Мариела Куртева от „Майки за донорството“ ни гостува, за да разбули митовете около донорството и да ни разкаже кои са дамите, които решават да станат донор и да дарят радостта на родителството и на други жени.

През 2011 година дарих шанс на непозната жена да бъде майка като станах донор на яйцеклетки. Тогава се запознах с Виктория – създател на донорската програма на „Искам бебе”, която беше неотлъчно до мен. Неслучайно разказвам това, защото и до ден-днешен знам колко е важно да бъдеш информиран през цялата процедура. Да има човек до теб, на когото можеш да се довериш. Човек, който да не представлява клиниката, където даряваш или реципиента, на когото ще дариш. Това условие носи сигурност за донора и прозрачност на процедурата. Всички знаем колко финансови интереси има днес в ин витрото в България. Като донор държа не само на здравето и законността на донорството, но и на липсата на умопомрачителните цени за пациентите. Исках да знам, че добрината ми няма да бъде непоносима финансова тежест за някого. Не исках да съм продадена. Затова присъствието на Виктория тогава за мен беше от голямо значение. Чувствах се сигурна. Влюбих се в борбата, с която тя упорстваше да има донорство и останах в каузата с нея. Днес вече сме „Майки за донорството” и един от приоритетите ни в донорството е клиниките да допускат придружител на донора от организацията. Разбира се, не всички са съгласни.

Истината е, че не всяка жена може да бъде донор дори и да е майка и да е под 35 години. Задължително се минава през прегледи и изследвания, които показват дали медицински може да бъде донор. След одобрение тя стартира донорството по начина, който е избрал лекаря и спрямо личните и медицински показатели. Процедурата е около десетина дни. Поставят се инжекции в корема подкожно, веднъж на ден, които стимулират работата на яйчниците да образуват яйцеклетки. Реално се случва нещо, което всеки месец женския организъм прави, но в този конкретен месец на даряване е с помощ от медикаменти. Тези инжекции правят яйцеклетките повече на брой, допустимо е малко повече, но не много. И ги правят по-здрави, което увеличава шанса на жените, които се борят за дете. След дните на стимулация, когато яйцеклетките порасват и „узряват” идва деня на пункция, в който се изваждат. Изваждането става под пълна венозна упойка за до 10 минути. Емоцията е много силна след тези 10 минути. Дал си шанс да се създаде живот! Шанс едно семейство да има дете, да има радостите и тревогите, които ти самият знаеш какво щастие носят. За тези, които се страхуват от инжекциите, искам да кажа, че хората, които се борят за дете са имали такива стимулации десетки пъти. Самите инжекции се поставят подкожно като на диабетиците, а всички знаем какви малки герои има сред тях, научени да си ги слагат сами. Хормоните в тях са синтетични, разграждат се лесно и влияят на яйчниците чрез кожата, а не с прием орално. Често хората ги бъркат с противозачатъчните, които както знаем подтискат естествения процес на организма, а стимулацията при донорството е обратно - подпомага. Донорството се контролира от Изпълнителна Агенция по трансплантации и преди да стартира процедура по донорство всяка жена или мъж кандидат трябва да има разрешение от ИАТ за него. Донорът заверява и пред нотариус своето съгласие. Жените донори на яйцеклетки са майки не само физически, но и с душевната и сърдечна ангажираност към майчинството. Състрадателни и отворени за помощ безвъзмездно, което всъщност е и донорството. Дамите са българки от 18 до 34 години включително (при даряване от сестра на сестра се допуска до 38години). Образовани, с различни професии или собствен бизнес и лични интереси. Срещите ни с тях са богатство, защото те са от цяла България и са голяма палитра от характери, бит и хобита. Самите те също се опознават помежду си и стават приятелки. Други пък идват със свои приятелки от ежедневието. Всички са родители, както е изискването по закон, на едно, две или три деца. Жени, които съчетаха ежедневните си ангажименти в работа и семейство с донорството. Обединението е - Мама. Тази така прекрасна дума те я ценят достатъчно, че да пожелаят да подарят на непозната жена да я чува цял живот.   При донорството не мислиш за себе си, което и да е донорство, какъвто и да е начина. Ти мислиш за друг, да дариш живот на него или на бъдещо човече като детето.

Даряването на яйцеклетки съществува повече от 30 години в световен мащаб. Милиони бебета са родени ин витро и с помощта на донор. В България както за повечето иновации, които касаят човешкото тяло, сме доста изостанали в това отношение като мислене. Продължаваме да държим на едната яйцеклетка и единия сперматозоид, които правят бебето в учебника. Само че всички знаем днешното образование колко е неактуално. Затова и много хора спорят по темата без да се образоват в новите открития, в новите науки и доказателства. Епигенетиката отдавна доказа куп неща, свързани с човешкото тяло. Митът, че се дарява дете с една яйцеклетка в световен мащаб не съществува. Понякога се ядосваме, друг път – не, защото и великите открития в миналото, които днес никой не оспорва, са били отхвърляни тогава с цената на живота. И донорството в България ще претърпи своите упреци и похвали до деня, в който на никого няма да му прави впечатление и ще знае, че е нормално. Освен доказателството, че завършеното ДНК на детето се оформя от матката, пъпната връв и плацентата, то и донорството на органи също беше доказателство, като се посочи как един човек някъде там в чужда държава е по-подходящ да бъде донор на бъбрек например отколкото родителя на детето. Слава Богу, митовете за напълняването от донорство го няма. Митът, че не може да има още деца жената след донорство също го няма. Дамите дарителки започнаха да излизат с лицата си, да говорят смело и открито, така всички видяха, че разни митове са лъжа. Много от жените-донори родиха второ и трето дете след даряване на яйцеклетки и те запушиха устата на необразованите хейтъри. Днес тези митове ги няма. Днес дамите се питат две неща:

- в коя клиника да извършат донорството, за да се чувстват защитени здравословно и законово

- и второто, което набира много голяма популярност - колко ще струва на реципиента такова ин витро.

Докато първото няма нужда от обяснение, ще обърна внимание на второто. Реципиентите започнаха да споделят все повече и повече в интеренет пространството колко им струва ин витро процедурата с донорска яйцеклетка. А майките – кандидати четат. Така се появиха числата, които ние като организация тръбим непрекъснато, а именно от 5000 – до 10-12-15,та до 18 000лева. За една процедура. Заваляха въпроси защо има такава разлика в клиниките и с какво донора допринася за нея. Отговора е много прост - бизнес. Има и още един отговор - клиниките, които предлагат пари на жени да станат донори,( което е незаконно) слагат тези пари в цената на ин витрото, която реципиентът плаща. Така „платените” донори увеличават цената на хората, които мечтаят за дете и са затънали и без това в кредити. Попадали сме на донори, които са ги взели, считайки, че им се полагат за „дарението”. Попадали сме на донори, които дори не знаят, че тези суми са незаконни и са им дадени с обяснението, че така и така помагат нека ги вземат като обезщетение, което им се полага. Само че обезщетението по закон е за пътни разходи, хотел и пропуснати ползи, което се има предвид за една 15-дневна процедура, ако отсъстват от работа евентуално. Та колко може да бъде то? На реципиентите се казва, че донорите имат много разходи, а на донорите им се казва, че имат право на обезщетение. И така една порочна практика, от която страдат и двете страни. Едната, което мечтае за дете и другата, която е посочена като продажник. Къде сме ние? Ние обясняваме, разказваме и информираме как едно нещо трябва да бъде правилно. Потърсили са ни над 3000 дами, някои сме придружили лично, с други сме поддържали контакт през цялата им процедура за това кое е редно и кое не. Щастлива съм, че има и истински дарители на шанс за дете! Познаваме ги и са достойни хора!

Донорството в България е анонимно и безвъзмездно. Една жена или мъж донор не може да знае кой е реципиентът и дали са родени деца и колко. Човек може да е донор, докато ИАТ не забрани. Една от причините това да се случи е, ако са родени 5 деца от дарена яйцеклетка или сперматозиди, включително и собствените деца на донора. Всяка клиника е длъжна да подава донорите си към ИАТ.

Само при донорството от сестра на сестра може да има избор - знание. Допуска се и първа братовчедка, но и тук само с разрешение на ИАТ. Познавам много хора, които вече имат деца, благодарение на донор и съм щастлива от това, защото виждам тяхното щастие. Ние от „Майки за донорството” помагаме и финансово на двойките, които се нуждаят от донор. Вече сме помогнали на 23 двойки с по 5000 лева всяка. Децата родени с тази помощ ни правят още по-щастливи.

Законодателството в по-голямата му част е много добро, но се срещат нарушения, които са позволени от същото законодателство, поради липса на конкретизация, запетайки и точки. Основата е положена добре, но може да има малко по-ясни правила, забрани и наказания. Направено е така, че самите клиники трябва да се обединят, за да има промени. Това е безумие, когато същите могат да са и нарушители. Давам пример с годините на донора-жена. Две години отне да се съберат клиниките и да решат, че подкрепят предложението ни за увеличаване на възрастта. Накрая, когато все пак се обединиха и влезе предложението, и до ден-днешен в Министерство на здравеопазването стои като проект. Относно финансирането на донорските ин витро от държавата, колкото и да искам това да се случи, ще кажа, че ако това стане в скоро време ще бъде една ужасна практика на източване на държавни средства към частните клиники. Защо? Защото няма достатъчно донори и ще води до нерегламентирано заплащане на донорство с цел усвояване на средства от държавата. Първата крачка трябва да са кампании за информиране на обществото за донорството. След увеличението на желаещите може да се помисли за финансиране, но с таван на цената на ин витрото и със строги правила кой може да прави ин витро с донорски яйцеклетки, както и стандартите за това. Едва след тези действия ще може да се отпуснат пари спокойно. Единствено Столична община има програма, която е 100% помощ за тези семейства и се е нагърбила с отговорността да ги подкрепя, като помощник на държавата.

Разбира се, думите ми не са добре звучащи за съсловието, дори и за пациентите, които се нуждаят от финансиране, но това е реалността.

Преди години търсихме в други държави кампании, които можем за заимстваме и приложим в България за популяризиране на донорството и изненадата беше голяма, когато местни организации ни питаха защо е нужно да има кампания. Хората не знаят ли за донорството? Не са ли склонни да даряват? Има държави, където всички акушер – гинеколози и педиатри разполагат с брошури в кабинетите си или самите те обясняват за донорството. В този процес там участват всички. Има държави с прекалено либерално законодателството и не ми се иска да взимаме от него. Например има държави, където донор се избира по каталог и детето родено от яйцеклетката има право да разбере и потърси донора след навършване на пълнолетие. Друг пример са недостатъчните изисквания за изследвания, като включително и генетични не се правят. Има държави, които не подават информация в единния регистър, а така жена с български паспорт може да дари в Кипър и пак българка да отиде там за ин витро, а всъщност това да са яйцеклетки от забранени да даряват жени в България. Във Франция пък не се броят родени деца, а семейства. Там се разпределят яйцеклетките на пет семейства и няма ограничения в броя деца. България трябва да прави най-доброто за българските семейства.

На дамите, които се колебаят, бих казала да се свържат с нас, за да им разкажем и после сами да решат. Щом се колебаят, значи имат желание. На тези, които никога не са се срещали с донорството, искам да кажа, че така както те са майки и се радват на това щастие, могат да помогнат и на други жени. Първата нощ, когато мислих дали да стана донор, погледах спящите си деца и се запитах какво би било, ако ги нямаше? Ако някоя друга жена се колебаеше дали аз да имам тях? Беше ми достатъчно за да реша. Не искам да убеждавам никого да бъде донор. Искам само хората да знаят за тази възможност да помогнат. Нека сами решат, ако могат, дали да го направят. Това е личен избор на майка, на човек.

За допълнителна информация можете да видите сайта на фондацията.