицата внимавайте с нови познати, нови предложения и изобщо всичко, което трябва тепърва да преценявайте. Не се подавайте на ентусиазъм поне до средата на седмицата. 

И като казах средата на седмицата – в сряда пък Венера се заиграва с Плутон и ви посипва с магичния прах на съблазнителите. Използвайте този бонус, който планетите добавят към чара ви, независимо дали сте обвързани или не. Желанието ви за забавления, съчетано с притегателна аура, ще отвори пред вас доста възможности за създаване на хубави спомени (така по-деликатно да се изразя).

И това не е всичко – в сряда Меркурий влиза в Дева и вашия дом на вдъхновението. До 30 август ще създавате, творите и претворявате с особена енергия и радост. Лично аз нямам търпение да видя какво ще излезе от вдъхновението на съзидателният ви знак, Телци!

Близнаци

В понеделник е време да направите това, което правите най-добре, Близнаци – да се социализирате и да общувате. Много важно за работата ви е да осъществите правилните контакти и да направите добро впечатление. Тази задача ви я дава Венера, която влиза в опозиция с мечтателния Нептун точно в дома на професията ви. И именно за да не загубите от този сблъсък, а да извлечете максимума, се налага да не оставяте нещата на собствен ход. Появете се в средите, в които искате да ви знаят с добро и отпуснете чара си на свобода. Резултатите от това не се очакват още в същия ден, но ще сте посяли семената в правилното време.

Това ще ви подготви за сряда, когато отново Венера изиграва роля, но този път в среща с Плутон. Плутон е трансформатор и взаимодействието му със щедрата Венера прави дните около сряда нещо като съдбоносни за вас. Не подценявайте нито една среща или предложение и не се отнасяйте лековато към нито един разговор. Не мога да гарантирам, че ще настъпи някакво животопроменящо събитие, но със сигурност знам, че има възможности за такова. Затова – отваряйте си очите и ушите, подбирайте си думите и нека се надяваме на най-доброто!

Освен това, в сряда Меркурий влиза в Дева до 30 август и това озарява Близнаците с чудесни идеи за трансформация и подобряване на дома. За обвързаните е препоръчително да съгласувате новите си идеи с половинките. Може да се окаже, че искате твърде радикални промени и ще е по-добре да действате дипломатично.

Рак

В понеделник сте раздвоени между копнежа по нови места и далечни пътувания и фундаменталната си любов към дома и познатото, Раци. Това се случва, защото любовната и изобилна Венера застава в опозиция на мечтателния и непрактичен Нептун и започва да ви тегли към непознати земи. Интересни са тези моменти и по принцип не е лошо да ги улавяте, когато се случват, защото може да ви донесат нови приключения. Ако по някакви причини не можете сега да организирате далечно пътуване, огледайте си какво ново и различно преживяване може да си устроите и без да сменяте локацията. Нептун разбужда фантазиите и нищо чудно да си самоподарите незабравими спомени.

В сряда ставате особено привлекателни за съвместни дейности и колаборации. Възможно е да получите неочаквани предложения за съвместна работа. По всяка вероятност ще си струва да ги обмислите, защото няма да са лишени от ползи за вас. 

Освен привлекателни за сътрудничество, в сряда Венера и Нептун ви правят особено съблазнителни за флирт и може би любов. Насладете се на това, не бързайте по Рачешки да обмисляте кой е подходящ за връзка и кой – не. Поиграйте си малко с тази емоция. За обвързаните седмицата е подходяща да организират съвместно забавление с половинката.

Също в сряда Меркурий влиза в Дева и за вас това е много благоприятно положение на планетата, да започнете да се изразявате в личен и работен план. Едновременно ще имате възможност да изясните какво чувствате по въпроси, които досега сте таяли в себе си, както и да оформите работните си идеи по най-разбирамия начин. С две думи – пълен напред, Раци!

Лъв

Започвам с едно важно предупреждение. В понеделник щедрата Венера се изгубва в мъглите на мечтателния Нептун и за съжаление това се случва във вашия дом на финансите. Поне 24 часа се въздържайте от разходи, които са извън рутината ви досега. Големи покупки, инвестиции в нови неща – възможно е твърде лесно да се решите на такива стъпки, а да не виждате ясно всички детайли. Затова в понеделник, вторник и сряда ви препоръчвам да пипате кредитните карти само при осъзната необходимост.

В сряда, отново под влиянието на Венера, но този път в среща с Плутон, ще е добре да се погрижите за себе си. Имам предвид в здравословен план. Нека шампанското в чашата се превърне в прясно изстискан плодов сок. И нека будният ви ум получи дозата сън, която му е нужна, за да презареди.

От сряда до 20 август Меркурий влиза в Дева и за вас това е благоприятен период, за да поработите над финансовото си състояние. Определено ще се нуждаете от план, обаче. Девата няма да гледа благосклонно на нищо, което не е надлежно подредено. Обаче ако го направите по нейния начин – с план, цели и последователни действия, имате всички шансове да завършите месеца с повече пари, отколкото сте започнали. Ползвайте лъвската си харизма и се доверете на силата на Меркурий – общуването. Така ще привлечете правилните хора към осъществяване на идеите си или ще позовлите до вас да достигнат новините за подходящите проекти за инвестиране.

Дева

Понеделник ще е малко странен ден за вас, Деви. Следствие на опозиция между фриволната Венера и размиващият границите Нептун, ще имате малко неясна преценка за нещата от живота. Поставете си за цел през този ден да не реагирате радикално и да не си правите окончателни изводи. Наистина Нептун ще ви подвежда много, дори когато ви се струва, че нямате съмнения за нещо... на ваше място аз не бих разчитала на това. Просто прекарайте този ден без да влизате във филми, колкото и реални да ви изглеждат те.

Отново Венера ще играе роля. Този път в сряда и този път в среща с Плутон. Срещата им ще насочи прожектор към вас, ще ви освети (както и нещата, които правите) и ще привлече вниманието на околните. Вниманието може да се изразява в предложение за работа или съвместна дейност. Естествено, че няма как упоритият ви труд да остане незабелязан и ето, че Венера и Плутон правят така, че всички да разберат.

Още по-интересно и силно влияние имате отново в сряда и ще продължи до 30 август. Вашата управляваща планета Меркурий влиза не къде да е, а именно във вашия знак. Това умножава талантите и способностите ви (или поне тяхната видимост), инжектира ви със самоувереност и, естествено, ви прави по-привлекателни в любовта. Какво да ви кажа друго, освен да се възползвате на максимум от този период и да се насочите към изпълняване на всичките си планове и мечти, Деви? Август месец е ваш от тук нататък – вземете си всичко от него!

Везни

Мечтателните ви души ще бъдат особено мечтателни в понеделник. Венера и Нептун са в опозиция, а това прави всички любовни сигнали трудни за преценяване и понякога дори измамни. Неслучайно ви го казвам, Везни. В понеделник не се подавайте на романтичните си представи, не позволявайте розовият воал, с който имате навика да покривате връзките си, да замъгли съзнанието ви. Просто не взимайте важни решения в личен план в понеделник, колкото и да ви се иска. Защото много ще ви се иска. И Венера, и Нептун ви дърпат много силно и вие просто сте на крачка да повярвате, че дребните неща са „знаци“ и че ви се случва нещо съдбовно.

Но стига предупреждения. Нека да видим какво се случва в сряда, когато отново Венера си играе, но този път с Плутон. Имате много добри аспекти за интересни занимания сред природата или събирания с много хора. Фестивали и подобни събития са много „да“ в този ден – ще вземете от там каквото ви е нужно. Междувременно – флиртаджийската ви натура ще е много желаеща да се покаже и изяви. Лошо няма. Просто имайте едно наум, ако сте обвързани или пък ако нямате интерес към някого и може да го подведете. Игрите с огъня едва ли ще се разминат лесно.

От сряда до 30 август Меркурий влиза в Дева и това за вас носи две основни влияния. Възможно е да провидите най-добрите идеи за реализация, докато просто разговаряте с колегите си и да поставите интересно ново начало. Внимавайте обаче за съня си в този период – може да има нарушения в него. Обаче пък неспокойният сън води до интересни сънища. Направете си дневник и си ги записвайте. Може да излезе нещо интересно за себепознание от там.

Скорпион

В понеделник най-големите мечтатели Венера и Плутон застават в опозиция и започват здраво да хвърлят розов прах в очите ви, Скорпиони. Романтичните ви пориви сега изглеждат изпълними, губите представа за граници и пречки и като цяло – почвате да стъпвате по облаците. Облаците обаче не са естествения хабитат за един Скорпион и на ваше място бих си ударила лека спирачка. Това, че определени граници ще ви се сторят лесни за преминаване, може да бъде малко опасно. Просто в момента не сте достатъчно фокусирани и не мислите за последствията. Затова помислете върху следния план за оцеляване в понеделник – мечтите и фантазиите ви са чудесни, може да им се отдадете, ако ви харесва, но решенията отложете с няколко дни.

От сряда започват влияния в посока свързване с хора от не най-близкото ви обкръжение и социални контакти, които ще се окажат благоприятни за вас. Отново Венера, но този път в среща с Плутон ще направи така, че хора от по-широкия ви кръг на познанства да поискат да се сближат с вас и много важно – да допринесат по някакъв начин в живота ви.

Отново в сряда, Меркурий влиза в Дева и ще стои там до 30 август. Подобно силно влияние за колаборации и съвместна работа не сте имали от близо две години. Определено ползвайте този период за да запълните пъзела на проектите си с правилните хора. Ще имате такава харизма, че трудно някой ще ви откаже да работи с вас. И не забравяйте да отделяте внимание и на предложенията, които получавате. От там също може да излезе нещо интересно до края на месеца.

Стрелец

В понеделник ставате малко нервнички, Стрелци. Венера и Плутон са в опозиция и това малко замъглява преценката ви за реакциите на околните. Определено, както винаги, не искате да ви казват какво да правите. От друга страна обаче искате да усетите грижа към себе си. Много е трудно някой да угоди на това желание, защото съгласете се – то е доста неясно. Затова не бързайте да обвинявате другите за бързата смяна на настроенията си. В този ден не си правете изводи кой колко държи на вас и на кого можете да разчитате или не. Просто изчакайте Венера и Плутон да спрат да си противоречат и погледите ни да се прояснят.

В сряда отново Венера се проявява. Този път се заиграва с Плутон и резултатът е направо бомбастичен за проектите в работата ви. Венера засилва амбициите, а Плутон подпомага финансовия сектор при вас. Така че – не му мислете много, а в сряда влизайте направо в бързата лента и не спирайте да работите, докато не видите ясна перспектива кога ще дойдат плодовете на труда ви.

Друго, което се случва в сряда е, че Меркурий влиза в Дева и това засилва дарбата ви да улавяте момента и шансовете. Меркурий ще е там до 30 август и ако го съчетаете с влиянието на Венера от сряда, може би август ще ви донесе забележителни успехи. Ослушвайте се добре около себе си кой какво работи, кой с какво се занимава – в този период ще успявате да провидите всеки заек скрит зад храст. Накратко – успех и чакам да почерпите, Стрелци!

Козирог

В понеделник ще чувствате много силно желание да смените обстановката и да се впуснете в приключение. Венера и Нептун го правят това, защото застават в опозиция. От едната страна е планетата на любовта, от другата – тази на мечтанията и подсъзнанието и по средата сте вие – работливи, разумни, но и с нужда да си починете и с желание за романтика. Ако вземете решение да се отдадете на романтично пътуване – няма да сгрешите, просто не забравяйте кои сте и го планирайте добре, за да не се окаже, че Нептун ви е подвел. Ако обаче устоите на това изкушение, уверете се, че е заради правилните причини, а не защото се самосанкционирате с ограничения.

Още едно влияние на Венера имаме. Този път тя се среща с Плутон в сряда. Отново ще е романтично и отново няма нищо лошо в това, стига сами да не се спирате излишно. Та, на въпроса – може да установите нови романтични отношения. Възможно е да е някой, когото наблюдавате от известно време или пък нова звезда на хоризонта. Нищо не ви обещавам за тази връзка, но началото е винаги сладко, нали?

Меркурий влиза в Дева (пак в сряда) и това ви отваря добри аспекти за далечни пътувания със и при приятели. Меркурий ще е в това положение до края на месеца и според мен времето е напълно достатъчно за проучване и планиране. Помислете какви контакти имате извън страната и можете ли да се организирате да пътувате при тях, например. Изобщо – интересни дни идват, Козирози!

Водолей

В понеделник ще сте подложени на сериозни изпитания, Водолеи мили... Ще бъдете в положение, в което Венера да е в опозиция в Нептун и двете планети да ви говорят „Впусни се във всеки флирт, мини всички граници, действай, не мисли!“. А всъщност ще е особено важно да мислите, да се запазите в безопасната зона и изобщо... да постъпвате правилно. Защото Венера е игрива и хедонистична, Нептун пет пари не дава за практичната страна на нещата, но последствията после ще ги носите вие. 

Нещо подобно се случва и с финансите ви в понеделник. Отново тези двамата ви карат да харчите и да си угаждате и много се стараят да ви замъглят преценката. Отложете с един-два дни харчовете. Нищо няма да избяга за толкова малко време, а сметката ви не е бездънна.

В сряда Венера се среща с Плутон и това отключва мъдростта ви за връзките, в които сте. Имате възможност по-ясно да осъзнаете кой се възползва от вас, кой е токсичен или кой просто се е позабравил малко. Осъзнаването, че не сте длъжни да угаждате на никого идва много освежаващо и може би дори спасително за вас.

Друго, което се случва в сряда е, че Меркурий влиза в Дева и ще бъде там до 30 август. Това ви прави по-умели и по-открити в изразяването на чувствата ви. Заздравявате или преоткривате връзките си, намирате по-ясно утоляване на нуждите си в тях. Или прекъсвате тези, които не ви удовлетворяват... Това положение на Меркурий засилва и възможността ви да печелите и да управлявате финансите си. Радвам се, когато има такъв период за Водолеите, защото и вие и аз знаем, че обичате парите. Така че – дано има много от тях!

Риби

Любовта хем е на дневен план, хем е крайно неясна, Риби. От една страна са виновни Венера и Нептун, които са в опозиция в понеделник и слагат аурата на много желана, много невъзможна и много страстна любов на почти всичко. От друга страна  - на романтичната ви душа ѝ се иска да се впусне в нещо много розово и много блестящо и като че ли приема с готовност праха в очите, който ѝ хвърлят планетите. Не знам какво ще предприемете, но съветът ми е да изчакате да отмине поне понеделник. Колкото и да ви се струва омайно и привлекателно нещо – един ден не е много изчакване, особено ако може да си спестите някакви неприятни последствия.

В сряда ви понася нова вълна на любовни мечтания, този път заради среща между Венера и Плутон. И вие, естествено, почвате щастливо да плувате и да мятате лъскава опашка в морето на любовта. Длъжна съм да ви предупредя, че това отново крие рискове и е добре да си отваряте очите. Независимо дали сте обвързани или необвързани – не подминавайте знаците, че нещо не е наред. Често си мислите, че нещата са наистина такива, каквито ви се иска да ги видите. Не, не е така. Нещата са такива, каквито са в реалността и е добре от време на време да се сещате за това.

В сряда Меркурий влиза в Дева, ще бъде там до 30 август, и това ви дарява с възможността много добре да изразявате дълбоките си желания и чувства към партньора. Ако не настоявате за разбиране или за удовлетворяване на желанията си веднага, може да се получи много добра комункация между вас и да постави основата на още по-здрави отношения в бъдеще. 

Надя се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-ток, фейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота. Първата ѝ книга вече е налице и може да се поръча тук! И не, тя не е за астрология, макар че има и зодии в нея. 

Вече можете да я откриете и в книжарниците, на полицата с бестселъри :). Нека и скептичните се уверят в това, което ние отдавна си знаем. Надя може да пише не само хороскопи :)

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян
 
Не помня кога закарахме децата в Кърджали! Седмица ли мина, месец ли...?!
Да останеш без деца лятото отваря много свободно време, но при нас с Росито бързо се запълват подобни празнини и всеки тича нанякъде по задачи, докато един ден тя не ми каза:
- Не си се обаждал на децата откакто са заминали! Искат да те чуят, особено Микаела.
Звучеше леко укорително, но аз и без това вече мазохистично налагах душата си, която безсъвестно беше изоставила бащиния си дълг. Какъв родител съм аз? Въпросът е риторичен, майко, няма нужда да отговаряш (в отговорът й винаги се съдържат думи като: нацист, жесток, безсърдечен...)!
Росито продължи да тормози съвеста ми:
- Днес говорих с тях и всички казаха, че много са се затъжили за теб!
Грабвам телефона и набирам. Горките ми деца, оставене без бащина ласка и внимание! Наистина съм безсърдечен и жесток нацист! Вдига ми Микаела:
- Тате, здравей!
- Здравей, Мики! Как си, тате?
- А Боримир изобщо не слуша.
- Добре, после ще го видя. Ти как си, какво правиш?
- Боримир постоянно ме удря и закача!
- Добре, ще говоря с него!
- Ще го накажеш ли?
- Ъъъъъ, ще видим. Ти много ли се затъжи за мен?
- Ъъъъъъъ, да! Ще накажеш ли Боримир?
Ето тук вече захочнах да усещам женската подлост, която вече лъхаше от уж "затъжилата се за мен Микаела"! С отчаяна надежда се опитах да продължа разговора:
- Как е баба ти?
- Ами добре, но Боримир не я слуша изобщо!
- А дядо ти?
- И него не слуша!
- Айде стига с тоя Боримир, де! Кажи нещо за теб! Къде ходите, какво правите, намери ли си нова приятелка?
- Намерих си една приятелка. Тя се казва Зара и е на 6.
- Браво, тате!
- Тате, Зара вече не иска да си играе с мен.
- Защо?
- Защото Боримир не слуша!
 
Ако не ми се качват деца на главата, то има папагали за тая работа! Този може да го прекръстя на Микаела! 
 
Можете да видите изложбата и шоуто с папагали на Татко Калоян всеки ден на Флора Бургас, но не му се качвайте и вие на главата. :)

Гери е една от младите жени, които са станали жертва на трафик, подведени от неблагоприятните си обстоятелства и фалшиви приятели. Зададох й няколко въпроса, защото знам, че всеки си мисли "това никога не може да се случи на мен, на приятелките ми, на дъщеря ми". И наистина, в началото изглежда съвсем невинно, а когато разбереш, вече е късно. На всичкото отгоре освен пребита, си и упоена, без документи, често не знаеш езика на страната, в която си и към кого да се обърнеш за помощ. Понякога ти дават да говориш с близки, но си под заплаха, не смееш да кажеш какво се случва наистина. Тези истории понякога свършват много страшно. Ето как започват.

Какво те доведе до тази ситуация – какво се случи преди това, как се свърза с конкретния човек/хора?

Бях измамена от най-добрата си приятелка с обещание за добре платена работа като барман – сервитьор в Германия. На видеовръзка се виждахме често, аз й  вярвах, виждайки обстановката при нея.

Имаше ли обещания от негова/ тяхна страна и за какво бяха те? За какво мечтаеше тогава?

Обещанията бяха за добро заплащане. Мечтаех за свободен и независим живот в личен и в професионален план.

Кое те привлече най-силно?

Доверих се изцяло на приятелката си и ме привлече най-вече факта, че тя и приятелят й са успели. Защо да не съм и аз? – така разсъждавах тогава.

Имаше ли момент, в който заподозря, че нещо не е наред? Сподели ли с някого?

Oще от първия ден, когато пристигнах и ме заключиха; биеха ме; взеха ми документите, веднага разбрах, че нещо не е наред...но бях постоянно измъчвана с бой, глад и под ключ... не можех и да реагирам. Споделях с приемната си майка, че искам да се прибера в България и че нещата не са такива, за каквито ги представяха преди заминаването ми там...

Кога разбра, че си в капан?

Когато разбрах, че не мога по никакъв начин да изляза; когато ме упояваха до степен да не се съпротивлявам и да правя каквото искат – тогава разбрах, че съм в капан.

Потърси ли помощ – кога, как?

Потърсих помощ в първия момент, след като избягах. Обърнах се към полицията.

Кое ти помогна най-много?

Работата с психолози, доверието, куража, който ми вдъхнаха всички хора, работещи по случая, това ми помогна най-много; също и факта, че никой не ме съди.

Кое беше най-тежко?

Унижението и обидите, постоянните заплахи, чувството да си употребен – ето това е най-тежко. Емоционалното потъпкване е по-силно и въздейства повече дори от физическото.

Какво би посъветвала другите? Как да се предпазят?

Никога не заминавайте „на сляпо” в чужбина; ако не сте сигурни в нещо просто не го предприемайте. Предпазете себе си, като не се поддавате на съмнителни контакти с рискови хора.

За какво мечтаеш сега?

Мечтая целия този ад по институциите да свърши; мечтая да бъда спокойна; насилниците да си получат заслуженото, като по този начин ще помогна и на себе си, и на други в такава ситуация. 

Историята на Гери свършва добре. Информацията надолу е полезна, за да спасим друга жена от подобна ситуация.

Как да разпознаеш опасните капани за трафик с цел сексуална експлоатация? 

Нито един от тези признаци не гарантира, че си в капана на сексуалната експлоатация, но ако някой използва повече от един от описаните елементи, сигнализирай за потенциален риск:

  • Засипва ли те с нереалистични обещания за по-светло бъдеще?
  • Предлага ли ти работа в модни агенции, клубове, ресторанти, хотели или другаде, с нереалистично високо заплащане?
  • Иска ли твои провокативни снимки или клипове?
  • Предлага ли ти пътувания в чужбина или в друго населено място без дори да се познавате от дълго време? 
  • Реагира ли агресивно, когато не правиш това, което иска?
  • Иска ли твоя лична информация и данни?
  • Настоява ли близките ти да не бъдат информирани за отношенията и бъдещите ви планове?
  • Обещава или ти прави скъпи и луксозни подаръци?
  • Избягва ли да споделя лична информация за себе си?
  • Не ти споделя произхода на финансите си и къде живее?
  • Избягва ли да те запознае с негови приятели и роднини?

Screenshot 2021 06 28 at 9.23.48

Ако си в беда в чужбина, незабавно се свържи с българското представителство в страната, в която се намираш. Дори и да си с отнети документи или да не говориш и разбираш езика в държавата, в която се намираш - потърси помощ от полицията, от неправителствена организация, работеща с хора в нужда, от близките си или на някой от телефонните номера от този списък: 

ВАЖНИ КОНТАКТИ: 

Единен европейски номер за спешни случаи 112 (напълно безплатен, набира се без код)

Национална комисия за борба с трафика на хора – тел. + 359 2 807 80 50 (работно време: от понеделник до петък, от 9:00 до 17:30 ч.), e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Местни комисии за борба с трафика на хора в градовете:

Благоевград, тел.: + 359 73 86 77 77, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Бургас, тел.: + 359 885 532 692, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Варна, тел.: + 359 52 820 748, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Велико Търново, тел.: + 359 62 619 222, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Монтана, тел.: + 359 96305 471, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Пазарджик, тел.: + 359 34 402 241, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Плевен, тел.: +359 889 789 255, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Пловдив, тел.: +359 32 622 136, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Русе, тел.: + 359 82 841 918, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Сливен, тел.: + 359 44 611 336, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Национална телефонна линия срещу трафика на хора, фондация „Кампания А21“ – 0800 20 100

Научи повече за проблемите, свързани с явлението „трафик на хора“ на интернет страниците на Националната комисия: www.antitraffic.government.bg и www.antitraffic.bg

Автор: Надежда Сталянова

Обикновено пиша и издавам специализирана научна литература, но тази година издадох една книга, доста по-различна като тематика, но и много по-интересна от  досегашните – „Добри дял. Културно-исторически бележки“.  С моята сестра, Елена Крейчова, сме университетски преподаватели и тази пролет участвахме в една специализирана научна конференция, посветена на визионерите и напредничавите личности, като решихме да представим нашия прадядо Иван Милев въз основа на спомените му, които като ръкопис имахме у дома. Винаги сме знаели за съществуването им, но едва тази година посегнахме към тях.  Запознавайки се обаче с текста, се убедихме, че той далеч надхвърля рамките на семейна хроника и че той би бил интересен и полезен за много широк кръг от хора.

Прадядо ни Иван Петков Милев е починал 10 години, преди да се родим, така че не сме го познавали приживе. Интересна е историята на ръкописа, който издаваме като книга. Спомените на Иван П. Милев са написани на ръка през 1950 година, когато той живее в София у дъщеря. През 1991 година неговата внучка, наша леля, ги преписва на пишеща машина, като ръкописът остава в семейството и е предназначен само за тесен кръг хора, като никога идеята му не е била текстът да се разпространява. 30 години по-късно, ние, правнучките на Иван П. Милев, решихме да ги публикуваме като книжно тяло, защото книгата представлява ценен източник на информация за историци, фолклористи, етнолози, филолози. Дълбоко сме  убедени, че тя ще има читатели, които с интерес ще се запознаят с историята на село Добри дял и с живота на хората преди около един век. В книгата е запазен оригиналният стил и правопис на автора. Тук е описан битът на обикновените хора, говори се за събития, които не са влезли и може би никога няма да влязат в учебниците по история, но са пречупени през призмата на личните преживявания на човек, който изцяло е посветил живота, силите и уменията си на просперитета на родното си село Добри дял. Предполагаме, че в много семейства има подобни спомени – те представляват богатство и ценност. Книгата е посветена на различни аспекти от съществуването на с. Добри дял. Въз основа на исторически факти е проследена историята на селото, на неговото име (което е съществувало още преди турското робство). По любопитен начин са описани жилищата, облеклото, здравеопазването, начините на забавления  на добридялчани от 19 до началото на 20 век. Могат да се прочетат записани народни песни от този край. Подробно са разгледани народните традиции, свързани с фолклорните и църковните празници. Книгата представлява и ценна хроника за важни институции – църквата, читалището и училището, като авторът е изключително стриктен по отношение на фактологията, но не спестява личната си оценка на събитията и обществените тенденции.

Иван Милев е  дългогодишен учител, основател на читалището в родното си село, създател на идеите за кооперацията в българското село, за които получава орден от цар Борис III, уволняван заради леви убеждения, след 1944 г изпратен без присъда в лагера Куциан, като къщата му е разрушена, а семейството му изселено. 

За съжаление не знаем нито какви източници е ползвал, нито колко време му е отнело, за да обобщи и напише тази книга, а вече няма и кого да попитаме.  От друга страна сме сигурни, че има много хора, които си задават въпроси какъв е бил животът преди 100 години, и отново няма кого да попитат. Тази книга е възможност за получаване на такива отговори. 

Преди три години Рали бе диагностицирана със синдром на Лий – тежко генетично заболяване, с много мрачна прогноза, за което все още няма лек. Тя има мутация в митохондриалната ДНК - Т8993G в ген ATP6. Тази мутация засяга процеса на производство на енергия на митохондриите. Клетките нямат достатъчно енергия и загиват. Затова от тогава Рали живее в изолация, тъй като всяко разболяване води до регрес и би могло да бъде фатално. Разказахме ви тогава нейната история, много хора се включиха и помогнаха. 

43729513 2181113208804222 2127636866118189056 o

Бременността на Изабел е безоблачна, всички изследвания с в норма, липсва фамилна обремененост. Родителите са млади, здрави, интелигентни хора, без каквито и да било заболявания. Раждането е естествено, без проблеми и усложнения. През първите 6 месеца Рали се развива нормално – смее се, гука, дори се закача. В началото на 4-ия месец започва да се обръща сама. Щастливо начало на живота за това сладко момиченце.

Проблемите се появяват в 6-ия месец. Детето започва да губи контрол над главичката си и да я отпуска. Първоначално лекарите се насочват към дефицит на витамин Д, увеличават приема му и започва рехабилитация, тъй като Рали все повече се отпуска, сякаш губи силите си. Тази терапия продължава месец, без съществен успех. Детето продължава да се влошава, престава да плаче, да се усмихва, да гука и започва да става апатично, става сънливо и трудно го събуждат, за да се нахрани.

В болница „Проф. Иван Митев“, София установяват дефицит на витамин Б12. След месец терапия с Б12 има напредък, но незадоволителен. За да се изясни какви са последствията от дефицита и има ли други увреждания, правят на Рали ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Заради изследването обаче й поставят неподходяща упойка, която отключва епилептични пристъпи (овладени по-късно благодарение на д-р Стаматов, на когото родителите са безкрайно признателни).

45412792 2194209474161262 4884621315958374400 o

Изабел и Николай приемат изключително тежко резултата от ЯМР, тъй като той показва сериозна атрофия на мозъчната кора и лезии в различни части на мозъка. Находки, които карат лекарите да смятат, че се касае за тежко нервно-дегенеративно заболяване. Единственият начин да разберат какъв е проблема е с изключително скъпо генетично изследване, за което младото семейство похарчва спестяванията си. Около 2 месеца по-късно вече чуват страшната „присъда“ – Синдром на Лий.

За Синдром на Лий

Рали е с мутация в митохондриалната ДНК - Т8993G в ген mtATP6. Тази мутация засяга процеса на производство на енергия на митохондриите. Клетките нямат достатъчно енергия и загиват. Затова при нея дори и най-леката инфекция може да доведе до тежки увреждания.

 

43851528 2181113215470888 26688737798782976 o

Защо е стартирана дарителска кампания

Защото държавата не финансира експериментални терапии и лечение. Дали това е аргумент, който един родител ще приеме? Експерименталното лечение на Рали не е "каприз" на Изабел и Николай, а единственият вариант малкото им момиченце да порасне. За тази битка са им нужни средства, с които не разполагат. Добрата новина е, че тогава много хора се обединиха и помогнаха на Рали. Ето как продължава нейната история. 

Какво лечение се прилага на Рали в момента?

Рали приема голям коктейл от витамини и антиоксиданти: В1, В2, NADH, В7, В9, В12, R-Alpha-lipoic acid, Acetyl-L-Carnitine, L-Citrulline, MitoQ, Витамин Е, PQQ, N-Acetyl Cysteine, Taurine, Uridine, Tetrahydro-Curcuminoids, Molybdenum, Bioperine, Ginkgo biloba, Quercetin и рибено масло. Нито едно от тези лекарства не се осигурява от НЗОК.

Какво е състоянието й в момента?

За щастие, Рали успява да надскочи мрачните прогнози благодарение на този „мито коктейл“, а чрез непрекъсната рехабилитация продължава макар и бавно да се развива. Все още не е вербална, но издава повече звуци и намира друг начин за общуване. Вече се научи да седи самостоятелно, да пълзи и да се изправя. Стои права за кратко и задължително с опора на ръцете. Ефектът от медикаментите и рехабилитациите обаче е много ограничен и краткосрочен и продължаваме всеки ден живеем с най-страшната мисъл, че може да я загубим, защото Рали е толкова крехка. 

Какво лечение би го подобрило, какви са шансовете, които й дават специалистите, които могат да я лекуват?

След години на търсене на екип, който да работи по лечение на Leigh синдром, най-накрая го намерихме! Това са невероятните учени от University of Texas Southwestern Medical Center – екипът на д-р Стивън Грей! През март 2021 г. ние семействата на деца с този синдром, но причинен от митохондриална мутация в ген ATP6, влязохме в диалог с екипа на д-р Грей. Те ни презентираха научната си концепция за разработването на лек за нашите деца.

Научният проект ще се финансира с помощта на дарителски кампании в полза на американската фондация CureMito. Пред нас – родителите на децата с ATP6 мутации – стои отговорността да организираме кампаниите за набиране на средствата за финансиране на проекта. CureMito ще отпускат средствата към научния екип. Това е проект за предклинични изпитания върху миши модели на Leigh синдром и при неговото успешно реализиране ще се премине към клинични изпитания. В тях имаме надеждата терапията да бъде приложена и изпитана върху децата ни. Тези изпитания са далеч по-скъпи, но затова вече има интерес от частни инвеститори, които могат да финансират многомилионното начинание.

В това видео на прост език е обяснена невероятната технология, която учените планират да реализират:

Защо започнахте дарителска кампания и как можем да помогнем?

Никога няма да забравим момента, когато получихме резултата от генетичния тест на Рали и думите: „може да има няколко месеца или няколко години живот, от вас зависи“. И тъй като Рали беше отписана и животът ѝ зависи от нас, ние се обединихме в Приятелите на Рали. Сега НИЕ сме съсредоточили усилията си в това да осигурим необходимото финансиране от $600000 на предклиничните проучвания на лекарите, които споделят нашата страст и неумолимо желание да се преборят с тази опустошителна болест. Станете част от нашето НИЕ, Рали се нуждае се от вашата помощ и подкрепа, за да живее! 

Това е страничката на Рали, където може да се дари и има повече информация за Рали, заболяването и генната терапия:

http://friendsofrali.eu/

https://www.facebook.com/friendsofrali

Автор: Иво Иванов

Това на снимката е варен кукуруз. 

Сварихме го в новата ни тенджера под налягане. Предишната неупотребявана тенджера, която щедро ви предлагах във Фейсбук, я подарих на комшията Жоро, понеже никой от вас не декларира официално и открито желание да се жени и да получи като ценен сватбен подарък моята тенджера под налягане. 

Сега и да тръгнете да се бракувате, край вече, finito - няма да получите тенджера под налягане, да сте мислили Овреме кога да се жените!

Да ви кажа за кукуруза. 

224347856 473139340518429 1891315120172714855 n

Аз съм израснал в краен софийски квартал и това си има своите предимства и недостатъци. Предимства, защото имахме наблизо нива с царевица например. Сега оттам минава Източната тангента. Като деца си играехме на войници в тая нива и си бяхме направили лабиринт и бази из нея. От излитащите и кацащи наблизо самолети на летището сигурно е изглеждало като ония фигури с мистериозен произход в платото Наска в Южна Америка. 

Освен че беше благодатен терен за игра, лятото си беряхме царевица от тая нива и си я хапвахме, естествено. Като сме от краен квартал, да не сме некви прости!

Печахме я на ламарина върху две тухли и ставаше супер вкусна, макар и леко овъглена. 

Недостатъците бяха, че си бяхме малко като на село в нашия квартал и заради това аз бях по-задръстен и се прецепвах, когато контактувах с „градски деца“ от централни софийски квартали. Тогава не беше като сега и тия неща имаха значение – кварталът, в който живееш определяше социалния ти статус, така да се каже. 

Имал съм нещо като комплекс на тая тема. Сега ми се вижда супер глупаво, ама ей на – така стояха нещата, когато бях на 12-13 години. 

В седми клас ходех на курсове по рисуване и се мъкнех артистично из градския транспорт с една огромна черна папка. Моите приятели на кино, или се шляеха безгрижно насам-натам, а аз на курсове. Тегоба. 

Заветната цел беше Художествената гимназия.

Като дете рисувах сравнително добре, печелех де що имаше конкурси за рисунки и всички бяха убедени, че ще стана художник. Затова нашите, повече под външен натиск на роднини, колеги и приятели, решиха да ме запишат на курс. Така и не ме приеха, по онова време там се влизаше много трудно, с връзки, освен ако не си наистина супер талантлив, а чак толкова талантлив не съм бил явно. 

Звездният ми миг на курса по рисуване беше когато преподавателят – пенсиониран професор от Академията, веднъж замени обичайните грънци и пралелепипеди, които ми бяха ужасно втръснали, със заданието да скицираме отпуснатата му върху облегалката на стола старческа ръка. Тази неочаквана задача сериозно затрудни курсистите, но не и мен. Той взе рисунката ми и обходи всички в редицата, показвайки я на всеки: „Ето това е моята ръка, личи си, нали?“. 

На курсовете се сгаджосахме с Емилия. Tя беше от богато семейство, отракана и разглезена, и живееше в кооперация в центъра, на Солунска, тогава „Васил Коларов“. Родителите й бяха от голямото добрутро, баща й беше търговско аташе из разните там бивши африкански френски колонии и беше пътувала по света и живяла в различни държави, а аз бях стигал най-далеч до Балчик. С една дума – аристокрация, а аз – залупено момче от краен подуенски квартал. 

Сега, като казвам, че сме се сгаджосали, не си представяйте кой знае какво – след курсовете хващахме заедно легендарния автобус 72, шляехме се из центъра, купувахме си милинки от пекарната на ъгъла на Графа и Канала, разказвахме си истории и ни беше приятно заедно. 

Еми ме покани на рожден ден. Подготвих се, купих подарък, изконтих се и бях стигнал почти до тяхната кооперация, когато размислих – абе накъде съм тръгнал и аз с тоя нелеп дезодорант Бак, такива подарявах на майка ми за 8-ми март - бяха класика през 80-те, но със сигурност не беше най-оригиналният подарък в случая. Друго обаче не можах да измисля (не че имаше и кой знае какъв избор по магазините в средата на 80-те). Да, точно толкова залупен съм бил. 

Освен това си дадох сметка, че нямаше да се впиша в обстановката и най-вероятно щях ужасно да се изложа – така си мислех в онзи ден. Всичките й централноквартални приятели щяха да са там и да ми се подиграват и присмиват. Тя вече ме беше запознала на Попа с най-добрата си приятелка и се чувствах като на изпит. Двете си шушукаха нещо по мой адрес и се кикотеха, приятелката й изглежда не ме одобри, което беше адски сдухващо за чувствителната ми млада художническа душа. 

Сега да бях, щях да ги навра елегантно в кучи гъз, но тогава бях свит и срамежив, а и това бяха първите ми „срещи“ с момиче и нямах никакъв опит. 

Не отидох на рождения ден. Реших, че ще е унизително преживяване за мен и е по-добре да си го спестя. Скалъпих май някакво много куцо оправдание, защото не мога да лъжа – това не го помня ясно. Тя ми се разсърди и с право. Спряхме да се чуваме по телефона и всъщност повече не се видяхме. 

Беше глупава и малодушна постъпка от моя страна, с която никак не се гордея. 

Еми, ако случайно четеш това, да знаеш, че се извинявам, макар и след толкова години. Много тъпо от моя страна. Бил съм много млад и глупав. 

А може би пък щеше да е много хубаво на този рожден ден, кой знае. Понякога човек изпуска страхотни възможности заради някакви си глупави страхове и комплекси. 

Ей така безславно приключи пътят ми към висшето общество.

И ето, сега не знам дали във висшето общество ядат кукуруза варен, на пара или пък печен на грил.

А ние кукуруза го ядем ето така. Сандалите с чорапи сега малко ни излагат, ама така сме в крайните квартали.

Чели ли сте Море, цици и царевици?

224312549 2248204362021508 5064120971702624729 n

 

Траяна Кайракова

Наскоро попаднах на много интересен пост в една от хилядите майчински групи, дето съм навряна. Що съм навряна и аз не знам, като е видно що за майка съм, ама карай. Та постът беше за нещо от сорта как синът ми/дъщеря ми нищо не прави, не мога да го/я накарам боклук да изхвърли, стая да оправи, не чете, иска само да излиза и пари. То си е така за 90 процента от новото поколение, ама кой се нави да си го признае, хич не помня. Очаквах един голям хейт...обаче! Оказа се, че всички споделят едно и също, отчитат всичко това за своя грешка, ама кво да се прави пък и неизменно завършват с думите“Абе, да са ни живи и здрави!“. Бе то да са живи и здрави, ми утре, като я няма мама, от глад ще изпукат. У нас не е много по-различно дереджето с #остъйманашеснайсетсъм, ама и не е съвсем така. От това онлайн образование така вече забрави мъжкото ми чедо що е туй тетрадка, химикалка, тъй спряха всякакви мозъчни процеси освен ако не са нужни за компютър, че свят ми се зави. На всичкото отгоре е уморен. Да се чудиш от какво! От живота било, пък аз да не зная! Проста ще си остана цял живот, казвам ви! Пък почти не взе стипендия за успех! Всички знаете защо – и вашите деца са онлайн, нали тъй? Гледах му сеира, гледах, че в последния учебен ден вечерта го сюрпризирах със замах:

  • Утре почваш работа.
  • Моляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя?
  • Мда, почваш работа.
  • Аз искам ли да почвам работа?
  • Не знам, майка, обаче си назначен.
  • Ти си луда! Съсипваш ми живота, не си ми майка...
  • Тъй, тъй. Туй го знам. В 7:00 да си станал и на автобуса.
  • Какъв автобус, бе? Къде ще работя?
  • Ще видиш.
  • А какво?
  • Не знам, ще ти кажат.

Бе знам аз, ама кажа ли му, ще избяга в Занзибар. Стана той, обясних му и замина. Мене цял ден ме въртя корем, щото...знаете как е. Второ дете, мъжко, глезено, дето се вика „ние сме си виновни, ама кво да се прай?“.

Сестра му ме гледа зверски.

  • Какво си го зажалила? Аз на 14 години бачках по цяло лято и досега не съм спирала! Какво ми ходиш като ударена, няма да умре!
  • Офффффф бе, майка. Стига ми пили и ти нервите!
  • Оф-моф, толкоз! Да свиква!

Връща се той към 17 и 30. Гледа кръвнишки и то само мен.

  • Как мина, майче?

Отговор няма.

  • Какво правихте?
  • Бачкахме, ти кво си помисли?!
  • Тъй де, ама какво?
  • Ми ти кажи! Нали ти ме назначи!
  • Стига де! Аз де да знам какво се работи там, познавам шефа само.
  • Цепим и пренавиваме двигатели.
  • Аууууу, браво! Много хубаво!
  • Като е „браво“, иди ти! Ти луда ли си, бе? Това е от 8 до 5!
  • Ааааа, аз съм учила да бачкам до обед.
  • Няма да ходя! Това е ужасно! Виж ми ръцете! Виждаш ли? И целият съм черен, това масло вони ужасно! И нарочно го измисли да е извън града, нали?
  • Що?
  • Щото имам обедна почивка, ама къде да ида на тоя кър, а? Кажи де! Къде?
  • Миии...сядаш си на сянка и си изяждаш обяда.
  • Какъв обяд? Ти сложи ли ми?
  • Аз ли? Ти не се ли сети, че ще огладнееш?
  • Нищо не съм ял цял ден!
  • Е, значи от тая вечер си събери кутийки, да не я мислиш!
  • Няма да ходя, казвам ти!

Тук вече аз не отговарям, само гледам кръвнишки колкото него, че и повече. Обяснявам, че човекът си е взел беля с него, щото даже няма 16 години, нищо, че пили, че е на 16. Не може да се излагаме и т.н. Отиде, де ще иде, обаче три дни не ми говори. Карай! И двамата си починахме един от друг. Става сутрин, къде мие очи, къде не, навлича работните дрехи, взема торбата с ядене и хуква. Пък как се връща, не е истина! Мръсен, черен, с мазоли по ръцете и масло по целия гащеризон. Направо мед ми капе на сърцето. Това, че ме мрази, си е съвсем друг въпрос. Нищо му няма! Щом след 8 часа на работа, взема душ и хуква да тренира, сетне с приятели по баирите, значи всичко му е наред.

Поработи, колкото поработи и дойде време за лагер. Мда....Тази година му се видя черна. Щото това не е какъв да е лагер, не! Общински лагер от едно време. Не може да не сте ходили! И за свое оправдание ще кажа, че той ме попита, пък аз не чаках втори въпрос и веднага го записах. Платих таксата и се почна великото мрънкане, щото чак след туй се сетил да поразпита из града какъв баш е тоз ми ти лагер.

  • Отпиши ме веднага!
  • Що?
  • Бе то нямало телевизор, хладилник и климатик!
  • Е, няма.
  • Нямало и басейн!
  • Е, няма!
  • А какво има, а? Какво има?
  • Море! Как какво?
  • Не! Моля ти се кажи ми, че има баня и тоалетна!
  • Има...
  • Слава Богу!
  • Общи са за етажа...
  • Ще те убия! Ти ми провали живота! Нарочно го правиш! Нарочно!
  • Нали ти поиска?
  • Веднага ме отпиши!
  • Тц.
  • Добре, поне ми кажи, че тоалетните имат седалки, а не са с клякане!
  • Що?
  • Щото цял месец на работа не мога да ида до тоалетна именно заради тия кенефи с дупки! Ако и там трябва да се стискам, ще умра и ти ще си виновна! Да знаеш!
  • Май има, споко! Ако не, ще се научиш. Иначе ще се натровиш и ще умреш!
  • Ти сериозно ли?!
  • Мдааааа...
  • Какъв човек си ти, бе! Какъв!
  • Не знам, стягай си багажа!
  • Утре.
  • Кога утре? Кога ще пера?
  • Утре! И да ми купиш боксерки!
  • Що? Протриха ти се от работа ли?
  • Не се подигравай, майка ми!
  • Купи си сам!
  • Кога? На работа съм, ако не помниш! Няма да сваря магазина! Свърши и ти нещо!

Тук се съгласих. Да де, ама аз да не съм сестра му! Тя си му пазарува дрехи, все едно има вграден скенер. Аз не съм му купувала дрехи, откакто почна да различава парите и научи де са МОЛ-овете и магазините. Ма няма да се давам, я! Взех едни боксерки за мостра и влязох в магазин за хубаво бельо. Като видях цените, ми се заумира. Ма какви са тия златни гащи, бе? Да няма да ги развявам като знаме, какви са тия цени?! Пък модата сигурно хич не ви е ясна. 65 процента от боксерките са с пози от Кама Сутра. Хич не се майтапя! Идете и вижте! И туй ли да го уча, че и чрез гащи?! Аааааа не, мерси! Да го учи баща му! Накрая изнамирам няколко чифта черни, с широк ластик и надпис „Келвин Клайн“. Премерих ги по мострата, дето носех, и се прибрах гордо и величествено, с абсолютен кеф за изпълен майчински дълг! Наредих му ги на леглото, че да се възрадва, като ги види, и заспах.

Ма то човек ли е, бе? Човек ли е?! Направо си припомних защо нищо не му пазарувам откъм дрехи от ранна детска възраст.

  • Майка ми, ти добре ли си?
  • Що?
  • Каква е тая цигания, бе?
  • Каква цигания?
  • Какъв е тоя „Гелвин Клайн“?
  • „Келвин, Келвин“, майка.
  • Ти можеш ли да четеш? Виж какво пише. Даже името е сгрешено!Това посмъртно няма да го обуя!
  • Че що?
  • Бе всички ще ми се смеят, бе! Сменяй ги!

Добре, че си знам детето, та се бях уговорила с продавача да ги сменим. В този момент разбрах, че тотално съм не само остаряла, но и опущила модата!Кога му мина модата на тоя Келвин, бе? Какво трябва да пише на тия гащи? Хич идея си нямам. Аз се чудя откъде да взема по-евтини бикини, той за надписите приритал!

  • Ааааааааа не! Ще дойдеш с мене, няма да се чудя аз какви гащи да ти търся, да му се не знае!
  • Ще дойда! Че ще се върнеш с прашки накрая!

Отидохме и ги сменихме. Ама ги сменихме с по 10лв. чифта, щото другите – от 5 лв. са само с оня Келвин и с Кама Сутра. Сърцето ме заболя. Да тръшна аз половин заплата за гащи, дето утре ще му станат малки, та ще бърша с тях прозорците, щото специално гледам и за това да стават. Цялата работа идва от тая пуста мода! Нали трябва дънките ти да са изсулени, все едно си надрискал, да са ти смъкнати до чатала, да ходиш като с потури, пък на глезените да са нагръчкани и вдигнати към коляното, че да ти се видят чорапите на чушки( честен кръст, такива са), пък между крачола и чорапа да ти се види космясалият крак и накрая да се види хубаво ластика на боксерките! Евалла, машаллах! На моите гащи и надпис да сложат “Имам срамни въшки!“ няма кой да разбере, ама на мъжките боксерки трябва да се чете задължително нещо готино! Тия, сегашните мацки, по боксерките ли ще ги избират не знам! Нагоре лъснати, надолу бръснати!

Тъй. Оставих го да си събира багажа, когато си иска. А то това е емен-емен 5-6 часа преди тръгване, по нощите и в последния момент. В 23:00 часа #остъйманашеснайсетсъм е готов за подвизи – демек за събиране на багаж.

  • Раницата, тоя потник и маратонките са ми за пране!
  • Браво, майка.
  • Какво“браво“?
  • Легена знаеш къде е, праха също! Действай!
  • Ти сериозно ли?
  • Бе мене клепачът ми вече е паднал, той ще ме пита сериозна ли съм!

Какво пра, какво струва, не знам, ама от тая жега си имаше страшна полза. Смилих се над него, прострях му прането и изпуших една цигара, таман толкоз време му трябваше да изсъхне и го прибрах. Мернах само, че има официални ризи(сякаш пресконференция ще дава), гащите, дето се нагръчкват донякъде, пък висят отвсякъде, боксерки, хавлии и 4 чифта бански. 

  • Ще си взема това горнище, че става хладно.
  • Ааааа, вземи си зимного яке, на морето температурите падат до 38 градуса, какво се излагаш с това дебело горнище.
  • Ще си взема каквото си искам!
  • Ми какво ме занимаваш тогава?!

Рано сабахлям се скарахме няколко пъти, че да не се забравяме тия 10 дни. Почна се още с отварянето на очите, на моите де. Поглеждам в банята, вземам си четката и...няма паста за зъби! Всъщност има, обаче не е в тубичката. Паста има по мивката, по пода, по цялата чешма, пък тубичката съвсем я няма. Само дето не умрях! Кафето вече ври, аз зъбите не мога да си измия и очите да си отворя! От мен да знаете – ако ви се случи такова нещо, след като набиете детето, вземете кората от един лимон. С бялата част идеално се почистват зъбите. Не знам къде съм го гледала това, но върши работа! А що я няма пастата ли? Щото...ако не знаете, пак да ви кажа, че да знаете! Бялата гумена част на маратонки, сандали, кецове и т.н. се маже с паста за зъби, разтърква се с четка и отново побелява. За сутрешен тоалет може да нямате, ама за маратонки е задължително да имате!

  • Защо не си оставил паста!!!!!!!!!?
  • Майка ми, не се газирай! Лапни една дъвка и си готова.

Бе ще му разгазирам един, че ще му завъртя сопола около врата, ама хайде от мен да мине, да не се бием на изпроводяк. Иначе пък не можеш му отрече, че решение има за всичко!

 Натоварихме се в каруцата и го тръшнах на сборния пункт. В момента, в който слезе от колата, вече не се познавахме. Стоим си там ние – случайни граждани и се правим, че не се виждаме. Като се поогледах, всички мъжки майки бяхме така. Пък как се бяхме ухилили, не е истина. Само като си помислим, че тия детски стаи 10 дни няма да приличат на Кербала, Афганистан и Нагасаки едновременно, че и ще ги проветрим, ни става едно хубавоооооо, не е истина! Тръгнаха автобусите, ние атакувахме близките кафета, та да отпуснем душите!

Няколко часа по-късно #остъйманашеснайсетсъм се обади с едно изречение:

  • Голям лукс е тука – имаме легла и ток!

Сетне затвори. Че лукс си е туй! Общински лагер е това, не какво да е! Още са с металните чинии и кастрончета, баните са общи, външни, та и на слънчеви батерии. Ако завали, топла вода няма, ама пък море бол! По 5 и 7 човека са в стая, това е за екипност, не за друго, яденето не е ол инклузив, ама пък 4 пъти на ден, тъй че хич да не ми реват! Както се чува, че ще връщат казармата, да свикват! Туй да не ти е Слънчака! Пък аз да не съм луда, та да те пратя там! И без това тая година не е интересно, нали ходих! Няма пияни, няма повръщащи или таковащи се по улиците, пълна скука! Пълна! Айде карайте си морето по комунистически, щото не се знае какво ви чака! 

Tраяна може да следите и на страницата й във фейсбук. Ето и още една забавна нейна история: До сина ми
 
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам